Дългово надлъгване

Докато населението подкрепя непокорното си правителство, Гърция има шанс да защити интересите си в преговорите за уреждане на непосилния дълг

Настъпвайки неумолимо към Гърция, персийският цар Ксеркс заповядал да ударят 300 камшика на морската вода в протока Дарданели, тъй като внезапна буря разрушила моста, по който войската му се готвела да премине в Европа. Докато шибали вълните, слугите на Ксеркс трябвало да нареждат: „О, подли и коварни води, вашият господар ще ви прекоси – независимо дали искате или не!“

Днес, 2500 години по-късно плановете на международните кредитори спрямо тежко задлъжнялата Гърция не са по-рационални от яростта на древния цар. С каквито и камшици да я плашат, Атина чисто и просто не е в състояние да изплати дълга си в близките столетия. 312 млрд. евро са официалните държавни заеми към края на март. С тази сума може да се изкупи цялата гръцка земеделска земя, три четвърти от територията на страната – и пак ще останат стотина милиарда на сметката на рибите.

Неслучайно гръцкият финансов министър Янис Варуфакис е специалист по теория на игрите: откакто извън-системната партийна група „Сириза“ взе властта, преговорите по гръцкия дълг наподобяват надлъгване на заклети комарджии. Това е много особена игра – общо взето, всеки знае картите и възможните ходове на противника си, но не спира да блъфира пред събралата се публика. Но какви карти може да държи презреният длъжник?

Двата коза на Гърция

Наистина, какво пречи на Меркел, Юнкер и компания, които замерят с милиардни санкции страни като Русия и Иран, да хлопнат вратата пред наглия нос на Атина? Още в началото на годината Варуфакис намекна, че германските банки са затънали в „идиотски, почти криминални дейности“, а финансовите лидери в еврозоната се държали като Чикагски гангстери, отправяйки оферти, на които не може да се откаже.

На тези провокации германският финансов министър Волфганг Шойбле отвърна със завоалирана заплаха, че ако се стигне до фалит и излизане на Гърция от еврозоната заради отказа на „Сириза“ да сътрудничи на кредиторите, самите гърци ще я пометат от улицата. Впрочем не е нужно да се стига чак до фалит: стига базираната във Франкфурт (и, разбира се, съвсем независима) Европейска централна банка да спре да налива по 1 милиард дневно в гръцките „трапези“, банките ще трябва за затворят и тълпата ще се надигне.

Достатъчно е да погледнем политическата карта на Европа, за да разберем защо нищо подобно не се случва. От Балтийско до Йонийско море се простира ивица от малки държави, често политически нестабилни и икономически слаби. Те не са се пръкнали там, защото Великите сили вече зачитат етническото самоопределение. Това е „поясът на сигурността“ между Европа и Азия, защитният вал на Западния свят, обоснован още в началото на XX век от отците на геополитиката Халфорд Макиндер и Джеймс Феъргрийв. Стратегията на „зоната на сблъсъка“ бе зрелищно приложена от западните лидери по време на Студената война, започвайки още от Уинстън Чърчил.

Гърция, равноотдалечена от Москва и от Брюксел, играе специалната роля в нея. Неслучайно през 1946 г. се стигна до гражданска война, за да остане страната в Западната сфера на влияние. За Гърция Макиндер твърди: който я контролира, „вероятно ще поеме и управлението на Световния Остров“ (тоест Европа, Азия и Африка). В наши дни влиятелният американски анализатор Робърт Каплан заявява, че Гърция е „обединителка на двете Европи“ и по състоянието й личи как се развива общият европейски проект.

