УНИЗЕНАТА ЗЕМЯ

Първата си самостоятелна печатна публикация, брошурата „Свободни размисли върху възела на размяната” от 2006 г., започнах с изречението: „Настоящият текст трябва да се възприема като методологично и отчасти тематично въведение към по-обширен и задълбочен труд, който надявам се скоро ще бъде на разположение на заинтересувания читател”.

Макар че първоначалният ми замисъл претърпя сериозни изменения и не съм си представял крайния резултат точно по този начин, обещаният труд е вече отпечатан. (Тук може да разгледате съдържанието и да прочетете предговора, написан от Петър Добрев). Книгата „Унизената Земя. Економическо изследване” разглежда взаимодействието между природа и икономика в модерното общество от гледна точка на културата.

В горното изречение се сблъскват няколко думи с неизброими значения, така че смисловият им синтез сам по себе си е предизвикателство. Но по-внимателен читател ще разкрие в него конфликт с реалността. Ако сме искрени, изобщо няма говорим за взаимодействие на нашия свят с природните сили, а за явно негативно въздействие.

Взаимодействие между общество и природа протича непрестанно, но общественото формиране чрез природните сили на практика е неосъзнато. Природната промяна вследствие на човешката активност е по-явна, днес тя се долавя от будните хора и някои политически лидери. Инвестират се големи пари и научни усилия, за да се изучи характера и да се открият сдържащите механизми на въпросното антропогенно въздействие.

Тезата ми е, че подобен труд е безсмислен, ако не и подвеждащ и вреден, при положение че обществените структури и ценности запазват религиозното си преклонение пред икономическата експанзия, не еволюират в екологична адаптация и съответно не искат да преглътнат идеята за природния императив на обществото.

Обществото няма да реши екологичния си проблем, ако просто отделя повече средства за „екология”. Бъдещето принадлежи на нови хора. При сегашните технологии и демографски тенденции, цивилизацията ще се запази само в уравновесеното единство на човек, природа и общество. Бъдещето е за културен, състрадателен, творчески, имуществено благоденстващ човек.

Сложна задача, нали? Не съм толкова наивен да предлагам писмена рецепта за нещо подобно. Но не е ли още по-притеснителен от обхвата на задачата фактът, че естеството на задачата толкова рядко се формулира в обществените науки? Вместо това ни подхвърлят огризки под формата на все нови хрумвания как най-хитро да вложим парите си и да употребим технологиите си, за да не се задавим в своите боклуци. Е, просто не става така.

Обществото ни е уредено от принципи, които са екологично деструктивни. В този труд с инструментите на институционалната икономическа теория защитавам тезата, че културата е елементът, който би уравновесил икономическата свръхфункция на обществото, за да не прерасне екологичната криза в катастрофа на цивилизацията. Тоест твърдя, че взаимодействието е все пак възможно, макар засега само теоретично.

Но какво да разбираме под култура е Пилатов въпрос. Приемам, че културата на човека се изразява в неговото поведение, включително и в икономическите му начинания и намерения. Но културата е повече от културност; пък и на култура се робува. Култура в най-общ смисъл разбирам като реалния израз на духовните истини, както и представата за истина в даден период. В нашия богат западен културен хоризонт, културата е натоварена да обоснове поведение, което съответства на стремежа към чист и здрав свят. Това предполага също и управление, основано на съответните принципи.

В „Унизената Земя” почти не правя управленски предложения. Не сме достигнали все още до това ниво. Преди да обосновем управлението, трябва все пак да проучим същността на екологичния проблем на модерното общество, нали? Защото твърдя, че тази същност не се разбира съвсем добре. Трябва целенасочено да помислим как стигнахме дотук, а и да видим какви са идейните постижения на утвърдената наука в тази изследователска област.

Тук сякаш срещам три идентични концепции, идващи още от Древността. Екология и икономика са думи с общ корен в Древна Гърция. Ойкос означава дом и стопанство, та икономика не е печеленето на пари, а разумното управление на ресурсите и имуществото на един дом. Екологията, макар и назована чак през втората половина на XIX век, в същността си е онази мисловна нагласа, която подтикна древногръцките философи да търсят началата и структурата на света и да заключат, че всичко е свързано и всичко се променя. А култура не е нещо по музеите – в Древен Рим култура се наричало обработването на земята. Култура в преносен смисъл е означавало усилието по изграждането на характер, прочут с достойнство и гражданска доблест.

Тези три думи са се сплели още повече днес. Човешката икономическа активност е придобила митологично значение в съвременния свят. Тя вече не само пряко се влияе, но и сама влияе на културата (приетите за истина тези в даден период). Новият изследовател ще се учуди как нещо като икономиката, което традиционно свързваме с точните сметки, в крайна сметка се оказва психологически свят, в който царят упорити заблуди, деструктивна гордост и любими поведенчески предразсъдъци.

Досега културата се е развивала винаги в контекста на природната среда. Културата е определяла способите в икономиката, които са оставили своя отпечатък върху облика на природата. А икономиката, на едно базово ниво, се формира според условията на средата; калориите, свободното време и екологичните заплахи са моделирали „арматурата” на обществата, в чиято култура се съдържа и определен тип икономическо поведение.

