Хартиен Саламандър

Днес Пламен Горанов щеше да стане на 39 години.

Нали помните – това е българинът, който се запали на 20 февруари 2013 г. пред сградата на община Варна, докато протестираше против градската управа. Жестоко изгоря и две седмици по-късно почина в болницата. Обявиха национален траур за него, кметът на Варна подаде оставка, а после прокуратурата побърза да потули случая.

Бяхме приятели, познавах го добре и през изминалите две години и половина от смъртта му написах книга за Пламен. Тук ще намерите черновата на „Саламандър. Книга за Пламен Горанов”.

Вероятно ви е любопитно да разберете що за човек беше този „алпинист и фотограф”, който пламна и изгоря, носейки плакат „Оставка”?

Пламен беше неизчерпаем източник на шеги и луди забавления и се надявам да се посмеете с нас. Пламен имаше много силно развито чувство за справедливост. Той имаше ясна идея какви трябва и не трябва да бъдат хората и какво трябва и не трябва да изискваме от обществото и държавата, в която живеем.

Накратко, смятам да публикувам тази книга на хартия и тя да стигне до книжарниците.

Ако желаете, може да помогнете на това начинание.

Имам намерение да поръчам и да заплатя отпечатването на 1000 екземпляра от „Саламандър”. Освен текста, който може да прочетете и сега напълно безплатно, бих искал в книгата да се покажат и някои снимки от и на Пламен.

Може да помогнете основно по два начина:

  • Споделяйки част от разходите по художественото оформление, отпечатването и разпространението;
  • Ако разполагате със снимки на Пламен, или с кадри от февруарските протести, или някакви изказвания на политици, статии във вестници и т.н. от онази зима са ви направили впечатление – може да ги включим в приложенията към книгата.

Ще направя нужното, така че на 20 февруари 2016 г., три години след смъртта на Пламен Горанов, книгата да бъде в книжарниците.

Мечтая си скоро книгата да се рекламира с плакати на билбордовете пред сградата на община Варна.

Приходите от това издание ще отидат изцяло за благотворителни цели. Всеки получен лев от продажбата на книгата ще бъде изхарчен за деца в нужда.

Разходите по изданието на този етап оценявам на не повече от 5 000 лева.

Ще отговоря на всички ваши въпроси по тази тема на имейл mitakaster@gmail.com .

Банковата сметка, на която може да преведете пари и така да помогнете за отпечатването на книгата, е следната:

IBAN: BG08STSA93000023035603 ,  с титуляр Димитър Желязков Събев

(На имейл mitakaster@gmail.com може да изпращате суми и в PayPal.)

! Състояние към 12.11.2015 г. В банковата сметка, в PayPal и от други източници се събраха около 3500 лв. за издаването на книгата. Мисля че сумата е достатъчна за посочения тираж и набирането на средства за хартиения “Саламандър” се преустановява. Топло благодаря на тези, които се отзоваха. Свеждам глава пред щедрия ви жест.

Нека книгата бъде с нас 🙂    

Ето и две мнения на читатели на черновата:

„Нямам никакви колебания, че книгата трябва да бъде публикувана, никакви. След като прочетох книгата, за мен Пламен Горанов е по-симпатичен, но все така загадъчен човек и това е всъщност магията на книгата. Последното изречение в нея е като светкавица. Какъвто впрочем е и животът на самия Пламен Горанов – кратък, ярък, гръмотевичен.”

Веселина Седларска, автор

„Прочетох книгата. Плаках и се смях. Близък, верен и честен портрет на един истински човек. Пламен заслужава книга.”

Мирослав Атанасов – Морски, музикант

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Advertisements
Posted in Лични, Обществени, Родни | Tagged | Leave a comment

Твърде много финанси

Финансовият сектор се е разраснал до степен, която пречи на икономиката. Тази идея се опитва да си пробие път до умовете на политиците от доста време, наскоро и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие нададе предупредителен вик. ОИСР, известна още като Клубът на богатите страни, заяви в прав текст, че „по-нататъшна експанзия (на кредита и банките) най-вероятно ще доведе до забавяне на дългосрочния растеж и ще повиши неравенството”.

Разбира се, модерните финанси предоставят големи улеснения на производителите и потребителите. Но финансовата система крие в себе си много рискове. Според иконометричните анализи на ОИСР, в повечето богати страни нарастването на кредита за частния сектор води до забавяне на растежа (връзката между икономически растеж и благосъстояние е все по-спорна, но няма да се спираме на нея тук).

До един момент достъпът до финансиране е от решаващо значение за излизането на страната от капана на бедността, но след това всяка допълнителна единица кредит отнема от динамиката на икономиката.

Ефект върху растежа от различни форми на финансова експанзия

Ефект върху растежа от различни форми на финансова експанзия

Регресионен анализ на данните за БВП на богатите страни през последния половин век е показал, че прираст на кредита, равняващ се на 10% от БВП, води до забавяне на дългосрочния темп на растеж с 0.3%. Най-вреден за икономиката се оказва ръстът на кредита за домакинствата – той води до забавяне на ръста на БВП с 0.7%. Ръстът на банковия кредит спира икономиката с 0.5%, на бизнес кредита с 0.4%, и т.н. Единствено прирастът на акционерния капитал има положителен ефект върху динамиката на икономиката (+0.2%).

Защо става така? Експертите са установили няколко главни зависимости. На първо място е финансовата дерегулация. 40 години преди избухването на финансовата криза всички богати страни са започнали да разхлабват регулацията на финансовия сектор. Първоначално това е стимулирало икономическата активност. После дерегулацията отива твърде далеч и разрушава икономическите фундаменти.

Второ, в последно време има тенденция към повече банкови кредити за сметка на дългови облигации – а регресионният анализ сочи, че кредитите струват на икономиката повече от облигациите. Също така, отпускат се все повече домакински кредити и все по-малко бизнес заеми. Трето, наличието на твърде големи за да фалират банки насърчава безотговорното кредитиране.

През последните 50 години нарастването на кредита за домакинствата и бизнеса е тройно по-високо, отколкото прирастът на икономическата активност. Качеството на кредитите е ниско, при това много държави гарантират съществуването на финансовите си институции – разбира се, гарантират с ресурсите на обществото. Данните на ОИСР показват, че негативният ефект от кредита върху растежа е двойно по-висок там, където собствениците на банки не носят последици в случай на фалит.

