150 вековни гори чакат да бъдат… опазени

21 000 хектара ценни вековни гори в момента не попадат под защитата на закона в България. Това е едно от заключенията на мащабно изследване в Западни Родопи, Източна и Западна Стара планина и Средна гора, осъществено от WWF и Института по гората към БАН. Установени са поне 150 горски екосистеми, обособени в масиви от минимум 2 ха, които притежават характеристиките на гори във фаза на старост – и се намират извън зони на строга защита.

Вековните гори, или горите във фаза на старост имат много високо значение за биоразнообразието. В хралупите на дървета на възраст над 120, а понякога и над 350 години си правят дом множество редки видове. Мъртвата дървесина в старите гори също изпълнява важна средообразуваща функция. Вековните гори имат съществена роля и за регулацията на водния цикъл, тоест за предотвратяване на наводнения и за осигуряване на вода за бита, селското стопанство, промишлеността.

В същото време изсичането на старите гори носи сравнително малка парична полза. Повечето вековни дървета не представляват особен икономически интерес, тъй като са криви, изкорубени, растат върху труднодостъпни терени. Дървесината им се ползва основно за горене.

Ако старата гора продължи да съществува, тя ще носи повече пари, отколкото ако бъде изсечена.

Многобройните екосистемни ползи на стоящите стари гори: за биоразнообразието, включително по линия на лова, за туризма, за водното стопанство, за предотвратяването на ерозия и наводнения, струват много повече, отколкото няколко кубика криви дърва за огрев.

Доскоро в българската наука и практика господстваше друга гледна точка, изтъкна доц. Цветан Златанов, един от авторите на изследването – „Ако гората не се стопанисва, тя ще загине”. Фактите го опровергават. Проучените стари гори от бук, черен бор и смърч показват, че дори при възраст 300 години в естествените горски екосистеми няма признаци на загиване.

Този нов подход бавно намира път към държавните институции, които все още говорят за „управление на вековните гори”. Все пак се задава позитивна промяна: в момента у нас се разработват важни нормативни документи, които ще допринесат за устойчивото стопанисване на горите, например проекто-наредбата за екосистемните ползи от горите.

Вече е в сила препоръката в Наредбата за сечите в горите (чл. 4 ал. 1 т. 2) да се определят не по-малко от 10% от площта на естествените гори в България в мрежата НАТУРА 2000 като зони за опазване на гори във фаза на старост. Определените зони тепърва трябва да се отразят в плановете на горските стопанства и в заповедите за обявяване на защитените зони по Натура 2000.

В момента в строго защитени територии попадат 76 000 ха гори във фаза на старост, което е близо половината от вековните български гори. Осигуряването на защита за установените от Института по гората и WWF 21 000 ха вековни гори ще гарантира, че две трети от българските вековни гори ще бъдат поставени под защитен режим. Преценява се, че около 4% от горите на България са вековни.

В някои случаи изследователите буквално вървят по петите на дървосекачите. Тъжен пример е 160 годишна букова старопланинска гора край изворите на р. Камчия, в която през 2015 г. е проведена „възобновителна сеч”.

Макар че разработва нормативни документи за устойчиво управление на горските територии, държавата следва и стратегия за „отваряне на затворени горски басейни”. С мотива да се предотвратят горските пожари се насърчава дърводобива в някои от най-ценните и запазени горски площи на България, изтъква инж. Александър Дунчев от WWF.

Въпросните 150 вековни гори, които чакат да бъдат опазени, в някои случаи се нуждаят и от поставянето под защита на по-млади горски масиви в съседство, за да може да се формира пълноценно местообитание, посочва инж. Златанов. „Трябва да дадем време на гората да остарее”.

Снимка: Пламен Горанов

Снимка: Пламен Горанов

Благодарение на изследването на Института по горите и WWF държавата разполага с научна методика за определяне на гори във фаза на старост. Налице са подробни картографски данни за българските гори. На разположение са и няколко институционални механизми за защита. Единствено „политическата воля” днес определя дали вековните гори на България ще бъдат опазени.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Гори and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s