Перки, птици, хора

Енергията от вятъра е чиста и перспективна. Но има места, където да се поставят „перки” е недопустимо. Кой ще понесе отговорност, ако Брюксел ни осъди заради съсипания ландшафт на Калиакра

Преди десет години на тях се гледаше като на вик от бъдещето, предвестник на зелената революция. Днес за повечето българи ветрогенераторите, или „перките”, влизат в дългия списък на икономическите машинации. Вина за това на първо място носи цената на тока, която не е съобразена с покупателната възможност на хората. Периодично научаваме и за политици, които са гласували в парламента преференциалните цени на зелената енергия и са побързали да станат собственици или инвеститори във ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). Къде повече, къде по-малко оправдано, у нас се настани мнението, че зелената енергия е поредният хитър способ за източване на оскъдните ресурси на населението от страна на управляващата върхушка.

Не по-маловажни, макар не толкова скандални, са неблагоприятните въздействия от ВЕИ върху природната среда. Фактът, че даден способ за добиване на електричество няма въглеродни емисии, не означава задължително, че е безвреден. Хилядите генератори, изникнали след 2005 г. във ветровитите поля на Крайморска Добруджа, изцяло промениха ландшафта. Те не просто спират погледа върху себе си – те са пречка за миграциите на птиците, а монтирането им, включително прокарването на пътища до тях, поврежда степната екосистема. Има мнения, че ветрогенераторите са вредни също и за човешкото здраве и 500-те метра нормативно отстояние от жилищата са твърде недостатъчни.

Парадоксално, но именно този чист способ за добиване на енергия е причина за първото екологично дело, което Европейската комисия ще заведе срещу България. Според някои, имаме шанс да го спечелим в съда в Люксембург, според други – за нас е по-добре да загубим. Така или иначе, и природата, и икономиката страдат от сегашната система, в която държавата е прехвърлила изцяло върху неправителствените организации задължението си да упражнява контрол върху опазването на околната среда.

Вятърната треска 

В България има инсталирани около 680 мегавата енергийни мощности от вятъра, споделя актуални данни Марияна Янева, изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация. Близо половината от тях са разположени в Добруджа. Дори за държавните институции е трудно да преброят колко точно са перките в най-плодородния край на страната. По информация на БДЗП (Българско дружество за защита на птиците), заявените проекти са за 4000. Далеч не всички ще бъдат реализирани: от една страна, заради понижената преференциална цена за изкупуване на енергията, която отпъжда финансовия интерес. От друга, дори Министерството на околната среда и водите, познато и като „министерство на разрешенията”, признава, че на места перките станаха повече.

В становище от 2012 г. по Националния план за действие за енергията от ВЕИ до 2020 г., МОСВ препоръчва да не се издават нови екологични разрешителни за ветрогенератори в няколко случая. Освен за всички земи, попадащи в зоната Натура 2000, забраната важи и за цялата географска област Добруджа. Решението е мотивирано със значителни отрицателни въздействия върху видовете и териториите: „смъртност, бариерен ефект, безпокойство, загуба на местообитания за хранене, прогонване”. Оценката има за цел да спре разрастването на ВЕИ сектора, но тя е и доказателство, че перките не са неутрални.

Рекордните за страната цени на земята в Добруджа се дължат освен на плодородието на почвите, също и на търсенето на терени за ветрогенератори. Коментират се впечатляващи за нашите стандарти суми: подходящ парцел от 5 дка край с. Българево е купен за 50 000 лв. На други места се сключват договори за дългосрочна аренда, като годишният наем за земята под перката достига 4000 лв./дка. Ако сам обработва земята, собственикът ще спечели 20 пъти по-малко: „вятърната треска” в региона е напълно разбираема.

Вятърът обаче не духа еднакво навсякъде. Надеждни данни за посоката и силата на ветровете в Добруджа в края на 1990-е се търсят като карта на съкровище. Една такава карта, изготвена от учени от БАН, показва, че в непосредствена близост до нос Калиакра ветровете са особено силни и постоянни. Тя попада в бързо разширяващия се кръг на инвеститорите, предвкусващи преференциалните тарифи. В години със слаба власт на закона, което неизбежно означава ниски екологични стандарти, край историческия нос, в ключов в природно отношение район, неусетно изникват три вятърни парка.