Тези обяснения са точни и тънки и заключенията на ОИСР са смели, предвид днешното идеологическо статукво. Все пак, в обнародвания кратък доклад за негативния ефект от кредита върху икономиката липсва една всеизвестна дума: „лихва”. Не се коментира, че истинската спирачка за икономическата активност всъщност е източването на ресурси от предприемачите и консуматорите и прехвърлянето им на рентиерите, посредством сложните лихви. Критикуват се ефектите, но се премълчава причината – явно тя все още е табу.

От друга страна, в доклада ясно се посочва, че разрастването на финансовия сектор задълбочава неравенството, тъй като облагодетелства само най-богатата прослойка. „Разпределението на кредита е двойно по-неравно, отколкото разпределението на доходите на домакинствата в еврозоната”, установяват авторите. С други думи, богатите имат значително по-голям достъп до финансови услуги и кредит, отколкото хората от средната класа. Също и акции и облигации купуват най-вече богатите.

Само най-богатите 10% от населението извличат изгода от нарастването на финансовия сектор. Средните доходи на населението спадат с 0.3%, ако финансовият сеткор нараства с 10% БВП

Само най-богатите 10% от населението извличат изгода от нарастването на финансовия сектор. Средните доходи на населението спадат с 0.3%, ако финансовият сеткор нараства с 10% БВП

Регресионният анализ показва, че единствено най-богатите 10% от населението увеличават доходите си, ако финансовият сектор се разрасне. Останалите прослойки губят доходи.

Установени са и други вреди от финансовия сектор за икономиката. Заради високите заплати, много от най-талантливите студенти избират поприще на финансисти, вместо на инженери или учени. Така производственият потенциал на обществото намалява. В Европа, в единия процент на хората с най-високи доходи 20% са финансисти, в същото време „слугите на парите” са само 4% от всички заети. Дори най-ниско платените служители в сферата на финансите взимат с 15% повече от хора на сходно равнище в други сектори на икономиката.

„Реформа, която цели да заздрави финансите ще засили дългосрочния икономически растеж и ще намали неравенството на доходите”, заключават експертите на ОИСР. Предлагат се два основни механизма за дългосрочно справяне с проблема на финансовата хипертрофия. На първо място, да се избягва кредитната свръх-експанзия, тоест да не се допуска в икономиката да се образува твърде много дълг.

Регулаторната рамка Базел III, която поставя (малко) по-строги капиталови изисквания към банките се сочи за стъпка във вярната посока. Според ОИСР, следва да се предприемат и мерки за разцепване на твърде големите финансови институции на по-малки части. Вариант е това да не се прави директно, а да се въведе данък върху капитала над определен размер. Вероятно това ще доведе до ръст на сенчестото банкиране, но според специалистите това не е проблем – в крайна сметка, не обществото, а безотговорните инвеститори ще си носят риска от загуби.

Второ, нужна е концептуална данъчна промяна. Повечето страни от ОИСР са предвидили данъчни облекчения за финансиране посредством банкови кредити. Въпреки че заемите имат много по-негативен дългосрочен ефект върху икономиката от акциите, се оказва, че в повечето богати страни ефективните данъчни ставки за финансиране с акции са с над 10 пункта по-високи, отколкото за финансиране с банков кредит.

Предлага се да се въведе ДДС също и върху дейности като взимане на депозити и отпускане на кредити.

Главният икономист на ОИСР Катерин Ман преди време коментира за в. „Гардиън”: „Тези момчета са финансисти: те правят това, от което имат полза. Да направим така, че те да имат полза да направят нещо различно.”

Posted in Икономики | Tagged , , , , , , | Leave a comment

150 вековни гори чакат да бъдат… опазени

21 000 хектара ценни вековни гори в момента не попадат под защитата на закона в България. Това е едно от заключенията на мащабно изследване в Западни Родопи, Източна и Западна Стара планина и Средна гора, осъществено от WWF и Института по гората към БАН. Установени са поне 150 горски екосистеми, обособени в масиви от минимум 2 ха, които притежават характеристиките на гори във фаза на старост – и се намират извън зони на строга защита.

Вековните гори, или горите във фаза на старост имат много високо значение за биоразнообразието. В хралупите на дървета на възраст над 120, а понякога и над 350 години си правят дом множество редки видове. Мъртвата дървесина в старите гори също изпълнява важна средообразуваща функция. Вековните гори имат съществена роля и за регулацията на водния цикъл, тоест за предотвратяване на наводнения и за осигуряване на вода за бита, селското стопанство, промишлеността.

В същото време изсичането на старите гори носи сравнително малка парична полза. Повечето вековни дървета не представляват особен икономически интерес, тъй като са криви, изкорубени, растат върху труднодостъпни терени. Дървесината им се ползва основно за горене.

Ако старата гора продължи да съществува, тя ще носи повече пари, отколкото ако бъде изсечена.

Многобройните екосистемни ползи на стоящите стари гори: за биоразнообразието, включително по линия на лова, за туризма, за водното стопанство, за предотвратяването на ерозия и наводнения, струват много повече, отколкото няколко кубика криви дърва за огрев.

Доскоро в българската наука и практика господстваше друга гледна точка, изтъкна доц. Цветан Златанов, един от авторите на изследването – „Ако гората не се стопанисва, тя ще загине”. Фактите го опровергават. Проучените стари гори от бук, черен бор и смърч показват, че дори при възраст 300 години в естествените горски екосистеми няма признаци на загиване.

Този нов подход бавно намира път към държавните институции, които все още говорят за „управление на вековните гори”. Все пак се задава позитивна промяна: в момента у нас се разработват важни нормативни документи, които ще допринесат за устойчивото стопанисване на горите, например проекто-наредбата за екосистемните ползи от горите.

Вече е в сила препоръката в Наредбата за сечите в горите (чл. 4 ал. 1 т. 2) да се определят не по-малко от 10% от площта на естествените гори в България в мрежата НАТУРА 2000 като зони за опазване на гори във фаза на старост. Определените зони тепърва трябва да се отразят в плановете на горските стопанства и в заповедите за обявяване на защитените зони по Натура 2000.

В момента в строго защитени територии попадат 76 000 ха гори във фаза на старост, което е близо половината от вековните български гори. Осигуряването на защита за установените от Института по гората и WWF 21 000 ха вековни гори ще гарантира, че две трети от българските вековни гори ще бъдат поставени под защитен режим. Преценява се, че около 4% от горите на България са вековни.

