Наследството на Дянков

Бившият финансов министър дестабилизира финансовата система, като набута на следващото правителство три големи плащания по държавния дълг

В челните редици на сгромолясалото се правителство, Симеон Дянков вече не е вицепремиер и финансов министър на България. Дотук добре, по-важното е дали неговата финансова политика ще продължи и в бъдеще. Има такава опасност: от високия си пост Симеон Дянков разполагаше с достатъчно време и възможности да работи на идеологическия фронт, т.е. да налага своите радикални убеждения на българското общество. Неслучайно той се хвалеше по телевизията: „С времето Бойко Борисов стана поне толкова десен, колкото и аз.” Истина е, Дянков ся в добре подготвена и наторена почва. Идеологията, която го доведе от Световната банка до министерското кресло, отдавна облъчва населението чрез медиите, господства в книжарниците, шири се в залите на икономическите университети. Сега тя със зъби и нокти се бори да удържи контрола над България.

Симеон Дянков не заслужава да си тръгне от България с вдигната глава, както той самият и партията, за която доскоро работеше, опитват да направят. Дянков беше най-радикалният и най-подкован овластен представител на икономическата школа, според която публичната собственост е социално зло, а интересите на големия бизнес – пътеводна светлина. Бунтът на улицата е потвърждение, че финансовият курс, олицетворяван от Дянков, не води към обещаваните ни от десетилетия свобода, предприемчивост и благини. Хората заявиха, че искат преразглеждане на обществения договор в България: отношението към публичната собственост, към общите блага като форма на народност, на самочувствие и на самосъзнание.

Политическият фалит е безспорен. Конкретно Дянков обаче трябва да понесе отговорност и затова, че дестабилизира следващото правителство, като му пробута да плаща три големи емисии държавен дълг. Бившият финансов министър разстрои финансовата ни система. Той не може да се измъква безнаказано.

Глава върху тепсия

Навръх 19 февруари премиерът свика извънреден брифинг по повод протестите срещу монополите, където осветли отчаяно кадрово решение: вицепремиерските задължения на Дянков да преминат към родената през 1977 г. Лиляна Павлова, а финансовите – към философа Дончев. Освобождаването на Дянков трябваше да послужи като главен бушон за народното недоволство, но токовият удар се оказа по-силен и след още една нощ и утро на кървави протести, на 20 февруари премиерът Бойко Борисов подаде оставка. Рядък случай, в който Борисов удържа думата си; медиите припомниха на премиера, че през октомври 2010 г. той каза: „Освобождаването на един или друг министър не е проблем. Освобождаването на един финансов министър обаче е все едно пада цялото правителство.” Не е сигурно дали Борисов помни думите си отпреди две години, но предвид това, че оставането на поста ще е пагубно за изцапания му имидж, при изгледа да се съревновава на изборите със също непопулярните Доган и Станишев, той доброволно се отказа от властта за известно време.

Уволнението на Дянков, което повлече цялото правителство, е също толкова безотговорно, колкото и оставката на Борисов. Има основание да предположим, че Дянков сам си го изпроси. От Дянкова гледна точка той просто си вършеше работата в България. В интервю за TV7 от 3 февруари тогавашният финансов министър на няколко пъти коментира своята оставка и настоя: „Никой не може да ми нареди. Премиерът може да ме убеждава, но той не е такъв човек” – става дума за предизборно отпускане на кесията. Лесно е да си представим как Борисов, който се страхува от улични протести, е избухнал в Ахилов гняв, когато лично е наредил да се платят субсидиите на зърнопроизводителите, за да няма пак трактори пред „Александър Невски” – и заповедта му е срещнала Дянковото „не”, последвано от демонстративно отпътуване за САЩ.

Ще пропусна фарса около завръщането на вече бившия финансов министър в България и заявката му за втори мандат. За Симеон Дянков е много важно да остави впечатление на безкомпромисен финансист, водещ рестриктивна политика спрямо държавните разходи. Фокусът на интереса му е далеч от България: той държи личното си богатство в САЩ; там е и семейството му. Показвайки вярност към крайно консервативната идеология, наричана още неолиберална, Дянков си осигурява кариерен комфорт във Вашингтон или Лондон. Ако пожелае, той дори може да се представи за политически мъченик, жертван в името на популизма. В скоро време очаквайте от него учебник как се управляват финансите на България, Европейския съюз и света в режим на строги икономии.

Официалната версия на Борисов за оставката на Дянков прозвуча неубедително: бившият финансов министър бил, първо, некомуникативен и голям инат; второ – нямало напредък в областта на електронното правителство, на това отгоре Дянков отказал да даде пари за субсидии. „Защо му трябваше да ми причинява това със зърнопроизводителите?” – ако Борисов е уволнил вицепремиера си наистина заради това, по-малко от пет месеца преди редовните избори, значи бившият ни премиер е много неуравновесена личност. По-съществено е това, което рискува да остане скрито: зад широкия гръб и груб натюрел на Борисов се води политика, която обезправява народа и закрепостява хората. У нас открай време се насърчава среда, която отблъсква българите от собствената им държава и ги принуждава да емигрират; обезкуражава ги да се борят да изкарват прехраната си тук с труд. Тази политика не започна сега, тя беше наложена на страната през 1997 г. със споразумението с Международния валутен фонд, и именно тази политика трябва да си изпати, и то реално, от народния гняв.

