Подкупната интелигенция е страшна болест

Интервю с Петър Добрев, стопански историк:

Господин Добрев, изминаха почти 30 години, откакто публикувахте книгата „Стопанската култура на прабългарите”, в която изложихте тезата за високата материална култура на древните българи. Как беше приет този труд от критиката?

Книгата буквално се разграби, тиражът й се изчерпи за един месец и това учуди всички в института, включително и мен. Редакторката от Издателството на БАН между другото ме посрещна настръхнала, защото точно преди това някой друг предложил в издателството книга за древните българи – слаб труд на връзкар. Когато отидох при нея втори път, тя ми каза: „Другарю Добрев (така беше тогава), разбрах, че това не е правено за пари”. Това ми е най-голямата награда.

Доколкото съм запознат от вашите книги, твърдите, че нашите предци са били напреднал народ, който е предизвиквал уважение сред своите съседи. Имал е сложен календар, земеделие и занаяти, развито градостроителство, правна система и държавна администрация. Този народ по силата на историческите събития мигрира от планината Имеон до Европа. Звучи различно от „ордата на Аспарух”?    

Цял живот съм се борил да се махне това нещо – че нашите предци са полудиво варварско племе, което не притежава никаква култура и се изхранва само с животновъдство и дори с грабеж. Проверявах поминък по поминък с какво са се занимавали древните българи, така се оформи тезата ми за високата им стопанска култура. В източник, в който се описват племената, които се изхранват с грабеж, българите са посочени отпред, отделени заедно с аланите, като по-различни, по-високо културни племена, които имат градове.

А иначе съвсем точно е обобщението, само ще направя една-две баскетболни добавки. Едната е с цел да се изтъкне още повече културата на древните българи. Китайски източници съобщават, че към началото на V в. там отиват майстори от Балх, столицата на древна Балхара – „Боло” на китайски, и тези майстори научили китайците да отливат цветни стъкла. „И оттогава цветните стъкла поевтиняха в Китай”, пише в източниците. Този детайл е интересен и по друг повод. Дълго време един български археолог, в момента депутат, всячески скачаше срещу това, че българите са били културен народ. Неотдавна този археолог блесна със статия, в която с изненада пише, че в Плиска са открити необикновени цветни стъкла с инкрустации от злато.

Над 10 стоки, продавани по пазарите на Средновековния свят, най-вече на източните пазари, са носели името „булгар”. Българите продавали много хубав конски юфт (водонепропускаема кожа, бел.ред.)  и той носи българско име на езиците в огромния периметър от Италия до Скандинавия и Монголия. Тези кожи се изработвали по сложна технология, киснели се с кори от дъб или върба и са добивали приятен мирис. В персийския език е останало „муза-и-булгар”, тоест български филигран, много фини златарски изделия. Един от центровете за производство на тези изделия е запазен и досега в Кавказ, това е град Кубачи и съседното селище Балхар. Сред въпросните „български” стоки влиза и един вид житна култура.

Как съвременните генетични изследвания кореспондират с вашите изследвания на древни езици и извори?

Тепърва предстои голямата задача да се изследва костният материал от старите гробове. Досега генетиците изследваха ДНК материал от съвременните българи. Оказа се, че те не намират в нас азиатски, тюркски гени. Алтайските следи, според техните оценки, у нас са по-малко от 1.5%: ако не се лъжа, подобен или дори малко по-висок „източен процент” имат и германците. Очакванията за „българската орда” – за дошлите от изток номади, не се сбъднаха. Но не искам да се меся в областта на генетиците. По-скоро искам да се спра върху нещо друго: неизвестните величини в българската история.

Говори се за имена на народи, за славяни, древни българи, траки, но никой не взема под внимание каква маса е бил даден народ. Не е оценена тежестта им. Стигнах до извода, че древните българи са били значителна маса народ. Хазарският хаган Йосиф, който предава изселването само на българите на Аспарух и ги нарича оногундури, пише, че те били народ, по-многоброен от пясъка в морето, „и всички те живеят край река Дунав”.

При положение че този многоброен народ е живял 5 века под Кавказ, преди да дойде на Балканите, а прародината му са подножията на Памир и Хиндукуш северно от Индия – тоест пътят му попада в ареала на индоевропейските народи, няма нищо чудно, че в българския народ не се открива нищо тюркско. Славяните по език са също от индоевропейското семейство, траките също са от ареала на индоевропейските народи. Да подчертая: древните българи не са европейци, но те са индоевропейци, в широкия план на културата.