В някои случаи изследователите буквално вървят по петите на дървосекачите. Тъжен пример е 160 годишна букова старопланинска гора край изворите на р. Камчия, в която през 2015 г. е проведена „възобновителна сеч”.

Макар че разработва нормативни документи за устойчиво управление на горските територии, държавата следва и стратегия за „отваряне на затворени горски басейни”. С мотива да се предотвратят горските пожари се насърчава дърводобива в някои от най-ценните и запазени горски площи на България, изтъква инж. Александър Дунчев от WWF.

Въпросните 150 вековни гори, които чакат да бъдат опазени, в някои случаи се нуждаят и от поставянето под защита на по-млади горски масиви в съседство, за да може да се формира пълноценно местообитание, посочва инж. Златанов. „Трябва да дадем време на гората да остарее”.

Снимка: Пламен Горанов

Снимка: Пламен Горанов

Благодарение на изследването на Института по горите и WWF държавата разполага с научна методика за определяне на гори във фаза на старост. Налице са подробни картографски данни за българските гори. На разположение са и няколко институционални механизми за защита. Единствено „политическата воля” днес определя дали вековните гори на България ще бъдат опазени.

Posted in Гори | Tagged , , , , | Leave a comment

Минирана стратегия

Най-малко 0.8 и най-много 4 процента е размерът на концесионната такса, която дължат на обществото фирмите, добиващи метални руди у нас. Така е определено в методиката към труден за произнасяне акт на Министерския съвет от 2007 г. В най-добрия за бюджета случай 96 дяла от приходите отиват за инвеститора, 4 остават за държавата. Официалните български икономисти се колебаят в оценката си много или малко е това и за кого. Да отбележим, че в различните провинции на минна Канада данъкът на добивните компании – общински и федерален, варира между 25 и 31% от облагаемия доход. Малка България е сякаш по-щедра. Вместо да опита да поправи това и ред други сходни „недоглеждания”, един нов документ, пълзящ към Народното събрание и носещ името „Национална стратегия за развитие на минната индустрия”, настоява за още по-либерално таксуване на българските подземни богатства. Казано накратко, минната индустрия държи да бъде провъзгласена за национален приоритет и търси гаранции, че няма да бъде обременявана с нови такси и режими.

Това е разбираемо, все пак водещ автор на стратегията е Минно-геоложкият университет, който отдавна е под егидата на Българската минно-геоложка камара, браншовата организация на минния бизнес. Няколко министерства и Геологическият институт на БАН са дали благословията си. Но това привидно единомислие от гледна точка на гражданите крие две основания за безпокойство, истински минни полета. Интересно е как българските медии реагираха на правителственото съобщение за промоция на минната стратегия. Второ, в чий интерес е планираното минно развитие?

Гадаейки за второто се налага да се заинтересуваме за първото, защото на 19 август нещо беше прието от кабинета, но никой не знае какво. Въпреки че ято дружелюбни към властта медии напълниха опустелия летен ефир със заглавия от типа „Правителството каза „Да“ на минната стратегия“, документът, на който казаха „да“ остава невидян от журналистите. Публичен достъп има само до изготвен през 2012 г. проект, на който не бе даден ход след внезапната оставка на първото правителство на ГЕРБ. Според енергийния министър Теменужка Петкова, стратегията е същата, само че актуализирана с нови статистики.

Актуализацията може да се окаже по-сериозна. Лаконичните стенограми от заседанието на Министерския съвет показват какво докладва министър Петкова на премиера Бойко Борисов. Минната стратегия била получила одобрението на отделните министерства, техните бележки са взети предвид и са отразени. Само министерството на икономиката се било забавило със своето становище, но и то вече било налице. Борисов дава одобрителната си дума за черновия документ и строго отбелязва: „Министерство на икономиката, добре записахте сроковете как трябва денонощно да подменят всички пломби и да не ми обясняват, че не може, че нямат ресурс. Всеки ден това са загуби“.

Министерството на икономиката е неубедителен арбитър по концесионни въпроси. Това се потвърждава дори само от факта, че при разформироването на голямото икономическо ведомство управлението на подземните богатства беше извадено от Икономиката и дадено на Енергетиката. Но сега точно МИ има крайната дума по документа, уреждащ националната политика по полезните изкопаеми (да потретим, приет и приветстван, без да се знае какво има в него). Гнездо на крайни либертариански идеи, министерството на улица „Славянска“ едва ли ще изглади гънките и пороците на минната стратегия. Което насочва към втората болна точка: досегашната, а вероятно още повече и бъдещата политика на кабинета поставя интересите на добиващите компании над социалните.

Бизнесът държи да изтъква, че приносът му към обществото е по-голям от концесионната такса и данъците, които плаща – работни места, осигуровки, спонсорство… Сякаш това, че компаниите печелят от публичен оскъден ресурс няма значение. Правителството също се държи така, сякаш обществото трябва да целува ръка на минния бизнес. Министър Петкова се хвали, че за първото полугодие държавата е получила почти толкова приходи от концесии, колкото през цялата предходна година – 66 млн. лв.

Статистиката за външната търговия на Българската народна банка показва, че износът само на цветни метали за полугодието е на декларирана стойност 2555 млн. лв. Рудниците не са единствен източник на концесионни приходи за държавата, съответно държавният пай в приходите от националните природни богатства е значително по-малък от 2.6%.

Трийсетина са медийните преразкази на правителствения пресрелиз от 19 август за добродетелите на минната стратегия, каквато и да е тя. 24 часа подготви почвата с вчесан репортаж от професионалния празник на миньора ден по-рано. С новата минна стратегия ще дойдат 4 млрд. лв. инвестиции и 15 000 нови работни места… Хора в лъскави костюми на фона на помпозните полилеи на столичния „Шератон“ усмихнато гледат читателя и авторите така са се втренчили в тях, че не си струва да ги разсейваме с въпроси за проценти.

Не че стратегията е лошо написана, напротив. Но тя въвежда в опасна оптическа заблуда: в началото се акцентира на бъдещето – колко устойчив, екологичен, отговорен и съобразен ще е минният сектор през 2030 г. След което текстът продължава с цитати от института „Фрейзър“ – една от закачалките, на които се крепи неолибералната доктрина. Бизнесът не иска да плаща повече – и нарича това „политическа стабилност“, която била от първостепенна важност за напредъка на минната индустрия. Впрочем това не е безобидна вметка: негласно и неусетно минната индустрия се конституира като политическа институция в България. Тя търси право на глас, защо не и вето на българските политики. И то най-вече на тези, които действително биха превърнали сектора в отговорен и съобразен с националния интерес.

