Леви, десни, зелени

Не искам да съм съдник на политическа партия Зелените, тъй като вярвам в зелената идея и не искам да внасям разцепление сред нейните привърженици. В същото време мисля някои неща във връзка с реакцията на Зелените към юнските протести и подписа им под една декларация с четири други, десни партии. Струва ми се, че с риск мислите ми да не се харесат на мои приятели и познати, е по-добре да ги споделя, вместо отново да ги запазя за себе си, воден от благородни политически и идеологически съображения – както би направил несъгласният с партията си отговорен член на моралния урод БСП.

Първо, Зелените нямат основание да твърдят, че са ощетени от медиите. Напротив – българските журналисти, особено от кръга Икономедия, им отделят значително повече внимание, отколкото на политически формации, получили по-голям процент подкрепа на изборите. Журналистите правят и непростото разграничение между различните партии със „зелено” в името си. Общо взето, Зелените се ползват със симпатията на наистина много журналисти. Лично аз, без да съм техен член и без някой да ме е молил, съм изграждал техен положителен публичен образ в поне три медии. Такава лоялност не може да се купи с пари, и тя не се среща само у мен. Затова считам, че Зелените нямат право да оправдават решения или резултати с липса на пари – толкова отдадени симпатизанти друга партия няма.

Второ, резултатите на Зелените на последните избори са неудовлетворителни. След като дори ДСБ се лиши от иконата си Иван Костов след слаби резултати, вероятно би било редно да видим и поемане на отговорност от ръководството на Зелените. (Ако е имало нещо такова, не съм забелязал – видях само малко разместване).

Което ръководство достатъчно отдавна заяви, че става „дясно”. По-скоро, че вече нямало ляво и дясно, а само правда и кривда; тези дни се завъртя един много хубав плакат на английски с такава игра на думи. Посоката на Зелените напоследък е изразено дясна, което се вижда достатъчно добре, за да го доказвам с биографии или фейсбук коментари на партийни активисти.

Трето, мисля знам защо бяха получени тези неудовлетворителни резултати – при положение, че преди година протестите започнаха зелени и имаше голяма чуваемост на зеленото послание в медиите. Всъщност Зелените и ДСБ си приличат по това, че намират обществото недозряло за техните идеи. Не, за мен именно десният завой и по-важното, неубедителните лица-лидери с дясна окраска отнеха гласове от зелената идея. Не хората не са дозрели до зелените, ами зелените се отдалечават от реалните грижи на хората.

Хората не са толкова елементарни, както смятат някои. Народът се лъже веднъж, но не дваж. Хората безпогрешно разбират кое е в техен интерес. Зелената политика би могла да се формулира така, че да звучи в интерес на хората. Защото тя е в интерес на хората. Но зелените не си дадоха труда да формулират човешка политика и реалистична визия за икономиката в период да речем следващите 5 години. Ето защо отново не получиха широка подкрепа и сега изглежда са решили, че могат да имат политическо бъдеще, само ако се коалират.

Вероятно мотивите им са чисти и благородни. Видях обаче по коментарите на техните активисти, че са се наговорили дружно да парират неодобренията срещу съвместната декларация с ДСБ, Движение България на гражданите, Синьо единство и Народна партия „Свобода и достойнство”, която ме провокира. Женил съм се и знам, че подписът значи нещо – дори за партия в България. Подписалите едно и също нещо споделят общи ценности. Десните ценности. Ама нали дясно нямало, имало правда. Правдата е една за милионера и друга за безработния, нали?

В общата си декларация петте десни партии обещават „да изработят платформа на единен реформаторски блок”. Макар че на сайта си Зелените призовават все още да не коментираме, подписът на партия Зелените под тези думи е факт. Би било глупаво да не помислим, че се готви коалиция; и да не се стигне до нея, тя е считана за възможна и приемлива. Позволете да попитам: как ще реагирате, когато коалиционният ви партньор ДСБ започне да натиска за добива на шистов газ в България? Наистина ли няма да го направи? Изследвах използването на „екологичната” тематика в текстовете на Иван Костов в началото на 1990-те. Ако той беше направил част от това, което е написал, България вече щеше да има зелена икономическа структура. Той впрочем доста помогна на екологията, като затвори заводите и преотстъпи мините на отговорните към природата чужденци.

