Въздействие на волфрамовата мина върху Велинград

Местността Грънчарица. Ако планът за мината успее, тук ще бъдат натрупани 1.6 млн. т скална маса

Местността Грънчарица. Ако планът за мината успее, тук ще бъдат натрупани 1.6 млн. т скална маса

Текстът по-долу е възражението, което подадох до РИОСВ – Пазарджик във връзка с Доклада за Оценка на степента на въздействие (ДОСВ) на инвестиционното предложение за „Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище „Грънчарица Център”, община Велинград, област Пазарджик“.

Изразявам несъгласие с изводите на Доклада за Оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение за волфрамова мина в община Велинград. В този документ присъстват редица фрази от типа „постигане на най-високо ниво на екологосъобразност на региона“, но той не дава отговор на множество основателни опасения за въздействието на волфрамовата мина върху:

  1. здравето на хората в общината;
  2. демографската и стопанската динамика в целия регион;
  3. състоянието на екосистемите и биоразнообразието;

Ще аргументирам пет опасения в тази връзка.

а) Нерудната скална маса, която ще се натрупа на площадката на м. Грънчарица ще е над 1.6 милиона тона за срока на експлоатация. Не е разработена система за дългосрочно управление на тези отпадъци – които в никакъв случай няма да са „стерилни“, тъй като, макар и в по-малки концентрации, в тях ще се съдържат тежки метали и съединения. Не е обсъдена възможността за миграция на опасни за здравето вещества в околната среда заради излагане на отвала на действието на вятър, вода и т.н. На стр. 19 от ДОСВ се посочва, че „По-нататък във времето, при завършени минни изработки, в определени зони от иззетите пространства ще може да се върне част от нерудна скална маса за руднични запълнения”. От това изречение става ясно, че дори да се стигне до подобно третиране на минните отпадъци, това ще се случи след много години и ще е само частично. Недопустимо е в ДОСВ да не се анализира с подобаващо внимание въздействието на 1.6 млн.т. минни отпадъци, съдържащи потенциално вредни примеси.

В този смисъл, притеснение буди и планът (на стр. 12 от ДОСВ) „стерилът от подготвителните разкривни и капитални минни изработки по време на строителството“ (над 188 хил.тона) да се използва за реконструкцията на външната пътна мрежа на с. Кръстава до републиканските пътища Велинград – Сърница и Велинград – Септември. Без радиохимичен анализ на т.нар. стерил подобна операция е недопустима.

б) Планът за транспортирането на сепарираната руда страда от вътрешен порок. Предвижда се тежките камиони да минават през местността Юндола – която е официален национален курорт. В ДОСВ е записано (стр. 20), че в светлата част от деня ще преминават по 9 самосвала на час. Това означава, че на всеки седем минути преминаване на тежка машина ще създава шумово, прахово, емисионно и естетическо замърсяване на ландшафта. По тесните планински пътища се създават допълнителни предпоставки за ПТП. Шумът и изпусканите газове от тежката машина се долавят минута или две преди преминаването й. Всичко това означава, че през Юндола и въобще по целия транспортен маршрут – в край, привличащ туристи с тишина и чист въздух, ще има неспирен шумов поток и залпове от изгорели газове. Всъщност в документа дори не е оценено количеството и въздействието от причинените въглеродни емисии.

В ДОСВ са посочени три варианта за шосейни трасета – но е премълчан методът за транспортиране с най-малко въздействие върху околната среда, а именно железопътният. Добрите практики включват и въжени линии. Ефектът от сегашния план ще бъде отлив на туристи и жители от чист и лековит район, зарди въздействието на тежки транспортни средства.