Доводи, че оттам минава основен миграционен път на птиците, че понто-сарматските степи са уникални за Европа, че много по-разумно е перките да се монтират няколко километра по-навътре, са пропуснати покрай ушите. Инвеститорите не са действали в нарушение на закона и като цяло са снабдени с необходимата документация. Но тази документация според Европейската комисия не е адекватна на важността на природната зона. Независимо от развоя на делото, българската администрация трябва да отговори на въпроса как са били издадени разрешителните документи. Освен търсене на персонална отговорност от министри, чиновници и експерти, наложителни са и промени в законовата рамка, които да предотвратят нови унизителни дела срещу страната ни.

Варна дава, Брюксел не дава    

Първата жалба на БДЗП до Европейската комисия срещу вятърните паркове по морския бряг на Добруджа е от началото на 2008 г.; преди това орнитолозите се опитват да въздействат на строежа им с родни процесуални механизми. Само че Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна е последователна в подкрепата си за инвестиционните намерения. Същата нагласа има и съдът. Според Европейската комисия, изготвените и одобрени през този период оценки за въздействието върху околната среда (ОВОС) са „неадекватни”. След поредица от предупреждения, на 17 октомври комисията заведе дело срещу България, защото страната ни не опазва важните застрашени видове и уникалните местообитания в региона на Калиакра.

Самият механизъм на издаване на ОВОС в България предопределя подобно развитие на събитията, счита Ирина Матеева, отговорник по европейските политики в БДЗП. Оценката се изготвя от експерти, които по принцип трябва да са независими – но как да бъдат, щом за нея плаща инвеститорът? Масова практика е експертът да пише в ОВОС това, което иска компанията, от това зависи и възнаграждението му. Ако експертът се окаже принципен и не се съгласи да изкриви истината, инвеститорът може да отиде при друг и да обикаля дотогава, докато някой специалист му изготви „нужната” оценка.

От регионалната екоинспекция се очаква да отсява проблемните проекти, но явно не го прави. Показателно, без да е някакво доказателство, е, че РИОСВ – Варна е включена в апокрифния Черен списък на личностите и организациите, унищожаващи околната среда в България. РИОСВ – Варна не пожела да коментира готвените санкции срещу България заради проекти, които институцията е одобрила през годините, или пък е допуснала строеж на проекти без ОВОС. Последното е особено важно, тъй като инвеститорите са се научили да заобикалят досадните екооценки, като изкуствено разделят ветропарковете на множество по-малки проекти, за които ОВОС по принцип не е задължителен или не е проблем. А РИОСВ има чудесна формална причина да разрешава.

Коментар във връзка със заведения от Европейската комисия иск срещу България отказа и AES, която притежава най-големия ветропарк край Каварна. „Към настоящия момент Ей И Ес ще се въздържи от коментар, тъй като не счита за уместно да вземе отношение по процедура, която касае казус на ниво Европейска комисия – държава-членка” – гласи учтивият отговор на пиарите на американската компания. Вероятно тонът ще се втвърди, ако се стигне до „премахване на пречещите проекти”, както през 2012 г. заплаши Брюксел.

Добрият бизнес казва „не”

Ветрогенераторите в непосредствена близост до брега трябва да бъдат демонтирани и преместени на друго място, убеден е Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие”. Според него, многобройните перки са превърнали красивия крайморски ландшафт в индустриален. БДЗП, което отдавна воюва за Калиакра, не мисли по-различно: перките нямат място там. „Птичарите”, както ги наричат хората от бизнеса, дават и конкретен добър пример: испанският ветропарк „Еолика” първоначално е трябвало да изникне край Шабленското езеро. След консултации с орнитолози, фирмата се убедила, че по-подходящо е да вдигне генераторите далеч от брега – край варненското село Суворово. Паркът от 60 MW не е конфликтен и е сочен за добър пример и от еколозите, и от бранша.