Зърнопроизводителите – тоест големите арендатори, в момента не изпитват финансови затруднения, които да заслужават предсрочно изплащане на субсидии с цената на остъргване на фискалния резерв. Настоявайки да им се дадат субсидии точно през януари, Борисов направи пореден реверанс към интересите на големия бизнес и икономическите групировки. Всичко беше направено така, че Дянков да се измъкне по терлици в момента, когато ще бъде поискана сметката.

Финансов чар

На теория Дянков беше отстранен, защото се противопостави на нареждане на премиера да изплати незабавно 841.6 млн. лв. земеделски субсидии. Тези пари можеха да бъдат взети – и бяха взети – от фискалния резерв, с който оперира изпълнителната власт. Във фискалния резерв има целеви фондове, които по принцип не трябва да се харчат, но от друга страна фискалният резерв се мери в края на годината. Управляващите могат да си затворят едното око и да извадят от резерва нужните им средства, след което в хода на годината да ги възстановят. През първото тримесечие хазната традиционно е празна; тя започва да се пълни с данъци чак в края на март. Заслужава да припомним, че МФ в началото на 2012 г. бръкна дори по-дълбоко във фискалния резерв, с което си навлече остри критики от опозицията и вдигане на вежди от МВФ. Тази година обаче Дянков е предпочел да спази директивите на фонда, вместо да угажда на премиера. Към 15.02.2013 г. правителството разполагаше с 3.75 млрд. лв. в БНБ. След извършеното плащане този резерв (основна част от фискалния резерв) за момент падна под 3 млрд. лв., тоест посегна се на неприкосновения запас.

Упоритостта на бившия министър да спира плащания не носи успокоението, че някой зорко бди за интересите на финансовата система. Напротив – състоянието на държавните финанси става тревожно. При всичките хвалби за финансова стабилност, МФ очевидно не е способно да осигури краткосрочна ликвидност в размер под 3% от годишните държавни разходи. Плащане за зърнопроизводителите до края на януари – оправдано или не – беше договорено още преди година, тоест Дянков е знаел за задаващия се разход и е имал време да се подготви.

Той не го направи и затова МФ по спешност пусна емисия ДЦК на вътрешния пазар на стойност безпрецедентните 800 млн. лв., за да се попълни фискалния резерв. Виждайки, че е застрашена цялата държавна финансова система, банките без колебание изкупиха новите облигации, но пазарът е в шок: и заради размера на емисията, и заради кратките срокове за подготовка, а най-вече заради оставката на правителството, довела и до панически разпродажби на акциите на свързаните с властта компании. Лихвата по дълга се запази учудващо ниска. През миналата седмица бяха отворени две емисии ДЦК: в понеделник за 40 млн.лв. с падеж след пет години и в сряда 800 млн.лв. шестмесечни книжа. Нестабилността в страната оскъпи първата емисия с 0.33% годишно, което за петгодишния период се равнява на 660 хил.лв. Втората емисия е с 1% годишна доходност, тоест лихвите й са 4 млн. лв. Така че на раздяла Дянков ощети фиска с общо 4.7 млн.лв.

Много по-страшно е, че Дянков набута на следващото правителство три големи плащания по държавния дълг. Първи идват новите „земеделски” ДЦК за 800 млн. лв. с падеж още през август, месеци след старта на новото правителство, тоест с дестабилизиращ потенциал. Втората дългова порция, през януари 2015 г., е доларовата Велчева на стойност USD 1.086 млрд., като Дянков крайно затрудни изплащането й. Трето кръвопускане ще виси докрай на следващите във властта, защото Дянков превърна дългосрочните еврооблигации в краткосрочни с падеж още през 2017 г. Така страната, сочена от властта за финансов отличник на Европа, се оказва финансово окована от взетите мимоходом решения на един млад бивш министър с претенции за остроумие и холивудски чар.

От уволнението на Дянков лъсва, че държавната хазна не може да извади едва 800 млн.лв., които при това Брюксел ще ни върне след месец или два. Факт, несъвместим с прословутата българска финансова стабилност. Качеството на финансовия министър се познава по количеството на парите, които той успява да осигури в ден на нужда. В това отношение Дянков се провали. Затова при цялото си самочувствие той няма да се нареди сред успешните финансови министри. За нас остава отговора на въпроса: Къде се дянаха парите от фискалния резерв?

