Газ залива България

Руският „Южен поток“, в добавка към ръста на родното производство, могат да издърпат икономиката като същински газов балон

Прав е поетът Тютчев, „Умом Россию не понять”. При наличието на толкова перспективно търсене на изток в Япония, Китай и Индия, Москва се опитва да се провре в претъпкания газов пазар на Западна Европа. Високите цени на енергията в Северна Италия са достойна награда за газовите ескадрони, но скъпият South Stream първо трябва да премине през половин дузина балкански държави, без да броим Черно море. Първата от тях, освен че е балканска и братска, е и европейска. „Газпром” направи значителни отстъпки в името на големия проект, когато на 31 октомври в София подписа финансов протокол с Българския енергиен холдинг за участъка от тръбопровода на наша територия.

През април президентът на Руската федерация Владимир Путин в Амстердам заяви намерение да се добавят трета и четвърта тръба на огледалния газопровод Nord Stream, който от средата на 2012 г. е свързан с Германия. Путин твърди, че „Газпром“ иска да сключи дългосрочни договори за доставки в Холандия и Великобритания. Според специализирания сайт Natural Gas Europe, капацитетът на действащите две тръби се ползва на една трета, но това явно не противоречи на руското намерение да се полагат нови и нови маршрути към западните пазари.

В хинтерланда на „Южен поток” ще се поставят нови 2.5 хил. км. тръби, а компресорната станция в Анапа ще бъде „най-голямата в света”: да разберем руската позиция надали ще успеем, но можем да предположим, че Москва внимателно се грижи за финансовите си интереси. Те са по-дългосрочни от западните, а са и по-сложни. На фона на огромния валутен резерв от близо половин трилион долара, Москва няма да се скъпи за десетина милиарда в рисков проект, който ще накаже Украйна и ще осигури контакт със Западна Европа. Още повече, щом финансирането е външно: „Газпром” предвижда целева облигационна емисия в размер на 100 млрд. рубли.

Българският интерес в тази схема е оспорван, но повечето от критиките са несъстоятелни. С „Южен поток“ страната ни няма да изпадне в по-голяма газова зависимост от Русия, напротив. Руската инфраструктура би дала възможност на България дори да изнася природен газ. Като цяло, България се позиционира като съюзник на Русия и може да претендира не само за по-евтино синьо гориво, но и за по-малък търговски дефицит.

Газов бум в икономиката

Задават се сериозни промени в газовата конюнктура, които ще имат дългосрочни последици за икономиката, външната политика, а и самочувствието на страната ни. В  началото на 2014 г. се очаква да бъде завършена интерконекторната връзка с Румъния, с която газовите ни доставки се диверсифицират за пръв път. По-съществено е, че в края на тази година в мрежата на „Булгартрансгаз“ по план ще се включи производството от находище „Койнаре“, разработвано от американската компания Direct Petroleum Exploration. В началото добивът ще е равен по обем на този на шотландско-иралндската колаборация Petroceltic край Галата и Каварна. Говорим за по между 200 и 300 млн. куб.м., или общо 20% от вътрешния пазар.

Неуспехът в процедурата за отдаване на концесия на блок „Терес” бе полезен студен душ. И все пак според прогноза на директора на „Булгартранзгаз“ Кирил Темелков, която се основава на заявки на компаниите, очакваният добив на природен газ ще се увеличи до 1300 млн.куб.м. през 2015 г. – тоест петкратно. България съвсем скоро ще покрива почти половината от газовите си нужди от собствен добив (потреблението на газ у нас също се очаква да нарасне). Родният газ е с една трета по-евтин от вносния, който общо взето е на европейски цени. Затова обещанието на шефа на „Газпром” Алексей Милер, че покрай „Южен поток“ цените на руския газ също ще бъдат преразгледани, е добре дошло.

Обществото ни още не е подготвено за добрата новина: по-скоро неочаквано, в следващите две години в икономиката може да претърпи позитивно развитие благодарение на производството и преноса на природен газ. Постъпленията в бюджета от концесионни такси са важни, но те са само една от ползите. Производствените разходи в предприятията ще се свият и износът ще стане по-конкурентоспособен. Сметките на домакинствата за газ и парно ще намалеят, което ще стимулира вътрешното потребление.

Освен това „Газпром“ обеща 2500 работни места за българи по строежа на „Южен поток” за срок от две години, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ги изкара двойно повече с обслужващата част. Договорената цена „до ключ“ е 3.6 млрд. евро: и 20% от тях да се реализират на българска земя, това означава по 700 млн. лв. инвестиции в следващите две години. Големият строеж на „Южен поток“ ще повдигне БВП на цялата страна, да не говорим за ефекта му в Северна България. Дано само Стойнев е прав, когато примигвайки съобщи, че ако по газопровода не потече газ, „Газпром” няма да има парични претенции към България. БЕХ взе назаем от руския гигант 620 млн. евро. Срещу това поне получаваме инфраструктура – което не може да се каже за уж успешната, с неопределена цел емисия на дълг на БЕХ в размер на 500 млн. евро в Лондон, пласирана изневиделица.

Работа като подизпълнители за местни компании по газопровода ще има, дори „Стройтрансгаз” да е предопределен да спечели договора за строителство. Пренася се инженерен опит, плащаният ДДС в хазната не е за пренебрегване, дори БДЖ ще живне покрай транспорта на тръбите. „Южен поток“, добивът на газ в „Койнаре“ и очакванията от Черно море, които накараха OMV да назначи 1600 души допълнителен персонал, взети заедно дават основание за надежда, че икономиката ни скоро да се вдигне на газов балон.

