Зелените работни места – шанс за България

Има неоспорими доказателства, че зелената икономическа политика работи. В България тя може да създаде поне 300 хил. работни места, считат Зелените

Автомобилостроенето в Европейския съюз през 2008 г. дава работа на 2.7 млн. души. През същата година в различни еко-индустрии в ЕС са заети 3.4 млн. души. Тези данни на Европейската комисия ясно показват, че опазването на природата и поддържането на по-добро качество на живота имат огромно икономическо изражение. По дефиниция, еко-индустрията включва „всички дейности, свързани с производството на технологии, продукти и услуги, които помагат да се измерят, предотвратят или поправят щетите, нанесени на водата, въздуха или почвата”. Тези индустрии предлагат решения за екологичните проблеми на обществото, като например отпадъци, шум или увреждане на екосистеми. Примери за еко-индустрии са управление на отпадъците, управление на водния сектор, рециклиране, контрол на замърсяването на въздуха, устойчив публичен транспорт, възобновяема енергия, опазване на биоразнообразието и много други.

В страни като Германия и Холандия на еко-индустриите отдавна се гледа като на двигател за създаване на работни места (само в Германия през 2008 г. с опазване на околната среда са заети 1.93 млн. души). За да успее зелената икономическа политика също и в страни като нашата, хората трябва да бъдат убедени, че тя носи заетост и по-добри доходи, а не им отнема поминъка. Брошурата „Зелени работни места. Успешни примери и възможности за Европа” си поставя подобна цел. Всеки икономически отрасъл може да се промени така, че да предлага повече и по-зелени работни места, но амбицията на групата на Зелените в Европейския парламент е по-голяма. Визията им „New Green Deal” („Новият зелен обществен договор”, по подобие на програмата „Ню дийл”, с която САЩ излезе от Голямата депресия през 1930-те) предвижда създаването и на ред нови, високотехнологични и не чак толкова, зелени отрасли. В зелена може да се трансформира цялата верига на стойността: от проучванията през производството до дистрибуцията и разделянето с продукта, без да забравяме строителството, туризма, селското стопанство.

Ако Европа избере нисковъглеродния енергиен сценарий, през 2050 г. сметките за енергия ще намалеят с 350 млрд. евро, изчисли Европейската фондация за климата. Политическата зависимост, свързана с внос на енергийни ресурси, ще отпадне. Освен това, нови зелени продукти ще позволят допълнителен износ в размер на 25 млрд. евро годишно. Тези макроикономически прогнози обаче не отговарят на притесненията на обикновения човек: какво ще стане, ако заради зелена политика загубя работата си в мината за въглища? (Този въпрос стои пред 15 хил. българи). Как ще преживея, щом зелената политика спира строителството на нови курорти? Засегнати със сигурност ще има и който твърди противното, лъже. Но зелената политика за работни места предвижда не само закриване на вредния за природата и обществото бизнес, но и превръщането му в по-добри, включително в по-добре платени, трудови възможности. Тоест тя работи за обикновения човек.

С един куршум – три заека

Зелените индустрии са по-интензивни за труд, тоест наемат повече хора – потвърждават го многобройни примери. Затова преходът към устойчива икономика ще помогне на голяма част от тези близо 25 млн. европейци, сред тях поне 500 хил. българи, които официално не работят, а биха искали. Ако Европа изцяло се откаже от нефта и газа, а това е напълно възможно технически, секторът на възобновяемата енергия ще даде работа на 6 млн. души. И сега във ВЕИ са заети около 1 млн. европейци, включително 13 хил. българи. Секторът оползотворяване на отпадъците дава хляб на други 1.4 млн. души в Европа. Бразилия вече реши значителна част от проблемите на градската бедност, организирайки бедстващите безработни в сметосъбирането. Подобно нещо е напълно възможно и у нас, ако днешното хаотично събиране на всякакви отпадъци от циганското население получи форма.

Всъщност това онагледява основен принцип в зелената икономическа политика: с един куршум поне три заека. От една страна, чистотата в градовете ще се подобри. От втора, ресурсите ще се оползотворяват пълноценно. От трета, бедните ще имат поминък. Като бонус, престъпността в градовете ще спадне. А плащането на държавни помощи ще намалее, или поне ще стане по-реалистично.

Голяма възможност предоставят и отраслите, пряко свързани с екосистемите и биоразнообразието: селско и горско стопанство и рибарство. В тях са заети почти 15 млн. европейци. Преминаването към устойчиви практики може да увеличи заетостта в тези сектори с 10-20%, считат експертите. По данни на Института по аграрна икономика, към 2012 г. в селското стопанство на България работят 738 хил. души, което е 12% от общия брой на заетите. Ако същата пропорция се приложи и при нас, заетостта в страната ще се увеличи със 150 хил. души. Механизираното производство на монокултури, което характеризира нашия аграрен бизнес, оставя големи групи хора в селата без работа и така силно стеснява жизнените им възможности, тоест способства за възпроизводство на бедността. Зелените работни места се възползват от уникалните почвени, климатични и генетични ресурси на България за производство на качествени храни и други органични материали. Зелената аграрна политика е значително по-трудоемка, но и много по-доходоносна от традиционната.

Подмяната на личния транспорт с обществен също крие огромен потенциал за разкриване на работни места… Но за да се осъществи цялостна политика за зелени работни места, са нужни дългосрочни финансови гаранции и значителна промяна в правната рамка. Ако Европейската комисия най-сетне приеме програмата за икономия на енергия, която обмисля от години, санирането и другите дейности за подобряване на енергийната ефективност ще разкрият допълнителни 2 млн. работни места, и то предимно в малки и средни предприятия. За България синдикатите преценяват, че програма за саниране ще създаде 80 хил. допълнителни работни места в регионите.

