Въглеродна бомба

Във вечно замръзналата почва на Арктика в течение на стотици хиляди години се е натрупвало огромно количество въглерод: оценяват го на 1400 до 1850 млрд. метрични тона. За сравнение, изгарянето на въглеродни горива и въобще всички човешки дейности след 1850 г. са отделили в атмосферата 350 млрд. метрични тона. По-голямата част от уловения в Арктика въглерод е разположен в горния почвен слой с дебелина до 3 метра – който е най-силно изложен на ефектите от затоплянето, съобщава NASA Science News.

Оказва се, че арктическите почви не са чак толкова „вечно” замръзнали; те се затоплят дори по-бързо от въздуха: с между 1.5 и 2.5 градуса Целзий само за последните 30 години. Топлината прониква надолу в земята и създава риск да „мобилизира резервоарите от органичен въглерод и да ги освободи в атмосферата под формата на въглероден диоксид и метан, което ще се отрази изключително силно на глобалното затопляне”, по думите на физика Чарлз Милър, изследващ въглеродния цикъл и промяната на климата в Арктика.

Милър и още над 20 изследователи от 12 институции работят по 5-годишен проект, наречен „Експеримент за уязвимостта на въглерода в арктическите резервоари” – накратко CARVE. На третата година на проекта са изготвени първите карти за наличието на метан и въглероден диоксид. Специален самолет – лаборатория следи „интересната обмяна на въглерод между повърхността на Земята и атмосферата”. Данните, които са събрани дотук, карат учения да гледа на полярната екосистема като на нещо, обречено да изчезне. „Промяната на климата вече се случва в Арктика и то по-бързо, отколкото екосистемата може да се адаптира”.

Близо половината от въглерода в земните почви се намира в арктическия permafrost.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s