България е малка точка на голямата геополитическа карта на газа, но в скоро време няма да зависим само от сибирския и каспийския газ или от балкански съседи, а ще разполагаме със значителен собствен ресурс. Самата България е отличен полигон за бизнес: делът на газа в първичния енергиен баланс ще нарасне от близо 15% сега до 20% през 2020 г.

Директно в мрежата

Ако находището „Койнаре“ се окаже действително толкова голямо, каквито са очакванията на концесионера, Червен бряг ще бъде отбелязан със звездичка на националната карта на полезните изкопаеми. Според ОВОС на проекта, прогнозните запаси на участък „Девенци“, участък „Борован“, участък „Враняк“ и  участък „Садовец“, са оценени общо на около 35 млрд. куб.м. природен газ, което се равнява на националното потребление за десет години напред. След откритието през 2010 г., директорът на Direct Petroleum обяви, че в разработването на големите залежи ще се инвестират „няколко стотин“ милиона долара. Първоначалните очаквания са да се извличат 1 млрд. куб.м. газ годишно, тогавашният секторен министър Делян Добрев коментираше за 800 млн.куб.м.

Тези сметки са интересни не просто така, а защото определят размера на R-фактора, записан в концесионния договор. Ако компанията спечели четири-пет пъти повече, отколкото вложи, за България ще останат 30% от, условно казано, печалбата. Но широките значения на R-фактора, за които концесионното плащане е около 10%, показват какво съотношение на приходите и разходите ще гони компанията. Много ясно, освен ако находището не е наистина твърде голямо, концесионерът няма интерес да разширява инвестицията, за да плаща в пъти повече на държавата.

Впрочем газовият интерес на Direct Petroleum в България е широк. Преди три години фирмата регистрира много големи залежи от шистов газ в Етрополе и със сигурност има особено мнение за мораториума, наложен от ГЕРБ под уличен натиск. Ако глътнем горчивото хапче на хидравличното разбиване, България може не само да задоволи нуждите си, а да се превърне в нетен износител на енергия. Ниските пенсии и високата младежка безработица ще останат в миналото.

Газовите миражи, за разлика от газовите мрежи, са по-скоро вредни. Дори да се окаже, че България има газа на Аризона, между страните има голяма разлика и тя е в характера на земята. Българската земя има газ, но има и голямо плодородие и стара история. Тъй като земята на България не е пустиня, тя не трябва да се превръща в неизползваема стока с агресивни методи на извличане като фрактурирането. За предпочитане е земята да се развие като градина или оранжерия, за отоплението на която газът е идеален.

Мост под Черно море

В споразуменията за „Южен поток“ Русия се съобрази с двете на практика най-важни български искания – да запазим ръцете си чисти пред Европейския съюз и да получаваме суми от транзита възможно най-рано. Монополистът се съгласи да предостави капацитет за пренос по тръбата и на трети страни, за да отговори на изискването на Брюксел. Това се случва за първи път в руските газови отношения и заслужава да се отбележи, макар че надали „Газпром“ се е предал точно на България, както твърдеше руският в. „Комерсант“.

БЕХ, който държи 50% от проектната компания по „Южен поток“, помага да се изпълни и европейската директива за разделяне собствеността между доставчик и преносител на енергия. По отношение на прозрачността на търговските условия обаче има какво да се желае, още повече предвид сегашните цени на вносния газ, постигнати от предишни правителства с „изгодни дългосрочни договори“: индустрията ни плаща 0.0429 евро за киловатчас, при 0.0494 евро средно за Европейския съюз.

Българският участък на „Южен поток“ е първият българо-руски проект от много време насам. Той идва на фона на небалансирани търговски отношения: 9.2 млрд. лв. е дефицитът в търговското ни салдо с Русия през 2012 г. Странно, значението за българската икономика на този минус, равен на почти 12% от БВП, все още не е оценено подобаващо. Над 1.5 млрд. лв. в това число са за сметка на газовия сектор. С аргумента на общия газов проект, българската външна политика поне трябва да направи опит за балансиране на външната ни търговия, например със смесени дружества за храни.

Така или иначе, ако настоящите очаквания се реализират кумулативно, българският БВП през 2014 г. ще добави повече от 1 процентен пункт растеж само от газа. Ако се отчете и целевият фонд за инвестиции от 500 млн.лв. в резерва на правителството, има шанс с помощта на държавни разходи и проекти икономиката догодина да се върне на равнището преди кризата. Но тъй като ефектът ще е само временен, газов балон е по-вероятен от газов подем.

Докато защитата на природата е гарантирана, можем само да се радваме на това развитие. Но колкото и да е добър, слонът прави поразии просто с размера си. Проникването на тръбата на българска територия е свързано с минимално въздействие, но ОВОС на морския участък все още не е готов. Впрочем тръбопроводът по дъното, който няма да срещне екологични пречки от нашите институции, може значително да обогати знанията на науката за Черно море. То крие своите тайни, разнообразни енергийни източници, които в бъдеще могат да застанат в основата на енергийната ни сигурност.

При всички добри намерения, добре е да помним, че в мегапроекта „Южен поток“ България участва като младши партньор. Русия по принцип е добронамерена към стратегическите си съюзници, но става страшна, ако се почувства излъгана. Не е ли подписът на Москва под „Южен поток“ скъпото наказание на Украйна?

ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s