Еротика за герои

С претенциите си за универсалност, немската военна пропаганда през 1940-те освен военен идол е искала да наложи и сексуален символ. В седмичното списание “Сигнал”, издавано през този период в Германия – впрочем от Гьоринг, не от Гьобелс, инженерите на мнение имат да решават сложна задача с кориците. С пленени оръжия, хора и земи те трябва да демонстрират победите, но освен това и да зарадват с женски форми окото на офицера, запилян из вечните европейски бойни полета. От корицата се очаква и семейна агитация във вяра в режима. В същото време пропагандата иска да разграничи справедлива Германия от нравствения провал на Америка, където, виждате ли, показват снимки на голи жени, без да се срамуват.

Липсата на голота не е преграда за страстта. От поне една трета от кориците на издавания на две дузини езици „Сигнал” (извадка 50 броя на български от периода 1941-43) се отправя някакъв сексуален намек. Някъде той е директен, например къса поличка чака да бъде повдигната отзад. Другаде е фин, дори интелектуален – но всъщност пак белязан от бюргерски скрупули. Морално наци не стои по-далеч от германския бюргер. Те обичат да им се показват жени в театър, балет или кино, както и да им пеят, но за себе си считат, че за да стане актриса, момичето трябва да “има достатъчно кураж и лекомислие да се откъсне от надзора на семейството”.

Театралната актриса, певицата, балерината – кориците не само стимулират мъжки фантазии, а и чрез женската красота вдъхват идеал. С изящните очертания и усмивките на впечатляващи жени те култивират, но и искат да настървят, защото техният висок културен модел е под заплаха от червените варвари и подлите америкоевреи. След броя за Сталинград, усмивките са по-широки.

На корицата ще видим искряща звезда не по-често от “обикновените” момичета: млад мъж се навежда над влюбена шведка, момиче е прегърнало куче, объркана хубавица се озърта на перона. Голямата награда на немския войник са момичетата от покорените страни. Подчинена страна – момиче на корицата: французойки, унгарки и българка приятно разнообразяват италианките в каталога на щабната преса. Берлин се фука със слабост към украинките.

Южняшката хубост винаги е била на почит в “страната на идеите”. Германският сексуален Свръх-Аз се гради и върху чертите на испанки, чилийки и португалки. Но къде остана немският патриотизъм? Германката като сексуален обект не е пренебрегната, разбира се, поставена е в спортни сцени или сред природата, където често се смесва с норвежки. Освен с прямота и достъпност, тези играещи красавици изпъкват и с физическата си сила.

Дрехата стимулира въображението за секс сякаш повече от голотата. Културата на свободното тяло е разпространена сред германците от това време, но за това “Сигнал” не е подробен. Все пак не е задължително всяка национална добродетел да се показва на корица.

Вместо това – с бащинска топлота се споделя закачливата хубост на емигрантките работнички, внесени от Южна и Източна Европа, които трябва да запълнят липсата на германски майстори край машините и на полето. Красива жена без семеен надзор, при това чужденка: военната машина се радва на сексуален и идеологически стимул.

С красотите на мъжката голота военното списание е по-либерално. На жените Райхът гледа по-два начина: на своите като майчин ресурс, на чуждите – като работнички и „сексуалнички”. Германките са силни майки, но и артистки – пазителки на националното огнище. Покрай тях по широкия свят германското оръжие е завоювало много нежни победи. Има какво да се покаже.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни, Истории and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s