А в това време в Банско…

Зрелостният изпит за този нов световен курорт е дали той ще успее да опази от себе си уникалната природа на Северен Пирин

От висотата на своите 1950 м.н.в. хижа Вихрен гледа с неразбиране на емоциите, които кипят в подножието на планината. В края на април снегът все още плътно покрива всичко наоколо; под надвисналите върхове човек се чувства като прашинка, като дребно създание, безкрайно уязвимо пред силата на могъщия Пирин. Но само двайсетина километра надолу, където Банско набира самочувствие на световен ски курорт, няма и помен от респект към стихиите: над входа на града, виси огромен плакат “Отворете пътя към планината”. Oстанал е от пътните блокади през декември. Под този девиз общината разбира строителство на нов кабинков лифт и няколко нови писти, което според местната власт ще гарантира и увеличи приходите от зимен туризъм.

Няма как да стане според българските и европейските закони – отвръща малка, но гласовита група за натиск: “еколозите”, или природозащитниците, както те предпочитат да се наричат. На десетки места в България плановете за развитие на общини, които притежават природни дадености и искат да ги включат в стопански оборот, срещат яростната съпротива на зелените. В това отношение казусът Банско е една от многото яростни битки: според първите битка за поминък, според другите – за да остане природа в България. Банско има и символично значение за българската природозащита. Заради огромните мащаби на стопанския интерес и заради уникалното природно богатство, което може да бъде изгубено, двата враждуващи лагера тук са непримирими. В този сблъсък са се натрупали твърде много негативни емоции; верните решения може би просто чакат по-хладна преценка.

Всяка снежинка – стотинка

Почти месец след края на сезона – тази година той приключи малко по-рано заради липса на туристи – кафенетата на Банско са пълни с местни младежи в релаксиращо настроение. Голямата част от механите и къщите за гости не работят; улицата, водеща към лифта и ски зоната е като декор за уестърн. Ски пистите нагоре в планината също не са приятна гледка: снежното покривало е започнало да се прокъсва и надолу са шурнали кални вади. Впрочем тук сега няма почти никой, освен местните, който да го забележи. Независимо от честите пожелания и обилните възможности, които регионът предоставя, сезонът в Банско трае най-много четири месеца – тоест туризмът остава подчертано сезонен.

Народът с право е казал, че ден година храни; в случая вероятно става дума за 40 дни в годината, когато курортът работи на пълни обороти. Тогава се извиват огромните опашки от скиори пред лифтовете: факт, който според общината и концесионера може да откаже от Банско претенциозните почитатели на зимните спортове. “Ски зоната в Банско се изчерпа като капацитет и мислим, че тя може да бъде уплътнена. Мислим, че трябва да има втора кабина, да се подменят някои остарели съоръжения. При изследване на територията, ако се даде възможност, да се направят още две-три, четири писти. И това няма да навреди на планината – а ако навреди, ще се намерят нормалните компенсаторни мерки” – заяви кметът на Банско Георги Икономов.

Непоколебим е лидерът на зеленото движение у нас Тома Белев, който от десетилетия проучва природата на Северен Пирин и се бори за запазването й непокътната. Ценно е да се вслушваме в мнението на хора като Белев най-малкото заради пародийната природозащита, осъществявана от българската държава. Той счита, че нов кабинков лифт е недопустим от гледна точка опазване на природното наследство в Пирин. Новата кабина според него няма и да реши проблема на Банско, който са празните хотели.

За проблемите на Банско кметът Георги Икономов може да разказва много. Строителният бум, започнал преди около седем години, е отшумял, но освен празни и недостроени сгради е оставил в наследство и тотален хаос в комуналната инфраструктура. Има цели незаконни улици; на няколко места канализацията извира; стърчащите останки от незавършени строежи допълнително намаляват шанса да се намери купувач за пустеещите апартаменти. “Това, което е правено, граничи с престъплението” – твърди Икономов – “в новите квартали е ужасно.”

И все пак Банско е еталонен български град. От интимността на историческия планински център е останало много малко, но “портата към Пирин”, или поне централните и старите й части респектират с чистота и поддържани фасади. Прекрасният площад пред общината и успокояващият комфорт вътре в сградата говорят за по-пълна от типичната българска общинска каса. Това не би било възможно, на този етап, без сътрудничеството с концесионера “Юлен”АД. Опитите да се развива ски туризъм в Банско датират от средата на 1980-те. Но чак когато през 2002 г. държавата сключи с офшорната компания 30-годишен концесионен договор, градът дръпна напред. По силата на този договор на концесионера бяха предоставени близо сто хектара земя публична държавна собственост в границите на националния парк, в замяна на което той се ангажира да плаща на държавата поне 2% от приходите от лифта, да прави инвестиции – и да пази природата.

