Ако има добри финанси, ще има и добри политики

Всъщност колко пари са нужни, за да превърнем света в малко по-добро място за живеене 

България няма да бъде представена подобаващо на форума “Финансиране за развитие”, който ще се проведе в средата на юли в етиопската столица Адис Абеба. Тази световна конференция под егидата на ООН е трета по рода си след срещите на високо равнище в Монтерей през 2002-ра и в Доха през 2008 г.

Целта на “Финансиране за развитие” е да мобилизира средства и да очертае финансовите стратегии за справяне с болестите на този свят –  масов глад и мизерия, неграмотност, епидемии, липса на елементарни хигиенни условия. В предишните две издания на престижния форум българският президент взе участие и направи адекватни изявления. Третата, вероятно най-важна проява, ще мине без родния държавен глава.

От този пропуск в лятната програма на Росен Плевнелиев губи само България. Лишаваме се от високопоставено участие в срещи, на които се създават стратегически съюзи и се взимат важни решения. А 2015-а е ключова година за света. Тогава настъпва “падежът” на Целите по развитие на хилядолетието, които бяха формулирани още през 2000 г. Напредъкът по някои от тях е безспорен, от друга страна, в нашия технологичен век над 2.5 млрд. души все още нямат тоалетна. В някои африкански страни целта за всеобщо начално образование ще бъде постигната след най-малко 20 години. Нужна е  и предстои коренна промяна на подходите към развитието.

Конференцията в Адис Абеба от 13 до 16 юли е първият от трите световни форума, насрочени за настоящата година и с последици за следващите поне 15 години. От срещата на високо равнище в Ню Йорк през септември се очаква да формулира новия дневен ред и целите на устойчивото развитие. А в края на годината конференцията за климата в Париж се очаква да постави още по-високо летвата за всички. “Финансиране за развитие” е най-техническата от тези прояви, но тя е ключ за успеха на останалите две. Ако има добри финанси, ще има и добри политики.

Развитието като печалба

Както може да се очаква, сблъсъкът на интереси в навечерието на този форум е огромен. Върви борба за всяка дума в отдавна подготвяната заключителна резолюция. Организации за човешки права като ActionAid и Oxfam предупреждават, че решенията следва да са достатъчно амбициозни и че има риск фокусът да се измести от истинските нужди на развитието към търсене на нови източници за печалба в света на парите. “Мобилизацията на ресурси”, твърдят активистите, следва да води не просто до растеж, а да гарантира адекватни публични блага, изкореняване на екстремното неравенство, преразпределяне на доходи, премахване на изкривяващи субсидии, осуетяване избягването на данъци от мултинационалните корпорации.

Международният валутен фонд не е толкова ентусиазиран. Наскоро Мин Жу – заместник  управляващ директор на МВФ, коментира, че подготвяните 17 цели и 169 задачи в рамката на Целите по устойчивото развитие след 2015 г. имат цена, която се измерва в трилиони – докато богатите страни отделят като помощ за развитие милиарди. Колегата му Бертран Бадре, главен финансист на Световната банка, внесе успокоение, че “в момента трилиони долари в частния сектор търсят доходност и това може да е благоприятна възможност за развитието”. С други думи, нагласата на върха е “Да спечелим пари, докато правим добро”.

Всъщност колко пари са нужни, за да превърнем света в малко по-добро място за живеене? Вездесъщият икономист Джефри Сакс в скорошна обемиста публикация ги сметна в порядъка на 2-3 трилиона долара годишно (Financing Sustainable Development, May 2015). Според други изчисления на “клуба на богатите страни” ОИСР, за да се освободи светът от зависимостта си от въглища, нефт и газ до 2050 г. ще са нужни общо 36 трилиона долара.

Подобни суми главозамайват и лесно оставят впечатлението, че без съгласието на властелините на финансите световното развитие е невъзможно. Но по-детайлен поглед върху изчисленията на Сакс показва, че сметката за решаване на най-важните проблеми на света е значително по-ниска – до 172 млрд. долара годишно. Тези пари, над десет пъти по-малко от планираните финансови операции за развитие, са достатъчни, за да осигурят на хората в бедните страни модерна енергия, сигурност за изхранването, вода, образование, здравеопазване. Конкретно въпросите за водоснабдяването и канализацията в света може да се решат с 27 млрд. долара годишно.

