Твърде много финанси

Финансовият сектор се е разраснал до степен, която пречи на икономиката. Тази идея се опитва да си пробие път до умовете на политиците от доста време, наскоро и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие нададе предупредителен вик. ОИСР, известна още като Клубът на богатите страни, заяви в прав текст, че „по-нататъшна експанзия (на кредита и банките) най-вероятно ще доведе до забавяне на дългосрочния растеж и ще повиши неравенството”.

Разбира се, модерните финанси предоставят големи улеснения на производителите и потребителите. Но финансовата система крие в себе си много рискове. Според иконометричните анализи на ОИСР, в повечето богати страни нарастването на кредита за частния сектор води до забавяне на растежа (връзката между икономически растеж и благосъстояние е все по-спорна, но няма да се спираме на нея тук).

До един момент достъпът до финансиране е от решаващо значение за излизането на страната от капана на бедността, но след това всяка допълнителна единица кредит отнема от динамиката на икономиката.

Ефект върху растежа от различни форми на финансова експанзия

Ефект върху растежа от различни форми на финансова експанзия

Регресионен анализ на данните за БВП на богатите страни през последния половин век е показал, че прираст на кредита, равняващ се на 10% от БВП, води до забавяне на дългосрочния темп на растеж с 0.3%. Най-вреден за икономиката се оказва ръстът на кредита за домакинствата – той води до забавяне на ръста на БВП с 0.7%. Ръстът на банковия кредит спира икономиката с 0.5%, на бизнес кредита с 0.4%, и т.н. Единствено прирастът на акционерния капитал има положителен ефект върху динамиката на икономиката (+0.2%).

Защо става така? Експертите са установили няколко главни зависимости. На първо място е финансовата дерегулация. 40 години преди избухването на финансовата криза всички богати страни са започнали да разхлабват регулацията на финансовия сектор. Първоначално това е стимулирало икономическата активност. После дерегулацията отива твърде далеч и разрушава икономическите фундаменти.

Второ, в последно време има тенденция към повече банкови кредити за сметка на дългови облигации – а регресионният анализ сочи, че кредитите струват на икономиката повече от облигациите. Също така, отпускат се все повече домакински кредити и все по-малко бизнес заеми. Трето, наличието на твърде големи за да фалират банки насърчава безотговорното кредитиране.

През последните 50 години нарастването на кредита за домакинствата и бизнеса е тройно по-високо, отколкото прирастът на икономическата активност. Качеството на кредитите е ниско, при това много държави гарантират съществуването на финансовите си институции – разбира се, гарантират с ресурсите на обществото. Данните на ОИСР показват, че негативният ефект от кредита върху растежа е двойно по-висок там, където собствениците на банки не носят последици в случай на фалит.

Тези обяснения са точни и тънки и заключенията на ОИСР са смели, предвид днешното идеологическо статукво. Все пак, в обнародвания кратък доклад за негативния ефект от кредита върху икономиката липсва една всеизвестна дума: „лихва”. Не се коментира, че истинската спирачка за икономическата активност всъщност е източването на ресурси от предприемачите и консуматорите и прехвърлянето им на рентиерите, посредством сложните лихви. Критикуват се ефектите, но се премълчава причината – явно тя все още е табу.

От друга страна, в доклада ясно се посочва, че разрастването на финансовия сектор задълбочава неравенството, тъй като облагодетелства само най-богатата прослойка. „Разпределението на кредита е двойно по-неравно, отколкото разпределението на доходите на домакинствата в еврозоната”, установяват авторите. С други думи, богатите имат значително по-голям достъп до финансови услуги и кредит, отколкото хората от средната класа. Също и акции и облигации купуват най-вече богатите.

Само най-богатите 10% от населението извличат изгода от нарастването на финансовия сектор. Средните доходи на населението спадат с 0.3%, ако финансовият сеткор нараства с 10% БВП

Само най-богатите 10% от населението извличат изгода от нарастването на финансовия сектор. Средните доходи на населението спадат с 0.3%, ако финансовият сеткор нараства с 10% БВП

Регресионният анализ показва, че единствено най-богатите 10% от населението увеличават доходите си, ако финансовият сектор се разрасне. Останалите прослойки губят доходи.

Установени са и други вреди от финансовия сектор за икономиката. Заради високите заплати, много от най-талантливите студенти избират поприще на финансисти, вместо на инженери или учени. Така производственият потенциал на обществото намалява. В Европа, в единия процент на хората с най-високи доходи 20% са финансисти, в същото време „слугите на парите” са само 4% от всички заети. Дори най-ниско платените служители в сферата на финансите взимат с 15% повече от хора на сходно равнище в други сектори на икономиката.

„Реформа, която цели да заздрави финансите ще засили дългосрочния икономически растеж и ще намали неравенството на доходите”, заключават експертите на ОИСР. Предлагат се два основни механизма за дългосрочно справяне с проблема на финансовата хипертрофия. На първо място, да се избягва кредитната свръх-експанзия, тоест да не се допуска в икономиката да се образува твърде много дълг.

Регулаторната рамка Базел III, която поставя (малко) по-строги капиталови изисквания към банките се сочи за стъпка във вярната посока. Според ОИСР, следва да се предприемат и мерки за разцепване на твърде големите финансови институции на по-малки части. Вариант е това да не се прави директно, а да се въведе данък върху капитала над определен размер. Вероятно това ще доведе до ръст на сенчестото банкиране, но според специалистите това не е проблем – в крайна сметка, не обществото, а безотговорните инвеститори ще си носят риска от загуби.

Второ, нужна е концептуална данъчна промяна. Повечето страни от ОИСР са предвидили данъчни облекчения за финансиране посредством банкови кредити. Въпреки че заемите имат много по-негативен дългосрочен ефект върху икономиката от акциите, се оказва, че в повечето богати страни ефективните данъчни ставки за финансиране с акции са с над 10 пункта по-високи, отколкото за финансиране с банков кредит.

Предлага се да се въведе ДДС също и върху дейности като взимане на депозити и отпускане на кредити.

Главният икономист на ОИСР Катерин Ман преди време коментира за в. „Гардиън”: „Тези момчета са финансисти: те правят това, от което имат полза. Да направим така, че те да имат полза да направят нещо различно.”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s