В стратегията си минната индустрия настоява да не бъде ощетявана заради други сектори на икономиката, например земеделие или дърводобив. Тя иска държавна финансова политика без прилагане на „ограничителни или забранителни административни решения“. Настоява да бъде обявена за национален приоритет, а тези, които й пречат – да се порицаят. „Враждебните“ екологични неправителствени организации са поставени в графата „риск“ в приложения SWOT анализ, а екологичната мрежа Натура 2000 е оценена като „слаба страна“.

Проблем е и конкуренцията с туризма, земеделието, строителството, опазването на природата. Дори е записан риск, свързан със „значителни инвестиции за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите“… Създава се усещането, че полезни изкопаеми са не златните и медните жили на наша територия, а фирмите, които ги добиват. Под „устойчивост на средата“ минният сектор вече разбира нищо да не пречи на непрестанно разрастващата му се дейност.

А тя наистина се разраства. В годишните си награди БМГК отличи „Минстрой Холдинг“ АД – първенец по ръст на приходите от продажби сред големите компании в сектора, над 31% за 2014 г. Само че годишният финансов отчет на дружеството на бившия шеф на Мултигруп Николай Вълканов показва, че за същата година то е платило смешните 63 хил. лв. данък. При приходи от над 30 млн. лв., ползата за държавата е едва 0.2%. Явно приносът за бюджета не е сред критериите за връчване на минните награди.

Който устои да прочете текста докрай, ще открие и претенции към държавния бюджет, от който се очаква да плати за цялостно геоложко проучване на страната – докато на администрацията се отказва право за допълнително регулиране на бранша. Изложените по-горе съображения и съотношения са сякаш достатъчни, за да породят известно несъгласие у тези, които биха искали да видят българската минна индустрия по-„канадска“. Набитото око на редактора вижда още един, почти незабележим щрих.

За разлика от много други стратегически документи, тази стратегия е написана стегнато, грамотно, с правилна пунктуация. Но на страница 12 погледът се спъва в едно заключение от SWOT анализа, в полето „слаби страни“: „Създава рискове които могат да се управляватза качеството на околната среда като: замърсяване на въздуха (предимно прах), шум, замърсяване на почвата и водата и въздействието върху нивото на подземните води, разрушаването или временно нарушаване на релефа и ландшафта…“

В смислово отношение заключението е коректно, само че в първите девет думи са допуснати точно три правописни грешки. Явно някой е прочел в почти-финалния вариант на стратегията за този риск, формулиран от добросъвестен изпълнител – и с уверена ръка е заличил страховете, натъртвайки отгоре, че минните рискове може да се управляват.

Дори това да е така, кой е този, който си позволява да редактира, след като учените и експертите са си казали думата? Кой има последната дума за националната минна стратегия?

Минната стратегия няма да има силата на нормативен документ, тя е по-скоро инструмент за натиск. Границите 0.8 – 4% за концесионните такси са определени от Министерския съвет, съответно няма законова пречка те да се нормализират.

Публикувано в Evromegdan.bg 

Предназначено за златна мина. Добивните компании са концесионирали 0.9% от територията на България

Предназначено за златна мина. Добивните компании са концесионирали 0.9% от територията на България

Posted in Икономики, Родни | Tagged , , , , | 1 Comment

Р-р-р-р: данъци!

„Защо да даваме пари на корумпирана държава и да храним мързеливи чиновници?!” Това е преобладаващата реакция на нашите сънародници при повдигането на въпроса за данъчната справедливост. Финансово грамотните българи имат ясна представа защо не искат данъците им – най-ниски в Европа, да бъдат увеличавани.

Има и други национални гледни точки. Преди точно 15 години датчаните отхвърлиха на референдум предложението да изоставят своята крона и да се присъединят към еврозоната. Коментаторите тогава обясниха датското „не” със страха на хората, че еврозоната ще ги принуди да си намалят данъците и това ще сложи край на благоденствието им.

Датчаните са едни от най-щастливите хора на планетата, с развита икономика и съпричастно общество. Българите са категорично най-нещастните европейци, в демографска катастрофа, по-неудовлетворени от битието си спрямо десетки народи в хуманитарна криза, например Хаити и Египет. Слепота, често умишлена, е да не се коментира икономическия и социален провал на България в светлината на икономическата и в частност данъчната политика, която страната ни следва.

Данъците са необходими далеч не само като източник на средства за пенсии и заплати на държавни служители. В англоезичната литература са формулирани четири основни функции на данъците, известни още като „четирите данъчни р”: revenues, redistribution, representation, re-pricing.

Тези базови данъчни функции може да се адаптират на български език като „четирите п”: приходи, представителство, преразпределяне, преоценка. Да обясним за какво иде реч.

Данъците осигуряват приходи (revenues) на държавата и общините. Без средства публичните услуги са невъзможни. Ако средствата са недостатъчно, публичните услуги са некачествени. Огромни критики се отправят към българското средно образование днес. Възможно ли е учителите да вършат съвестно работата си и да предоставят на нашите деца обучение и възпитание на световно и европейско равнище, ако заплатите им са 300 евро месечно – около екзистенц минимума и 5-10 пъти по-ниски от аналогичните европейски заплати?

Често даван отговор у нас е, че ако искаш по-добро образование, може да избереш частно училище. Но без общи интереси и цели животът помръква. Подходът на „поединичното спасяване” вероятно обяснява голяма част от драматичното българско нещастие, ясно документирано от международните статистици и социолози.

Втората функция на данъците – преразпределяне, redistribution, е не по-маловажна. В България има редица икономисти, които твърдят, че преразпределянето едва ли не е вредно за обществото. Но без адекватна система за преразпределяне неравенството рязко се покачва, какъвто е случаят с България след 2007 г. Твърде високото неравенство силно затруднява функционирането на икономиката. Да обмислим следните примери:

Антрополози доказват, че преразпределянето е в основата на възникването на цивилизациите. Без преразпределяне нямаше да има държава, а аморфна маса от себични ловци, които за нищо на света не биха дали някоя кълка на гладуващия звездоброец – и съответно нямаше да знаят нищо за движението на небесните тела, за смяната на сезоните, за подходящото време за сеитба и жътва.

Също и в света на животните преразпределянето е правило, а не вредно изключение. В прайда на лъвовете плячката се дели по специфичен начин и тези, които са убили животното (лъвиците) трябва доста да почакат, преди да се нахранят. На тяхното търпение се гради оцеляването на ловната група.

