Блаженото джудже

Една от най-поразителните истории за човека започва – или завършва – с няколко кокала. През 2003 г. на индонезийския остров Флорес експедиция от австралийски и индонезийски учени случайно се натъква в една пещера на останки от човекоподобно същество на ръст малко над метър. Последвалите разкопки в същата пещера установяват кости и череп от поне още седем индивида със сходен размер. В медиите, които не пропускат да направят сензация от откритието, джуджетата бързо са наречени „хобити” – точно тогава тече рекламата на филма „Властелинът на пръстените”. Някои от тези създания са живели чак допреди 12 хил. години, което ги прави оцелелите до най-ново време представители на човешкия род, различни от Homo sapiens (но само ако са различни от сапиенс и спадат към човешкия род).

Версиите за произхода на хобита, разбира се, са на брой колкото учените. Големите скептици твърдят, че просто става дума за болни хора. Много малкият размер на мозъка на джуджето за тях е признак на микроцефалия. Тази версия, макар и не изцяло опровергана, е малко вероятна по ред причини. Първо, край скелетите на малките човеци са открити сечива и костни останки на животни, датирани в хоризонта между 95 и 13 хил. г. преди сега. Въглеродният анализ показва, че също и самите индивиди не са живели по едно и също време, а в протежение на десетки хилядолетия. Тоест ако приемем версията за микроцефалия, трябва да се съгласим, че коренните жители на Флорес от памтивека са заточвали в една конкретна пещера болните от рядката болест. Но и това предположение е несъстоятелно, тъй като костните останки (здрави крайници, остеофити, т.е. шипове на пръстите на ръцете, както и черепни травми), говорят за активен живот, несъвместим с генетично заболяване или някакъв кретенизъм.

Учените считат, че създанието, получило името Homo floresiensis, е практикувало колективен лов – на също толкова странните слоноподобни джуджета стегодони. Сечивата, които то е ползвало, са подобни на тези, използвани от предците на човека в епохата на горния палеолит. В пещерата са направени някои подобрения и изсичания по стените, които съответстват на нуждите на еднометров човек. С други думи, имаме достатъчно доказателства, за да си представим активно същество от човешкия род, високо примерно 1 – 1.10 м. (поне с 30 см. по-ниско от най-ниските съвременни пигмеи). Любопитна подробност е, че в легендите на наге, “коренните” жители на Флорес, се е запазил споменът за горските джуджета Ебу Гого (в превод „лакомата баба”) – бързи, космати и плещещи на някакъв свой неразбираем език. Те повтаряли човешките думи като папагали. Наге твърдят, че когато португалците пристигнали на острова през XVII век, „бабите” все още живеели навътре в горите – но век по-късно човеците ги избили, като ги примамили в една пещера, уж да им дадат платове от палмово влакно, за да си ушият дрехи. Вместо това запалили огън и опекли „лакомите баби” живи.

Най-вероятно Homo floresiensis е ярък пример за островен нанизъм (island dwarfism): процес, при който живите организми намаляват като размер, когато бъдат поставени в среда с ограничени ресурси, каквато е островът. Споменатият слоноподобен стегодон на Флорес е тежал едва 300 кг. Изчезнал е преди 12 хил. години – горе-долу по времето, когато (би трябвало да е) изчезнал и „хобитът.” Като причина се сочи изригване на голям вулкан на острова, което рязко променя околната среда; малочислената тясно специализирана популация не е могла да се адаптира – говоря както за стегодона, така и за човека, зависещ от него. Всъщност примери за островен нанизъм има много: например все още оцелелите из островите на Индонезия носорози са значително по-дребни от континенталните. Суматренският носорог тежи четири пъти по-малко от индийския.

Човешкият род, който е изключително пластичен, със сигурност би могъл да реагира на промяната в средата по сходен с носорога начин. Но уникалното в случая с човечето от Флорес е смаляването не само на ръста, но и на размера на мозъка му – което, очевидно, не е довело до тотална деградация на уменията. Според ново изследване на трима японски учени, точният размер на мозъка на индивида LB1 (първият открит в пещерата Луанг Буа екземпляр) е 426 куб.см. Това е около три пъти по-малко от обема на мозъка на съвременния човек. Този факт дава основание на някои критици да твърдят, че floresiensis всъщност не е Homo, а наследник на далеч по-ранен пришълец, примерно австралопитек. Дайсуке Кубо, Рейко Коно и Юсуке Кайфу използват много прецизен анализ, за да докажат противното: намаляването на теглото на тялото, свързано с островните условия, е в състояние да обясни между 50% и 100% от намалението на размера на мозъка на Homo floresiensis.

Споменатите учени приемат, че директен предшественик на „хобита” е доста едрият Homo erectus, който е достигнал (на бамбуков сал?) островите на Индонезия преди около 1 млн. години. Мозъкът му е бил с размер 800 – 1000 куб.см. Използваният модел показва, че намаляването на индекса на масата на подобен индивид до размерите на флореското джудже (което тежало между 16 и 25 кг.) би довело до намаляване на размера на мозъка до 522 – 585 куб.см. Тоест има и други фактори, но все пак размерът на тялото обяснява – по-скоро би могъл да обясни, голямата част от намаленият размер на мозъка.

Мозъкът е най-енергоемкият орган на тялото. В същото време ограничените ресурси на острова силно затрудняват осигуряването на енергия. Логично е накъде би тласнала еволюцията островните хора. Трудно е дори да предположим кои точно функции са били загубени в процеса на смаляване на мозъка, в течение вероятно на стотици хиляди години. На остров Флорес липсват хищни бозайници (единственият голям хищник е Комодският варан, който е пример за огледалния на нанизма процес: островен гигантизъм, доста по-рядък). Следователно в течение на много, много време хората на Флорес са нямали нужда от точно тези функции, които обикновено поглъщат най-много ресурси и усилия: защита. Това може би обяснява и драстичната наивност на „лакомите баби” в митологията на наге.

Създанието е използвало сечива, внасяло е подобрения в обиталището си, може би дори е имало език, практикувало е колективен лов – но е било изключително уязвимо в екологично отношение, тъй като силно се е специализирало в лова си. А може би и не съвсем, ако вярваме на приказките на туземците, че „горските баби” оцелели почти до наши дни. Поне няколко антрополози са сигурни, че широко разпространените в Югоизточна Азия легенди за дребния горски човек почиват на истински спомени. Палеонтологът Хенри Ги, старши редактор в сп. Nature, е убеден, че в дебрите на тропическите гори на Индонезия все още живеят подобни на Homo floresiensis същества.

Тази вълнуваща история, изградена само върху няколко кокала, ми напомня за Кърт Вонегът и прогнозата му за еволюцията на китайския народ. В крайна сметка планетата Земя е космически остров и няма да е невероятно в следващите стотици хилядолетия разумният човек да реагира на оскъдицата на ресурси с намаляване размера на тялото. Обаче за разлика от остров Флорес, на Земята има твърде много хищници, най-вече от нашия вид – тоест дори да намалеем като ръст, енергоемките ни мозъци ще продължат да щракат с пълна пара. Значи не са изцяло за осъждане, поне в еволюционно отношение, тези световни властелини, разполагащи с безчет политици и журналисти, борещи се за поголовното световно затъпяване.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged , . Bookmark the permalink.

One Response to Блаженото джудже

  1. Димитър Смилянов says:

    Според Wikipedia тези създания са от вида Homo.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s