Икономика без хора

Българската икономика показа слаби признаци на съживяване в края на миналата година, но оптимизмът не е уместен. Според първоначалната оценка на националната статистика, през четвъртото тримесечие на 2013 г. брутният вътрешен продукт се е покачил с 0.4% на тримесечна и с 1% на годишна база.

Това е най-бързият прираст на икономиката за последните две години – и въпреки това темпът е подчертано бавен, още повече за развиващ се пазар като нашия. Другите източноевропейци в Европейския съюз се справят далеч по-добре, на първо място Румъния, където БВП скочи с 5.1%. Анализаторите обясняват успеха на северната ни съседка с добрата реколта, с мощния износ от заводите на „Рено”, но и със съживяване на вътрешното търсене. Разполагаемият доход на румънците се покачва и това дърпа нагоре националната икономика. Далновидното решение на Букурещ по време на кризата да не преследва на всяка цена балансирани бюджети, както и привличането на международни кредити, е в основата на сравнително ниска безработица – 7.1% за декември, значително под нашите 13.1%.

България, както и другите нови членки на ЕС, силно зависи от конюнктурата в еврозоната. Покрай завръщането на растежа на Стария континент и потушаването на дълговата криза, може да се очакват по-добри дни и за нас. Така или иначе, сега България е в групата на бавно развиващите се. Причините не може да са само външни, щом страни като Румъния и Унгария се справят чувствително по-добре от нас. Някои от вътрешните пречки отдавна се коментират: политическа нестабилност, усещане за корупция, административна преса върху бизнеса.

Други задържащи фактори са по-скоро табу, най-вече отнемащият поне 5% от растежа валутен борд. Признава го сам Стив Ханке – професорът, неправилно сочен за „баща на българския валутен борд”. Назад ни дърпат и твърде скъпият банков кредит, и липсата на икономическа, в частност индустриална структура след приватизацията, дори ниските данъци и рекордно ниското равнище на държавен дълг, които обуславят липсата на публичен ресурс за интервенции в икономиката.

Но най-тежки удари българската икономика понася от влошената демографска ситуация. Напоследък често се коментира, че не се раждат достатъчно българчета. По-рядко става въпрос за това, че днес бейбибумърите масово излизат на пенсия и пазарът на труда се оголва. Оказва се, че онези почти 5 млрд. лв., които държавата допълва към изтънелия бюджет за пенсии, са маловажен проблем. Без достатъчно хора, които да произвеждат и консумират, икономиката се спаружва, независимо от внушителния износ на суровини, който „пудри” статистиката за БВП.

Правителството говори за повторна индустриализация, но тя няма как да се случи –не заради липса на капитали и управленски капацитет, а поради недостиг на хора. Дори в модерни времена, индустрия не може да се развива без пролетариат. Селата и малките градове на България почти изчерпаха потенциала си да осигуряват „заводско месо”. У нас се губи цяла прослойка, ключова за растежа – средните производствени специалисти, т.нар. сини якички. Хората се струпват около полюсите: на високообразованите, които най-често се изкушават от нещо по-добро в чужбина, и на непретенциозните работници с ниска трудова култура и с ниски житейски хоризонти. Затова обществената структура се огъва, може и да се счупи. Парадоксално, но факт – при висока безработица няма достатъчно трудов ресурс.

Представително изследване на БАН установи, че 11% от българите в трудоспособна възраст са готови да емигрират и да търсят препитание навън. Това съответства на 480 хил. души, а около 50 хил. души се готвят да напуснат страната още тази година. Това е почти толкова, колкото българчета се раждат годишно в наши дни. Според друга оценка на Министерството на труда и социалната политика, България обезлюдява с 35-40 хил. души годишно. Загрижени за бъдещето, работодателите искат да им бъде разрешено да наемат малолетни и да уволняват без обезщетение. Ако готвените от Българската стопанска камара промени в трудовия кодекс бъдат приети, избиращите работа в чужбина пред манчестърския капитализъм у дома ще стават все повече. БСК, на всичко отгоре, настоява за по-кратък отпуск по майчинство, за да могат майките да запълват пробойни на пазара на труда. Цената на този ход – още по-ниска раждаемост, явно не плаши бизнеса.

България няма да престане да съществува толкова бързо, защото гурбетчиите пращат пари вкъщи: официалната сума, която емигранти превеждат в България, миналата година е с 40% по-висока от преките инвестиции на чужди компании. Но обществото се омаломощава, държавността изтънява и това няма да остане без последствия в нашия сложен географски регион. Понякога ни предлагат утешението, че ако съвсем закъсаме за хора, може да поканим българите от диаспората. Всъщност действащата у нас след 1997 г. рамка е способна да омаломощи и отпъди още няколко милиона българи.

За да се възстанови икономиката на България са нужни не просто инвестиции, а радикални, системни промени. Нужни са нов паричен ред, институционално пренареждане, коренна промяна на мястото на държавата в обществото. Не е сигурно, че тези належащи промени ще се случат, тъй като тоталните реформи никога не са били по вкуса на управляващите партии. Оставени на маргиналите, в това число на „Атака”, сериозните идеи като например скъсване с неоколониалното робство, олекват в публичното пространство.

С отдавна забравен ангажимент към стопанския живот, правителството все пак се надява да събуди икономическия растеж. Не е трудно да се докаже, че само с покачване на БВП няма да се оправим. Вече споменах за спорния ефект от износа на суровини. А ако повишим енергийната ефективност, БВП на практика ще се понижи – но ще живеем по-добре. БВП, освен това, е агрегатен показател. Ако едно лице спечели 7 млн. лв., за статистиката това означава, че БВП на човек от населението се е покачил с 1 лев. За последната година, по данни на БНБ, броят на депозитните милионери сред българските граждани се е увеличил с 85, те са извадили от стопанския оборот и са сложили в банките близо 200 млн. лв. Тези пари не се просмукват надолу към населението, противно на пропазарните теории. Според сполучливия израз на проф. Джон Куигин, у нас има твърде много икономически зомбита, които смучат от живеца на обществото и икономиката. Бюрокрацията далеч не е единствен виновник за икономическата депресия.

Тъй като разполагаме с всички тримесечни данни за 2013 г., може да направим първа оценка на ръста на БВП за цялата минала година. При 0.9% средногодишна инфлация и 1.7% номинален ръст, реалният прираст следва да е 0.8%. Но тъй като през последните години средната грешка между експресната и крайната оценка на НСИ е 150 млн. лв. за тримесечие, на практика може да се окаже, че годишният ръст ще е 0.9 или 1%. Вероятно ще постигнем двойно повече от очакваните от Европейската комисия за нас 0.5% растеж. Но това не променя много.

TEMA

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s