Да, преразпределяне при паразитите няма. Струва си да се замислим дали икономистите, които изначално отхвърлят преразпределителната функция на данъците, не защитават интересите на икономическите паразити в нашето общество. А те далеч не са инвалидите, майките и пенсионерите – а монополите и фирмите на властта. Власт, крепяща се върху догмата, че ниските данъци някога в бъдеще ще превърнат България в богато общество.

Трето, данъците осигуряват представителство (representation), тоест участие във властта, глас при вземане на решения. Тук е знаменита историята на смелите заговорници от Чаената завера в Бостън през 1773 г., които отхвърлят несправедливостта Великобритания да облага колонията си, без да позволява американски депутати да гласуват в британския парламент. От този смел протест срещу несправедливостта се ражда най-могъщата държава в света.

В български контекст това правило може да се тълкува в смисъл, че българинът малко го е грижа за съдбините на страната му, точно защото данъците му са ниски. Той дава – я дава, я не дава – 10% от доходите си на държавата, и пак му се вижда много. Но при подобно ниско отчисление като цяло той няма мотив да държи управниците (политиците) изкъсо.

Друго нещо е щастливият датчанин. Половината от доходите му отиват в държавата и той е особено взискателен и към дупките по пътищата, и към социалната политика, и към съдебната система, и към националния футболен отбор, и към произхода на храната, която дават на децата му в училище. No taxation – no representation, гласи старата формула и тя отлично обяснява социалната апатия на българина: прекалено ниски данъци.

Преоценката, re-pricing, касае консумацията на някои социално нежелани продукти. Акцизите върху тютюна и бензина на теория имат за цел да създадат нация от трезви велосипедисти – което би спестило много средства на публичното здравеопазване. В интерес на истината, малко финансови министри се водят от подобен идеализъм. Важни са приходите, а не принципите…

И все пак управлението може да използва данъците, за да насочва икономическата активност на населението в желани посоки. В пренаселения богат западен свят данъците върху доходите например може да се използват за отказване на хората от навика да работят на две-три места и да трупат излишъци в банки. До 1950-те най-високата ставка на подоходния данък в САЩ доближава 100% – и принуждава богатите хора да инвестират, вместо да трупат печалби. Данъците са доказан инструмент за преоценка на макроравнище и ролята им в това отношение тепърва ще расте.

Данъците са горчиво лекарство за болестите на обществото. Но все някога някой отговорен лекар ще трябва да го предпише и на България. В противен случай размножилите се паразити ще изсмучат докрай жизнените сокове на социалния ни организъм.tax_hero

Posted in Икономики | Tagged , | 5 Comments

Страх и медии

Пътуваме в края на август по живописния път досами морския бряг на остров Самотраки. Настроението в колата е ваканционно приповдигнато, по радиото звучи жизнерадостен джаз и припяваме. Изведнъж станцията се размества и превключва на Българското национално радио. Няма да кажа на коя точно станция, че имам много приятели там. Послушахме пет минути и цялата ни радост от живота и почивката сякаш се изпари. Войни, трупове, политически скандали – след петнадесет минути се сетихме да спрем излъчвателя, но злото вече беше сторено. Денят бе помрачен.

Страхът продава, страхът подчинява, страхът е може би най-важният инструмент на властта. Навсякъде по света медиите са проводник на страх: много често умишлено раздухван, но вероятно вече също и по навик. Все пак, ако сравним положението на нещата в България с медийната атмосфера в други страни, ще си обясним много от екзистенциалните проблеми на българите – например масовото изселване и запазеното място на най-нещастна нация в света. Медиите в България вдишват политика и издишват страх и ужас, докато не доведат аудиторията си до ступор – след което й пробутват и скандални назначения, и въпиющи злоупотреби, и фрапиращо незачитане на законите, и крайна политическа наглост.

През април 2010 г. в Исландия изригна онзи вулкан с непроизносимото име, изпусна голям облак прах и разстрои самолетното движение в цяла Европа. Спомням си, една съботна или неделна сутрин тогава се разхождахме из софийските улици, времето беше слънчево и свежо, птички, деца – пролет. Понечих да си купя кафе от една будка и неволно погледнах към стенда с вестниците… Всъщност тогава ми се отвориха очите, че в България няма различни вестници в конкуренция помежду си за читатели и реклама, а една голяма свързана система за внушение.

vulkan„Лятото се отменя!” – тръбеше с огромни букви от първата си страница най-масовият ежедневник. „Страх и ужас в Европа!”, „Апокалипсис в Европа!” – пригласяха конкурентите. Друг вестник бе избрал да предаде същото послание по-обстоятелствено. „Транспортен хаос в Европа, заради вулканичния облак се очаква мразовито лято”. Естествено, цитатите не са дословни, но са коректни, достатъчно точни. По-интересно беше, че „конкуриращите” се издания бяха използвали и еднакъв визуален материал и той беше череп. В една от разновидностите – прозрачен образ на зъл демон. Призрак витае наоколо и ни чака нещо ужасно. В Исландия изригват страшни вулкани и скоро идват насам… Точно пък да хрумне едновременно на няколко различни вестника да онагледят вулкан с череп?!

Има ли толкова наивни хора още да им вярват? – с право би попитал скептичният читател. По-голямата част от приятелите ми нямат телевизор вкъщи и отдавна не гледат „централните новини”, още по-малко четат ежедневници. Но това само по себе си не променя медийната среда, в която са потопени милиони наши сънародници и която определя политическия дневен ред. Ефектът е същият както когато се снима филм и умели кинаджии подреждат декорите. Защото съботната или неделната ни априлска разходка включваше и такъв елемент: на улица „Московска” точно пред сградата с орлите снимаха филм за Втората световна война.

За нуждите на изкуството бяха свалили надписите на банката, която сега държи къщата, а по улицата бяха паркирани лъскави германски автомобили от първата половина на миналия век. Погледнато от определен ъгъл, на това място действително нямаше нищо, което да доказва, че живеем през 2010, а не през 1942 г. Така и с медиите: те си показват фалшифицираната реалност, пък все ще се намери кой да ги гледа / слуша / чете – и да заживее в тяхната фалшива реалност.