Банско bail-out

Приходите от местни данъци показват, че търговията с имоти не е спряла съвсем, но разликата в цените спрямо предишни години е фрапираща: апартамент от 60 кв.м. в новите комплекси се предлага под 30 хил. евро. Според една оценка, в Банско има над 40 хиляди новопостроени, в голямата си част непродадени апартаменти. Напълно очаквано е инвеститорите – а и банките, които са вътре в този проект с десетки милиони, да оказват натиск за разчистване на имотния излишък. Например като се засили туристическия поток, който ще вдигне имиджа (цената) на мястото, а ще има и повече купувачи. Следователно сегашните 68 км. писти са недостатъчни.

Фокусирайки се върху своите сериозни бизнес проблеми, хората на парите не могат да вникнат в доводите на другата страна – също толкова, понякога по-сериозни от техните. Защо природата и планината – да си ги представим образно под формата на стотици изсечени вековни дървета – да плащат за грешките на градското планиране и за безразсъдната алчност на потърсилите бързо забогатяване строители? Вековни местообитания и видове, които не се срещат на друго място в света, могат да бъдат унищожени заради човешки лични цели с хоризонт не по-дълъг от 10 г. Да не говорим за нашето законодателство и подписаните международни договори. Пирин е обявен за народен парк през 1974 г., с основна цел опазване на природата, а не ски туризъм. Това, което се случва през последните години в Банско, от тази гледна точка, е компромис.

Пирин не е на Банско – продължават зелените – а на цяла България и дори на света, тъй като е обект на световното природно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Привържениците на пистите в региона отвръщат: “Вие не познавате планината. Не сме ви виждали тук; с какво право протестирате срещу нас от центъра на София?” Икономистите лесно могат да се включат в спора: едни ще изтъкнат големите приходи, засега непостижими по алтернативния начин, други ще вметнат, че в Банско се завихря класическа “дяволска” спирала от писти и туристи – колкото повече от едните, толкова повече от другите. Оставени на силите на свободния пазар, тези два догонващи се фактора няма да се балансират, а винаги ще се стремят към ексцес. Параметрите на сегашната ски зона бяха посочени от самите община и концесионер. “12 години по-късно виждаме, че този компромис до нищо не доведе: хората продължават да са бедни и да нямат работа. Защо да повтаряме една грешка постоянно? Безработицата не намаля; хотелите продължават да са заети 3 месеца в годината, останалите 9 пустеят” – възмущава се Белев.

Поне през сезона работа за местните като сервитьори и камериерки със сигурност има, но това разбира се е нищо предвид големите надежди. По думите на Георги Икономов, по време на бума от 2006 и 2007 г. хотелиери са ставали хора, които цял живот са си изкарвали прехраната с традиционни производства, примерно като земеделци и дърводелци. Сега много местни се нареждат в дългия списък на затворилите пари в хотели и сгради в Банско. Инвестицията все пак не е изчезнала в небитието, защото с нея се появи нов български курорт с международен облик. Сезон след сезон, амбициите тук са големи поне колкото цените – които пък опровергават тезата, че ските са масов спорт.

Размяна на удари

В обществена поръчка наскоро беше определен бъдещият автор на плана за управление на Национален парк Пирин през следващите 10 години. В консорциум, включващ 40 учени и специалисти от БАН, Софийския университет и Лесотехническия университет, бившият директор на природен парк “Витоша” Тома Белев участва като експерт по защитените територии. Това разтревожи доста хора; появиха се коментари, че конкурсът бил нагласен. А някои свързаха спечелената от екипа на Белев обществена поръчка с прекратената малко по-късно наказателна процедура от Европейската комисия заради нарушения на “Юлен” АД.

Едва ли една личност заслужава целия негатив на ски гилдията: също и в стратегията за развитие на туризма на НП “Пирин”, финансирана и одобрена от ЮНЕСКО, се изтъква, че “районът ще се посещава от хора с високо екологично съзнание и правилно отношение към природата.” В тази стратегия се говори за “развитие на устойчив туризъм, който ще повиши стандарта на местните хора”, а под нова туристическа инфраструктура се разбират не писти и лифтове, а туристически пътеки и укрития за наблюдение на диви животни.