Има сериозни статии, които проследяват как неолибералните тинк-танкове в края на 1980-те решават, че вече не могат да игнорират въпроса за унищожаването на природата от бизнеса – и се обявяват за „пазарни решения за чиста околна среда”, ощетяващи населението и обогатяващи малцина. Такива неща ли да очакваме оттук нататък от Зелените? Повтарям – дори да не се стигне до коалиция, видно е, че зелените са в политически преговори със структури, имащи точно такава нагласа. Нали знаете, че предизборната платформа на „България на гражданите” е писана от неолиберални тинк-танкове? И че ДПС говорят най-много за екология в предизборната си програма?

Четвърто, ами то българската енергетика е екологичен отличник: изпълнихме целите си по ВЕИ. Защо Зелените експерти по климата и критици на мръсната енергия не коментират в какво се изроди у нас зелената енергетика? А се упражняват в риторика срещу фантома на АЕЦ „Белене”. Аз лично гледам на зелената политика не просто като на средство за опазване на екосистеми и човешко здраве, а като на стълб, около който може да се изгради нашето общество. Фантазии? Напротив, мисля, че така биха могли да бъдат спечелени много повече български сърца за идеята и партията (отколкото с подобни декларации). Често зелените послания звучат не-български: може би защото са преведени без адаптация, а може би защото са родени в бюрокрация. Младежкият ентусиазъм не променя това.

Пето, зелената политика по необходимост е лява, защото изисква ограничаване на потреблението и нарастването от страна на бизнеса и населението, тоест силна държавна регулация. Ами то дясното не противоречало на силната държава. И десните можели да се самоограничават. Докато не са на власт, сигурно. Вижте, противно на впечатленията, които може би оставям, аз лично не съм „ляв.” Аз съм християнин. И виждам в България хипертрофията на т.нар. десни политики и нуждата от повече социалност, за да не се заличи нашето българско общество. И упорито градя стената, която липсва. Зелените по правило са социални – защо иначе ще се застъпват за здравето и наследството на хората? Те освен това са солидарни, защото знаят, че само сътрудничеството преодолява самоунищожението. Те и десните са за сътрудничество и солидарност. Почти ме убедихте за нашите конкретни „десни.” Убедете ги и вие, че преодоляването на неравенството в обществото е основна цел на прогресивната дясна политика. Например с по-адекватна данъчна система и по-строги финансови регулации.

Шесто, макар че по-рано на моменти съм изпитвал известни изкушения да се присъединя към тази зелена политическа структура, винаги ме е възпирала изразената й русофобска жилка. Разбирам, че протестът на зелените ветерани е тръгнал от онези легендарни години, когато комунистите ловяха момчета и ги измъчваха. Разбирам, но не оправдавам, че тези момчета закъсняха да пораснат и да се отърват от фобията си. В крайна сметка, не е приятно да си част от „фобска” организация. Както една друга организация наскоро се обяви за „анти-нео-либерална.” Там, където има фобия и анти, добро не чакай.

Седмо, не съм съгласен с отношението на зелените към социалния протест като форма за политически натиск. Мисля, че един протест седмично е напълно достатъчен. Той ще бъде и много по-многолюден; на него ще има подготвени оратори и добре обмислено скандиране.. Има обаче нагласа: тръгнали са хората веднъж, не ги изпускай. Газ до дупка! Провокирай, ръчкай! Все едно става дума за добитък. Това презрително отношение към хората като маса не може да се оправдае нито с идеология, нито с политически цели. Това, в крайна сметка, не е зелено – да се пилее толкова емоционален и енергиен ресурс. Мъдрите думи се чуват и тихо изговорени.

„Те хората сами си излизат” – да, вероятно с каламбури и лозунги тук написаното може да се омаловажи и отрече. Това е искрена, лична критика, към хора, които са ми симпатични, но които мисля, че сбъркаха, подписвайки съвместна декларация с четири за мен компрометирани партии и очевидно обмисляйки по-тесен алианс с тях. Написаното няма да ми донесе слава, а вероятно гняв. Въпреки това трябва да го напиша, защото ако си бях казвал навреме всичко, с което бях несъгласен при Зелените, до тази абсурдна ситуация – зелени да искат да се коалират с уж десни службогонци, може би нямаше да се стигне. От опит знам, че почтени ракети – носители в живота няма – пуснеш ли веднъж вълка в къщата, козлетата винаги ще бъдат изядени.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Лични, Обществени, Родни and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

18 Responses to Леви, десни, зелени

  1. bojisti says:

    Съгласен съм с написаното, особено що се отнася до опасните тенденции да се търси завой на дясно, още повече, че сред симпатизантите на зелените виждаме имената на неолиберални шамани, като Дайнов. Въпреки, че интелектуалеца от кръга на Людмила Живкова, никога няма дори да произнесе думата неолиберализъм, той си остава основен проводник на тази екстремална, превърнала се в мейнстрийм, капиталистическа идеология. Митът за недозрелите за демокрация българи се породи точно от тинк танковете на т.нар. “експерти на прехода”, като Дайнов. По своята същност, с типичното си презрение към “масите”, този мит издава Ленинския корен на новите капиталистически идеолози.

    Искам да споделя, че тук във Ванкувър, местната социалдемократическа партия се обезличи, след като влезе в коалиция с управляващите “зелени капиталисти”. Не им беше изпълнено нито едно условие, а в резултат изгубиха основния си електорат – unionized labor, главно учители. Този удар до някъде имаше и положителен резултат, защото в партията настъпи смяна на цялото ръководство, но въпреки това много избиратели си остават разочаровани от решението.

  2. Аглика Крушовенска says:

    Здравейте, наблюденията ви са доста точни, а констатациите – проницателни и навяващи тъга. Но се питам, Вие, като човек, който професионално и емоционално е свързан със зелената идея, защо не се опитате по-активно да помогнете на Зелените да осмислят слабостите, за които ги критикувате. Това би бил наистина реален принос към израстването на зелената общност в България.

  3. Страхотен коментар.
    Поздравления за умението едновременно да сте критичен, приятелски настроен и обективен в рамките на аналитичен и добър тон.
    Аз също съм фен и гласоподавател на ПП “Зелените”. Макар да имам някои несъгласия с тях, все пак ги възприемам като най-адекватната за позициите ми партия и такава, която може да бъде прогресивна и граждански-френдли при желание и далновидност.
    За жалост такива, поне за момента, липсват.
    Особено важно бе изваждането на поуки след слабият резултат (под 1% даже, ако не се лъжа) на 12 май. Tакова липсваше тотално в седмиците след вота, и отдадох важност на фактора “време” за известно реформиране, но не видях каквито и да е усилия. Оттам – и резултати.
    Нямам проблем с малко по-десния уклон за сметка на лявата тенденция в “Зелените” по света, но имам проблем с липсата на конструктивност, смелост, и внимателно подбиране на коалиционни партньори. Дясното също може да бъде социално адекватно, стига да не се радикализира прекалено много. Защото ДСБ (нищо против тях) са доста странен и противоречащ си избор за партньор, имайки предвид по-радикалните им позиции като цяло, а и полюсната им трактовка на ключови за “Зелените” точки. За госпожа Кунева дори не искам да отварям дума, имайки предвид, че тя ще стане ябълка на раздора и за избирателите на “Зелените”, и за тези на ДСБ (както вече се заформя).
    А за русофобството – според мен е крайно време обществото ни да разбере, че не сме в биполярния модел на система на международни отношения от пре-89 годините. И че на света не съществуват само русофоби и русофили и американофоби и американофили. Но за това е нужно време, явно.

  4. За истинските либерали и истинските десни частната собственост е неприкосновена. Например либертарианците очакват либертарианския съд да спре дадена фабрика или дадено производство, ако то по някакъв начин замърсява собствеността му.

    Има една много хубава лекция Free market enviromentalism на Walter Block в youtube. Гледайте я, ако ще само за обща култура.

    Неолибералите нямат нищо общо с това, те са … сещате се.

  5. Слави says:

    Чудесен текст, особено в частта с презрителното отношение на “елитите” в България към “масата”, това си ни е дефект на националната култура, който ни обрича на хронично взаимно недоволство. Едните са вечно неразбрани, другите вечно нечути. А някой стане “водач” на нещо, а е спрял да мисли за и като последователите си и изпада в някакво състояние на изолирана свещена правота. Да видим дали ще успеем да се справим с това през нашето поколение, търсещо социалното си представителство.