Структурният носител на едно общество е сплавта от институции: икономически и културни механизми, възползващи се от или устояващи на определени условия на природната среда. Разбягването на сферите „култура” и „икономика”, както и делението на „култура” и „натура” в нашия институционален ред е довело много злини в западното общество.

Екологичната криза на нашето време налага възприемане на ограничения за икономическата сфера. Това е възможно да се осъществи единствено чрез връщане на икономиката в лоното на човешката култура. Икономиката като наука и проповядвани принципи да слезе на земята. Тогава, в най-добрия за хората случай, политическата икономия се превръща в економика: екологична и социална икономика.

Преди да стигна до тези изводи, в началото на книгата анализирам проблема за екологичния негатив от гледна точка на икономическата теория, ученията за културата, еволюционната биология. Предлагам нов метод за отчитане на човешкия икономически отпечатък върху природата – демографско налягане. Изразявам го като сила на човешката активност (представена в парична форма от БВП), действаща върху естествените региони, всеки със свой уникален капацитет на носимост. Разглеждам няколко стратегии за обитаване в екосистемите, водещи до просперитет или колапс на човешките популации.

Изчисленията ми сочат, че България е сред страните с най-ниско демографско налягане в Европа, което носи огромен икономически потенциал, стига икономическата политика да се ориентира в съответната насока.

Смятам, че причина за природната деградация е на първо място свръх-функцията на нерегулирания пазар. В тази връзка, бизнес насоката „екологичен маркетинг”, която цели да извлече печалби от придаване на „еко” характеристики за безсмислени продукти, считам за паразитна.

Анализирам еволюцията във взаимоотношенията природа – пазар – култура, като привеждам примери от праисторията на днешна България: първата антропогенна екологична катастрофа вероятно е станала по нашите земи. Подчертавам хармонията с природата, в която живеят древните и „примитивните” народи, но и не вярвам в мита за щастливия дивак. Лозунгът ми е „напред към природата”.

Изследването преминава в опит за психологична икономика, според мен по-добрата алтернатива на класическия икономикс на рационалните очаквания. Разглеждам институциите като средство за обществена стабилност, съпротивата им към промяна, както и традиционното екологично знание.

Обсъждам митологичния начин на мислене и митологемите на пазара, неоархаичния призив. Дискутирам новите обществени феномени снобска екология, корпоративна мимикрия, зелен шаманизъм.

Заключението ми е, че тъй като именно човешката стопанска дейност доведе до криза в природната среда, то тъкмо и науката за икономическите отношения следва да разработи нови модели и парадигми за своя нов проблем (не да максимизира, а да минимизира продукцията при запазване на жизненото качество).

Книгата, надявам се, ще е увлекателно четиво за някой любознателен студент или специалист, но определено не е за поглъщане на една хапка. Вече дори ми казаха, че била трудна за четене. От своя страна, през годините положих много усилия да сведа тази тръгваща от древността дискусия до модерния разбираем и аргументиран стил. Премахнах много научен жаргон и търсех българските думи вместо чуждиците, което може би е несвойствен литературен похват.

В крайна сметка, не са ли нашите навици да предпочитаме лесното израз на онази модерност, която безмислено унищожава природата около нас? Свикнали сме да се ръководим от „идеи”, които веднага ни стават разбираеми – защото са еднопластови. Наричаме по-сложното „неразбираемо”, за да оправдаем липсата на интерес.

И така, економическо изследване означава фокус в пресечната точка на човешката стопанска активност, реакциите на природата, границите в човешката природа, и културата на земята, тоест основанията за развитието на различните цивилизации. Ако искате да се доберете до този текст на хартия,  можете да ми пишете на посочения имейл и ще ви я изпратя като подарък по пощата. Ако настоявате да закупите книгата „Унизената Земя” (изглежда по следния начин) срещу 7 лева, давал съм екземпляри на следните места:

книжарница „Сиела” в Ректората на Софийския университет; книжарница “Нисим” в София, бул. В. Левски 59;
книжарниците в и около УНСС ;
да я поръчате през Интернет книжарница Парадигма;
книжарница “Български книжици” на ул. Аксаков 10, София. От там можете да си я поръчате също и за чужбина;
Първа частна книжарница в Добрич.

Вероятно най-удобно ще ви е да прочетете текста в електронен формат. Той се намира тук.

Advertisements

One Response to УНИЗЕНАТА ЗЕМЯ

  1. Васил Узунов says:

    Здравейте г-н Събев,
    Тази сутрин гледах интервюто с Вас по телевизията. Вашият начин на мислене и разсъждение ми хареса, защото съвпата до голяма степен с моя. Силно ме заинтересува съдържанието на УНИЗЕНАТА ЗЕМЯ, затова Ви моля да ми я изпратите на адрес София-1309, ул. Зайчар 104-114, м-н Пневматика и хидравлика, Васил Узунов.
    Предварително благодаря!
    Позрави,
    Васил Узунов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s