Търсят се нови политици

В тези дни на ярост и протести на повърхността излизат много скрити факти и медиите бръмчат от разкрития. Но корените на икономическите ни проблеми може би се крият в нещо съвсем познато – за което сме свикнали да слушаме, само че с обратен знак. От десетилетия на българите им се внушава, че главна задача на прогресивното управление е правителството да се смали. В резултат на това публичните разходи като дял от БВП в България са най-ниски, с една трета под средните в целия Европейски съюз. Това е белег не за бедност, а за приоритети: у нас с помощта на Дянков и хора от неговата черга царува доктрината, че държавата трябва да е слаба и да не се бърка в обществения и най-вече в икономическия живот. Лицата на правителството, включително преждевременно уволнените министри, няма да кажат нещо различно. Парламентарната опозиция, която е управлявала, е правила същото; да не пропуснем младите юпита на НДСВ, същата вяра изповядва и Меглена Кунева, която има добри връзки в неолибералния кръг.

Ако в многобройните си протести хората на улицата показаха единство в някаква идея, тя е, че държавата трябва да влезе в ролята си и да започне „да държи”. Да държи по-здраво юздите на големите компании, които правят пари в нашата страна – и заедно с това да отпусне хватката около малките: работници, предприемачи, младежи с надежда за по-добър живот в собствената си страна. В света дори сред много десните има консенсус, че силното правителство е национална добродетел. Какво става с нашия народ, че поне не сме опитали да предотвратим зависимостта от внос на нашия пазар? Като не насърчаваме, а спъваме родните предприемачи, предаваме интересите си. Българите се лишават от собствените си предимства в името на идеала на хора като Дянков, „идеал” налаган по света с насилие и кръв. Дянков и сподвижниците му водят България по път на бедност и безработица.

Българският проблем е не на политическо, а на държавно ниво. Протестиращите търсят драстична промяна в обществения светоглед. За да се случи това, което искат хората, е нужен нов обществен договор. Нужен е нов консенсус за линията на икономическата политика. Пределно ясно е, че публичната собственост крие капани. Национализацията във всички случаи ще ни струва скъпо и в редица случаи обществената полза от нея ще е отрицателна. Но така или иначе не си струва да живеем в държава, в която приватизатори като Банев, Захариев и Ковачки тънат в охолство на свобода; в която политическият гръб на монополите, приватизаторите и концесионерите се ползва с всички облаги на властта и в момента се надява да бъде преизбран.

Не друго, а липсата на държавна регулация позволи на ЕРП да жонглират със сметките за ток. Макар че приватизацията на естествените монополи противоречи на икономическите закони, ЕРП биха могли да функционират във взаимоизгодна симбиоза с обществото. Липсата на контрол, както и склонността на властта към задкулисни уговорки ги подведоха да лапнат зелника. Държавната кокоша слепота пък позволи на посредници да трупат стотици милиони с износ на евтин ток. Въпреки златната си акция държавата не си мърда пръста, че най-голямото ни предприятие, „Лукойл Нефтохим”, от години отчита счетоводна загуба и съответно не плаща на фиска и лев дивиденти. Заради липсата на държава българската земя се парцелира и дава на концесии за извличане на злато – от което в бюджета влиза само топлия мек блясък. Без държавна демографска политика нашият народ се топи като лански сняг. Ако се вслушаме в протестиращите, те надигат глас не само защото им е непосилно да живеят в днешните икономически рамки, но и заради това, че децата, братята, приятелите, родителите им са напуснали тази немилостива държава. Българите сме обеднели не толкова за пари, колкото с хора.

Държавността е в дълбока криза. Хората са искрено възмутени

Арогантността в последните изявления на бившия премиер иска да наподоби стила на силния политик. Бойко Борисов, който по определенията на международната преса е „бивш бодигард”, говори простовато и медиите понякога наричат това „език на народа”. Той не е единственият виновник за създалата се ситуация, но неговото правителство следваше политиката на всички български правителства от изминалите 16 години – и трябваше да отнесе народното недоволство заради всички. Освен обезсилване на държавата и прехвърляне на публични активи в частни ръце, ключов елемент на тази политика е паричната рестрикция, тоест на икономиката се предоставят по-малко пари от необходимото. По този начин се намаляват разходите за труд и печалбите на компаниите набъбват, а инфлацията не изяжда натрупаните богатства. Не търсете другаде причините за бедността и безработицата в България. В това отношение, въпреки афишираните разногласия с централната банка, Дянков има съмишленици в БНБ. Кучето на българската бедност е заровено в народната банка, а Дянков, индоктринирал своя уж шеф Борисов, е по-дребен вредител. Но дали ще разберем истинското му амплоа в България? От МФ се изнасят ситно нарязани документи…

Българският народ сега има да свърши страшно много работа, за да се откачи от пагубната идеология на радикалните консерватори и да намери пътя, който ще го заведе като една кръвно свързана общност към достойнство, блага и справедливост.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Обществени, Родни and tagged . Bookmark the permalink.

3 Responses to Наследството на Дянков

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s