България обеднява с 1 млрд. лв. годишно от добив на метали

Богатството и доходът са различни неща, макар че повсеместното употребяване на показателя БВП на глава от населението заличава това различие. Житейският опит говори, че по-високо текущо потребление от богатство с фиксиран размер намалява възможността да се разпореждаме с това богатство в бъдеще. Най-показателен пример са полезните изкопаеми: колкото повече извличаме сега, толкова по-малко остава за бъдеще. Големият добив увеличава дохода ни, т.е. БВП нараства, но същевременно богатството намалява. Няма как да разберем това, ако четем само съобщенията на националната статистика.

От десетилетие Световната банка се опитва да състави показател за богатство, който да служи за световни сравнения и политически решения. Както може да се очаква, трудността е огромна, тъй като под „богатство” модерният човек разбира не само финансови претенции, скъпоценни метали и имоти, а също и плодородието на почвата, естетическата стойност на ландшафта и куп други неща, които отсъстват от традиционните учебници по счетоводство. В публикувания преди седмици доклад „Малка книга със зелени данни 2013” СБ акцентира върху показателя Коригирани нетни спестявания (ANS, Adjusted Net Savings), който до известна степен дава представа за световното богатство – не толкова за абсолютния размер, колкото за динамиката му.

България също е в списъка, но преди да се спрем на статистическите данни, които позволяват гръмкото заглавие, са нужни още няколко методически уточнения. Коригираните нетни спестявания, наричани „истински спестявания”, се измерват като процент от БВП. Те представляват разликата между производство и консумация, т.е. брутните спестявания, коригирани с амортизацията (износването) на основния капитал, с енергийното обедняване, с минералното обедняване (въпросният милиард лева, заради който може би четете тези редове), с обезлесяването, с щетите от замърсяване с твърди частици и щетите от емисиите въглероден диоксид. Разходите за образование се прибавят с положителен знак.

С други думи, истинските спестявания изразяват прираста или намаляването на бъдещето богатство заради текущата консумация. Условно се приема, че разходите за образование ще увеличат бъдещото богатство – макар че не разходите, а резултатите от тези разходи са важното. Все пак крайната цел е да се измери, затова подобни концептуални закръгляния се приемат за позволени. Експертите от Световната банка считат, че има директна връзка между истинските спестявания и пътя към устойчиво развитие, тъй като спестяванията изразявали бъдещото качество на живота – според тях, безспорната цел на устойчивото развитие.

За България ANS (по последни данни от 2011 г.) възлиза на 12.7% от БВП. Това, разбира се, няма да ни каже нищо, ако не го сравним и не определим границите, в които този показател търпи качествена разлика. Относно границите, въпросът е много индивидуален за отделните страни, но според авторите, стойност над 10% от БВП гарантира, че развитието е устойчиво. Например страните от Африка на юг от Сахара още от 2003 г. отчитат негативни Коригирани нетни спестявания. Да вметна – нещо което авторите не са посочили експлицитно – че високите ANS не гарантират щадящо отношение към природата. Например Китай има цели 35.1% коригирани нетни спестявания, т.е. три пъти по-високи от българските, а страната се посочва като основен фактор, движещ глобалното затопляне; и качеството на живот в Китай не отговаря на добрите стандарти за устойчивост. Уловката е, че в Китай брутните спестявания са твърде високи (52.8% от БВП) и съответно дори след като от тях се извадят всички екологични негативи, остава много. Ако продължим логиката на доклада на СБ, китайците ще загубят природата си, но ще спечелят пари, с които след време се очаква да могат да си купят природа.

Да се върнем на нашите 12.7% – те са двойно повече от процента за Европа и Централна Азия, но са и с една трета по-ниски от истинските спестявания на страните от нашата подоходна група: средни към високи доходи. С други думи, спестяваме повече от богатите страни, с които сме географски съседи, но значително по-малко от останалите страни от нашата черга. Според Световната банка, страните с по-ниски доходи, които спестяват повече, по-бързо ще настигнат богатите. Тук се цитира т.нар. правило на Хартуик (Harthwick’s rule), според което страните, които разчитат основно на добив на природни ресурси, следва да инвестират цялата рента от тях, за да може да поддържат същия стандарт на живот, докато наличните ресурси се изчерпват.