в) В ДОСВ не е обърнато достатъчно внимание на риска от замърсяване на речните води. Както е известно, р. Грънчарица се влива в р. Чепинска, което в случай на минна авария излага яз. Батак и напоителната система в Горнотракийската низина на опасност от замърсяване с тежки метали и съединения. Минната площадка се планира да е „непосредствено до р. Грънчарица“ (стр. 5). Премълчаването на този риск за здравето и поминъка на десетки хиляди хора – докато в документа е обяснено подробно, че няма опасност за бисерната мида, защото тя не се срещала в реката, е недопустимо. Още повече, когато на стр. 17 от ДОСВ е записано как „излишните (извънбалансови) води се заустват в коритото на река Грънчарица“.

Описаната „двустадийна схема“ на пречистване на водите на планираната мина не съдържа анализ на риска при земетресения и тежки наводнения.

Отсъства анализ на потенциалното въздействие от взривните дейности върху подпочвените води и прогноза за ефекта върху дебита и химическия състав на минералните води на град Велинград.

г) В ДОСВ не е оценен фактът, че инвестиционното предложение опитва да се осъществи в неиндустриализиран район с ценно биоразнообразие, включително няколко вида едри бозайници. Кумулативно въздействие в непосредствения регион на мината действително няма да има (стр. 22 от ДОСВ) – просто защото в момента там няма други мини или крупни промишлени предприятия. Тази неиндустриализираност всъщност означава, че пораженията, които мината ще причини на съхранената околна среда ще са по-високи.

д) В ДОСВ не са оценени негативните въздействия върху околната среда, която е източник на традиционен поминък на хората в региона: земеделие, млечно и месно животновъдство, събирачество. Не е оценен рискът от замърсяване с прах и тежки метали от мината на храните, които се произвеждат в региона – и след това се консумират от домакинствата и се продават на туристи.

Също така, в документа не е споменато нищо за възможните въздействия от планираната волфрамова мина върху здравето и качеството на живота на населението в близкия гр. Велинград. ДОСВ на практика приема, че инвестиционното намерение и градът съществуват в паралелни реалности.

Не е приемливо да се твърди, че въздействията от волфрамовата мина ще се ограничат върху 12 ха, колкото се очаква да е производствената площадка. Без съмнение, тя ще влоши качеството на екосистемите в радиус десетки километри (риск за водите, замърсявне по вятъра, негативно транспортно натоварване, замърсяване на почви и храни и т.н.).

Предложението за изграждане на волфрамова мина в община Велинград следва да се разглежда на фона на редица инвестиционни намерения (в различен стадий на осъществяване) за добив на благородни и цветни метали в Източната и Западната част на Родопите, включително в съседство до нея. Има риск от ескалация на въздействието на добивната индустрия върху тази изключително ценна и разнообразна, българска планина.

Само маркирам очаквания отрицателен ефект от мината върху туризма на Велинград, който ще доведе пряко до спад на броя на гостите, понижение на цените на услугите и загуба на стотици работни места, а косвено – до неплатежоспособност на големи туристически предприятия, изселване на семейства от гр. Велинград и попадане в негативна демографска спирала.

Населението на община Велинград днес извлича съществени ползи от чистата си, неиндустриализирана околна среда. От много десетилетия тук се инвестират значителни средства в туризъм. Индустрия за стотици милиони лева днес съществува главно заради високото качество на природните ресурси на Велинград. Градът се радва на относителен просперитет и демографска стабилност. Икономическият анализ показва, че щетите от волфрамовата мина за общината биха надвишили ползите в съотношение 1:10 (около 5 млн. лв. годишни ползи спрямо над 50 млн. лв. потенциални загуби).

Комплексното негативно въздействие върху околната среда на община Велинград от това инвестиционно предложение е безспорно. Ще бъдат засегнати ценни екосистеми, излага се на неоправдан риск здравето и поминъка на няколко десетки хиляди души.

Да се одобри този ДОСВ означава да се даде приоритет на частни икономически интереси пред виталните интереси на един от малкото региони в България, който успява да печели пари и популярност, оползотворявайки природните ресурси на чистата си околна среда.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s