Спомени за доверие

SONY DSC

Зелено – като ливадата пред Белия дом

„Конгресът на Съединените щати никога досега не е бил свикван за годишен доклад, който сочи, че сме изправени пред толкова добра перспектива. В страната царят спокойствие и задоволство… и години на рекорден разцвет … може да се гледа на настоящето с удовлетворение и да се очаква бъдещето с оптимизъм…“

Прочутото изказване на президента Калвин Кулидж е направено на 4.12.1928 г. – по-малко от година преди големия борсов срив, възвестил Голямата депресия. То е цитирано многократно като образец за късогледство, но в интерес на истината персоналните обвинения са несправедливи. Не Кулидж или пък наследникът му Хувър, а самата икономическа система, основана на постоянния растеж предполага наивен оптимизъм. За да може банката да си пласира кредитите, за да може брокерът да продаде акции, за да се купуват дългови облигации, офиси и магазини – за да си сложат хората главата в торбата, те трябва да вярват в бъдещето.

Както и във всяко нещо, в икономическите прогнози има мода. До 2009 г., както и до 1929 г. господстваше убеждението, че живеем в епоха на окончателен системен просперитет. Горко на онези, които твърдяха обратното – те бяха предатели, неблагонадеждни, никакви специалисти. Но след краха усилено се търсят „пророците“, доловили проблемите. Отваря се нова бизнес ниша за мрачни предсказания. Доверието е изпепелено – дори ситуацията да се подобрява, авторитетите се чувстват длъжни да акцентират върху рисковете и заплахите. Това неизбежно потиска икономическата активност и в драстичните случаи води до стопанска депресия.

От депресията на XX век ни извади унищожителна световна война, за XXI век все още витае надеждата, че зелените инвестиции ще се превърнат в онзи стимул, който ще помогне на глобалната икономика да се самозабрави, т.е. отново да премине на оптимистична вълна. Но за да се случи подобно нещо е необходима съществена промяна в начините, по които икономическите експерти интерпретират реалността и „новините“.

Може би най-веселата история за политическата коректност на икономическите прогнози е разказана от Джон Кенет Галбрайт в класическия му труд „Големият крах, 1929“. В книгата авторът внимателно проследява финансовата преса и обществения дебат в навечерието на Голямата депресия. Малко са критичните гласове, които предупреждават тогава, че скокът в цените на акциите е неустойчив. Група консервативни професори, обединени в Харвардското икономическо общество по силата на случайността или на теоретичните си модели с половин уста предвиждат, че е възможно икономическо забавяне – но слабо, не депресия.

В началото на 1929 г. те седмица след седмица публикуват прогнози, че в САЩ предстоят малки икономически затруднения. Предсказанията им упорито не се сбъдват и така през лятото на 1929 г. те най-сетне заявяват, че са сгрешили и бизнесът на Америка е всъщност в добро състояние. Когато през октомври пазарът се срива, Харвардското икономическо обещство твърди, че „тежка депресия като тази през 1920-21 е в порядъка на невъзможното“. Също така, „сегашната рецесия при акциите и в бизнеса не е признак за бизнес депресия“.

Предколедната прогноза за икономиката през 1930 г. гласи: „Депресията изглежда невероятна. Очакваме възстановяване на бизнеса през пролетта и още подобрения през есента“. На 18 януари 1930 г. Харвардските икономисти твърдят: „Има индикации, че най-тежката фаза на рецесията е приключила“. На 22 март: „Перспективата остава благоприятна“. На 17 май: „Бизнесът ще се подобри този или следващия месец, мощно ще се възстанови през третото тримесечие и ще приключи годината на нива значително над нормалните“. На 28 юни: „Нерегулярните и конфликтни движения на бизнеса скоро ще се сменят с устойчиво възстановяване“. На 30 август: „Сегашната депресия почти изчерпа силата си“. На 15 ноември: „Почти сме в края на фазата на понижение в депресията“. На 31 октомври 1931 г. професорите все още държат на своето: „Стабилизацията при настоящите нива на депресия е действително възможна“.

Малко по-късно това почтено икономическо общество се саморазпуска, тъй като е загубило невъзвратимо репутацията си.

Много характерно е, че във фазите на всеобщия оптимизъм критичното мислене се счита за предателство. То е непатриотично, злонамерено, атака срещу устоите. „Няма място за деструкционисти в Америка“, заявява в началото на 1929 г. фирма за инвестиционни консултации. Журналистите все по-често взимат пари, за да пишат хубави неща. „Почти без изключение тези, които са изразявали загриженост (за икономиката), по-късно поясняват, че са го правили с чувство на страх и голямо опасение“, пише Галбрайт.

Банкерът Пол Варбург е сред малцината, които с пълна сериозност отправят предупреждения заради вихрещата се „пазарна оргия“. Ако не бъде сложен край на „необузданата спекулация“, казва Варбург през март 1929 г., това ще доведе до „всеобща депресия, която ще обхване цялата страна“. Най-мекият коментар на финансовата преса в момента е, че банкерът е „старомоден“. По-устатите твърдят, че той говори така, защото продава „на късо“.

В списания и вестници експертите дружно заклеймяват всяко възникнало съмнение в бъдещия безкраен просперитет на Америка на крилете на фондовата борса. Големите специалисти запушват устите на скептиците с високопарни фрази: „Защо позволявате на необразовани хора да се изказват за борсата?!“ Когато предприемачът и икономист Роджър Бабсън казва на 5 септември пред Националната годишна бизнес конференция, че „рано или късно крахът ще дойде и ще бъде страшен“, бизнес пресата отвръща: няма смисъл да се взема на сериозно този мъдрец-статистик, известен с „извънредната неточност“ на прогнозите си.

