Неадекватен проект за План за управление на НП Пирин

Разработката на „Пролес инженеринг“ е манипулирана и непълноценна

PirinКлючът към проекта за нов план за развитие на Национален парк Пирин лежи на 29-ия лист от документа, изготвен от „Пролес инженеринг“ ООД: „дългосрочната визия“ за тази територия е в следващите 50 години тя да се превърне в биосферен резерват, по смисъла на програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Подобна стратегия означава да се понижи от втора на пета категорията на защитената територия, според критериите на Международния съюз за защита на природата.

Проектантите са предвидили съществено увеличаване на туристическата зона в парка. Територията за туризъм и буферната зона към нея се предвижда да заемат над 5 000 хектара, или 50 квадратни километра. Това е 13.1% от площта на парка. Да се планира така означава да  се отрича, че планината Пирин има природозащитна стойност като цяло, като една територия, в която приоритет има опазването на природата.

Въпреки това проектантите на фирмата твърдят, че с плана си осигуряват НП „Пирин“ да остане в списъка на Световното природно наследство, опазват се представителни местообитания и видове и естественият характер на екосистемите около резерватите се запазва.

Вместо това в новото зониране на парка (което само по себе си е слабо аргументирано) се вписват 2800 ха „туристически предложени нови територии.“ В сегашния План за управление за туризъм, сгради и съоръжения са предвидени 2.8% от територията на парка, съответно „Пролес“ планира 4.7 пъти увеличаване на туристическата зона, или снемане на природозащитен статус от 40 квадратни километра. Както се вижда от „визията“, това ще е първата хапка. През 2001 г. беше учредена концесия за ски зона върху 99.55 ха, сега ски зоната е над десет пъти по-голяма.

Акцентирайки върху някои проблеми на управлението на природните ресурси на парка – ерозията от пашата, зарастването на някои езера или битовите условия в хижите, главният проектант е опитал да прикрие неблагоприятното въздействие върху околната среда от масовия туризъм. В парка пасат 3600 говеда и конкуренцията им за паша със стадата овце надали е по-тежък товар за екосистемите в Пирин от преброените 100 000 туристи през лятото и 140 000 туристи през зимата. Не се дискутира натоварването от ски туристи и техните 20 000 автомобили, но пространно се коментира утъпкването на пътеките от пешеходни туристи и животни.

От много години Пирин има туристически профил, който е устойчив, за разлика от масовия ски туризъм. Разрастването на ски туризма уврежда потенциала за активен планински туризъм и рехабилитация, но подобно нещо не е хрумнало на проектантите. Дори не е направен опит за анализ на въздействието от масовия, индустриален тип туризъм върху екосистемите в целия парк. Вместо това, в съпътстващия сборник „Социално – икономически аспекти“ четем:

„Планината Пирин и региона, обитавани и използвани от древни времена, свързана с митологията и историята на българите и общностите които са я населявали, преминали сякаш през тунела на времето достигайки до наши дни и съвременното виждане за туристически продукт и ползване на територията. “

Пунктуацията на това изречение е запазена, мисълта на автора продължава перфидна, за да не остави съмнение дали трябва или не трябва да се разширява туристическата зона в Пирин: „От днешна гледна точка, времето на негативното и некоректно отношение към природата сякаш е преминало връхната си точка.“

Проектът на план за управление на НП „Пирин“ на „Пролес инженеринг“ страда от вътрешни липси и несъответствия, които го правят непригоден за нуждите на управлението. Не е постигнато съответствие между декларираните цели и предвидените мерки. Предвижда се урбанизация или понижено ниво на природозащита на 40 кв.км. планински екосистеми, които в момента са оценени като Световно природно наследство, без оценка как това ще се отрази на цялата площ на парка. Не е извършен и икономически анализ по същество, който да покаже какви са паричните ползи от разширяването на ски територията, какви ще са данъчните ползи от това за държавата, как ще реагира имотният пазар, и множество други пропуски от същия ранг.

Освен че не се съобразява с това, че Пирин е национален парк и световно наследство, също и в общински план проектът следва изкривени интереси. Площта на Националния парк, попадаща в „ски – общините“ Банско и Разлог е само една трета от общата площ, разпределена между 7 общини. Земята на Националния парк е изключителна държавна собственост и този публичен ресурс е на път да облагодетелства частни актьори, чиято дейност със сигурност ще увреди природния капитал.

