Фалитът, който ни помогна да се освободим

Фалитът на Гърция разтърси финансовите пазари през 2010 г. Почти век и половина по-рано Турция – изконният враг на Атина, изживява сходен финансов колапс. Докато данъците от богата България плащат лихвите по османския дълг, свободата ни е политически некоректна. Но след като Истанбул обявява банкрут в началото на 1876 г., главната пречка пред Освобождението пада

Ако дължиш някому пари, имаш проблем. Но ако си взел назаем страшно много пари, проблемът вече е на този, който ти ги е дал. Тази азбучна финансова истина важи с пълна сила за Османския фалит от 1875/6 г.: изключително сътресение за европейските дългови пазари, което има съществена връзка с възстановяването на българската държавност и което, по ред причини, още не е намерило подобаващо място в писаната история за Освобождението ни.

Кримската война с Русия е първият механизиран военен сблъсък на Турция и разходите по нея се оказват непосилни за хазната на султана. След много колебания, през 1854 г. Високата порта тегли първия си външен заем, който е гарантиран от Лондон и Париж. Първоначалните 3 млн. паунда се оказват недостатъчни, западните банки отпускат още 5 милиона при отлични условия за длъжника. Само след 22 години Истанбул вече има да дава на Европа над 200 млн. паунда и отделя за изплащане на лихви и главници повече от половината от бюджетните си приходи. Плод едновременно на неопитност, безотговорност и корупция, фалитът на Турция отваря „стратегически прозорец” пред българското въжделение за свобода. И Априлското въстание, и последвалата Руско-турска война се развиват на фона на Османския фалит и черпят възможности от него.

Как болникът задлъжня

Британският историк и журналист Миша Глени нарича османския държавен дълг „един от най-успешните начини за сигурно и бързо забогатяване в световната история”. Това определение е оправдано: независимо, че номиналните лихви са ниски, реалните надхвърлят 9%. С други думи, инвеститор в Лондон, който е дал назаем на Турция 1000 паунда, след 10 години има да взима 2400. Този темп на забогатяване е нищо в сравнение с комисионните, които банкерите удържат, за да пласират османските облигации на пазара. За периода между първия си външен заем и първия си фалит, турското правителство натрупва чуждестранен дълг от над 228 млн. паунда (около 8 пъти БВП). Реално то получава 122 млн. паунда, тоест комисионните и таксите достигат 47% от общия размер на дълга.

Фамилията Ротшилд е сред най-активните кредитори на Турция, но рекордът принадлежи на прочутия строител на железници барон Хирш. През 1870 г. австриецът организира заем с номинал 32 млн. паунда, реално са получени малко над 10 млн. Впрочем лотарийният заем на Хирш е единственият, теглен с някаква инвестиционна цел. Огромната част от средствата, привлечени с общо 15 външни заема, са употребени непроизводително: за покриване на хроничните бюджетни дефицити, за военни цели (султан Абдул Азис е пристрастен към скъпите английски бойни кораби), за обслужване на предишни заеми – или просто за поредния пищен дворец на брега на Босфора.

Но как Високата порта е допуснала всичко това? Предвид балканските нрави, нормално е да подозираме, че турски чиновници, договаряли заемите, са извличали лични облаги. Роля има и ориенталската инерция: като същински наркоман, държавният бюджет се пристрастява към паричната инжекция и много скоро вече не може без нея. Често са повдигани упреци, че Западът принуждава Турция да задлъжнява, за да я подчини на интересите си. Със сигурност Лондон и Париж са отчели, че длъжникът е по-лесен за управление, но всъщност Турция е активната страна в операциите по дълга (Yackley, 2013).

В средата на XIX век капиталът в утвърдените финансови центрове Лондон и Париж е изобилен и евтин, благодарение на твърде изгодна търговия с колониите. Кредитирането на Османската империя е ценна възможност за по-висока доходност не само за банки, но и за многобройни дребни спестители. Ситуацията коренно се променя след паниката от 1873 г., когато финансовите потоци се пренасочват от периферията към центровете на западната цивилизация: за стопанския историк скорошният credit crunch не е нищо ново. Затягането на кредита води до фалит на десетина държави и Турция е само един от потърпевшите, макар и най-големият.