Дори привържениците на ски развитието трябва да признаят абсурда на евентуални постъпки Пирин да бъде изваден от списъка на световното природно наследство. Ако се стигне дотам, красивата планина, възпята в българските песни, ще е световен прецедент. Всъщност регионът би трябвало да печели от защитения си статус, ако нещата бяха поставени на правилната основа. Приходите от устойчив туризъм се разпределят сред хората, докато ски туризмът не оставя особено много в местната общност. По принцип по тази причина повечето банскалии би трябвало да предпочитат алтернативния пред елитния туризъм, но подобно мислене тепърва ще си проправя път. Засега развитието и благосъстоянието тук се отъждествяват с “нови писти“, тоест изискват смекчаване, още по-добре премахване на защитения режим – докато запазването на оценената толкова високо от света природа означава “да си останем в мизерията.”

Като цяло е трудно да се намери компромис, но в Банско двете страни буквално са се окопали на позициите си и декларират, че няма да отстъпят и крачка. Хората в този край са известни с упоритостта си. Желанието им за по-добър живот трябва да бъде уважено, но от своя страна зелените с основание апелират, че законите на страната се погазват заради частни интереси и това ни лишава от природно наследство.

Конструктивният инвеститор

Инвеститорът в Банско е офшорна компания: мажоритарният собственик на “Юлен” АД – “Маренго Трейдинг”, е регистриран в Кипър. Това не е проблем само по себе си, но офшорният собственик на лифта до Рилските езера и офшорният концесионер на ски съоръженията във Витоша вече говорят за схема. Офшорните компании се предпочитат, защото прикриват произхода на капитала и така замаскират потенциален конфликт на интереси, счита Тома Белев. Някои ходове на нашите политици вероятно ще станат по-разбираеми, ако действително знаем къде и в какво те държат парите си, но това е друга тема. Добре е държавата да поддържа хигиена във взаимоотношенията с инвеститорите и офшорните компании са източник на най-много притеснения. Впрочем едно от смислените предизборни предложения е да не се допускат офшорни компании до приватизационни, концесионни и друг вид имуществени сделки с държавата и местната власт. Също и стратегически не е умно да се поверява развитието на българския ски туризъм – ако планинските ресурси позволяват такова – на офшорки. В Банско нагласата към “нашия конструктивен партньор” съвсем естествено е друга. Кметът Георги Икономов декларира: “Ако институциите смятат, че тази възможност, която имаме – инвеститор, който е готов да инвестира, да го игнорираме толкова лесно … аз не мисля така, нито пък обществеността на Банско. ”

Инвеститорът може да е конструктивен, но не е изряден във всички случаи. Наказателната процедура, която ЕК спря, всъщност беше наложена именно заради действия на “Юлен” и държавата трябваше да доказва, че са взети достатъчно мерки отстраняване на нарушението. Преди няколко години МОСВ дръзна да разбере, че концесионерът се е разпрострял почти двойно над отпуснатата му площ, но историята на контрола свърши с измерването. За да разбере къде държавата беше измамена в Банско, министерството поръча два скъпи доклада от наши водещи адвокатски кантори – резултатите от които се пазят в тайна. Какво по-явно доказателство за привилегирован статут е скорошната констатация на Сметната палата, че за последните 10 години никой не е проверявал концесионера (който дължи пари на държавата). Сякаш ще е прекомерно да искаме от Европейската комисия да оправи нашата българска бъркотия.

Макар изпитаната помощ на европейския натиск засега да им е отказана, природозащитниците не са изчерпали своя арсенал, включително по линия на ЮНЕСКО. Битката се води в “средата на терена” – дали да се позволи на община Банско да проектира промени в устройствения план. Зелените предпочитат въобще да не се играе с мисли за развитие на територия, предназначена за опазване – но така или иначе тук е мястото, хлъзгавата плоскост, върху която двете страни могат и трябва да намерят пресечна точка. Решенията, предполагащи устойчива икономика, винаги включват и трети субект и това трябва да са държавната политика за ските и за планините. Вероятно в Банско има начин да се демонстрира, че развитие и повишаване на благосъстоянието е възможно и по трудния, истински начин: създаване на целогодишен туристически продукт чрез пълноценно планиране и маркетинг. Във всички случаи, преди да се пристъпва към действие, касаещо бъдещето на този регион, е нужен задълбочен анализ от независими учени. Сегашната размяна на “любезности” няма да доведе до нищо зелените, тъй като това място така или иначе ще се развива – а това развитие е най-добре да бъде научно осигурено. Но пък е време инвеститорите да разберат, че не стоят над българските закони.