Но ако в Гугъл напишеш на английски думата прабългарин, първото, което излиза в Уикипедия е, че те са тюркски народ…

Това са ариегардните въздишки на старата теория. Българите никога не са наричали себе си тюркоезични, монголоезични и т.н. Тюрките са възникнали като народ 5-6 века след българите. Привържениците на обратното да се обърнат към древните български надписи, над тях 60 години работи покойният чл.-кор. Веселин Бешевлиев. Да се обърнат и да видят как Омуртаг нарича българския календар: протобългарски, тюрко-български? Един от надписите си той започва с това, че е „владетел на многото българи”, и завършва с пожелание да царува 100 години над „многото българи”. Владетелите винаги наричат себе си „българи”, а ние непрекъснато ги пъхаме под чуждо крило – я хунско, я тюркско.

За съжаление, много наши изследователи не са обърнали внимание, че българите са единственият народ в Европа, основал три държави със свое собствено име – България. Те толкова силно са държали на своето име! Ние просто не познаваме характера на нашите древни предци, не сме наясно какъв народ са били те. Византийски източници подчертават: „те никога не приеха нашите обичаи”. Българите са били чужди на всякакво странично влияние – за разлика от сегашното масово подражание.

От думите ви личи, че трябва да се гордеем с това, което сме били – някога в дълбока древност. Какво се случи? Какви са корените на нашата плачевна съвременност?  

Има нещо, което виси като трагична съдба над българската история от първия миг на просветление. Ако някой си направи труда да прочете оригиналния текст на Паисиевата „История”, силно ще се учуди на някои моменти. Паисий не е просто историк, той не просто иска да напише история, а да създаде програма за спасение на българския народ. И за разлика от сегашните стотици и хиляди точки, програмата му е само от две точки. Паисий лаконично отбелязва какво трябва да се направи, за да се опази българския народ и точно това негово най-голямо прозрение е останало незабелязано.

Пасажът, който завършва със знаменития израз „О, неразумни и юроде”, започва със следните думи: „А някои се обръщат по чужда политика…” Не сте чували за това, защото този знаменит израз, който е първата точка от програмата на свети Паисий за спасение на България, е предаден от преводача като „някои се обръщат по чужда култура”.

Това променя почти изцяло нещата. Да не се обръщаме по чужда политика! На гръцки „политики” няма друго значение освен „политика” и не може да се сбърка от високообразован човек като Паисий с „политисмо”, тоест с „култура”. Тази подмяна е направена навсякъде в текста, тя присъства и в новото издание на Паисиевата „История” от 2012 г., където „политики” се предава като „култура”, „изтънченост” или „обиграност” – но никога „политика”. Защо го правят? Защо посегнаха на този завет към българите да не се влияят от чужда политика? Защото „онзи, който ни освободи, той ще ни пороби”…

Паисий е съзнавал, че главното нещо е да се измъкне народът от чуждото влияние. Разбира се, че е вредно сляпото подражателство в културата, но то е в пъти по-слаба опасност от политиката. Най-видните ни възрожденци като Раковски, Ботев, преди това Петър Берон, са били против обръщането по чужди политики. Същевременно основната маса просветители – и това е грехът на нашето Възраждане, непрекъснато плаче: „О, народе! Колко си изостанал, виж Европата, виж Русията”. Никой не се е запитал защо споменатите велики българи, които най-добре са познавали Русия и Европа, не издигат такъв глас.

Тоест вината е в нашите просветители, които се прехласват по една или друга небългарска политика?

По-голямата част се прехласват, затова и Добри Войников пише „Криворазбраната цивилизация”. Туземците се прехласват, а онези, които са се потопили в „цивилизацията”, са резервирани. Световноизвестният българин Петър Дънов е живял в Америка, бил е пастор. Защо Петър Дънов е казвал, че се прекланя пред Изтока? Защо той е казвал, че светът ще бъде спасен от славянски народи? А не от Америка. Защото той е познавал Запада и е считал, че бъдещето е на други народи, запазили в по-чист вид своята нравственост.

През 1990 г., когато при нас дойде планът „Ран – Ът”, ние май вече не бяхме много запазени?