  6. Андрей Ковачев says:

    Участвах в пред последната среща на 5-те партии. В момента това не е коалиционно споразумение независимо как се опитват да го извъртат журналята. Това което се опитваме да направим е гражданска инциатива с включване на НПО, граждански структури и други партии – целта демонтиране на олигархичния модел. Очевидно ще се опита да се работи и да се включат НПО от хартата и от Да стане природа и т.н. Хартата излезе с програмен документ ама не става за комуникация с хора – сложен е. Десните си говорят дали искат да се обединяват дали не – тяхна си работа. Нас Зелените техните дертове не ни засягат.
    Иначе е ясно, че всички партии мислят за явяване на избори, но поне за мен шистовия газ не може да бъде пренебрегнат, както и други “зелени” теми. Дали “десните” ще отидат не към центъра – дали ще погледнат към това което наричам устойчиво развитие – това зависи от тях. За мен в бъдеще първо ще трябва да се разработи обща програма за демонтиране на този модел – и ако това вземе та стане може да се говори за нещо повече. И там в тази програма ще се види кой и може ли да се мели в обща мелница. С удоволствие бих се опирал на твоето мнение, като симпатизант на Зелените при подготовка на такава гражданска концепция.
    И още нещо – на теб наистина може да ти се вижда актуално да се определяш ляв. На мен ми е дълбоко чуждо да се самокласифицирам, нито като ляв, нито като десен. Не е плод на конюктура. Аз съм израснал с устойчивото развитие – за мен това е точна наука. Освен това съм морален човек и не мога да няма ценостите на съпричастност към съдбата на другите хора и към природата и оттам необходимостта да има социална и природозащитна политика.
    Ляво / дясно – това в моето чуство са идеологии, религии. Това не са ценности , Това не е точна наука. Аз няма да заместя истинските ценности със сурогатите на 19-ти век.

  7. Андрей Ковачев says:

    А да още нещо. За Зелените десни/леви. Има всякакви. Да почна ли поименно националния съвет. Не е вярно, че са били само десни. Знам за тези дето се изявяват десни. Има ги. Ама има и точно обратното – дето се изявяват доста леви. Първите просто ти бодат очите – нормален психологически ефект :). Точно това е картинката при нас. Има ги едните и другите. Освен това има и една голяма група, такива като мен дето никога не сме се определяли в тази скала ляво/дясно и не щем да го правим. И най-интересното и тези левите зелени и тези десните зелени и тези зелените зелени – всинца сме в Зелените. Чудно нали :). А по отношение на русофобията, аз съм поливин руснак, закърмен съм с песните на Висоцки и в кръвта са ми, и не само това, но – руската мафия и пета колона далеч от България. Съжалявам.

    • Ковачев, просто жална ни майка ако такива игноранти като тебе, с претенции за изразители на “неутралните ценности” и на “точната наука” почнат да управляват. аман вече от анти-политически утопии. няма неутрален терен отвъд идеологията и политическото, не го ли разбрахте? какво му е неидеологическото на т.нар. устойчиво развитие? и всичките версии на капитализма с човешки лице? щом си в капитализма, вече си до ушите омазан в “лайната” на идеологията и политическото, няма измъкване въпреки всички преструвки.

      от години се мъчите всички вкупом – и елит и опозиция – да унищожите политическото, ама то се връща, при това злостно: ярост, протести, самозапалвания от отчаяние от задънената улица на експертната анти-политика. и затова сме на такова дередже: от много експерти дето уж са отвъд политическото. айде предложете нещо ново, например, реполитизация на имуществените отношения, денатурализация на частната собственост и икономическото неравенство, демаскиране на иначе съвсем законните процеси, които генерират ексцеса от “мафия”, и тн и тн.

      толкова ли е трудно да разберете, че хората искат политически решения на политико-икономическите им проблеми, а не да гласуват за “точната наука”. оставете “точната наука” на университета, и бъдете политици! взимайте решения в интерес на работещите и природата, без да ви е страх, че ще предизвика конфликти с КАПИТАЛА. политическото е арена на конфликта. и който не може да разбере това, по-добре да си ходи да прави “точни науки” вместо да претендира, че се занимава с политика и че може да премахне антагонизмите чрез “техническо-експертни похвати”.

      докато не разберете, че кризите, срещу които се изправяме – екологични и социални – са ПОЛИТИЧЕСКИ, а не ТЕХНИЧЕСКИ проблем, ще затъваме в блатото на постидеологията до пълно задушаване на каквито и да е алтернативи. да ви е сладко!

  8. Андрей Ковачев says:

    Интересно ми е обаче какво мислиш за програмата на Зелените. Твърде дясна ли и е и ако да защо? И ако не защо? Ако имаш критика в кои дялове е и би ли помогнал за нейното подобряване?

