Планината на черешите, говедата и цинковите мини

Каквото и да говорим, днешните български и македонски езици се различават. На македонски „вредности“ например е нещо като „ценности“ или „ресурси за развитие“. На бозайниците съседите им викат „цицачи“, на гъбите – „габи“, на добитъка – „стока“, на думите – „сборове“. Въоръжен с 20 – 30 подобни ключа към македонския книжовен език, с верния опел и добър колега на предната седалка до мен, пъплех по черните планински пътища на Македонско Осогово в търсене на устойчивата икономика на региона. На един завой в букова гора видяхме бабка – прегърбена, усмихната, живописна, спрях колата до нея, свалих прозореца и я заговорих. На македонски, разбира се.

След дежурната размяна на любезности за времето, пътя и човешкия живот, я запитах: „А стока имате ли тука, бабо, има ли стока?“ Тя се втренчи в мен. „Стока, сборувам, стооооока?!“ „Не те разбирам, бе, момче.“ „Стока, бе, бабо, добитък, животни, сещаш ли се – овци, кози, крави, гледате ли тука?“ „Така кажи, момче, животни имаме, как да нямаме, много животни имаме, синът ми ги гледа, повече говеда и овце, по-малко кози…“

Osogovo

Говедо пасе край хвостохранилището на рудник Тораница

Нямаше как да разкажа тази поучителна история в официалния доклад по изследването, с което се занимавах тогава. Въпреки това, читателят може да разбере много неща от писмения труд „Устойчиво икономическо развитие в Осоговската планина“. (Написах текста на английски, след това го преведох на български). През последните десетина години осъществих доста теренни економически изследвания по Черноморието, Странджа, Родопи, Рила и Пирин. Проучванията ми в Осогово фокусират значителен натрупан опит.

Изследването на икономиката в Осогово ми бе възложено в началото на 2015 г. от фондация Биоразнообразие в рамките на проект, целящ да провери дали е целесъобразно да се основе трансграничен биосферен резерват на българска и македонска територия. Освен мен участваха още шестима експерти – по социология, туризъм, горско и селско стопанство, флора и фауна. Икономическото изследване, освен да констатира състоянието на отделните отрасли и пазари, си постави за цел да оцени и възможните ефекти от различни стратегии за развитие на Осогово.

Какво е Осогово? Изостанал, обезлюден граничен район. Планина, равноотдалечена от София и Скопие – на час от пазари с близо три милиона потенциални потребители. Място, което може да осигури значително производство на храни с отлични вкусови качества. Регион, където минни компании продължават да изхвърлят безнаказано отровите си в реки и езера – и да правят зелени паркове на засегнатите градове. В полетата под Осогово се отглеждат череши, ябълки, ориз, много зеленчуци. В планината пашуват хиляди овце и говеда. Има дори два малки ски курорта. В една Осоговска община, върху значителна територия плътността на населението е като в Намибия.

В Осогово има мини за олово и цинк, притежавани от офшорни компании, които вадят душите на миньорите за 400 евро месечно (когато им ги плащат). Има манастири, съхранили спомен за Иван Рилски. Има традиционно екологично знание и редки породи добитък. Има отлични храни и напитки и гостоприемство.

Общини, в които процентът на неграмотните е значително по-висок от дела на висшистите. Планове планината да се превърне в новото Банско, да се изпозастрои и да се прокарат отвсякъде ски писти. Има огромен проект за язовир, за строителството на който са хвърлени много десетки милиони долари, взети назаем от Япония – но не е помислено как водата от язовира ще стига до околните градове, които още черпят вода от крайречни сондажи.

Язовир, унищожаващ едно от най-ценните места за биоразнообразието в планината, тържествено открит от президенти и посланици. В Осогово има рисове, вълци и кафяви мечки. Има зарастващи с храсталаци ливади и горски плантации, съхнещи заради умишлено неправилно подбрани дървесни видове. Има спа хотели и система за отопление на сгради с геотермална енергия. Има значителен брой фабрики и заводи в равнините. И огромен брой дупки по ужасните пътища.

А най-вече, има българско Осогово и има македонско Осогово. Разделено на две, Осогово е бедно. Границата реже стопанската структура на този край и го обрича на безкрайно ресурсно кръвопускане – на дървесина, на метални концентрати, на месо, вълна и мляко, на хора. Ако икономиката на планината се интегрира и започне да преработва ресурсите, които притежава, Осогово може да се превърне в невероятен пример за богатството, до което води разумното регионално развитие. Биосферният резерват на ЮНЕСКО дава необходимата за целта структура, дава и надежда, че нещо подобно може да се осъществи (прочетете как в доклада, както и в пета част на изследването „Модели за развитие на планинските райони“).

Наистина не знам дали Осогово ще получи този реален економически шанс. Включително защото днес природозащитниците сякаш обръщат повече внимание на съдебните и медийните си войни, отколкото на устойчивото развитие на регионите. Надявайки се все пак на някой някъде да му направят впечатление, съвестно описах, понякога на границата на политкоректността, проблемите и перспективите на Осогово от двете страни на границата. Само че…

Моят доклад за икономиката трябваше да влезе в обобщен доклад по проекта, интегриращ изводите и препоръките на седемте експерти. Обобщението бе възложено на македонски колега, който подбра какво от моя текст ще влезе в крайния доклад по проекта. И ето какво влезе: ако, примерно, съм написал „Минната индустрия е много важна за Македония и осигурява голяма заетост, но е неустойчива, антисоциална, замърсява природата и влиза в конфликт с биосферния резерват“, колегата съвестно е слагал точката преди „но“.

В крайния доклад отсъства и най-важния ми извод: икономически целесъобразно е да се учреди трансграничен биосферен резерват в Осогово, но само ако сегашните планове за ски писти, курортно застрояване и минно оползотворяване на планината бъдат осуетени. Биосферният резерват в Осогово просто няма да проработи, ако бъде забучен на ревера на „Новото Банско“.

Както и да е. Ако някой се интересува от модели за устойчиво регионално развитие, предлагам да се запознае с дотук може би най-пълноценния ми текст по тази тема, посветен на Осогово. Използвам възможността отново да обърна внимание на доклада „Модели за развитие на планинските райони в България“, един от казусите в който е Осогово.

Хвостохранилището на мина Саса

Хвостохранилището на рудник Саса

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s