Страх и медии

Пътуваме в края на август по живописния път досами морския бряг на остров Самотраки. Настроението в колата е ваканционно приповдигнато, по радиото звучи жизнерадостен джаз и припяваме. Изведнъж станцията се размества и превключва на Българското национално радио. Няма да кажа на коя точно станция, че имам много приятели там. Послушахме пет минути и цялата ни радост от живота и почивката сякаш се изпари. Войни, трупове, политически скандали – след петнадесет минути се сетихме да спрем излъчвателя, но злото вече беше сторено. Денят бе помрачен.

Страхът продава, страхът подчинява, страхът е може би най-важният инструмент на властта. Навсякъде по света медиите са проводник на страх: много често умишлено раздухван, но вероятно вече също и по навик. Все пак, ако сравним положението на нещата в България с медийната атмосфера в други страни, ще си обясним много от екзистенциалните проблеми на българите – например масовото изселване и запазеното място на най-нещастна нация в света. Медиите в България вдишват политика и издишват страх и ужас, докато не доведат аудиторията си до ступор – след което й пробутват и скандални назначения, и въпиющи злоупотреби, и фрапиращо незачитане на законите, и крайна политическа наглост.

През април 2010 г. в Исландия изригна онзи вулкан с непроизносимото име, изпусна голям облак прах и разстрои самолетното движение в цяла Европа. Спомням си, една съботна или неделна сутрин тогава се разхождахме из софийските улици, времето беше слънчево и свежо, птички, деца – пролет. Понечих да си купя кафе от една будка и неволно погледнах към стенда с вестниците… Всъщност тогава ми се отвориха очите, че в България няма различни вестници в конкуренция помежду си за читатели и реклама, а една голяма свързана система за внушение.

vulkan„Лятото се отменя!” – тръбеше с огромни букви от първата си страница най-масовият ежедневник. „Страх и ужас в Европа!”, „Апокалипсис в Европа!” – пригласяха конкурентите. Друг вестник бе избрал да предаде същото послание по-обстоятелствено. „Транспортен хаос в Европа, заради вулканичния облак се очаква мразовито лято”. Естествено, цитатите не са дословни, но са коректни, достатъчно точни. По-интересно беше, че „конкуриращите” се издания бяха използвали и еднакъв визуален материал и той беше череп. В една от разновидностите – прозрачен образ на зъл демон. Призрак витае наоколо и ни чака нещо ужасно. В Исландия изригват страшни вулкани и скоро идват насам… Точно пък да хрумне едновременно на няколко различни вестника да онагледят вулкан с череп?!

Има ли толкова наивни хора още да им вярват? – с право би попитал скептичният читател. По-голямата част от приятелите ми нямат телевизор вкъщи и отдавна не гледат „централните новини”, още по-малко четат ежедневници. Но това само по себе си не променя медийната среда, в която са потопени милиони наши сънародници и която определя политическия дневен ред. Ефектът е същият както когато се снима филм и умели кинаджии подреждат декорите. Защото съботната или неделната ни априлска разходка включваше и такъв елемент: на улица „Московска” точно пред сградата с орлите снимаха филм за Втората световна война.

За нуждите на изкуството бяха свалили надписите на банката, която сега държи къщата, а по улицата бяха паркирани лъскави германски автомобили от първата половина на миналия век. Погледнато от определен ъгъл, на това място действително нямаше нищо, което да доказва, че живеем през 2010, а не през 1942 г. Така и с медиите: те си показват фалшифицираната реалност, пък все ще се намери кой да ги гледа / слуша / чете – и да заживее в тяхната фалшива реалност.

Има една още по-забавна история, свързана с медии, вулкани и Исландия. Когато през октомври миналата година бях в Рейкявик на журналистическо пътуване, се срещнах с едно българско семейство, което живее там от много години. Поканиха ме на вкусна вечеря и сред сладките приказки стана дума и за това, че домакините често гледат български новини по телевизията. След това разговорът се прехвърли към вулканите и ми обясниха следното:

Под ледника Мюрдалсьокул дреме огромният вулкан Катла. Той е много активен, изригва на всеки 40 – 80 години и тогава лавата пробива дебелата ледена броня, която го покрива. От стопения лед потича бурен порой – на пика на сеизмичната активност той може да е по-голям от оттока на реките Амазонка, Нил, Мисисипи и Яндзъ, взети заедно. Катла не е изригвала от 97 години. Властите в Исландия са наясно със заплахата и населението преминава през задължителни инструктажи какво да прави и къде да се евакуира в случай на голямо изригване на вулкан.