Когато България беше богата  

В страната на слепците едноокият е цар: на фона на индустриализираща се Европа, България през XIX в. е същински пущинак, но в рамките на Османската империя е доста развито ъгълче. Текстилните протофабрики, изникнали по протежение на Балкана, работят по големи поръчки за турската армия. Овцевъдството в Тракия и по Дунава се радва на несравнимо по-добри условия в сравнение с Анадола. Още през 1830-те българските земи формират 1/5 от експорта на Империята, макар че заемат едва 1/12 от площта й (Glenny, 2012). А през 1878 г. Турция губи, заедно с България, и 4.7 млн. паунда от данъци, ако се доверим на Корпорацията на чуждестранните притежатели на турски бонове. Това съответства на една пета от бюджетните приходи и на около 40% от годишните разходи по обслужване на външния дълг на Турция.

България рядко е описвана като икономически център, но мястото й в Османската империя всъщност е такова. Това от своя страна навежда на три фундаментални извода: първо и най-важно, за кредитора е от огромно значение въпросните територии, изнасящи на гърба си половината от товара на държавния дълг, да останат в Империята. Второ, стопанският възход по нашите земи обяснява усилията на новия български елит за освобождаване: не само национално, но и от данъчното бреме, наложено във връзка с обслужването на дълга. Трето, може да се очаква, че освободена от турския дълг, независима България бързо ще постигне благоденствие. Обаче ситуацията не се развива точно така.

Както споменах, спорен въпрос е дали Западът умишлено поражда дълговата криза на Турция. Интересът е по-скоро друг: Османската империя да действа като буфер срещу руската заплаха. Именно по тази причина Франция и Англия гарантират първите заеми на султана и организират доставки на модерни оръжия за турската армия. Но веднъж попаднала в дълговия капан, Турция покрай геополитическата си важност придобива ново значение – на брашнян чувал. Високата порта всъщност няма нищо против, поне в началото. В мемоарите си държавникът Али паша обяснява: „За да направим Европа директно и материално заинтересувана от запазването на страната ни, влязохме в много партньорски съглашения”. Ако дължиш наистина много пари, кредиторът има интерес да останеш жив…

Британската империя забранява търговията с роби още през 1807 г., тя превзема земи и сваля крале в Африка с мотива, че се бори с робството – и в същото време върти алъш-вериш с Турция и мълчи за поробените християнски народи. Уилям Гладстон надига глас за „българските ужаси” през 1876 г. – няколко месеца, след като Турция спира да плаща, като в прочутия си памфлет не пропуска да отбележи, че „дадохме на султана 200 милиона за оръжия”. С две думи, докато българските земи гарантират половината плащания по турския дълг, свободата на българския народ е политически некоректен въпрос в Европа.

Империята, превърната в колония           

Финансовият крах на Турция е предхождан от серия икономически „капитулации”, даващи търговски и ред други привилегии за западните държави. Договорът от Балта Лиман от 1838 г. на хартия е призван да насърчава свободната търговия и конкуренцията, но на практика означава стопанско самоубийство. Националните монополи са разтурени, вносните мита са понижени до 5%, износните – повишени до 12%. За вътрешните търговци е въведена и такса от 8%. Индустриална Европа си гарантира допълнителни предимства пред зародишните отрасли в Турция.

Плащанията по външни и вътрешни дългове отнемат възможността за инвестиции. Сякаш това е малко, учреденият още през 1844 г. валутен борд държи лирата скъпа, което допълнително спъва турския износ. С парите, които Европа дава на Турция, Турция купува стоки от Европа – но не машини, а предмети на лукса и оръжия. Икономическият историк Шефкет Памук (брат на Нобеловия лауреат по литература Орхан Памук) твърди, че „Европейският финансов контрол над Османската империя е една от най-поразителните форми на империалистическо проникване, де юре – почти колониализъм”.

Митническата капитулация е силен удар и за зараждащата се индустрия по българските земи, коментира директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Вносът на евтини западни фабрични платове разорява много български производители и това обяснява недоволството им от османския стопански режим. Неслучайно нашата „текстилна буржоазия” е сред основните спонсори на Българския революционен централен комитет в Букурещ.