А какво ще се случи, ако гръцката икономика изживее рязък възход, след като бъде изгонена от евроклуба? Този сценарий не се коментира, но логиката говори, че е напълно възможен. Да обясним защо. Стандартната икономическа теория твърди, че факторите на растежа са земята (природните ресурси), трудът и капиталът. Но историческият подход разкрива ключовото значение на още един фактор: национализмът. Чувството, че народът на една държава работи дружно за постигане на справедлива обща кауза дава криле на икономиката. Именно това обяснява възхода на Британия през XVIII век, експанзията на САЩ след XIX век, възстановяването на Германия и Япония след 1945 г., както и много други минали и днешни икономически „чудеса“.

В Гърция национализмът е особено силен. Ако той получи подкрепа от благоприятен паричен режим, тоест толерираща производството и потреблението инфлация, Гърция бързо може да излезе от продължилата 18 тримесечия рецесия, коствала 27% от икономическия продукт на южната ни съседка. Особено ако Русия и Китай осигурят стратегически пазари. Какво ще помислят тогава обикновените хора в Испания и Португалия, които безропотно изпиха горчивото германско хапче?

Икономически успех на Гърция извън еврозоната означава нищо по-малко от край на еврозоната. Да, има много рискове страната да потъне в хаос или дори в нова гражданска война – но рисковете за еврозоната от евентуален успех на независима Атина също не са за подценяване. Редно е да изтъкнем, че тази опция е запазена само за държави, които са запазили националната собственост върху производствените си мощности. Ето защо кредиторите толкова силно настояват за приватизация в Гърция.

Остъргани до кокал

Шойбле негодува, но за всички останали е очевидно, че условията, при които международните кредитори отпуснаха помощ за Гърция преди няколко години е нужно да се предоговорят. Тук „Сириза“ няма пръст: факт е, че вместо да помогнат на страната, предписанията на тройката задълбочиха кризата. Безработицата е 27%, заплатите паднаха с 37%, а пенсиите с 48%, младите гърци емигрират на тълпи, фалитите се множат, дори главният икономист на МВФ Оливие Бланшар призна, че публичните разходи са „орязани до кокал“ – и в същото време дълговият товар нараства отвъд 180% от БВП.

След множество предложения и контрапредложения от началото на годината, тези дни „Сириза“ и кредиторите са близо до ново споразумение. Дали ще се стигне до него само може да гадаем, но предвид изложените по-горе стратегически съображения, компромис вероятно ще има. Младата групировка „Сириза“ все още не се ползва с достатъчно доверие сред населението, за да тръгне на щик срещу цяла Европа и икономическата ортодоксалност. Гърците си знаят интереса и не толерират безразсъдството. От друга страна, надали в един свят, който не познава вакуум Западът ще изрита Елада навън.

За кредиторите би било най-добре изплашените гърци от горната и средната класа по някакъв начин да свалят от власт това инатливо правителство. Затова те ще размахват тоягите си докрай. Стигне ли се до нови избори, ще потекат реки от (обещания за) финансова помощ. Ако новата гръцка левица устои, нервите умишлено ще се обтягат всеки път, когато предстои освобождаване на нов транш от помощите за изплащане на дълга. До края на юни Гърция трябва да върне 1.54 млрд. евро на МВФ. Международната институция със седалище във Вашингтон надали ще позволи на Гърция да фалира точно по този заем, но моментът е подходящ за политически натиск.

А че натискът е от политическо и идеологическо естество вече никой не крие. Достатъчно е да се сравнят предложенията, които тези дни „Сириза“ прави към кредиторите с риск да разочарова избирателите си, с насрещните анонси. Гръцкото правителство например предлага да се съберат допълнителни приходи, като се вдигне до 29% корпоративния данък. Кредиторите не са съгласни да се посяга на едрия бизнес и вместо това настояват да се повиши ставката на ДДС до 23% – тоест да се изгребе паничката на народа. Кредиторите също така държат да се отмени планирания 30% данък върху онлайн хазарта и изцяло да се премахне правото на ранно пенсиониране.

