Защо климатичен хаос ще сполети света (от Мартин Улф)

Ще наблюдаваме покачването на концентрацията на парникови газове дотогава, докато стане твърде късно да променим нещо – счита най-влиятелният глас на консервативния The Financial Times

Миналата седмица съобщиха, че концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е преминала 400 ppm (частици на милион обем) за пръв път от 4.5 млн. години насам. При сегашния курс тя може да надхвърли 800 ppm до края на века. Тоест всички дискусии за овладяването на риска от катастрофална промяна на климата се оказаха празни приказки.

Човечеството дружно проспа тази надвиснала опасност. Професор сър Брайън Хоскинс, директор на Института за промяна на климата „Грендъм” към лондонския Империъл колидж, отбеляза, че последният път, когато концентрацията на CO2 е била толкова висока, „светът беше три до четири градуса по Целзий по-топъл, отколкото е в момента. Гренландия нямаше постоянен леден щит, морското равнище беше много по-високо, а светът беше много по-различно място – макар че не всички разлики се дължат пряко на нивата на въглеродния диоксид”.

Неговото предупреждение е уместно. Парниковият ефект се обяснява с фундаменталната физика: заради него Земята има по-приятен климат от Луната. Въглеродният диоксид е добре известен парников газ. Покачващите се температури създават позитивна обратна връзка посредством, например, количеството водни пари в атмосферата. Казано накратко, човечеството в момента провежда огромен, неконтролиран и почти със сигурност необратим климатичен експеримент в единствения дом, който то има. Още повече, ако нещата се преценяват от гледна точка на фундаменталната физика и се вземат предвид мненията на огромното множество квалифицирани учени, рискът от пагубна промяна е голям.

Това, което прави бездействието ни още по-забележително е, че напоследък много истерични гласове предупреждават за ужасните последици от това да завещаваме на нашите деца и внуци планини от държавен дълг. Но всичко, което те ще наследят, са финансови претенции на едни хора към други хора. В най-лошия случай ще се стигне до фалит. Някои хора ще са недоволни. Но животът ще продължи. Да се завещае планета в състояние на климатичен хаос е сякаш по-голям проблем. Хората няма къде другаде да отидат; няма начин и да се пренастрои климатичната система на планетата. Ако ще възприемаме благоразумна позиция към публичните финанси, със сигурност трябва да сме благоразумни и към нещо необратимо и много по-скъпо.

Но защо се държим по този начин?

Първата и най-дълбока причина е, че както цивилизацията на древен Рим беше изградена върху роби, така и нашата е изградена върху изкопаеми горива. Това, което се случи в началото на XIX век не беше „индустриална революция”, а „енергийна революция.” Нещото, което правим, е да отделяме въглерод в атмосферата. Както съм отбелязвал и преди, енергийно интензивният лайфстайл на днешните страни с високи доходи стана глобален. Икономическата конвергенция между възникващите икономики и богатите страни увеличава търсенето на енергия по-бързо, отколкото подобрената енергийна ефективност го намалява. Увеличават се не само общите емисии въглероден диоксид, но и емисиите на глава от населението. За това вина отчасти носят китайските ТЕЦ на въглища.

Втора причина е противопоставянето, което среща всяка интервенция на свободния пазар. Отчасти това без съмнение се дължи на тесни икономически интереси. Но да не подценяваме силата на идеите. Да се признае, че свободната икономика създава огромни глобални екстерналии (разходи за трети страни) означава да се признае, че мащабната правителствена регулация, толкова често предлагана от омразните „еколози”, е оправдана. За много либертарианци или класически либерали е неприемливо да се подкрепя подобна идея. Много по-лесно е да се отхвърлят научните заключения.

Това пък се изразява в симптома „хващане за сламки”. Изтъква се, например, че в последно време средните глобални температури не са се покачвали – макар че те сега са много по-високи, отколкото преди век. Периоди на понижение на температурата в рамките на покачваща се тенденция са се случвали и преди.

Трета причина е нуждата незабавно да се реагира на настоящите кризи, които поглъщат почти цялото внимание на политиците в богатите страни от 2007 г. насам.

Четвърта е чутовната увереност, че ако се случи най-лошото, човешката изобретателност ще открие хитри способи за справяне с най-неприятните последици от климатичната промяна.

Пета е сложността на това да се постигнат ефективни и приложими глобални съглашения за контрол на емисиите между толкова много държави. Не е странно, че сключените споразумения са на практика по-скоро привидност, отколкото реалност.

Шеста е индиферентността към интересите на хората, които ще се родят в сравнително далечно бъдеще. Както се казва, защо да ме е грижа за бъдещите поколения? Какво са направили те за мен?

Последна (и свързана с горното) причина е необходимостта да се постигне справедлив баланс между бедните и богатите страни и между тези, които са емитирали повечето въглеродни газове в миналото и тези, които ще ги емитират в бъдеще.
Колкото повече мисля за това предизвикателство, толкова по-трудно ми е да си представя ефективното му решение. Вместо това ще наблюдаваме покачването на глобалната концентрация парникови газове. Дори да се окаже, че сме се запътили към бедствие, ще бъде твърде късно да направим нещо по въпроса.

Какво може да промени подобен курс? Все повече мисля, че няма смисъл да се отправят морални послания. Хората няма да направят нещо от подобен мащаб, защото ги е грижа за другите, дори за собствените им по-далечни потомци. Хората най-вече ги е грижа за тях самите.

Повечето хора днес считат, че нисковъглеродната икономика ще е икономика на всеобщите лишения. Те никога няма да приемат подобна ситуация. Това е вярно както за хората в богатите страни, които искат да запазят онова, което притежават, така и за хората в останалия свят, които искат да се наслаждават на нещата, днес притежавани от хората в богатите страни. Следователно необходимо, макар и недостатъчно условие е да има визия за просперираща нисковъглеродна икономика, която визия да може да бъде „продадена” от политиците. Но не това виждат хората днес. Трябва да се инвестират значителни ресурси в технологии, които да осигурят подобно бъдеще.

А това не е всичко. Ако се появи подобна достоверна възможност, ще трябва да се създадат и институциите, които могат да я осъществят.

В момента отсъстват както технологичните, така и институционалните условия за подобно нещо. Докато ги няма тези двете, няма я и политическата воля да се направи каквото и да е във връзка с нашия климатичен експеримент. Да, говори се; да, кършат се ръце. Но както може да се очаква, ефективни действия няма. За да променим нещата, трябва да можем да предложим на човечеството едно много по-добро бъдеще. Страхът от далечния ужас не е достатъчен.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s