Модели за развитие на планинските райони

Село Триград. Там работа има, и заплатите не са лоши. Хора няма

Село Триград. Там работа има, и заплатите не са лоши. Хора няма

Хората в плодородните равнини в миналото са били по-бедни от живеещите в сурови условия планинци. Какво се е променило, щом планинските райони днес се възприемат като „необлагодетелствани“ територии, обречени на обезлюдяване? Изследването „Модели за развитие на планинските райони в България“ търси отговор на този въпрос. Проведохме го през 2015 г. заедно с Руслан Йорданов, разглеждайки развитието на общините Банско, Велинград, Сапарева баня, Девин, Невестино и Кюстендил. Тук може да се запознаете с доклада. Надявам се, че въпреки 100-те си страници той ще е увлекателно четиво за заинтересуваните от темата.

Най-общият отговор на поставения въпрос е, че просперитетът в планините е резултат от диверсификация. Суровите планински условия стимулират изобретателността и не насърчават безмозъчните усилия. Ако оползотвори всичко, което планината дава, населението в тези райони ще се радва на добър поминък и ще се замогне. Е, с честен труд то няма да забогатее до степен, че да може да кара луксозни джипове или да поддържа летни вили на гръцки острови. Но доход, чувствително по-висок от средния за страната не е немислим.

Проблемът е, че стопанското мислене, насочено към оползотворяване на разнообразието от устойчиви възможности е загубено по трасето някъде към 1950-те. Тогава с масовото навлизане на минната индустрия бе приложен грешният модел на „отрасъла шампион“ или „локомотив“. Ако това доведе до тежки поражения върху околната среда, то развитието през 1990-те стана причина за още по-страшна ерозия в душите и мисленето на планинците. Хората постепенно забравиха да са усърдни работници и започнаха да чакат на пусия: да дойде инвеститор или чужденец, за да му продадат прескъпо своята земя или дядова къща. Мисленето на предприемача се е изпарило, модел за подражание е рентиерът.

Друга беда на планинските райони, която най-често остава неразбрана от населението и институциите, е негативният ефект от външите инвестиции. Ама как може инвестициите да са лоши за развитието? Ето как: в огромното си количество те искат да вземат ресурс от планината, който да бъде преработен другаде. Другаде се използват машини, другаде се създава добавена стойност, другаде се плащат високи заплати, другаде младите хора остават. Планините се разглеждат само като снабдител. От тях само се взема, без да се връща. С такива инвестиции планината обезлюдява и обеднява.

Из пустеещите квартали на Банско. Цените на имотите в града са се понижили 5 пъти и нови ски писти няма да помогнат

Из пустеещите квартали на Банско. Цените на имотите в града са се понижили 5 пъти и нови ски писти няма да помогнат

Тук опираме до ключов извод от изследването: преработващата индустрия има най-висок потенциал да подобри доходите на населението. Няма как туризмът, дори в най-устойчивите му зелени форми, да създаде достатъчно приходи за населението. За мината да не говорим – дори да дава прилични доходи на няколкостотин семейства за 10-20 години, при всеки трус на суровинните пазари се клати бъдещето на цели общини. Туризмът е уплътнение, а „гръбнакът“ взаимосвързани преработващи отрасли, израстващи върху местен ресурс. Например дърводобив – дървопреработка – мебелна индустрия – производство на пелети, животновъдство – млечни продукти – кланици – цехове за колбаси, и т.н.

В българските планини се формират около 80% от водните ресурси на страната. Дори само затова е нужно да се изготви стратегия за устойчивото им развитие. С разумни стопански мерки, включени в добре обмислена правителствена насърчителна програма, българските планини биха могли отново да се населят за период от 15 – 20 години. Луксозните хотели няма да спасят българските планини от обезлюдяване, както доказва примерът на Банско. Нито пък моделът на мината – спасител има бъдеще. Само чрез устойчиви отрасли, тоест предприятия оползотворяващи възобновяеми местни ресурси, българските планини ще просперират отново.

