Екологичните бригадири на Америка

Стане ли дума за страна – екологичен грешник, САЩ неизменно е сред главните заподозрени. Дежурното обяснение е, че ако се затегне екологичния контрол икономиката ще пострада и ще се загубят работни места. Но в не толкова далечната американска история виждаме противоположен ярък пример: по време на Голямата депресия дейностите по опазване на околната среда са били важен източник за заетост и доходи на хората. И още нещо.

„Виновник“ е самият президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт. Макар и прикован към инвалидна количка, Рузвелт бил страстен любител на природата, убеден, че простият живот близо до земята оказва несравнено благотворно въздействие върху здравето и морала на хората.

Когато идва на власт през март 1933 г., Рузвелт е изправен пред сякаш непосилна задача: от една страна да изпълни предизборните си обещания за заетост, създавана с правителствени програми. От друга страна да угоди на вездесъщите апологети на бюджетните икономии във Вашингтон. Рузвелт минава напряко, като включва посланието за икономично правителство в своите публични изяви и в същото време харчи точно толкова, колкото страната има нужда в момента.

alf_22

В сградата на AFL-CIO, най-големия профсъюз на Америка, още има следи от Новия път

Първият ход на новия президент, поел юздите на разкъсваната от депресия държава е да обявяви банкова ваканция – за впечатляващите последици от този хитър ход ще пиша някой следващ път в Блога за економика. Втори идва Законът за икономията, който трябва да успокои консервативните кръгове, втрещени от Рузвелтовия размах (за щастие на икономиката, този „икономичен закон“ така и си остава на хартия).

Непосредствено след това новият президент решава да създаде Civilian Conservation Corps, което може да се преведе по смисъл като Граждански войски за опазване на природата. За разлика от предишните две решения, всъщност от повечето инициативи на Новия път (The New Deal), които се разработват от мозъчния тръст около президента, Гражданските екологични войски са чисто Рузвелтова идея. Сутринта на 14 март – само ден след като банките са отворени отново, Рузвелт в отлично настроение споделя на съветника си Реймънд Моли, че през нощта му е хрумнала идея…

Моли е втрещен, както и повечето секретари в президентския екип. Да се изпратят стотици хиляди младежи в нищото? Къде ще живеят, кой ще ги храни и облича? При това подобно начинание изисква сътрудничество между поне 4-5 министерства. А какво ще каже Конгресът – нали преди броени дни беше решено, че няма да се харчат безсмислено държавни пари? Рузвелт разбиращо кима с глава към сътрудниците си и им нарежда идеята му да се превърне в законопроект незабавно.

На 7 април 1933 г. е записан първият доброволец в CCC – това е 19 годишният Фиоре Ризо от Ню Йорк, който има 12 братя и сестри и баща му не е работил от три години. Ризо получава два ката дрехи, бельо и обувки, полага импровизирана клетва и е изпратен някъде на юг.

CCC бързо се разраства. През юли в нея вече участват 275 000 младежи, разпределени в 1300 лагера. Основната задача на Гражданските екологични войски, да ги наречем така, е да се грижат за природните паркове и да се борят с наводнения, ерозия и пожари. Програмата е закрита през 1942 г. заради военната мобилизация. Към този момент американските младежи са построили в отдалечени краища на страната 200 хил. км. пътища, 47 000 моста, над 300 хил. бента срещу ерозия, засадили са 3 млрд. дървета и са опънали 150 хил. км. телефонни кабели.

И са се заредили с патриотизъм! Огромната част от бедните градски младежи, чиито семейства са живеели на социални помощи, никога по-рано не са били в толкова близък контакт с природата и не са си представяли колко величествена е тяхната страна. В трудовите лагери освен на яко бачкане по 8 часа на ден те са изложени на постоянно облъчване от амбициозните офицери. Един генерал се хвалел пред Рузвелт: уча моите момчета на тригонометрия, на английски правопис и дори на френски. „Нито едно момче няма да напусне този лагер неграмотно“.

Не е за подценяване и това, че момчетата най-често изпращали цялата си месечна заплата вкъщи. 25 долара тогава не били много (аналог на 457 долара днес, според калкулатора measuringworth.com), но когато семейството няма никакви доходи, и малкото е много. Средната възраст на постъпващите била 18.5 години и те оставали в системата на CCC средно девет месеца. И, средно, в края на обучението си те тежали с 15 кг. повече, отколкото в началото: хранели ги по три пъти на ден, което през Голямата депресия  било недостижим стандарт за много семейства. Както и електричеството и вътрешните тоалетни, на които се радвали екобригадирите в дървените си бараки.

alf_11Днес се счита, че Гражданските екологични войски са допринесли много за бойните успехи на САЩ през Втората световна война. CCC са изградили в милиони младежи представа за американска идентичност. Едно бившо момче от Гражданските екологични войски си спомня 60 години по-късно: „Построихме нещо. Нещо, с което можехме да се гордеем. А в онези времена нямаше много причини за гордост“.

Населението на цялата страна приема това екологично бригадирство с изключителен ентусиазъм. Радват се и военните командири, които за пръв път трябва да управляват подчинените си с дипломация и личен пример, вместо със заплахи и наказания. Естествено, умниците в градовете са скептични. Не друг, а президентът на Американската федерация на труда заявява: „това мирише на фашизъм, на Хитлеризъм, на нещо съветско“. Синдикалният лидер очевидно се страхува, че момчетата, взимащи по 1 долар дневно подбиват цената му.

Над цялата шумотевица се извисява коментарът на самия Рузвелт за CCC – първата и любимата му агенция от Новия път: „По-важна от материалните придобивки е моралната и духовна стойност на този труд. Можем да наемем огромна армия от безработни и да ги закараме в здравословна природна среда. Най-големият ни дивидент е премахването на заплахата, която принудителното бездействие оказва върху духовната и моралната стабилност на народа.“

В този исторически момент американският народ вече е бил отворен към подобни послания – след като десетилетия закусвал, обядвал и вечерял с уверения колко безценна е националната финансова стабилност.

по Michael Hiltzik. The New Deal – a Modern History. 2011, p. 65 – 69 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Екологичните бригадири на Америка

  1. inarry64 says:

    Природа, човек и труд – толкова естествено, логично и в същото време толкова трудно постижимо…Чудесна статия. Струва ми се, обаче, че има много допълнителна информация между редовете, надявам се да прочета повече за тези икономически и политически уроци в някой следващ очерк.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s