Може да се открият още връзки между дълговата криза и българската свобода. Англия и Франция са традиционни крепители на Османската империя, но след банкрута през март 1876 г., те вече не стоят безусловно зад гърба на султана. Общественото мнение към Турция става негативно, изтъква доц. Росица Градева от Института по балканистика. Разочарование изпитват не само богатите банкери, но и широката прослойка на дребната буржоазия, купувала турски облигации, подмамена от добрите лихви. „Изгарят” гласоподавателите – хората, формиращи общественото мнение на Запад. Настроенията са такива, че Лондон и Париж не могат да окажат помощ на „болния човек на Европа” срещу Русия.

Потвърждение на казаното по-горе е следната публикация в лондонския вестник The Spectator  от 4 март 1876 г. „Пореден фалит на турското правителство. (Бел.авт. Фалитът протича на две части: през октомври 1875 г. и през март 1876 г.). Пашите просто отказаха да дадат парите и на турската хазна й е много добре от това. Тази случка може би най-сетне ще даде урок на инвеститорите. Банкрутът се промъкна на терлици, докато те си мислеха, че са си вързали гащите…”

Когато балонът се спука

Светът се удиви, когато през 2010 г. кредиторите нахлуха в Гърция и я принудиха да изкара на тезгяха пристанища, тръбопроводи, дори острови. Нищо ново под слънцето: гневът на Лондон след османския фалит е излекуван със скъп подарък – остров Кипър. Още тогава финансистите са толкова влиятелни, че дневният ред на Берлинския конгрес, събрал светилата на дипломацията, се променя в крачка за техните искания. Васалното княжество България, както и вече независимите Сърбия и Черна гора, трябва да поемат част от дълга на Турция, включително сериозните задължения на железниците. Още с раждането си Нова България е обременена с чужди заеми, но, в интерес на истината, не е добросъвестен платец.

Що се касае до Турция, след 1875 г. върху старата империя пада зла прокоба. Първо въстава ключовата провинция Босна, включително поради данъчното бреме. След климатични катаклизми реколтата пропада и в Цариград избухва нечуван глад. После идва фалитът: на 6 октомври 1875 г. Великият везир Недим паша обявява, че временно спира обслужването на половината държавен дълг. Кредитът секва, нуждата остава. Правителството печата все повече каймета, стойността им се срива, разразява се страшна инфлация. Войската и чиновниците не получават заплати с месеци. На трона се изреждат двама султани, след като Абдул Азис е самоубит. Малко преди това българите в Средна гора и Родопите надигат глава.

Макар да е най-героичен момент в българската история, за много западни автори Априлското въстание изглежда незначително на фона на трусовете в империята. Да добавим войната със Сърбия, трагичният инцидент в Солун, затрил консулите на Германия и Франция, твърдоглавието на новия султан Абдул Хамид II – и, най-вече, търсещият реванш изконен враг от север. За Русия голямата причина за войната с Турция е Априлското въстание, коментира доц. Градева – но другите европейски сили вероятно отдават по-голямо значение на банкрута.

Икономическият историк Християн Атанасов счита, че макар да не е подробно разработена в родната историография, връзката между османския банкрут и българското освобождение е логична. Нашите революционери са използвали банкрута на Турция с пропагандна цел. Също логично е да спадне подкрепата към Турция в Европа, щом длъжникът спира да обслужва заемите си. Все пак, според Атанасов, са нужни още научни данни, които да докажат безспорно този факт. В сферата на предположенията е и това, че Турция се бави да изпрати редовна войска срещу Априлското въстание, именно защото е парализирана след фалита.

Но да разкажем докрай историята на османския дълг. Той надживява империята: последните вноски сто години по-късно връща Република Турция. Ключов момент е декретът от Мухарем от 1881 г., с който султанът учредява Администрацията по публичния дълг и плащанията са възобновени. Империята трябва да отстъпи на западните сили събирането и разпореждането с по-голямата част от приходите си. И макар че финансите на страната се стабилизират – годишните плащания са сведени до поносимите 2.9 млн. паунда, диктатът на международните кредитори се възприема като унизителен. Опарила се жестоко заради опита си да се европеизира, Турция коренно променя отношението си към „западните партньори”.