Вижте, 13 души – по-голямата част от моя Научен съвет, като държани на въже хукнаха да подписват тази програма. Аз съм сред малцината, които не я подкрепиха. Изпитвам срам заради моите колеги, откровено ви казвам: според мен ситуацията в България е такава, че не може да хабим думи в притворни неща, по-добре да мълчим. Това бяха хора, които преди това работеха по много важни проблеми, ние бяхме нещо като мозъчен тръст, обобщаваща група. Възмутен съм от лекотата, с която те подходиха към тази програма.

Тогава се занимавах с проблемите на интелектуалния потенциал на нацията и знаех, че единственият фактор, на който България може да се опре, са уменията и знанията на младото поколение. Но когато се формира групата, която прие тази програма, не потърсиха нито един специалист, който да познава трудовата и интелектуална проблематика в България. Публикувах статия с посланието, че ако ние изтървем индустриалните отрасли, смаляваме до безкрайност полето за приложение на квалифицирания умствен труд. Ние изрязваме перспективите на младите хора да работят квалифициран труд, а не да бъдат обслужващ персонал в туризма.

Това ни беше силата: имахме младо ученолюбиво поколение. Шансът ни бе да запазим това поколение, да му създадем поле за труд. Можехме да ползваме опита, натрупан в други държави, например в Белгия. След реорганизацията на черната металургия, за да не загубят там младите хора тонус и желание да работят, на грамотните младежи се дава възможност да направят заедно проект. С този проект не просто ще те потупат по рамото, с него кандидатстваш за пари в банката и тя го финансира, ако е свестен. Така се печели по много направления: младите хора запазват квалификация, създава се хомогенна група, младите остават да работят в страната си.

Тук вече опираме до банките, които се съобразяват с интересите на държавата и икономиката. У нас, за съжаление, май не става точно така?  

Това с банките е един от първородните грехове. А у нас действително много неща можеха да се развият по друг начин, при положение че се мислеше – и се търсеше специалиста. Знаете ли, че на една от първите срещи на български дисиденти, част от тях мои приятели, отиват те на Кръглата маса и им искат пропуските. Вадят пропуски. „А, не, от вчера са сменени”. Апаратчиците са корифеи как да елиминират хората, които милеят за народа си. Увяхнаха, изрязаха няколкото патриоти.

Болката ми е, че нашето поколение не можа да изпълни дълга си към България. Това че нямам съпричастност към плана „Ран – Ът” е все едно: аз съм в кюпа. Дългът на всяко поколение е да опази тази хубава земя, с нейните възможности. Да я предаде в ръцете на следващите, а те да я предадат нататък. Това е дългът и ние не можахме да го изпълним.

Затова ли се обръщаме с такъв интерес към величавото ни древно минало?

Да се говори за история днес в България е много тъжно, след като бъдещето на България изтича през втори терминал, а сянката на миналото припълзява от юг. Не само тъжно е, но човек изпитва и срам пред онези далечни фигури, дори само защото не ги познава достатъчно. Ако има смисъл да се говори за история, все пак, то е да се извлекат, пък макар и фатално късно, някои поуки от това, което е ставало с България.

„Това е народът, който преди имаше всичко, което е пожелал. Те мислеха, че пред тях е открит целия свят”. Знаете ли за кого са казани тези думи? За Рим, за Америка? Не, за българите – казано е в края на V в. от готския историк Енодий. А за кого е казано „Те, които най-много почитаха законността и справедливостта”? Никой сега, предвид това, което вижда, не си и помисля, че може да става дума за българи. „Пожънаха с това големи трофеи и народите и градовете се присъединяваха към тях доброволно…”

Какво мислите за актуалното финансово положение на България?    

Днешният ден страда от това, че за разлика от техниката и физиката, икономиката и изобщо държавният живот позволяват да се обръщат с главата надолу много съществени принципи. Ние страдаме от това, страда и цялото човечество. Променят се железни мъдрости, установени преди векове. Ще дам частичен пример с финансите. Още през XVIII век е формулиран принципът: „Дайте ми добра политика и аз ще ви дам добри финанси”. При нас нещата са обърнати. Всеки нов политик се представя като добър по презумпция. Няма нищо, каквото да премисли и да поправи в политиката си – и възлага на финансиста да му осигури добри финанси. При това положение финансистът какво може да направи? След като държавата е в нокдаун, единствено да прибегне до външни заеми.

При нас политиката е замръзнала и задържането на власт се осигурява по най-лекия начин, чрез заеми. Този път е доказано опасен, този път е безотговорен. Още по-цинично е да очакваш следващото правителство да погасява със заем взетият сега заем. Ами нали този заем го взимаш, за да укрепиш икономиката?!