В категориите на Световната банка, България се развива устойчиво – но догонва богатите страни по-бавно, отколкото това правят другите страни със средни доходи. Вероятно тук не става дума за вина или за краткосрочен политически избор: докато другите страни догонват, черпейки от свежите си ресурси, България се опитва да спре свличането надолу – тъй като тя е имала период на високо развитие (доказват го данни на ООН от 1989 г., върху това ще се спра при друг случай). Ето например: делът на градското население у нас е 73%, докато за страните със средни доходи 60%. Както и друг път съм отбелязвал тук, източник на растеж за индустриалния капитализъм е превръщането на селското население в бедно градско – а ние сме изчерпили този ресурс още през 1960-те. Същото се отнася за процента обработваема земя: у нас той е 47% и независимо от пустеещите земи той е по-висок, отколкото за страните със средни доходи (35%).

Продължавайки анализа на „истинските спестявания” в България, да се заемем с енергийното обедняване и минералното обедняване, които според методиката на СБ трябва да се приспаднат от брутните спестявания. Енергийното обедняване (energy depletion) изразява съотношението между сегашната стойност на енергийните ресурси на страната – води се статистика за нефт, газ и въглища – и времето, за което тези ресурси ще бъдат изчерпани. Мерната единица е пари, възможно е да се представи и като процент от БВП. Сегашната стойност е нещо коренно различно от годишен добив: с формула (не чак толкова сложна, както го представят от СБ) на база годишния добив се изчислява цялата стойност, която ще бъде спечелена в бъдеще, като се отчита и стойността на парите във времето при 4% норма на дисконтиране. След това получената стойност се разделя на срока на живот на находищата, ограничен от експертите на СБ до максимум 25 г.

Абе, правят се математически операции и в крайна сметка енергийното обедняване на България е равно на 1.1% от БВП. В сравнение с другите страни от нашия регион и с нашите доходи, този процент е малък – и нищо чудно, тъй като страната ни внася голямата част от енергията си, а предполагаемите български енергийни ресурси, с изключение на въглищата, все още не са доказани. То и въглища внасяме за стотици милиони. По-различна е картината при минералното обедняване. В статистиката на СБ са отчетени боксит, мед, желязо, олово, никел, фосфат, калай, злато, сребро, цинк. България разполага с чувствителни находища на пет метала, влизащи в този списък. Годишното минерално обедняване се изчислява на 1.3% от БВП, което превърнато в пари по курс на долара за деня се равнява на около 1.05 млрд. лв. годишно.

Тази сума, взета сама по себе си, не е нито голяма, нито малка – тя изразява, че богатството на България под формата на метални руди намалява с 1 млрд. лв. годишно. Добивът е значително по-голям, той е нещо друго – тук става дума за изчерпване на ресурси и за малко финансова математика. В Европа процентът на минерално обедняване е 0.8%, в страните със средни към високи доходи – 1.6%. Изводът, който изследванията на Световната банка ни подтикват да направим, е, че приходите от природни ресурси трябва да се инвестират, за да си осигурим икономически растеж. Това вече е друго нещо: добивът на минерали у нас не оставя съществен ресурс в ръцете на държавата и общините, пък и у нас няма готовност и опит за публично инвестиране.

България е наистина интересна страна: на книга се радва на 100% водоснабдяване и канализация – стандарт, висок дори за Европа. Детската смъртност е много по-ниска от регионалната, за тази на другите страни със среден доход да не говорим. Консумацията на електричество на човек годишно е 4.47 мегаватчаса – при 4 мегаватчаса за Европа и 3 за страните със средни към високи доходи. Разходите за образование са 4.1% от БВП при само 3.6% за Европа и Азия. В същото време доходът ни е закован на средния за групата на средните към високи доходи. За мен отговорът на тези противоположности е, че сме страна, която слиза – докато типичната средна страна се качва по стълбата. Имало е момент, в който у нас е била постигната индустриална структура, характерна за страните с високи доходи, след което постигнатото е ликвидирано. Затова пътят напред за България – това е важно – не минава през повторение на досегашното развитие: нещо, което несмислените наши анализатори и незапознатите чужди експерти препоръчват.

