Страната на хилядата градове

Имах удоволствието да взема интервю от стопанския историк Петър Добрев в края на февруари, то ще бъде публикувано на 14.03 в сп. ТЕМА. От предишни наши срещи знаех, че Петър Добрев е обаятелен събеседник и, както и очаквах, той ме засипа с ценни факти за древните българи. Но разговорът ни бързо премина към мрачното съвремие на България. Така някои от сведенията, които той сподели, остават „безпризорни”. Публикувам ги тук, за да не се изгубят съвсем.     

Господин Добрев, изминаха почти 30 години, откакто публикувахте книгата „Стопанската култура на прабългарите”, в която изложихте тезата за високата материална култура на древните българи. Каква беше господстващата гледна точка тогава?  

Казано накратко, убийствена. Тя съществува до голяма степен и сега, макар да има вече един – два оправени учебника. Нашите любомъдри автори не погледнали първата част от източника, в която българите са представени като народ, който има градове – най-видният народ при Кавказ, а взели втората част, където са изредени останалите племена, изхранващи се с дивеч и грабеж, и набързо вкарват българите в този кюп. Че били полудиво варварско племе, което се изхранва с най-примитивни поминъци и дори грабеж. Това оставят и до днес като етикет върху гърба на нашите предци.

Цял живот съм се борил да се махне това нещо – че българите на Аспарух са били малко номадско племе, което не е притежавало никаква култура, изхранвало се е само с животновъдство и дори с грабеж. Проверявах поминък по поминък с какво са се занимавали древните българи и именно така се оформи тезата ми за стопанската им култура. В източника, в който се описват племената, които се изхранват с грабеж, българите са посочени отпред, отделени заедно с аланите, като по-различни, по-високо културни племена, които имат градове.

Заключението ви е, че те всъщност са били земеделски народ?    

Арабски пътешественици описват, че българите край Волга са имали един особен обичай да съхраняват зърното в изкопани в земята ями, вследствие на което зърното се вмирисвало, понеже земите край Волга са влажни. Обичаят да се пази така зърното е характерен за сухите райони на юг от Кавказ и на север от планината Памир. Този обичай – да се пази зърното в ями, между другото се срещаше в Добруджа съвсем доскоро. Ямите за зърно там носеха название „хумба”.

Намериха се и куп други примери и източници, които стъпка по стъпка показаха древната култура на нашите предци. Споменах, че те са имали градове край Кавказ, но и историята на тези градове е много интересна. Заселниците край Кавказ наричат най-големите си градове с името „Балх”, а често и „Балхар”. Арабите го предават дори като „Булгар”. А „Балх” е прочут град в древността, наричан от персите и арменците „Майката на всички градове”. Намирал се е на север от Хиндукуш – влизал е в древното географско наименование Имеон, съвкупно за тамошните планини. Там е съществувала древната държава Бактрия.

Същата, която се е изпречила на пътя на войските на Александър Македонски?  

Именно. Когато Александър Македонски отива в този край, свитата му от историци са изумени от това, което виждат. То е пълна противоположност на онова, което днес е Афганистан. Те пишат: „Като преминахме Парапамис” (това е югозападно от Хиндукуш), „пред нас се откри райска градина…” Същите, а и по-късни историци наричат Бактрия „Страната на хилядата градове”. Тук трябва да поясним още едно нещо, което има пряко отношение към българската стопанска култура. Държавата, която древните гърци наричали Бактрия, носела друго име сред източните народи. Съседните индийци, а след това арабите наричат това същото царство „Балхара”.

За да установя това, много ми помогна една командировка в London School of Oriental Studies. Именно там, сравнявайки много богатите източници, успях да разкрия, че гръцката „Бактрия” е носела името Балхара, дори Балгара. Много любопитно е и това, че по времето на Иван Асен информирани монаси от един швейцарски манастир наричат нашия цар Иван Асен „цар на Бактрия откъм север”. Цар на северната Бактрия – впрочем това е забелязано от Константин Иречек, или по-скоро от неговия дядо, и е дадено в бележка под линия в „История на българите”. Тоест, явно е имало сведение, което е оцеляло сред латиноезичните историци, че българите са дошли от Бактрия.

Дума дума отваря, та ще ви кажа и откъде според мен е дошло това сведение. Най-ранният европейски източник, който споменава българите – латинският хронограф от 354 г. Liber generationis, изрежда народите в Библейски стил. Народите в източните земи са изредени като потомци на най-големия син на Ной – Сим, и в кръга на тези източни народи, 25 на брой, споменава българите. Единият препис на този източник завършва с израза „тези, които всички са бактрийци”, а по-късният замества този пасаж със „Зиези, от който са българите”, тоест споменава и техния родоначалник. Говорим за първия християнски и най-богато илюстриран хронограф, изключително авторитетен източник. Странно е, че от него в България дълго време са препечатвали само опашката, а не са изследвали изцяло този източник. Аз се залових с тази задача през 1991 г., издирих хронографа – публикуван е в немски издания, и го препубликувах в пълен вид. Тогава именно лъсна този факт, че вместо името на бактрийците е употребено името на българите.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged , . Bookmark the permalink.

One Response to Страната на хилядата градове

  1. Прочетох с голям интерес тази статия. Винаги съм се възхищавал от написаното от Петър Добрев и съм използвал много от неговите идеи в моите исторически романи за българските владетели от династията Дуло. Подчертал съм там преди всичко факта, че още в дълбока древност българите са били един високо цивилизован народ (а не някаква жалка орда). Трябва повече такива статии да излизат в нашия печат.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s