В среда, където регионалният шовинизъм и дори сепаратизъм винаги е бил фактор, безусловната забрана като форма на комуникация няма да донесе нищо добро. Природозащитниците трябва да разберат, че няма да има момент, в който общината, банскалии и концесионерът “ще подвият опашки”. Трябва да се намери разрешение, което няма да остави усещане за поражение. Георги Икономов изтъква: всичко, което общината иска, е единствено позволеното в рамките на закона. “Готови сме да извървим дългия път на анализите, оценките и съгласуванията” – посочва той и упреква еколозите, че не споделят експертния си опит. Те пък отвръщат, че не ги канят на срещи, а преди са ги мамили – и кръгът се затваря.

Под Байкушевата мура

Малко след края на разчистения асфалтов път е Байкушевата мура, разперила клони като ръце на гигант. Това дърво е старо колкото България. Какво ли не е видяло за своите 1300 години – срок, в който векът е само частица? В света на бизнеса инвеститорите, мислещи 20 години напред, се превъзнасят като пророци. А последните няколкостотин хиляди години са превърнали Северен Пирин във вълшебна гора. Ендемични – не се срещат никъде другаде по света, освен в Пирин – са 18 растителни вида. Десетки са българските или балканските ендемити, включително редките черна и бяла мура. Мечки, диви кози, орли.

Едно от нещата, които Байкушевата мура със сигурност не е искала да гледа, е развитието на лифтостроенето в направление Църна могила. В края на 1980-е там е направена просека за ски писта; бяха повалени 300 и 400-годишни мури, спомня си Тома Белев. Резултатът показал, че като лавиноопасен районът не е подходящ за ски писти, но някой не се е съобразил. Проектът след това е спрян, така че вековните дървета са изсечени напразно. По-късно залесяването на Църна могила е предлагано като компенсаторна мярка за ски пистите под Тодорка. Днес кметът на Банско пита: “Ето – Църна могила, писта от 30 години, защо да не се използва?”

Шегувам се с хижаря на “Вихрен”: те един ден и до вас ще стигнат. Той се смее: “нас тук не ни заплашват, природата ни пази. Това е най-лавиноопасният район в България”. За опитните планинари, почиващи в хижата в края на април, експанзията на пистите и лифтовете над Банско е “безумна идея”, защото мястото е вече пренаселено. Но съвсем различно изглеждат нещата, погледнати отдолу нагоре: Пирин е огромен ресурс, който чака да бъде вкаран в обращение.

Дори в новия си вид Банско е национално богатство, както и част от Пирин. В един момент също и Добринище и Разлог могат да пожелаят – те вече желаят – да се превърнат в ски курорти. Няма мотив да им бъде отказано това, което е дадено два пъти на Банско. Ако се плъзнем по плоскостта, че екологичната забрана е глупава пречка за бизнеса, скоро няма да остане помен от живите гори на северните склонове на планината (което впрочем вещае спад на приходите от туризъм, защото туристите обичат красиви гори, а не голи склонове). Дори противниците на “зелените” идеи признават, че Банско трябва да се превърне в по-балансиран курорт. Нужда от инвестиции в Банско има, но в писти ли? Отчели ли са самите банскалии на какъв риск от наводнение се подлагат, ако оголят склоновете на планината над града? И ако въпреки всички възражения кажем “да” на нови, научно обосновани писти, тъкмо на настоящата офшорна компания ли трябва да се повери направата и стопанисването им?

Въпросът за Банско търпи развитие; той ще е пробен камък за следващото правителство. Важно е да се знае, че проблемите на Банско не могат да се решат само с икономически или само с екологични мерки: нужен е синтез, “економика”, която да осигури липсващите туристи и да запази колкото се може повече от живото богатство на планината. Аргументът за хилядите курорти на Австрия и Швейцария като императив за българско елитарно ски развитие не е убедителен, и то не само заради различията в климата и релефа на Алпите и Пирин. Защо не заимстваме от тези страни високите технологии, например? Най-добре, уважението към закона.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Гори, Икономики, Родни and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s