С претенциите си за универсалност, немската военна пропаганда през 1940-те освен военен идол е искала да наложи и сексуален символ. В седмичното списание “Сигнал”, издавано през този период в Германия – впрочем от Гьоринг, не от Гьобелс, инженерите на мнение имат да решават сложна задача с кориците. С пленени оръжия, хора и земи те трябва да демонстрират победите, но освен това и да зарадват с женски форми окото на офицера, запилян из вечните европейски бойни полета. От корицата се очаква и семейна агитация във вяра в режима. В същото време пропагандата иска да разграничи справедлива Германия от нравствения провал на Америка, където, виждате ли, показват снимки на голи жени, без да се срамуват.
Липсата на голота не е преграда за страстта. От поне една трета от кориците на издавания на две дузини езици „Сигнал” (извадка 50 броя на български от периода 1941-43) се отправя някакъв сексуален намек. Някъде той е директен, например къса поличка чака да бъде повдигната отзад. Другаде е фин, дори интелектуален – но всъщност пак белязан от бюргерски скрупули. Морално наци не стои по-далеч от германския бюргер. Те обичат да им се показват жени в театър, балет или кино, както и да им пеят, но за себе си считат, че за да стане актриса, момичето трябва да “има достатъчно кураж и лекомислие да се откъсне от надзора на семейството”.
Театралната актриса, певицата, балерината – кориците не само стимулират мъжки фантазии, а и чрез женската красота вдъхват идеал. С изящните очертания и усмивките на впечатляващи жени те култивират, но и искат да настървят, защото техният висок културен модел е под заплаха от червените варвари и подлите америкоевреи. След броя за Сталинград, усмивките са по-широки.
На корицата ще видим искряща звезда не по-често от “обикновените” момичета: млад мъж се навежда над влюбена шведка, момиче е прегърнало куче, объркана хубавица се озърта на перона. Голямата награда на немския войник са момичетата от покорените страни. Подчинена страна – момиче на корицата: французойки, унгарки и българка приятно разнообразяват италианките в каталога на щабната преса. Берлин се фука със слабост към украинките.
Южняшката хубост винаги е била на почит в “страната на идеите”. Германският сексуален Свръх-Аз се гради и върху чертите на испанки, чилийки и португалки. Но къде остана немският патриотизъм? Германката като сексуален обект не е пренебрегната, разбира се, поставена е в спортни сцени или сред природата, където често се смесва с норвежки. Освен с прямота и достъпност, тези играещи красавици изпъкват и с физическата си сила.
Дрехата стимулира въображението за секс сякаш повече от голотата. Културата на свободното тяло е разпространена сред германците от това време, но за това “Сигнал” не е подробен. Все пак не е задължително всяка национална добродетел да се показва на корица.
Вместо това – с бащинска топлота се споделя закачливата хубост на емигрантките работнички, внесени от Южна и Източна Европа, които трябва да запълнят липсата на германски майстори край машините и на полето. Красива жена без семеен надзор, при това чужденка: военната машина се радва на сексуален и идеологически стимул.
С красотите на мъжката голота военното списание е по-либерално. На жените Райхът гледа по-два начина: на своите като майчин ресурс, на чуждите – като работнички и „сексуалнички”. Германките са силни майки, но и артистки – пазителки на националното огнище. Покрай тях по широкия свят германското оръжие е завоювало много нежни победи. Има какво да се покаже.
Dimitar Sabev's Blog 