Има една още по-забавна история, свързана с медии, вулкани и Исландия. Когато през октомври миналата година бях в Рейкявик на журналистическо пътуване, се срещнах с едно българско семейство, което живее там от много години. Поканиха ме на вкусна вечеря и сред сладките приказки стана дума и за това, че домакините често гледат български новини по телевизията. След това разговорът се прехвърли към вулканите и ми обясниха следното:

Под ледника Мюрдалсьокул дреме огромният вулкан Катла. Той е много активен, изригва на всеки 40 – 80 години и тогава лавата пробива дебелата ледена броня, която го покрива. От стопения лед потича бурен порой – на пика на сеизмичната активност той може да е по-голям от оттока на реките Амазонка, Нил, Мисисипи и Яндзъ, взети заедно. Катла не е изригвала от 97 години. Властите в Исландия са наясно със заплахата и населението преминава през задължителни инструктажи какво да прави и къде да се евакуира в случай на голямо изригване на вулкан.

Та през въпросната 2010 г., когато изригна много по-малкият вулкан с непроизносимото име, хората в Исландия били редовно информирани за ситуацията. Домакините ми дори следели с любопитство излъчваните кадри на природната стихия – дотогава, докато не се случило да чуят и българските новини за вулкана. И тогава разбрали колко страшно в момента е положението в Исландия. „Гледахме и не вярвахме” – разказваха ми те, „наистина ли такива страшни неща се случват толкова близо до нас? Да не би пък исландските власти нещо да крият?”

Но не: всички в Исландия били информирани и спокойни, точно каквито са медиите. Ако съдим по българските медии, явно от всички хора в България се очаква да са дезинформирани и изплашени.

Да, страхът продава. Възможно е някои наши издания с по-малък потенциал да се водят единствено от комерсиалния мотив и да не таят някакви политически задни цели. Но по всичко личи, че в големите медии у нас се прилага сходна схема за сплашване на народа. Или за неговото умиротоворяване, ако такава е политическата повеля.

Не само медиите са източник на страх в обществото. Проблемът идва тогава, когато медиите се превръщат единствено и само в това. В крайна сметка, след като изплашиха народа, че Саддам има химическо оръжие, американските и британските медии внесоха и нотка успокоение заради блестящите победи на сънародниците си на бойното поле. След като пълноценно се поддадоха на паниката от борсовия срив през 2009 г., западните финансови медии, често противоречейки на здравия разум, дружно сътвориха историята на „икономическото възстановяване”.

В българския случай, следвайки повелята на Главните Редактори, от десетилетия има криза, страх, смърт, разстрел, бой, буря, труп, град, глад. Ако ползваш български медии, нямаш извинение, ако не си емигрирал – или поне вцепенен.

Posted in Обществени, Родни | Tagged , , , | 2 Comments

Книга за Пламен Горанов

На 20 февруари 2013 г. в седем и тридесет часа сутринта пред сградата на община Варна в протестна акция пламна и изгоря Пламен Горанов.

Той беше много близък мой приятел, бяхме много близки с него. Познавахме се добре. Затова след смъртта му реших да напиша книга за него. Да разкажа на себе си и на българските читатели колко прекрасен човек беше той. Да призова себе си и читателя да се наредим зад гърба му в неговия протест. Да хвърлим още един камък на Грамадата, изникнала на лобното му място.

Тази книга писах през сълзи и смях и с настръхнала коса. Писах я по хотели, на къщния компютър, докато ловях риба, ходех в гората и си проправях път през снега. Писах честно и отговорно. Дано този труд донесе спасение на моя народ и полза на всяко живо същество.

Мир на праха му и светла му памет! Няма да забравим, Пламене. Продължаваме.

 

Ако искате да подкрепите отпечатването на тази книга на хартия, пишете ми на mitakaster@gmail.com

Posted in Лични, Обществени, Родни | Tagged | 1 Comment

Големи пари в рибния бизнес

Глобалните корпорации се тълпят пред отрасъла с най-добри перспективи за ръст

Повече от половината световна консумация на риба и други морски и сладководни храни вече се осигурява от изкуствено отглеждане, а не от улов. Това показват най-новите,  все още официално непубликувани данни за 2014 г., до които се е добрала агенция “Блумбърг”. За сравнение, през 1990 г. делът на аквакултурите в общата консумация на риба и сродни продукти е бил едва 15%.

Аквакултурите се оказват най-бързо развиващия се отрасъл на хранителната индустрия и на тях се възлагат големи надежди: както за изхранване на населението на планетата, така и за тлъсти печалби. Търсенето на протеинови храни в света до 2050 г. се очаква да нарасне със 70% над сегашното равнище. Който се усети навреме да навлезе в рибния бизнес, ще получи достъп до уникален пазар.Napoli 090

Мултинационалните корпорации бързат да се възползват от тези перспективи. На 17 август бе обявена сделка по изкупуване на големия норвежки производител на сьомга EWOS от страна на Cargill – един от четирите колоса на глобалната хранителна индустрия. Компанията със седалище в Минесота ще плати около 1.5 млрд. долара, в замяна на което придобива седем производствени обекта в Норвегия, Чили, Канада, Шотландия и Виетнам, както и силно научно и развойно звено.

Това голямо фирмено поглъщане е поредното в бранша. През ноември 2014 г. японската Mitsubishi придоби норвежкия производител на сьомга Cermaq за 1.4 млрд. долара. Холандският диверсифициран конгломерат SHV Holdings изкупи през април Nutreco, също холандски доставчик на сьомга, за 4 млрд. долара.

Този повишен интерес на мултинационалните корпорации към аквакултурите се дължи също и на промяна в културната среда. Рибата – независимо дали отгледана или уловена, днес се асоциира с по-здравословно хранене. Отдавна се изказват опасения, че аквакултурите крият опасност за човешкото здраве, но засега тези предупреждения сякаш остават на заден план.

При това чисто в пространствено отношение има огромно множество езера и морета, в които „рибното фермерство” може тепърва да се развива. Производството на говеждо или свинско месо е ограничено от фактори като пасища, земеделска земя и фуражи и на много места по света вече е достигнало пределния си капацитет.

Очакванията са консумацията на риба и сходни продукти в света да нараства с около 5% годишно поне до 2020 г. Уловът и производството на рибни продукти днес е около 160 млн. тона – към 2030 г. се очаква търсенето да достигне 260 млн. тона. Тъй като свободно живеещите рибни популации до голяма степен са изтощени, огромният дял от очаквания прираст ще се осигури от аквакултурите.

Както се вижда – аквакултури, доставяни от мултинационални корпорации. А цените ще растат, тъй като през въпросната 2030 г. се очаква търсенето на риба в света да надвиши предлагането  с 50 млн. тона.