Аргументи за демонтиране на крайбрежните перки има, но те не са необорими. Степната растителност, стресирана от пътища, строежи и тежки машини, надали ще възстанови  първоначалния си вид там, където веднъж е имало ветрогенератор. Но демонтажът със сигурност ще е свързан с ново негативно екологично въздействие, напомня Марияна Янева от БГВЕА. Не са малко и хората, за които перките разнообразяват, а не загрозяват пейзажа. За руските и украинските туристи например част от задължителната програма при посещение на нос Калиакра е да се разходят между генераторите. И макар че подобна постановка на въпроса звучи цинично за орнитолозите, смъртните случаи от сблъсъци на птици с ветрогенератори не са чак тревожно много. Във всички случаи, не повече от броя на хората, които всяка година загиват от катастрофи.

Обвиняват еколозите, че „маскарят” България пред Брюксел, за да наложат своето виждане за развитието на териториите. Евентуална присъда срещу България за мнозина ще затвърди мнението, че екологията ненужно пречи на икономиката. Но какво да кажем, щом и браншовата организация от години пуска жалби до българските институции срещу проекти за вятърни паркове, които заобикалят закона? Осем нарушения откри БГВЕА в проекта, известен като ветропарк „Смин”. Той почти беше минал между капките, но се оказа и капката, която преля чашата за всички инвестиционни намерения в Добруджа. След като еврокомисарят по околната среда Янез Поточник размаха пръст, завършването му не изглежда вероятно – въпреки решението на петчленен състав на ВАС.

Тази засега позитивна история има мрачен нюанс: инвеститорът зад „Смин” не изглежда толкова влиятелен, че да наложи интересите си с цената на всичко. Дъщерите на Дамян Лазаров, бивш шеф на Комисията за защита на потребителите, са привлекли 10% китайско участие, но това явно не е достатъчно. Ако слушаме РИОСВ, всъщност няма основания паркът край село Смин да бъде спиран, защото такъв парк няма. На хартия става дума за 39 проекта на отделни фирми, които не се нуждаят от ОВОС – и така гора от 95 генератора можеше да отреже достъпа до храна на зимуващите край Дуранкулак гъски.

Разораната целина

Неприятно е да бъдеш съден, но негативите за имиджа на България от сегашното дело са пренебрежими спрямо световния позор, който бихме си навлекли, ако по наша вина изчезне критично застрашената и изключително красива червеногуша гъска. У нас в последните години зимува 99% от световната популация на тази птица. Чуват се мнения, и то от хора, които не се самоопределят като „еколози”, че е крайно време България да бъде осъдена за нещо и всички ние да платим с данъците си, за да разберем, че законите трябва да се спазват – и да развием обществена непримиримост към беззаконието.

Кметът на Каварна Цонко Цонев е на диаметрално противоположно мнение: България трябва да опита да спечели делото, а не да „кляка” пред Брюксел, защото правото е на наша страна – твърди той. От комисията нито веднъж не си направиха труда да попитат местната власт как точно стои въпросът с птиците и перките, възмущава се известният кмет. Според него, проблемите са главно със „Смин” в съседната община Шабла – докато зоната на Калиакра се е превърнала в златна кокошка за еколозите.

Обективността изисква да отбележим, че не „еколозите” са виновни за скандалния строеж на брега край Яйлата. Нито пък само „еколози” ще възнегодуват, когато общината ще се опита да „облагороди” резерват „Яйлата”, отново без ОВОС. Няма и естетическа оценка на плана да се увенчае древната крепост там с боядисани в червено ламаринени кули.

Поредният сблъсък на интереси в региона избухна преди броени дни: фирма „Александър-78” ЕООД в момента изгражда голяма овощна градина с капково напояване между селата Българево и Свети Никола. С инвестицията на Александър Драмалийски много проблеми на заетостта в общината ще отпаднат, поне през летните месеци. Насажденията от кайсии, праскови и ябълки ще са с обща площ 1000 дка, предвижда се поне 100 души да участват в беритбата, а други 20 ще са целогодишно наети за поддръжка и охрана. РИОСВ – Варна отново твърди, че за отделните парцели на овощната градина не е нужен ОВОС. Проектът е финансиран от Програмата за развитие на селските райони и за Драмалийски това е достатъчна гаранция, че той „по европейски” е съобразен с околната среда.