Та през въпросната 2010 г., когато изригна много по-малкият вулкан с непроизносимото име, хората в Исландия били редовно информирани за ситуацията. Домакините ми дори следели с любопитство излъчваните кадри на природната стихия – дотогава, докато не се случило да чуят и българските новини за вулкана. И тогава разбрали колко страшно в момента е положението в Исландия. „Гледахме и не вярвахме” – разказваха ми те, „наистина ли такива страшни неща се случват толкова близо до нас? Да не би пък исландските власти нещо да крият?”

Но не: всички в Исландия били информирани и спокойни, точно каквито са медиите. Ако съдим по българските медии, явно от всички хора в България се очаква да са дезинформирани и изплашени.

Да, страхът продава. Възможно е някои наши издания с по-малък потенциал да се водят единствено от комерсиалния мотив и да не таят някакви политически задни цели. Но по всичко личи, че в големите медии у нас се прилага сходна схема за сплашване на народа. Или за неговото умиротоворяване, ако такава е политическата повеля.

Не само медиите са източник на страх в обществото. Проблемът идва тогава, когато медиите се превръщат единствено и само в това. В крайна сметка, след като изплашиха народа, че Саддам има химическо оръжие, американските и британските медии внесоха и нотка успокоение заради блестящите победи на сънародниците си на бойното поле. След като пълноценно се поддадоха на паниката от борсовия срив през 2009 г., западните финансови медии, често противоречейки на здравия разум, дружно сътвориха историята на „икономическото възстановяване”.

В българския случай, следвайки повелята на Главните Редактори, от десетилетия има криза, страх, смърт, разстрел, бой, буря, труп, град, глад. Ако ползваш български медии, нямаш извинение, ако не си емигрирал – или поне вцепенен.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени, Родни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Страх и медии

  1. Димитър Смилянов says:

    Чудесна статия! Положението в българските медии е трагично, в буквалния смисъл на думата. И проблема не е само в страховитите заглавия и насждането на паника, но и във неточната фактология.
    Ще дам само един от хилядите примери: Заглавие във сайт: “Оси масово предизвикват катастрофи”, а отдолу: “През последните седмици има десетки инциденти с шофьори, загубили контрол над управлението заради ужилване, алармират пътни полицаи и лекари.” Колко точно са тези инциденти и за колко време? Естествено, не се посочват числа (повечето български журналисти са скарани с числата, защото смятат, че те са прекалено скучни за читателите), а в самата статия се споменава за три случая. Кои са тези полицаи и лекари? Естествено, няма нито едно име. Още по-надолу: “Като цяло в последните години имаме бум на ухапани от оси, пчели и стършели, твърдят токсиколози.” Бум? Естествено, не е посочена никаква статистика. Токсоколози? Кои? Няма имена.
    В интернет положението е много по-лощо, отколкото в “традиционните” медии, защото десетки сайтове (не само за новини) с наслада преписват глупости едни от други. Така злото се разпространява много по-лесно.
    Едно от любимите занимания на българските журналисти е да броят трупове. Колкото повече, толкова по-добре. Затова аз ги наричам “трупобройци”.

  2. Димитър Смилянов says:

    Процеса е двупосочен – страха води до сплашване (т.е. до чувство за безпомощност) и безкрайни оплаквания, а наплашения човек се страхува от всичко, а най-вече да поеме пълната отговорност за живота си. Поради това процеса се самоподдържа и затова е толкова трудно да се излезе от този омагьосан кръг. Положението още повече се утежнява от факта, че в повечето български медии не се забелязва никаква воля за промяна към по-добро. А с засилващата се тенденция за отдръпване от новинарските емисии и всекидневниците, истериията в телевизиите и вестниците очаквам да нараства. Те дотолкова са затънали в блатото на страха, че се съмнявам, че вече е възможно да преживеят катарзис. А както споменах по-горе, те не и стремят към такъв. Автора на статията отлично е анализирал защо. Никога няма да излязат със заглавие от типа “Променяме редакционната си политика – изоставяме политиката на страха”, нито ще го направят тихомълком. Както има един английски израз “If it bleeds, it leads” (в свободен превод – “Ако има кръв, то новината е водеща”).

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s