И у нас

Справка в базата данни на FAO – Световната организация за храни и селско стопанство към ООН показва, че в България процесът на изместване на уловената с отглеждана риба е сравнително напреднал. Ако се абстрахираме от вноса, през 2013 г. в сладките и солените води на България са уловени 9670 тона рибни продукти, а са отгледани 12 152 тона. Тоест делът на аквакултурите у нас е над 55%.

В парично изражение, произведените в България през 2013 г. аквакултури достигат 34.7 млн. долара, което е 77% увеличение на годишна база. Спрямо 2000 г., увеличението на дохода от производство на аквакултури е 4.7 пъти.

riba_graphВсе пак българската рибна история е по-различна от типичното развитие в света. Само мимоходом да споменем, че в периода 1971 – 1989 г. отглеждането и уловът на риба от страна на България са 5 до 7 пъти по-големи от настоящите – главно благодарение на океанския ни риболов.

Нещо повече. Оказва се, че също и производството на аквакултури (вероятно основно на сладководна риба в язовири) през 1980-те надхвърля сегашното, а и доходът от този бизнес почти не отстъпва на днешния. Но ако преди 25-35 години на пазара у нас са достигали стотици тонове отгледани шарани и пъстърви – така да се каже „пълноценни риби”, днес основна аквакултура са мидите.

Според експерти на FAO, през 2030 г. делът на аквакултурите в общата консумация на рибни продукти в света се очаква да достигне до 58%.

Отново по данни на FAO, за 2011 г. средната консумация на риба на човек от населението в света е 18.9 кг. годишно. Въпреки че има претенции за морска и речна държава, България поддържа консумация от едва 6.5 кг. риба на човек годишно. В страни без излаз на море като Чехия и Словакия консумацията на рибни продукти е с 50% по-висока от българската.

А в напреднали държави като Германия се развива науката за изхранване на населението, която има за цел да използва публични и пазарни механизми, за да насърчи модели на хранене, които правят нацията по-здрава и минимизират пилеенето на хранителни ресурси.

Posted in Животни, Икономики | Tagged , , , , | Leave a comment

Тайният любовен живот на пуйките

Изразът „влюбен като пуяк” се използва за хора, които губят способност да мислят и действат адекватно, когато са обзети от нежни чувства. Но истината за любовния живот на дивата пуйка (Meleagris gallopavo) е съвсем  различна. В естествената си среда в Северна Америка пуйките са развили специфично поведение в размножителния период, което повишава екологичните им шансове.

С пълно право може да се каже, че първите седем месеца определят целия бъдещ живот на пуяка. В края на есента младите мъжки птици напускат родното ято. Братята пуяци се отделят заедно и остават заедно през целия си живот. Толкова силна е връзката им, че дори ако всички братя на една птица загинат, тя не прави опит да се присъедини към друга братска група и остава сама.

puiПрез зимата тези братски групи се събират с други подобни на тях младежи и заедно те формират едно голямо ято от млади мъжки птици. Това е период на усилени „войни” за определяне на статуса на птиците. Битките всъщност са за право за размножаване и се водят на три нива. Първо братята се бият помежду си. Битките им продължават по два часа, като птиците настървено се кълват по гребените и удрят с криле. Който излезе победител в тези турнири става доживотен лидер между братята.

След това започват борби между отделните братски групи. Щом се излъчи победител, сблъсъците се прехвърлят между отделните ята. В резултат на дълъг и сложен процес за определяне на статуса в и между групите, в крайна сметка една мъжка птица става лидер на цялата местна пуешка популация. Това се отразява в повишени възможности за размножаване: наблюдение през размножителния период е показало, че от 170 мъжки птици само 6 осеменяват женските.

Трябва да се отбележи, че докато в битките между братята решаваща е индивидуалната сила и ловкост на пуяка, в битките между братските групи и между различните ята надделява факторът численост. Логично е, че четирима братя имат много по-добри шансове, отколкото двама, пък било и по-силни всеки за себе си.

Веднъж поставени в подчинено положение, братята стават безрезервно предани на своя лидер през целия си живот и правят всичко по силите си, за да му осигурят възможност да се размножава. Когато мъжките и женските птици се събират в едно ято през февруари, братята задружно токуват пред женските, демонстрирайки прекрасните си пера. Щом някоя женска прояви интерес, братята незабавно се оттеглят, освобождавайки терена за своя шампион. По същия начин, подчинените братски групи отстъпват на водещите.

Подчинените братя полагат и усилия за отглеждане на потомството на брат си, като се редуват да пазят яйцата. Според едно проучване, под надзора на братска група обикновено се излюпват с 6 яйца повече, отколкото при „самотен баща”.

По Edward Wilson. Sociobiology. 1978, p. 125, 126 (The Social Order of Turkeys. Watts and Stokes, 1971). 

“Пуешки” танц на племето покагон в Националния музей на американските индианци, Вашингтон, юли 2014 г. Горните факти обясняват защо танцуват само мъже.

Posted in Животни | Tagged , , , | Leave a comment

Неадекватен проект за План за управление на НП Пирин

Разработката на „Пролес инженеринг“ е манипулирана и непълноценна

PirinКлючът към проекта за нов план за развитие на Национален парк Пирин лежи на 29-ия лист от документа, изготвен от „Пролес инженеринг“ ООД: „дългосрочната визия“ за тази територия е в следващите 50 години тя да се превърне в биосферен резерват, по смисъла на програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Подобна стратегия означава да се понижи от втора на пета категорията на защитената територия, според критериите на Международния съюз за защита на природата.

Проектантите са предвидили съществено увеличаване на туристическата зона в парка. Територията за туризъм и буферната зона към нея се предвижда да заемат над 5 000 хектара, или 50 квадратни километра. Това е 13.1% от площта на парка. Да се планира така означава да  се отрича, че планината Пирин има природозащитна стойност като цяло, като една територия, в която приоритет има опазването на природата.

Въпреки това проектантите на фирмата твърдят, че с плана си осигуряват НП „Пирин“ да остане в списъка на Световното природно наследство, опазват се представителни местообитания и видове и естественият характер на екосистемите около резерватите се запазва.

Вместо това в новото зониране на парка (което само по себе си е слабо аргументирано) се вписват 2800 ха „туристически предложени нови територии.“ В сегашния План за управление за туризъм, сгради и съоръжения са предвидени 2.8% от територията на парка, съответно „Пролес“ планира 4.7 пъти увеличаване на туристическата зона, или снемане на природозащитен статус от 40 квадратни километра. Както се вижда от „визията“, това ще е първата хапка. През 2001 г. беше учредена концесия за ски зона върху 99.55 ха, сега ски зоната е над десет пъти по-голяма.