Сметката се надува от планираните инфраструктурни проекти и от мерките за намаляване на последиците от промяната в климата. Някои от тези инфраструктурни проекти са изключително спорни, включително защото по правило са съпроводени от ужасяваща корупция. За рисковете на климатичното финансиране ще стане дума след малко. Така или иначе заявените трилиони отклоняват вниманието от належащите нужди там, където няколко милиарда биха подобрили или дори спасили живота на милиони хора. За сравнение – през 2014 г. официалната помощ за развитие достигна 135 млрд. долара. И сега като „помощи за развитие” се дават почти толкова пари, колкото са обективните нужди на бедните страни. Въпросът е за какво се дават.

Страната на победилото пазарно развитие

Три или четири държави в Африка може да се похвалят с по-висок от България реален икономически продукт на глава от населението: това са Екваториална Гвинея, Ботсвана, Габон, доскоро и Либия. Този факт е достатъчно красноречив. У нас помощта за развитие е сложна тема и обикновено приключва с аргумента, че “на нас трябва да ни помагат, не ние да даваме”. А и нали след краха на социалистическия режим външният ни дълг се увеличи с милиарди заради необмислена подкрепа за развиващи се страни, гравитиращи около съветския блок.

Така или иначе България няма как да се изолира от световните процеси. Още не са измислени достатъчно високи огради, които да спрат пороите от отчаяни хора. Помощта за развитието на бедния свят е инвестиция за справяне с бъдещи емигрантски проблеми, тоест тя е важна дори по най-егоистични подбуди. При това никой в света няма да уважи манталитета ни на бедняци, тъй като членството в Европейския съюз вече ни поставя в различна позиция.

Независимо дали обикновеният човек го усеща, България попада в категорията на страните със средни към високи доходи (upper middle income countries). Отдавна се коментира, че държавите от нашата черга следва също да допринасят за световните цели по развитието с поне 0.1% от брутния си национален доход – в нашия случай  с 80 млн. лв. годишно. Освен това страни като нашата вече няма да получават грантове, а само кредити.

В изказването, което президентът Георги Първанов направи на предишната конференция “Финансиране за развитие” през 2008 г., от разстоянието на времето се виждат и спорни моменти. Тогава той представи България като страна, в която преходът към демокрация е вече приключил, и то успешно. Първанов отчете успехи в установяването на свободни пазарни отношения и ни похвали заради навлизането на големи чуждестранни инвеститори. Независимо от всичко в Доха България беше представена от държавния си глава. През 2015 г. президентът Плевнелиев ще пропусне. Това впрочем ще му спести необходимостта да вземе отношение по касаещите България послания в Адис Абеба: че са нужни прогресивни данъчни реформи и по-адекватно данъчно третиране на чуждестранните инвеститори.

Устойчиво развитие = свободна търговия

След като прирастът на световното богатство в ерата на глобализма не облекчи в подобаваща степен положението на най-бедните, се надига хор от критични гласове: явно сме сбъркали пътя, а не превозното средство. Вероятно се нуждаем от радикална реформа на световната финансова система, която да включва и международните финансови институции. Все пак Китай и Бразилия си поделят 5% от правото  на глас в МВФ, а Германия и Франция все още държат 10%.

Засилва се и критиката към дейността на Световната банка. Механизмът “Финансиране на политиките за развитие” не подлежи на публичен контрол, същото се отнася до “Ориентираната към резултати програма”. С тях банката може да даде рамо на спорни проекти, без никой да й държи сметка. В Узбекистан тя например финансира отглеждане на памук, за прибиране на който се използва принудителен и детски труд. Дотук банката е постигнала “значителен прогрес в диалога с правителството за справяне със системните въпроси” (Bretton Woods Observer, 2015).