Все пак, за разлика от фалиралия също през 1876 г. Египет, Турция привлича от Германия независими финансови експерти, които представляват интересите й пред френските и британските кредитори и поражението не е пълно. Според изчисление на проф. Памук, за целия период 1854-1914 г. в Турция навлизат кредити за 180 млн. паунда, а са върнати 196 млн. паунда (Pamuk, 1987). Нетната печалба кредиторите от операцията е само 15.818 млн. паунда – ако не броим огромните зависими пазари. И ако се чудим защо цялата тази история е слабо известна на неспециалистите, причината е същата, поради която фалитът на Гърция скоро ще потъне в забрава: 57.9% от чуждестранните заеми на Турция биват опростени.

Без дълг, без пазар

„Ако Европа и да е защитавала досега Турция, тоя укор на съвременното човечество (…то е защото) нейните банкери и промишленици са извличали голяма материална полза от неспособността на полудивото азиатско племе. Но времената се измениха. Турция достигна до банкрут и заболя от болестта на своята естествена неподвижност”. Тези думи принадлежат на Христо Ботев, публикува ги във в. „Знаме” на 19 януари 1875 г. Още преди официалния банкрут, будните български революционери използват назряващата неплатежоспособност на Турция като аргумент, че империята е обречена. Ботевото перо е оставило и по-остри следи по темата, особено след като поетът осъзнава, че отказът на Турция да обслужва външния си дълг не прави европейската политика по-съпричастна към поробените.

Призракът на дълга броди и из Руско-Турската война от 1877 г. Турската войска не е получавала заплати от 1875 г. и разбираемо е деморализирана. Но руските главнокомандващи надценяват този факт, което в един момент поставя под въпрос изхода от войната. Но ето, България де факто е вече свободна – за кратко. Милитаристичната външна политика ни отрежда същата съдба като на Империята, от която се отскубнахме. В началото на XX век над една трета от държавния ни бюджет отива за военни цели, след което чуждите кредитори придобиват същия контрол над българските приходи и централна банка, който унижи турците след 1881 г. За отбелязване е, че финансовата независимост – тогава, както и сега с режима на валутен борд, не буди патриотични чувства у българина.

По-съществено е, че Княжеството не се възползва икономически от свободата си. Редица автори твърдят заедно с Майкъл Паларе, че „демонтирането на османската система в България води и до унищожаване на институциите, които дотогава са поддържали икономическия прогрес”. Британският икономически историк счита, че България чак в навечерието на Балканските войни се доближава до равнището на БВП на човек от населението от 1870-те. Тази гледна точка никак не е безспорна, от друга страна, затрудненията на освободеното княжество са логични: загуба на пазари, на пътища и партньори, липса на капитали, високи разходи за изграждане на държавна инфраструктура от нулата, и т.н.

Сходна загуба на просперитет сполетя България в края на XX в. с откъсването ни от поредната империя, към която гравитирахме. Търсенето на нови пазари и създаването на нови институции, нужни заради пренасочването от съветската към европейската сфера на влияние, изискваше огромни усилия и демографски разходи на българското общество. Този факт, разгледан в исторически контекст, силно повишава стойността на националната политика. Не винаги максималният икономически резултат съответства на националния интерес: да си спомним за Армения, „запазила пазарите си” в Османската империя и след XIX век.

Фалитът на Истанбул е предречен доста преди страната да тегли първия си външен заем. Наложеният от Концерта на Европа режим на свободна търговия – тогава, както и през втората половина на XX век, дава преимущество на развитите икономики и силно ощетява изостаналите. Въпреки опита за държавни реформи Танзимат, Османската империя не намира сили да се модернизира. Османският банкрут без съмнение е свързан със свободата на България, дори само защото той е съществен фактор в Голямата Източна криза – потвърди авторитетният историк проф. Пламен Митев. Посочих и няколко други косвени връзки, както и съвременните им паралели. Опитите на кредиторите да погълнат длъжника са извечни. Правителство, което мисли на първо място за националния интерес, не позволява загуба на финансова независимост.

TEMA

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Истории and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s