Пътят напред за България е различен; аз го наричам зелена икономика, но не в смисъла, който се придава на тази фраза напоследък: нещо странично, съпътстващо, някаква важна, но не чак толкова нужна подробност. За мен зелената икономика трябва да застане в центъра на икономическите политики на България и всичко останало да се съобразява с нея. Доколко това е практически постижимо е политически въпрос, но данните сочат, че България не е типичната догонваща страна със средни доходи, съответно универсалните рецепти не важат за нас.

На границата между оправданието на неоколониализма и някои практически съвети за развиващите се страни с много доходи от природни ресурси, Световната банка предлага още една любопитна методика за измерване на истинското богатство, наречена „невеществен капитал.” В книгата „Променящото се богатство на народите” (2011) СБ защитава тезата, че съвкупното богатство на планетата или на една страна се състои от три големи елемента: произведен капитал, природен капитал и невеществен капитал. Произведеният капитал, общо взето, съответства на БВП и за света е едва 18% от тоталния капитал. Природният капитал е изчислен, по-скоро нереалистично, на учудващо малките 5%: за богатите страни 2%, за бедните – 30%.  Наистина странно нисък процент, щом в това число се включват енергийните ресурси (петрол, газ, въглища), минералните ресурси, дървесните ресурси, почвите, пасищата, защитените територии.

Най-любопитен обаче е невещественият капитал, изразяващ човешките, социалните и институционалните ресурси на света и на страните. Той се получава като остатъчна стойност след изваждането от тоталния капитал на природния и произведения капитал. Тоталният пък общо взето се получава като нетна настояща стойност на текущия БВП : за света, 673 трилиона долара за 2005 г. Та невещественият капитал е това, което остава, след като от съвкупния капитал се извади приносът на природата и икономиката: икономистите на Световната банка го тълкуват като онази стойност, която определя защо една страна е богата, а друга бедна: върховенство на закона, технологичен прогрес, образование и квалификация на трудовите ресурси, ако щете – исторически предпоставки и културни традиции. За всички страни в света това е най-голямата част, средно между 60-80% от богатството.

Тоталното богатство на България през 2005 г. е изчислено на 500 млрд. долара, тоест десетина пъти над текущия БВП. На човек от населението се падат 64 хил. долара, от тях 50 хил. невеществени, 10 хил. произведени, 5 хил. природни. При положение че страни като Франция доближават 500 хил. невеществени долара на човек от населението, става ясно, че не само природния, икономически и демографски, но и социалния и културния потенциал за развитие на България е твърде скромен. И все пак последните са най-важното, което имаме. Някои биха казали, че трябва да се направи нещо. Но, както виждам, политическите послания привличат много по-голям интерес от рационалните икономически разсъждения. Така че не виждам на този етап как горните размисли могат да се превърнат за българския читател в нещо повече от занимателна статистика.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , , . Bookmark the permalink.

3 Responses to България обеднява с 1 млрд. лв. годишно от добив на метали

  1. Димитър Смилянов says:

    Докато властва циничния подход абсолютно всичко да се измерва с пари, нищо добро не ни чака. Освен това, Световната банка е такова уродливо раково образувание, че всичко произлизащо от нея е изкривено и манипулативно.
    Без промяна в мисленето на хората, нито една адекватна икономическа или политическа идея няма никакъв смисъл. За щастие в протестите в момента – не само в България – забелязвам наченките на подобна промяна, но се страхувам, че тя се развива твърде бавно и твърде несигурно.

  2. Димитър Смилянов says:

    От доста време, само като прочета израза “икономически растеж” и започва да ми се гади… В тази връзка ще цитирам Дейвид Сузуки:
    “Sometimes, we act as if the economy is larger than life. In the past, people trembled in fear of dragons, demons, gods, and monsters, sacrificing anything — virgins, money, newborn babies — to appease them. We know now that those fears were superstitious imaginings, but we have replaced them with a new behemoth: the economy.
    Even stranger, economists believe this behemoth can grow forever. Indeed, the measure of how well a government or corporation is doing is its record of economic growth. But our home — the biosphere, or zone of air, water, and land where all life exists — is finite and fixed. It can’t grow. And nothing within such a world can grow indefinitely. In focusing on constant growth, we fail to ask the important questions. What is an economy for? Am I happier with all this stuff? How much is enough?”

  3. anton says:

    Интересна статия.
    Тук споделям нещо, на което се натъкнах днес.
    http://strat-staging.com/content.aspx?page=gii-full-report-2013#pdfopener

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s