На някои места в плана и в сборниците с материали към него са обнародвани подробни изследвания с научна и управленска стойност – но само по частни въпроси. В същото време проектът е изпъстрен с технически грешки, които не винаги са плод на недоглеждане, но и на некомпетентност и/или желание да се обосноват бизнес интереси. С техни думи да се аргументират „туристически предложени нови територии“.

Проектът не прави анализ на комуникациите със Световната конвенция за наследството, които ясно показват, че по-нататъшното развитие на ски туризма е несъвместимо с природозащитния статут на Пирин.

Проектантите използват като термин „буферна зона на ЮНЕСКО“ – макар че именно заради тази зона българската държава дава през 2014 г. обяснения  на Световния комитет по наследството на ЮНЕСКО, като обеща, че Министерският съвет няма да приеме преразглеждане на плана за управление на НП Пирин по настояване на община Банско.

С план за управление като проекта на „Пролес инженеринг” равнището на природозащита в Национален парк „Пирин“ рязко ще намалее. Ще се засили дърводобивът, туристическите и урбанизираните зони ще нараснат поне 5-кратно. Икономическото натоварване ще доведе до промяна на ландшафта, който и в момента е стресиран от безконтролното движение на моторни шейни.

Непълен е анализът на въздействието на климатичните промени върху ски бизнеса в региона (т 1.8.3). С половин уста е признато, че 14% от ски пистите са ерозирали, след което се твърди, че в ски зоната от 1004 ха „изграждането и функционирането на всички съоръжения и сгради е свързано с необходимите екологични норми“. В проекта пише, че пашата на домашни животни влиза в конфликт с туризма (т 1.16.4.11), което е нелепо. Отделът, посветен на формите на туризма в Пирин, страда от силни дефекти. Непълноценен е също и текстът на социално – икономическата оценка (т. 1.22).

Спорната констатация, че състоянието на хижите е незадоволително, а интересите в ски туризма са най-големи, не се осмисля от гледна точка на дългосрочното устойчиво развитие на планината.

Без анализ на традиционния поминък и устойчивите алтернативи се твърди, че ски зоната е „основополагаща инвестиция“, даваща „силен тласък в развитието на целия регион“. В същото време таблиците с броя на населението показват, че жителите на община Банско след изграждането на ски зоната са намалели с близо 10%. Това говори, че големите бизнес интереси не носят пропорционални ползи на местните хора.

На няколко пъти в текста се прави откровена реклама на „Пирин Голф“ комплекс, където, цитирам, „традицията в архитектурата е съчетана с качеството на инфраструктурата и равнището на услугите“.

„Пролес“, по-скоро интересите, които са поръчали този проект, залагат като приоритет, цитирам: „планиране и реализации за използване на НП като туристически ресурс“.

Преценява се, че в Пирин има „прекалено развита мрежа от (пешеходни) туристически маршрути“, което се отразява зле на екосистемите – и на няколко пъти се подчертава, че ски зоната не води до загуба на местообитания. Едва ли не, ски зоната е неутрална спрямо околната среда. Явно активният туризъм по пешеходни пътеки и хижи отклонява приходи от поръчителите на проекта.

Планът за управление на НП Пирин, изготвен от „Пролес инженеринг“ ООД е с неадекватни приоритети. Полезното в него е проведеното социологическо изследване, но в текста то не е анализирано в дълбочина, всъщност почти не е споменато. Има защо – от социологията се вижда, че българите искат Пирин да се запази и не са склонни да правят там компромиси със защитата на природата.

 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени, Родни and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Неадекватен проект за План за управление на НП Пирин

  1. е says:

    Браво, благодаря за ясния анализ на една застроителна поръчка прикрита под името план за управление на парка. Успоредно с нея върви и другата поръчка на Пролес – застрояването на Витоша. Не знам защо протестирахме през 2012 г. имаше ли смисъл изобщо, след като постигат същото позволение за застрояване вместо с поправки в закона – чрез план за управление на прак Витоша.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s