Днес над 70% от гръцкия дълг се притежава от международни институции, основно от ЕЦБ и от МВФ. Облигации за други 63 млрд. евро държи вътрешният пазар – гръцки банки и пенсионни фондове. Тоест глобалните пазари няма да усетят почти нищо от фалита на Гърция, ако не броим неизбежната спекулация с еврото и с облигациите на другите страни от Южна Европа. Но въпросът днес е принципен, дори педагогически: докъде ще стигнем, ако и останалите държави в Европа и в света надигнат глава срещу властелините на финансите? Все пак след края на златния стандарт новият паричен ред се крепи единствено върху покорството на изплашените.

Тихо да не чуе България

В този момент се задейства най-характерната българска реакция: „Не ми ги оплаквай тези византийци, знаеш ли колко пари имат, как са смукали от Европа, докато ние работим за жълти стотинки“. Трябва да се съгласим, че тази нашенска позиция е напълно разбираема – но не гърците са ни виновни за това, че се съгласяваме да работим за жълти стотинки. Дали заради национални черти на характера, дали защото през 1997 г. нямахме късмета да изберем толкова загрижени за страната ни лидери, дали времето беше различно, а ние нямахме знание и опит – но днес презряна Гърция има всичко онова, което България няма.

През 2014 г., във време на тежка рецесия и продължителна социална криза Гърция запази мястото си в Индекса на човешко развитие на ООН – измерител за качеството на живота в държавите, много по-прецизен от БВП. Гърция е в най-високата категория на човешкото развитие, заемайки 29-та позиция в света. Тя е точно два пъти по-напред от България, която (почти) без никакъв държавен дълг остава на 58-мо място. В Гърция днес живеят над 11 млн. души и поне до 2030 г. не се очаква броят им да намалее. Към тази дата населението на България ще е почти двойно по-малобройно от гръцкото.

От чувствително по-малкия брой самоубийци и затворници, през двойно по-високия брой учители спрямо броя на учениците, до над два пъти по-ниската детска смъртност: Гърция тотално изпреварва България. Не толкова по доходи, колкото по отношение към човека.

На скорошна конференция колеги от Словения изплакаха мъката си, че заради надвисналата дългова криза МВФ е наложил жестоки мерки на страната, ограничавайки минималната пенсия до… 456 евро. Също и мерките за Гърция, окачествявани от МВФ като „рязане до кокала“, от българска гледна точка принадлежат на друг свят. Суровите кредитори не са посмели да посегнат на преференциалния  ДДС от 13% за насъщните хранителни стоки в Гърция. Явно тройката нищо не струва пред българските политици (някои от тях минаващи за левичари), които пространно обясняват на народонаселението защо за нас било най-добре да няма диференцирани ДДС ставки, освен за хотелиерите.

Нещо повече: злите кредитори не искат да посягат на специалния ДДС от 6% за книгите в Гърция. Какво странно тогава, че резултатите на гръцките ученици са чувствително по-добри от българските? Според методиката на световното проучване PISA, гръцките 15-годишни ученици имат с 41 пункта по-добри постижения по четене, те са по-добри и по математика. Нужно ли е да продължаваме със сравненията? Политическата програма, която следва България, е гаранция не само за икономически, но и за обществен провал. От друга страна, с българско търпение лихви и главници може да се плащат. Щом като населението няма нищо против, защо пък не. Но да не виним Гърция, че не е като нас.

Сиртаки след полунощ

„Гърците пият узото (което българите им сервират), а германците плащат сметката“: когато една неистина се повтори хиляда пъти, съмненията се разсейват. Но обективно погледнато нещата не стоят така. Гръцкият икономист Йоргос Йоанидис в скорошна задълбочена статия развенча мита за разточителността на Гърция (The political economy of the distributional character of the Greek taxation system 1995-2008. Southeast European and Black Sea Studies, 15:1, p. 77-96).

