Пламен, който ни запали

Последно говорих с Пламен в неделя, 17 февруари, по телефона. Гласът му беше прегракнал, беше силно въодушевен. Имахме уговорка да се качим на Седемте Рилски езера за ден-два, преди да замине за Турция, където щеше да се катери по скалите над Анталия. Извини ми се, че няма да може да дойде, защото е ангажиран с протестите във Варна. Каза: „Много съжалявам, може ли да не се виждаме тази седмица, че ще сваляме Киро (кмета Кирил Йорданов).”

Не се учудих – за Пламен е свойствено да се въодушевява. Нещо повече, той има дарбата да въодушевява хората около себе си. Той е душата на нашата компания. Затова му казах само: „Пази се!” Тези дни се говорят всякакви неща за Пламен Горанов – мъжът, който пламна на 20 февруари в 7.30 часа сутринта пред сградата на Община Варна. В самото начало директно се опитаха да го очернят: да го изкарат психар, алкохолик, наркоман, отчаян от живота човек, за да омаловажат постъпката му. Но много скоро близките му приятели се опомнихме от шока и обяснихме на всеослушание, че Пламен е пълната противоположност на този скалъпен образ. Освен артистична натура и многостранен талант, Пламен е стабилен, отговорен, организиран, земен човек, който се ръководи от болезнено твърди принципи.

В момент, когато в болницата се борят за живота му, искам да кажа на всички, че Пламен направи нещо много голямо и го направи за нас. Той не просто протестираше, а искаше да насочи протестите в конструктивна посока. Пламен съобрази, че неделните митинги пред празната сграда на варненското „енерго” са абсолютно безсмислени. Той пръв се осмели да назове проблема на Варна с истинското му име ТИМ. Документирано е как той призовава хората да не изливат напразно гнева си на улицата, а да го насочат срещу причинителите на техните беди: безволевите управници на Варна, кукли в ръцете на вездесъщата групировка.

Убеден съм, че постъпката на Пламен е отчаяно смел протест, а не самоубийствен акт. За това има много свидетелства, но няма да ги коментирам преди да е приключило следствието. Пламен пламна точно пред входа на сградата на общината, която е опасана от камери. Край него е имало плакат с искане за оставката на кмета и общински служител е опитал да го скрие. Приятелите му, които се обединихме в граждански инициативен комитет, настояваме плакатът и записът от видеокамерите да станат достояние на обществото.

Хиляди са хората, които не познават лично Пламен, но са впечатлени от неговите весели и иносказателни фотографии. Освен артист, Пламен е алпинист и запален рибар. Той изкарваше хляба си с тежък труд – като височинен работник. Неведнъж сме обсъждали с него, че всекидневната работа на хората трябва да се превърне в изкуство. Метачът трябва да прави изкуство, докато мете, строителят – докато реди тухли. Според Пламен само така нашето общество би могло да оздравее. Той протестира не само срещу продажните управници, но и срещу мърлячите, скатавките, хората без позиция. Срещу стадото.

Дай, Боже, скоро да стигнем до момента, когато Пламен ще се нуждае от пари за лечение. В момента той спешно има нужда от кръв. Кръводарителите извън Варна трябва да поискат бележка на името на Пламен Горанов и след това я изпратят по факс или друг начин до ВМБ.

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Лични, Обществени. Bookmark the permalink.

2 Responses to Пламен, който ни запали

  1. един там says:

    не трябваше да става така, не трябваше човек като него да има тази съдба, трябваше да намери друг начин, дано се оправи

  2. Aleks says:

    Ех, лоша работа. Докато съм жив не се забравя такава постъпка, но ми се иска да е бил по – малодушен и по – страхлив, този Пламен, за да би живял повече.

Leave a comment