От гледна точка на инвеститора, БДЗП създава ненужно напрежение. Орнитолозите са подали остър сигнал до МОСВ, защото според тях освен земеделските ниви, в интензивна градина ще бъде превърнато и голямо пасище. За учените то е последен отломък от понто-сарматската степ, важна за гнезденето на птиците – независимо кой вижда в него „птички и тревички”. Трудно е за обяснение как една овощна градина вреди на околната среда, но тежките машини в нивите са факт: за сондите за вода, за преораване на пасището, за извличане на големите камъни, излизащи на повърхността при риголването. В Българево през 1960-те са се произвеждали праскови за износ, които са останали в спомените на местните като „уникални”. Както е тръгнало, степта там също ще се превърне в спомен.

Девствен като Калиакра

Предвид състоянието на институциите, не можем да искаме от местната власт да запушва дупките, зеещи в нашето законодателство и екологичен контрол. Инвестиции и работни места са думи с магическо звучене в регионите: как да възразим на кмета на Българево Георги Георгиев, който е застъпник за ветропарка на „Мицубиши”, тъй като фирмата всяка година дарява на селото 70 хил.лв., освен това дава работа на местни хора, помага по снегопочистването, набира средства за лечение и т.н.? „Първоначално някои от нашите имаха резерви, но от години не съм ги чувал да се оплакват”, твърди той.

От друга страна, комисията е съвсем директна, че природата край Калиакра е толкова ценна, че трябва да бъде опазена на всяка цена. Комулативното въздействие на многото инвестиционни проекти край красивия нос е твърде голямо и излишните перки трябва да бъдат премахнати. Брюксел без съмнение е информиран, че ОВОС на японската фирма, неуспешно обжалвана в две български съдилища, съдържа спорни моменти. Това все пак е по-лекият случай: повечето проекти просто са си спестили ОВОС, разделяйки се на части.

Опазването на околната среда, в края на краищата, е функция на хората, които живеят в тази среда. Ако културата им не е достатъчно висока, те могат и трябва да бъдат заставени да я пазят – точно това Брюксел опитва да направи, подтикнат от възмутените орнитолози. Но принудата никога не е била ефективен пазител на девствеността. Още повече принуда отвън. Ако многобройните инвестиционни проекти, на които „екологията” им пречи, се обединят, ще предизвикат наистина драстични промени – например, като насаждат еврофобия сред хората, те в крайна сметка може да поставят под въпрос и пречещото членство на страната ни в Европейския съюз.

Директната конфронтация от типа „само през трупа ми” е непродуктивна, защото повечето хора се пазят от крайности. „Компромис” е критично застрашено понятие в регионалното ни развитие: инвеститорите много трудно правят компромис с максимума на печалбата, а за природозащитниците всяко отстъпление е равнозначно на предателство. Само че сегашната ситуация с множество локални екологични войни не може да продължава вечно, защото от нея губят всички. Природата обеднява, бизнесмените не могат да реализират идеите си. Това се дължи на непълноценното разбиране за икономиката като начин за печелене на много пари, както и на крайно формализирания подход на държавата към екологията. На България й липсва „економика” – практически подход, който да обединява в регионален контекст сферите природа, пазар и култура.

Вероятно милиард евро са инвестирани у нас за изграждане на 680 MW вятърни централи. Сметките показват, че вятърната енергия може да направи АЕЦ „Белене” ненужна – пък и с актуална цена на изкупуване 12 ст. на киловатчас, тя вече е по-евтина от двете частни ТЕЦ в „Марица-Изток”. И да не получи водещо значение, енергията от вятъра значително разнообразява енергийния ни микс. Тя носи прилични печалби, без да оказва натиск върху водните ресурси, без да отделя вредни емисии и без да товари твърде много сметките на хората. Именно затова е парадоксално, че първото европейско екологично дело срещу България, при това образувано по жалба на природозащитна организация, е заради насърчаван от ЕС метод за производство на зелена енергия.

По принцип, не е нормално неправителствени организации да изземват контролните и санкциониращите функции на държавните институции. Не е естествено българската природа да зависи от това как БДЗП ще се справи с неадекватните решения на държавната екоинспекция. Не е редно централният орган МОСВ тромаво да оспорва в съда решения на РИОСВ – и съдът да дава право на по-долния в йерархията. През последните години хората в България загубиха усещането, че държавата може да пази природата. Първото заведено екологично дело срещу България е симптом за сериозно заболяване, което измъчва обществото и икономиката ни от десетилетия: липса на държавност.

ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Обществени, Родни and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s