Сабята българска

През 921 г. арабският дипломат Ахмед ибн Фадлан е изпратен от халифа на Багдад като посланик и наставник при волжските българи, наскоро приели мюсюлманската вяра. По пътя си към Волга (името на реката идва от болга, т.е. българска) изнеженият арабин минава през земята на „хиляди неверни племена” и е покъртен как башкирите ядат въшки от тялото си, а жените на гузите се чешат на публични места под „фарджа си”. Мръсотия и погнуса вижда Ибн Фадлан.

Но ето след хиляди опасности и премеждия той стига до добрата земя на българите и се среща с българския цар. Царят е величествен на вид, широк, т.е. много дебел, а гласът му сякаш излиза от делва. Къщите на волжските българи (все пак надали шатрите: използвам руския превод, а е известно, че в руските учебници до 1990 г. авторът на славянската азбука е Ленин) наброяват 50 хиляди. Ибн Фадлан с интерес отбелязва, че българките се къпят в реката голи и не знаят свян от телата си. Впрочем прелюбодейците във Волжска България се наказват с разсичане с брадва от темето до кръста.

Това, на което искам да обърна внимание, е следната забележка на арабския пътешественик. „Ако видят човек, притежаващ подвижен ум и знание за нещата, те казват: ‘Този е най-достоен да служи на нашия господ’. И така, те го вземат, слагат на шията му въже и го обесват на дърво, докато не се разпадне на парчета”.

Една от водещите български поговорки гласи „Превитата глава сабя я не сече”. Само за робската покорност към изстъпленията на турците ли става дума тук, или за една по-стара традиция? Според мен убийството, отстраняването на най-способните от народа е характерна, специфично българска институция, която не е изчезнала в хилядолетията. Не бяха ли Алеко, Гео Милев, Никола Вапцаров старателно убити?

Но може ли да процъфти народ, който целенасочено убива най-способните си хора? Зависи какво разбираш под процъфтяване. Спрямо трагедии като Голодомор в Украйна и масовия глад в Ирландия – независимо какво мислим за себе си, българите почти винаги сме живели в охолство. Изглежда за това много ни помага почти незабележимото национално достойнство.

В тази връзка, наскоро момък от Копривщица, който може би искаше да е интересен, но може би заедно с това изрази едно упорито, общоприето в България мнение, заяви пред мен: Освобождението доведе единствено до упадъка на града ни. В Османската империя копривщенските търговци са ходили до Египет, Персия, дори Китай. Градът беше богат. А след Освобождението тези пазари бяха загубени за нас. В робството си бяхме по-добре.

Според мен голямата слабост на съвременна България е невъзможността на държавните и културни институции да се споразумеят за това какво е „добро” и какво е „лошо” от гледна точка на българина. Нацията не спира да ражда хора с живи непокорни умове – и нашите, да, българските царе и шамани не спират да отсичат непокорните български глави. Те ни казват: „добре е да останеш жив и да има какво да ядеш (и ако може, повече свинско и ракия)”.

Надигнатата глава няма да спре да повтаря, че робските ценности в най-добрия случай са пълни глупости. Добре е да има за какво да се уважаваш. В противен случай българите можехме да си останем хищни маймуни и изобщо не ни трябваше да поемаме по този уморителен път на културната еволюция. Най-малкото можехме да си ядем въшките на воля.

Турският автор Зеки Валиди (цитиран от Артур Кестлер в противоречивата книга Тринадесетото племе) коментира наблюденията на Ибн Фадлан. „Няма нищо загадъчно в жестокото отношение на българите към хората с изключителен ум. То се опира на простото и трезво желание на средния човек да води нормален живот, да избягва всеки риск или приключенията, в които може да го завлече ‘геният’”.

Обичаят на българите да избиват умните си хора, който преди двадесет години бе толкова романтично пресъздаден във филма Аспарух и книгата Предречено от Пагане, според турския учен служи като средство за обществена защита срещу промени, наказание за потенциалните новатори. Здравей, Лисабонска стратегия.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Родни and tagged . Bookmark the permalink.

2 Responses to Сабята българска

  1. Zalmok says:

    не съм съвсем съгласен :))
    звучи така, че все едно ги жертвопринасят и убиват заради ума им, а то според мен е заради нещо друго – конфронтация с властимащите

    сред българите е имало винаги умни и непокорни хора които стигат до бесилото, но продължават да са уважавани от народа – просто властта действа така срещу противниците си, от край време, и много старателно 🙂 особено срещу тия които си изброил
    а тоя Ахмед е станал свидетел на нещо подобно още през 921, предполагам

    това е добре, защото е изключение на тезата, че българите като народ са много покорни и вярват безпрекословно на лидера си – “овци” – все пак тази им черта ги е съхранила през хилядолетията -уви болшинството от хората и днес са такива

    Царя, Генерала, Командира, Тато – вярата в ханската власт е дълбоко в характерите ни, евала:), въпросът е кой се възползва от нея 🙂

  2. Весо Златков says:

    Тредно е да разберем мистиката на българите от времето преди да заживееят на Балканите и да придобият гръцки нрави. След време ще е толкова трудно да ръзбираме и принадлежността ни и към руско-съветската ценностна система, към която повечето от нас все още принадлежат. Факт е, изгубили сме идеите на собственото си Възраждане. Времената и ценностите се менят – България и българите остават. Просто феномен.;-)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s