Ето ги вече обещаните от това правителство четвърт милион нови работни места, нужни на икономиката, за да си стъпи на краката. Но за целта е нужна нова зелена административна инфраструктура. Нужни са много по-големи промени от приемането на една или няколко зелени насърчителни програми. Нови зелени работни места ще се създават с

промяна на реда за провеждане на обществени поръчки

Ако фирмите, които се съобразяват със социални, екологични и честни търговски принципи, получат преимущество при доставка на стоки и услуги за държавата и общините, реалната заетост ще се повиши, а броят на „работещите бедни” ще спадне, твърдят европейските Зелени.

Разходите, свързани с персонала, формират под една пета от общите разходи на промишлените предприятия в Европа. За сметка на това, разходите за енергия и суровини достигат 60%. Според концепцията за зелени работни места, разходният натиск на пазара на труда трябва да отслабне, по-големи икономии могат да се постигнат, ако в индустрията се насърчава по-икономичен подход по отношение на енергия и материали. Малки предприятия ще повишат конкурентоспособността си, тоест ще останат на пазара, а хората ще запазят работата си.

В кризата натискът върху трудовите ресурси е много голям, дори в „традиционни зелени” сектори се наблюдават ниско заплащане, лоши условия на труд, пречки пред профсъюзите и т.н. Това са дадености, характерни далеч не само за България. Според европейските Зелени, политиците трябва редовно да се срещат със синдикатите и да си партнират с тях.

Като цяло, според тях системата за обществено осигуряване трябва да се засили в преходния период на преминаване към зелена индустрия, особено за хора, сменящи попрището си. Например, човек прекарал 30 години в мина, има право на обучение, както и на финансово подпомагане, докато се подготвя за нова, зелена работа. Тъй като от „озеленяване” най-силно се нуждаят „мъжки” отрасли като строителство и енергетика, зелената политика не трябва да изпуска от поглед и специалните образователни и квалификационни нужди на жените.

Гърция и Чехия успяха

Село Анавра в югоизточна Гърция приема програма за зелено развитие още в средата на 1990-те, когато многобройните малки животновъди се кооперират. В момента в селото има три големи ферми с 25 хил. глави добитък, овце, кози, крави и свине. Животните пасат свободно в планините. Селото е отворило собствена кланица и продава органично месо, отговарящо на всички изисквания. Заедно с това, хората съвместно инвестират във вятърни турбини, имат вече 20 „перки” с обща мощност 17.5 мегавата. Само едната носи на селото 60 хил. евро годишни приходи. Жителите на Анавра са изградили и свой екологичен и културен парк на площ 1000 дка, който също привлича туристи и създава работни места. С общи средства са построени медицински център, спортни площадки, приют за бездомни, старопиталище. Безработицата в селото е нула, броят на жителите на Анавра се е увеличил от 300 на 550 между 2000 и 2010 г.

Паралели с българската реалност има и в примера на Бремерхавен. Германският пристанищен град тежко понася кризата в края на 1980-те и към 1997 г. безработицата достига 21%, а населението спада с 30% (днес градът в провинция Бремен има 120 хил. жители). През 2001 г. градските власти избират нов път, залагайки на квалифицирания персонал и ноу-хау, останали след затварянето на доковете. Градът се заема с проектиране и строителство на вятърни паркове в морето. Днес в този бизнес пряко са заети 1000 души, но и много местни производители се възползват като доставчици. Безработицата в средата на 2013 г. е 11.1%, усилията на местната власт продължават.

Австрийската провинция Бургенланд през 1997 г. решава да стане енергийно независима. През 2013 вече задоволява нуждите от електричество на своите 284 хил. жители само от местни източници, включително от вятър, слънце и биомаса. Това е създало 5560 нови работни места, а БВП на човек се е повишил с 10 пункта. Във френския град Льо Ман работи програма за пренасочване на работници от западащите автомобилни заводи към производството на вятърни турбини. Сега безработицата там е 9.1%, сред най-ниските в страната.

В Чехия между 2009 и 2012 работи програма за енергийна ефективност на жилища, като на домакинствата се възстановяват между 30 и 75% от направените разходи. Монтират се соларни панели, подменят се врати и прозорци, поставят се топлоизолации. Програмата се финансира с продажба на квоти за емисии, тоест не натоварва бюджета. За четири години около 250 хил. домакинства се възползват от субсидиите в размер на почти 1 млрд. евро. Създадени са 16 хил. нови работни места. Включилите се чешки семейства ще си спестят от сметки за енергия 1.5 млрд. евро годишно. Намалението на въглеродни емисии благодарение на програмата съответства на чешки град от 69 хил. жители.

Всеки от тези примери е намек (дори обвинение) към България. Зелената икономическа политика, по-специално политиката по създаване на зелени работни места, не влиза в интересите на българските управляващи. Нещо повече – зрелищни злоупотреби в би трябвало зелени отрасли като ВЕИ и туризъм, създават в много хора негативно отношение към нужната промяна. Огромният потенциал на страната ни за зелена икономика стои неизползван, всъщност интензивно се руши. Със зелена икономика България ще излезе от капана на бедността. Днешната пасивност ще се преодолее само по два начина: или след катаклизъм, демонстриращ неспособността на сегашния икономически модел, или с нови, отговорни и широко скроени политици.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s