Акцентирайки върху някои проблеми на управлението на природните ресурси на парка – ерозията от пашата, зарастването на някои езера или битовите условия в хижите, главният проектант е опитал да прикрие неблагоприятното въздействие върху околната среда от масовия туризъм. В парка пасат 3600 говеда и конкуренцията им за паша със стадата овце надали е по-тежък товар за екосистемите в Пирин от преброените 100 000 туристи през лятото и 140 000 туристи през зимата. Не се дискутира натоварването от ски туристи и техните 20 000 автомобили, но пространно се коментира утъпкването на пътеките от пешеходни туристи и животни.

От много години Пирин има туристически профил, който е устойчив, за разлика от масовия ски туризъм. Разрастването на ски туризма уврежда потенциала за активен планински туризъм и рехабилитация, но подобно нещо не е хрумнало на проектантите. Дори не е направен опит за анализ на въздействието от масовия, индустриален тип туризъм върху екосистемите в целия парк. Вместо това, в съпътстващия сборник „Социално – икономически аспекти“ четем:

„Планината Пирин и региона, обитавани и използвани от древни времена, свързана с митологията и историята на българите и общностите които са я населявали, преминали сякаш през тунела на времето достигайки до наши дни и съвременното виждане за туристически продукт и ползване на територията. “

Пунктуацията на това изречение е запазена, мисълта на автора продължава перфидна, за да не остави съмнение дали трябва или не трябва да се разширява туристическата зона в Пирин: „От днешна гледна точка, времето на негативното и некоректно отношение към природата сякаш е преминало връхната си точка.“

Проектът на план за управление на НП „Пирин“ на „Пролес инженеринг“ страда от вътрешни липси и несъответствия, които го правят непригоден за нуждите на управлението. Не е постигнато съответствие между декларираните цели и предвидените мерки. Предвижда се урбанизация или понижено ниво на природозащита на 40 кв.км. планински екосистеми, които в момента са оценени като Световно природно наследство, без оценка как това ще се отрази на цялата площ на парка. Не е извършен и икономически анализ по същество, който да покаже какви са паричните ползи от разширяването на ски територията, какви ще са данъчните ползи от това за държавата, как ще реагира имотният пазар, и множество други пропуски от същия ранг.

Освен че не се съобразява с това, че Пирин е национален парк и световно наследство, също и в общински план проектът следва изкривени интереси. Площта на Националния парк, попадаща в „ски – общините“ Банско и Разлог е само една трета от общата площ, разпределена между 7 общини. Земята на Националния парк е изключителна държавна собственост и този публичен ресурс е на път да облагодетелства частни актьори, чиято дейност със сигурност ще увреди природния капитал.

На някои места в плана и в сборниците с материали към него са обнародвани подробни изследвания с научна и управленска стойност – но само по частни въпроси. В същото време проектът е изпъстрен с технически грешки, които не винаги са плод на недоглеждане, но и на некомпетентност и/или желание да се обосноват бизнес интереси. С техни думи да се аргументират „туристически предложени нови територии“.

Проектът не прави анализ на комуникациите със Световната конвенция за наследството, които ясно показват, че по-нататъшното развитие на ски туризма е несъвместимо с природозащитния статут на Пирин.

Проектантите използват като термин „буферна зона на ЮНЕСКО“ – макар че именно заради тази зона българската държава дава през 2014 г. обяснения  на Световния комитет по наследството на ЮНЕСКО, като обеща, че Министерският съвет няма да приеме преразглеждане на плана за управление на НП Пирин по настояване на община Банско.

С план за управление като проекта на „Пролес инженеринг” равнището на природозащита в Национален парк „Пирин“ рязко ще намалее. Ще се засили дърводобивът, туристическите и урбанизираните зони ще нараснат поне 5-кратно. Икономическото натоварване ще доведе до промяна на ландшафта, който и в момента е стресиран от безконтролното движение на моторни шейни.

Непълен е анализът на въздействието на климатичните промени върху ски бизнеса в региона (т 1.8.3). С половин уста е признато, че 14% от ски пистите са ерозирали, след което се твърди, че в ски зоната от 1004 ха „изграждането и функционирането на всички съоръжения и сгради е свързано с необходимите екологични норми“. В проекта пише, че пашата на домашни животни влиза в конфликт с туризма (т 1.16.4.11), което е нелепо. Отделът, посветен на формите на туризма в Пирин, страда от силни дефекти. Непълноценен е също и текстът на социално – икономическата оценка (т. 1.22).

Спорната констатация, че състоянието на хижите е незадоволително, а интересите в ски туризма са най-големи, не се осмисля от гледна точка на дългосрочното устойчиво развитие на планината.

Без анализ на традиционния поминък и устойчивите алтернативи се твърди, че ски зоната е „основополагаща инвестиция“, даваща „силен тласък в развитието на целия регион“. В същото време таблиците с броя на населението показват, че жителите на община Банско след изграждането на ски зоната са намалели с близо 10%. Това говори, че големите бизнес интереси не носят пропорционални ползи на местните хора.

На няколко пъти в текста се прави откровена реклама на „Пирин Голф“ комплекс, където, цитирам, „традицията в архитектурата е съчетана с качеството на инфраструктурата и равнището на услугите“.

„Пролес“, по-скоро интересите, които са поръчали този проект, залагат като приоритет, цитирам: „планиране и реализации за използване на НП като туристически ресурс“.

Преценява се, че в Пирин има „прекалено развита мрежа от (пешеходни) туристически маршрути“, което се отразява зле на екосистемите – и на няколко пъти се подчертава, че ски зоната не води до загуба на местообитания. Едва ли не, ски зоната е неутрална спрямо околната среда. Явно активният туризъм по пешеходни пътеки и хижи отклонява приходи от поръчителите на проекта.

Планът за управление на НП Пирин, изготвен от „Пролес инженеринг“ ООД е с неадекватни приоритети. Полезното в него е проведеното социологическо изследване, но в текста то не е анализирано в дълбочина, всъщност почти не е споменато. Има защо – от социологията се вижда, че българите искат Пирин да се запази и не са склонни да правят там компромиси със защитата на природата.

 

Posted in Обществени, Родни | Tagged , , , , , , | 1 Comment