Същите експерти, които засипват с презрение всеки дръзнал да се усъмни в икономическата ефективност на борсовата спекулация, и които през годините на президентството на Хърбърт Хувър не спират да повтарят, че нещата ще се оправят от само себе си, яростно пророкуват разпада на Новия курс на Франклин Рузвелт. Моделът е конфликтен, но не е точно „класова борба“: представям си този сблъсък на интереси по-скоро като битка за правата на бизнес хищниците да търсят плячка сред тревопасното стадо. Колкото повече регулации, колкото повече пряка и непряка намеса на държавата в икономиката – толкова по-малко плячка.

Разбира се, в последващите десетилетия икономическите хищници усъвършенстваха методите си и на много места по света държавата престана да се разглежда като пречка, а стана плячка.

Горните примери от зората на Голямата депресия за лъжливо помпане на доверие и санкциониране на критичната мисъл са като цяло познати. Но един друг, въздействащ пример за възстановяване на изгубено доверие е масово премълчаван. Това е прекият резултат от първата Беседа край камината на новоизбрания президент Рузвелт през март 1933 г.

Ситуацията е повече от тежка: банковата система в по-голямата част от Америка от седмици не работи. В 38 щата има „банкови ваканции“, тоест хората нямат достъп до спестяванията си. В началото е почти забавно – магазини и хотели печатат собствени „пари“, нещо като кредитни разписки. Шири се бартерът. Билети за бейзболни мачове се купуват с всичко, което може да струва 50 цента: хот-дог, шапка, трион, Новия завет. Една холивудска актриса става обект на порицание, защото се разхожда насам-натам по снимачната площадка с пачки банкноти – чак после се разбира, че това са фалшиви кинаджийски пари. Дребните магазинчета не обслужват клиенти, които идват да си купят цигари с едри купюри.

На четвъртата седмица без банки в Детройт се констатира, че икономическата активност е спаднала със 70%. В местния санаториум храната свършва и лекарите хранят пациентите от джоба си. Общинските служители припадат от глад на улицата. На този фон, на 12-ти март Рузвелт прави радио прокламация към народа. Със спокоен, делови тон той обяснява на 60 милионната аудитория: „Когато депозирате пари в банка, банката не ги слага в сейф. Тя ги инвестира… банката кара вашите пари да въртят колелото на индустрията и на селското стопанство. Сравнително малка част от парите, които сте сложили в банка, се пазят в кеш“.

След като обяснява на разбираем език принципите на банковото дело, Рузвелт се насочва към проблема: „подкопаното доверие на част от обществото“, довело до масово теглене на депозити. Президентът обяснява как и защо е въвел национална банкова ваканция и намеква, че му се е наложило да действа с бързина, „която трудно може да се сравни с нещо в нашата история“. Някои банки ще отворят в понеделник, други не – признава Рузвелт. „Има загуби, които не може да се избегнат“. Но тези банки, които ще отворят, ще бъдат абсолютно здрави. И хората не трябва да теглят от тях повече пари, околкото имат нужда в момента. В противен случай индивидуалният им страх ще унищожи богатството на цялото общество.

„Имахме лоша ситуация с банките. Някои от нашите банкери показаха некомпетентност или нечестност, работейки с парите на хората. Те използваха доверените им средства за спекулации и за отпускане на лоши кредити“. След този безпрецедентен изблик на честност идва призивът: „Ей, хора, трябва да вярвате! Не се оставяйте да ви смачкат със слухове и страхове“.

Ефектът от тази реч е поразителен. Още на следващия понеделник, когато първите банки отварят отново, пред тях се вият опашки – но не за теглене, а за внасяне на пари. Хората се вслушват в призивите на президента и връщат в банките личните си спестявания. На опашките цари приповдигнато, патриотично чувство. До края на март дребните вложители внасят обратно в банковата система огромната сума от 1.2 млрд. долара, половината от тях в злато. Федералният резерв е напечатал за всеки случай 200 млн. долара, с които да се запушат очакваните ликвидни дупки в новооткритите банки. Не става нужно да се използват тези пари, изтъква историкът на Голямата депресия Майкъл Хилцик. Съвременник на Рузвелт коментира: „Нито една реч в историята не е пораждала такава вълна от спонтанен ентусиазъм и сътрудничество“.

Верните прогнози дълго се помнят, грешните бързо се забравят. Още повече, че верни прогнози против течението са рядкост. На друго място Галбрайт подчертава, че за икономиста е по-добре да даде грешна прогноза, основана на общоприета мъдрост, отколкото да познае – но базирайки се на непопулярни предпоставки. Та същото е и с ефектите: успехът на Рузвелт там, където не би трябвало да успее (със средства – табу за днешните банкери) бива премълчаван за сметка на вече безобидните провали на Кулидж и Хувър.

Премълчават го същите, които днес се опитват да подменят истинските въпроси в обществото. Преди дни, в надпреварата за номинация на кандидат – президент от Демократическата партия, наричаният „социалист“ Бърни Сандърс бе определен за аутсайдер на предварителните избори в Мичиган. Победата беше резервирана на името на държавния секретар Хилъри Клинтън, но социолозите за пореден път не познаха: Детройт гласува за Бърни. Доверието се печели трудно и се губи бързо. Но по всичко личи, че когато разпознае своите лидери, обществото далеч не е онази инертна маса, на която го уподобяват масовите медии и техните сладкодумни експерти, намерили топло гнездо близо до властта и парите.

SONY DSC

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални, Истории and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s