Предизвестено нашествие

Поутихва Копенхагенската истерия и е време да се върнем отново на работа. В следващите редове ще се занимаем с много интересен и важен економически въпрос: инвазивните видове. По дефиниция, инвазивен е онзи вид, който не е свойствен за дадена екосистема и причинява икономически щети или представлява опасност за здравето на хората или за състоянието на екосистемата. 

Актуалността на въпроса, който с вас ще изследваме в няколко последователни материала, се дължи на комплексните промени в екологичната мрежа, които следва да се очакват при промяна на климата. С други думи, ако планетата се затопли, за полярните видове няма да има място, а тропическите видове ще се изтеглят респективно на север и юг, тъй като условията ще станат приемливи за тяхната биология. В планинските терени, при затопляне видовете ще се изместят на по-висока надморска височина, а най-височинните видове ще изчезнат, или ще им се наложи да се приспособяват екстремално бързо. 

Така е възможно да се лишим завинаги от видове като бялата мечка, най-големият хищник на земята, от елените карибу, от моржовете. А тропическите видове ще се разселят на по-рано недостъпни за тях места и ще просперират, например в Силистра ще се отглеждат мандарини вместо кайсии. Ако посоката на климатичните промени бъде към нова Ледена епоха, биологичните миграции ще бъдат с противоположна посока … Де да беше толкова просто: защото това голямо движение на видове, което завладява въображението, е не само на „полезни” или безвредни видове, а и на истински напасти, например паразити, болестотворни бактерии, гъби и лишеи. 

Може да се окаже, че Скандинавия няма да е сред малкото на брой печеливши при сценария „Глобално затопляне”, защото е силно вероятно новите терени първо да бъдат изложени на колонизация от дребни вредни растения и животинки. Тъй като специално в Европа антропогенните терени преобладават и миграцията на едрите видове ще бъде сериозно възпрепятствана, очаквам щетите да са доста повече от ползите. 

Според изследване на IPCC, което често се цитира, но рядко се разсъждава върху значението му, близо половината от биологичните видове на Земята могат да изчезнат още към 2050 г. вследствие на коренна промяна в условията на живот. Това е съпоставимо с предишните геологично доказани масови измирания на видове, напр. краят на ерата на динозаврите. Огромен генетичен ресурс може да бъде загубен безвъзвратно. Ако човечеството намери морални сили да се задържи по-дълго на Земята, вероятно масовото измиране на животни и растения, което се очаква в следващите десетилетия, ще влезе в историята на хората с термин от рода „Големият срам”. 

Освободените екологични ниши бързо ще бъдат запълнени от „вредни” видове. Отбележете, не се очакват съдбоносни трудности за популациите на плъховете и хлебарките. Плевелните растения също ще просперират. Естетичната стойност на екосистемите, които биха могли да ни вдъхновят например с гледка на елен, пиещ вода от езеро (нещо незабравимо е), ще изчезне. Но не са малко и биолозите, които отричат уместността на понятието „естетична стойност” по отношение на екосистема, те също така оспорват концепцията за „туземни” видове и „традиционни” екосистеми. 

По-горе казах, че темата за инвазивните видове е економическа. Още сега, преди хипотетичната глобална климатична миграция на видовете, става дума за наистина много пари. Изключително трудно е да се оценят икономическите щети, които видовете – нашественици нанасят на природната среда. По данни от 1999 г., годишните загуби в САЩ от инвазивни видове се изчисляват на 123 милиарда долара (Според Уикипедия разходите за контрол и причинените щети вече са 138 милиарда). Няколко милиарда са годишните загуби само от това, че разпространението на плевелите във Великите Американски равнини потиска добивите и реколтата е по-малка. 

След сериозни усилия и няколко неуспешни опита, през 1859 г. 24 диви зайци са пуснати на свобода в австралийския щат Виктория. Цел – да се стреля по диви зайци. През 1920 г. те вече са десет милиарда! По данни от 2004 г., разходите по контрола и директните щети, които зайците причиняват на икономиката на Австралия, достигат 113 милиона долара годишно, според други оценки – 600 милиона. В добавка към това 121 вида местни растения, 17 вида птици, 13 вида бозайници, 4 вида влечуги и даже 1 вид риба са застрашени от заека. 

В България най-характерен пример за инвазивен вид е разбира се рапана Rapana venosa (Rapana thomasiana). Родината на този хищен морски охлюв е Японско и Жълто море. Прониква в Черно море през 1940те  чрез водата, използвана за баласт на корабите, в която обичайно присъстват ларви на морския охлюв. Разпространява се масово за около 15 години и след началото на 1970те причинява огромни промени в екологията на дънните организми на Черно море, като някои вече са пред почти пълно изчезване. 

Същевременно рапанът се превръща в главния промишлен вид на българския риболов (48% от улова на България в Черно море), следователно всякакви мерки за премахването на популацията му ще срещнат силен отпор. Според данни от 2005 г., бизнесът с рапани у нас се оценява на 4.2 млн. евро, според мен тази оценка е силно занижена. Годишният улов за 2005 г. е 8400 тона, в улова и преработката са били заети близо 3500 души, наети от шест компании (една в Созопол, две в Бургас, две във Варна и една в Балчик). „Преработката на Rapana venosa се е превърнала в значителна индустрия”, отбелязват от ИАРА. 

Рапанът в Черно море дава христоматиен пример за екстерналии: вредни за другия последици от стопанската дейност на единия. Търговията с Далечния Изток, активизирала се в епохата на „машинната романтика”, ни доведе нежелан гостенин, който ощетява общественото благосъстояние (качеството на дънната екосистема). Спиралата на външните щети прави още един оборот, когато добивът на този охлюв, за който има добър пазар в Япония, се извършва по „икономически най-ефективния” способ, тоест чрез дънни тралове. В случая освен бентосните екосистеми се унищожава и историческото богатство на Черно море. Хм, продължаваме ли да настояваме за саморегулиране?!   

Има и такива еколози (не мога да си изкривя душата, че съм изцяло несъгласен с тях), които заявяват, че самият термин „инвазивни видове” е погрешен в същността си. Екосистемата никога не е била нещо статично, заявяват те. Тя наистина може да се саморегулира, тъй като е изправена пред постоянни промени. Видовете непрестанно мигрират. Животът се разпространява. Нали именно чрез инвазии е била населена Земята?! Самата стратегия за борба срещу инвазивните видове е объркана: използва се една военизирана терминология, с която в САЩ например е по-лесно да се оправдаят милиардни бюджети „за борба”. Всъщност бъдещето е на нови типове екосистеми, които ще обединят най-устойчивите видове от старите консорции и най-приспособимите имигранти. Предстои мащабно премесване на генетичен материал! 

Може и това да е истината, но е плашеща. При това описаната визия се гради на допускането, че глобализацията във формата на сегашния развит – развиващ се свят ще се запази в идните столетия, като търговията ще се разраства безспир, а катаклизми свързани с масово измиране на видове ще се избягнат. Не бих се подписал под това. Така или иначе е ясно, че експанзията на търговията оказа пряко влияние върху облика на природата, а в по-общ план – че различните социални и икономически условия водят до възникването на нови екосистеми. С този въпрос ще се заемем в следващ материал.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни and tagged . Bookmark the permalink.

2 Responses to Предизвестено нашествие

  1. Pingback: Биологичен данък върху европейския внос – износ « Dimitar Sabev's Blog

  2. Pingback: “Творци” на видове « Dimitar Sabev's Blog

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s