Сравнявайки равнището на публичните разходи в еврозоната и в Гърция, Йоанидис установява, че през по-голямата част от последните 20 години южната ни съседка е харчила по-малко от средното за Европа. Истинският проблем е в данъчните приходи, които в Гърция са с 5-6 пункта по-ниски от тези в ЕС. Вина за неплащането на данъци не носи мнозинството гърци, които взимат заплати и няма как да крият доходи. Проблемът е в прослойката на най-богатите, които сякаш отново ще бъдат пожалени.

Историята е следната: стремейки се да влезе в еврозоната, Атина полага усилия и увеличава събираемостта в края на 1990-те. Но след 2001 г. сякаш настъпва нова данъчна ера. Правителствата на ПАСОК и Нова Демокрация значително понижават корпоративния данък и дават многобройни възможности на свободните професии за укриване на данъци. Дефицитът в бюджета се пълни със заеми от свободния пазар, много по-достъпни и евтини за държава в еврозоната. Докато разпределят доходи в посока на свързаните бизнес кръгове, гръцките партии си купуват спокойствие, като отварят данъчни дупки също и за фермерите и дребния бизнес. Данъчните приходи говорят, че до 2008 г. 86% от гръцките фермери и предприемачи би трябвало да са печелили под 10 000 евро годишно.

Завидният икономически растеж на Гърция в края на миналия и в началото на този век не е облагодетелствал масата от населението, която работи на трудов договор и взима заплати. Гърция наистина се нуждае от пълна ревизия на данъчната политика, но в желанието си да режат, кредиторите не посягат на болните места – например на чл. 107 от гръцката конституция, освобождаващ корабособствениците от подоходен данък. Вместо да опитат да променят това, те настояват млякото да се облага с 23%, вместо с 13% ДДС.

Премахването на привилегията за корабните магнати, датираща от времето на военната хунта значително ще улесни правителството при  постигане на първичен бюджетен излишък (тоест бюджетния баланс преди плащане на лихви и главници). В момента размерът му се договаря с кредиторите и се водят горещи спорове дали и кога излишъкът да достигне 1, 2 или 3%. Вместо да смущават сладкия сън на едрия гръцки капитал, кредиторите предпочитат да се фокусират върху осигурителната система и настояват за бързо увеличаване на възрастта за пенсиониране на 67 години.

Диктатура в родината на демокрацията

Твърде много е заложено на карта днес в тази епикурейска държава на юг от България. Ако пречупят подема на „Сириза“, интересите на финансовия капитал ще доминират над социалните движения в Европа поне през следващото десетилетие. Ако Гърция устои и се съвземе, демокрацията в света ще се сдобие с нов идеал.

Както и по времето на Гръцко – персийските войни, големи са дефектите на днешната гръцка демокрация. Големи са и нейните достойнства. Гръцката конституция далеч не е само споменатата ретроградна данъчна привилегия. Там също така пише, че частната стопанска инициатива не може да се развива за сметка на свободата и човешкото достойнство. Че държавата трябва да планира процесите в икономиката, за да се радват хората на просперитет. Гърция е изключително рядък пример как човешкото развитие може да бъде поставено над, или поне на равнището на интересите на финансовата върхушка.

Преговорите за гръцкия дълг се проточват до последния възможен срок преди фалита, тъй като кредиторите очакват притесненото за спестяванията си население да свали „Сириза“ от власт. Вярно е, че хората изтеглиха милиарди от гръцките банки, но 80% от депозитите са все още там. Анализатори твърдят, че с 50% вероятност въпросът за гръцкия дълг ще се уреди след първоначален „малък“ фалит, придружен със смяна на кабинета.

Ще пристигне ли в Атина вестител на нова Маратонска победа? Или ще надделее балканската орис, когато на крачка от успеха предателство в собствените редици обръща съдбата? В медийния прахоляк днес това изглежда преувеличено, но от отговора на този въпрос зависи дали и новите гърци ще се наредят в пантеона на великите народи.

Статията беше завършена на 24.06.2015