  9. Георги Гочев says:

    “Нали знаете, че предизборната платформа на „България на гражданите” е писана от неолиберални тинк-танкове?”

    Г-н Събев нямам идея от къде сте прочели тази информация, но аз като член на Националния съвет на “Движение България на гражданите”, отговарящ за програмата в частта Екология, мога да ви гарантирам, че програмата на “Движение България на гражданите” се създаде изцяло от членове и симпатизанти на партията. Няма и помен от “неолиберални тинк-танкове”.

  10. Глезозавър says:

    Тая статия е диверсия. Посочва верни неща и проблеми, но се опитва да сее недоверие. Досега Зелените бяха “прекрасни” защото убягваха на вниманието на слугите на злото, които ги виждаха, но не им обръщаха внимание (справка – Бойко Борисов на 13 юни лани). Сега обаче се започва… обвинения, въпроси, съмнения, ама да не би да имате сестри … Тактика желязно работеща у съмнителния български гражданин. До неотдавна по форумите се лаеше за динята, дето отвътре била червена. Сега пък били твърде десни …

  11. Димитър Смилянов says:

    100% съм съгласен със мнението на hysterical parrhesia.

  12. Андрей Ковачев says:

    О аз например с радост бих искал да получа коментар по политическата програма на Зелените – баш политически инструмент. А не по исказванията на отделни нейни членове. Защото там е мерилото колко политични сме, каква ни е политиката и т.н. И мисля, че имам известно право в такова мое съждение. Имам известни притеснения по нея и за това я поставям на обсъждане, ама нещо се вглеждаме в други посоки. Не съм съгласен с емоцията преди всичко на хистерикал парахезия. Второ с начина му на комуникация. В този момент имаме крещяща нужда от търсене на допирни точки и достигане до общи действия. С неговия начин на действие ще достигнем до нацепване на малки отборчета и отборченца или ще сме болни от една обща болест, както и гърците – колкото глави толкоз капетани (по думите на Г. Делчев). Със съжденията му също не съм съгласен – прагматизма е политика. Ценностите също са политика. Субективизма, отказа да познаеш истината – това е религия в лошия смисъл на думата (защото думата има изгубен и забравен смисъл, в който няма нищо лошо).

  13. Black Wolf says:

    Добър коментар! Аз, като привърженик на зелените съм доста раздвоен. Ако ще вървят на дясно ме губят като гласоподавател тутакси. 😉
    От друга страна желанието им да бъдат заедно с едни антикомунистически сили е разбираемо. Става въпрос за противопоставяне на псевдолявата партия БСП и свързаните с нея олигарси. Именно тези олигарси, заедно с хора на ДПС са и едни от най-големите разрушители на природата, те искат строежа на АЕЦ Белене и пр. и пр. Така че в свързването на ПП Зелените с партии, които са против тази коалиция (БСП – ДПС) има логика.
    Но все пак да не прекаляват в контактите с дясното! Защото ще загубят (мисля аз) доста от привържениците си, а те и без това не са кой знае колко много. 😉
    Прочее за г-н Дайнов… нещата не са толкова прости. Той напоследък май хич не неолиберален… 😉 И си е пич по принцип. 😉

  14. Black Wolf says:

    Мисля, че една значителна част от привържениците на Зелените са ляво настроени (немалко дори бих определил като хипарстващи анархисти 😉 ) и един десен завой на партията според мен ще я остави съвсем без електорат…

  15. Ляво или дясно – няма никакво значение. Фасадната (официално наричана “представителна”) демокрация изобщо не е демократична… Няма да уточнявам защо – всеки, който е искрен пред себе си и вижда зад воала на думите осъзнава това. Като се замисля обаче, никога не имало истинска демокрация.
    За мен алтернативата е една – истинска пряка демокрация. На този етап няма друга смислена алтернатива, която да не облагодетелства само едно привилегировано малцинство, а да е от полза за всички. За да се получи обаче такава демокрация, е нужно всеки да извърви своя вътрешен път. А разсейването със фалшиви алтернативи на сегашната система пречи това да се случва. Въпреки това (всъщност и благодарение на това) все повече хора поемат по този път, който не е нито лесен, нито кратък. Но наградата е голяма – истинската лична и в последствие всеобща свобода.

  16. Pingback: Танцуващите площади, 3 седмици по-късно: какво се е променило и какво не?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s