Демографската криза набира скорост, говори се, че българите вече сме под 7 млн. души. Мислите ли, че бъдещето на българския народ е под заплаха?

За съжаление се сбъдна една моя прогноза, направих я преди много време във в. „Орбита”, единственият вестник за наука у нас: държава, която няма силна и неподкупна собствена интелигенция, прилича на организъм, болен от СПИН. Като нож ме прониза, когато по-късно попаднах на статия в „Ню Йорк Хералд Трибюн”, в която пишеше, че България днес е една от двете най-бързо обезлюдяващи страни в света. Другата е Свазиленд – най-болната от СПИН държава в света. Това на практика показва, че корупцията е също толкова опасна, колкото смъртоносната болест. Защото каква е разликата, когато пропадаш заради корупция или заради СПИН?

Това ме шокира и реших да не правя повече прогнози, но в института са ми възлагали и задачи, свързани конкретно с демографията. И Евростат, и нашата статистика изчисляват към 2070 г. населението на България на 5–5.2 млн. души и това са меки прогнози. Аз го изчислих на 4.5 млн. още към 2050 г. Намерих начин да пресметна, че българите в това число ще бъдат вече 2.2 млн. Това, мое лично, изчисление взима под внимание също и разбягването на българите по света. Дори броят на населението да е малко по-висок, от гледна точка на политическата система нещата стават такива, че българите изгубваме контролния пакет акции в управлението на българската държава. Ако добавим и отродените българи…

Виждате ли шанс това да се избегне?

Ако можех, бих организирал курс за просвещение на нашите неграмотни космополити, които, заговориш ли за България, започват да мислят, че става дума за национализъм. Национализмът не е мръсна дума, неслучайно има философия, че Европа трябва да бъде на силните нации. Обезличаването на нациите лишава хората от нещо много важно, променя стила им на мислене.

Престанали сме да мислим над кардиналния проблем: какви възможности да създадем на средния българин, на нормалното българско семейство? Космополитите престават да виждат основната градивна клетка на българската държава – българското семейство. На унгарската държава основна градивна клетка е унгарскто семейство: може ли да го отрече някой? Защо мисленето за българите непрекъснато се измества в маргинални области, към малцинствата?  Измества се от тези, които искат да рушат, не да създават здрава държава.

Ще цитирам афоризма на унгарския икономист от XIX век Йожеф Етвеш: “Благоденствието на народа зависи не от парите, които държавата раздава всяка година на чиновниците, магистратите и полицаите, а от парите, които остават в джоба на обикновените граждани”. Така сме извъртели в момента нещата, че определени категории (чиновници и малцинства) са гарантирани и непрекъснато плачат, че са зле. На никое ниво не се поставя въпроса как живеят обикновените, нормалните българи. Трябва да се мисли през призмата на парчето земя, на което седим. Това е нужно и предвид това да използваме възможностите на тази земя.

Коя е втората точка от плана на Паисий?

Този план е актуален и сега, но кой ще го приложи? Всичко е променено, душата е променена в хората. Паисий разказва за съдбите на народите и предупреждава да не следваме чужди политики, след това казва: „Но малко са хората, които разбират Божиите съвети”. И тук е бръкнал преводачът, заменил е „съвети” с „воля”. Това променя всичко от корен: няма вече смисъл да мислиш как да спасяваш някого. Ако Божията воля го спаси – ще го спаси.

„Божиите съвети” са нещо съвсем друго. Те са нравствеността, нравствените завети на Бога. Паисий поучава, че българинът трябва да живее нравствено. Той се възхищава как простият българин в морален план стои много по-високо от тариката грък. Паисий проповядва на българите първо, да не се подвеждат по чужда политика, второ, да запазят нравствената си чистота. Това са го разбрали Раковски, Левски и Ботев, които днес петнят с делата си някои овластени потомци на Паисиевите юроди. Раковски започва една своя статия с думите: „Историята на народа е в неговата нравственост”.

Ст.н.с. д-р Петър Добрев е роден през 1943 г. в гр. Добрич. Повече от 40 години той работи в Икономическия институт към Българската академия на науките. Основните му интереси са в областта на стопанската история и произхода древните българи, на която тема той е посветил повече от 20 книги. Публикувано с малки изменения в сп. ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории, Родни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s