Изследването постави на проверка някои хипотези, които обсъждахме от известно време с Руслан Йорданов. То бе осъществено в рамките на проекта Прозрачни планини („Гражданско участие за прозрачни планини“) с финансиране от Българо – швейцарската програма за сътрудничество. Мисля, че отново стигнахме по-далеч, отколкото е характерно за проекти с бюджет като нашия. Темата е твърде голяма и изисква по-нататъшно задълбочаване и не бихме се решили да предложим на обществено внимание нашия груб, първичен научен материал, ако не се бяхме сблъскали с няколко неправди, които изискват бързо и категорично действие, дори ако докладът ни не е шлифован.

Първо, 1/3 до ½ от територията на България е планинска и въпреки това у нас все още няма комплексна научна разработка, третираща моделите, съгласно които биха могли или би следвало да се развиват планинските райони в икономическо и социално отношение.

Останките от неосъществения курорт Овнарско край Говедарци. Без модел за развитие планинските райони рискуват с безперспективни инвестиции

Останките от неосъществения курорт Овнарско край Говедарци. Без модел за развитие планинските райони рискуват с безперспективни инвестиции

Второ, у нас отдавна се е наместил провинциалният идеал за развитие „ски курорт“: без значение дали планината е ниска или висока, дали по нея има сняг или няма, дали в съседство има други природни ресурси, които биха привлекли повече туристи от пистите, а дали пък няма и друг отрасъл, по-печеливш от туризма. Курортът – във варианта ски, спа или какъвто и да е там, се възприема като идеал за развитие на общините. Редно е хората по места да се убедят, че има по-разнообразни и също така по-перспективни модели за развитие.

Трето, на централно ниво напоследък се дискутират фокусирни помощи за планините. Но опитът от няколко провалени програми, с най-типичен пример Странджа – Сакар, изглежда все още не е осъзнат. Не е разработена типология на българските планини съгласно различните им потребности от социално и икономическо развитие. Има региони, в които единственото, което е нужно за споделеното устойчиво развитие е да не се допускат нови увреждащи мегапроекти. На други места е достатъчен първоначален стимул за местното предприемачество. Други пък са вече толкова обезлюдени, че са нужни драматични решения, за да не се превърнат те в гнездо на криминалност или тероризъм в динамичната демографска картина на Балканите.

Развитието на планинските райони се нуждае от институция или мащабна програма, която ще действа като отдаден, но строг наставник: внимателно ще следи и ще помага на израстването им, но без да глези. Тежки са последиците, които виждаме днес от криво разбраната идеологема на ненамесата в развитието на регионите. Нито Брюксел, нито Москва, нито Вашингтон, нито Исламабад ни е виновен за това, че сме оставили на самотек крепостите на националното самосъзнание. Днес планините на Българя са поели по посредствен и неустойчив път.

Четвъртата причина да обнародваме това изследване е, че в него се добрахме (срещу солидно заплащане) до ценна първична информация за икономиката на общинско ниво, изготвена от Националния статистически институт. Следващият път, когато по телевизията ви кажат, че туризмът в планините е източник на добре платена заетост, не вярвайте. Всъщност туристическите мегаинвестиции убиват работни места и това се доказва с цитираните в нашия доклад данни.

Ако ви кажат, че курортът Банско е без аналог в българските планини, пак не вярвайте – Велинград е също толкова голям. Ако ви кажат, че хората в Банско са забогатели след идването на „Юлен“ АД, или пък че велинградчани ще прокопсат с волфрамова мина, за която натиска пловдивският КЦМ – обърнете се към данните от стр. 100 и 101 в това изследване. Те са съвсем, съвсем официални.

Човек с човека се среща, планина при планината отива, както се казва по високите краища на нашата страна.

Снимки Руслан Йорданов

Осогово - планина, разположена между две балкански столици, може да възвърне поминъка си с нов биосферен парк

Осогово – планина, разположена между две балкански столици, може да възвърне поминъка си с нов биосферен парк

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Гори, Икономики, Родни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s