Световната банка стои зад дейността на минните компании, финансира експанзията им в бедните страни и нарича също и това “помощ за развитие”. Инвестицията за изграждане на мегаязовира Inga 3 на река Конго може да достигне 15 млрд. долара. Световната банка осигурява средствата за строеж на 3800 мегавата енергийни мощности, огромната част от които ще работят за нуждите на мините и за износ, а каквото остане – ще отиде за столицата. Проектът е с етикет „за развитие”, но игнорира факта, че 90% от хората в Демократична Република Конго нямат достъп до електричество.

Какво чудно, щом и ръководителите на най-могъщите страни прибягват до подобни хватки, щом стане дума за глобални ангажименти. След срещата на Г-7 в баварския хотел “Елмау” медиите гръмнаха с новината, че Великите сили са се договорили да спасят климата. Според комюникето в края на срещата страните от Г-7 препоръчват декарбонизация (отказ от въглища, нефт и газ) на световната икономика до края на века. Колко удобен срок за изпълнение на задача – и какъв чудесен параван за намеренията да се подпишат още следващата година спорните споразумения за свободна търговия TTIP, TTP и TiSA.

Едва ли има нужда вече да се доказва, че свободната търговия е изгодна за силните икономики и ощетява слабо развитите страни, превръщани за вечни времена в износители на ресурси. Но толкова перфидни са плановете на богатия свят, че в официалните документи на Г-7 “устойчиво развитие” и “свободна търговия” вървят ръка за ръка като мили сестрички. Нито дума за това, че ръстът на световната търговия ще доведе до засилен превоз на стоки, по-високо търсене на горива и повече въглеродни емисии. Е, до края на XXI век все ще ги намалим.

Вредни иновации

Със сравнително скромни средства при сегашния напредък на технологиите може да се постигнат големи резултати по отношение на световното развитие. Но интересите на големия капитал явно са други. Търсят се нови цели, нови житейски модели, нови отрасли, които да поемат и да оплодотворяват скучаещите капитали. Стагнацията, в която е изпаднала световната икономика след краха на имотния пазар, ще се преодолее само с нов прилив на инвестиционен ентусиазъм. В това се крие истинската стойност на инфраструктурното развитие и на инвестициите в зелена енергия в Третия свят.

Днес световните финансови гурута препоръчват “иновативно финансиране” на развитието. Като такъв напредничав източник на пари например се предлага схемата “ресурси в замяна на инвестиции”. Добивните компании ще си спестят данъци и концесионни отчисления и ще си дълбаят свободно за петрол и метали, в замяна на което ще изграждат инфраструктурата на нуждаещите се южни страни (Financing for Development Post-2015. World Bank Group, p. 12).

Ако силните на този свят действително искат да подпомогнат развитието, те имат десетки по-добри възможности да го сторят. Уини Бянима, изпълнителен директор на Oxfam International,  обобщава: “Вместо да търсим иновативни решения на стари проблеми, нужно е да подновим ангажимента си към старите решения.” Според UNCTAD, поделението на ООН за търговия и развитие, бедните страни се лишават от 100 млрд. долара годишно, тъй като корпорациите прехвърлят печалбите си към данъчни убежища. Други 138 млрд. долара “изтичат”, тъй като бедните са предоставили неоправдани данъчни привилегии на чужди компании.

Световната банка, МВФ и Джефри Сакс днес усърдно обмислят финансови иновации за развитие, но само две думи правят усилията им напразни, и те са “данъчна справедливост”.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални and tagged , . Bookmark the permalink.

One Response to Ако има добри финанси, ще има и добри политики

  1. Димитър Смилянов says:

    Не са нужни много пари. Нужна е пълна смяна на приоритетите – от пазарно-технологични, каквито са сега, към морално-духовни, които биха дали реална перспектива за спасение на нормалността и за тържеството на искрената загриженост за бъдешето на човечеството и на Земята като цяло. Но как би могло да се стигне дотам? За мен е очевидно, че в реалния живот прехвалената “пазарна” икономика, не само, че се разминава драстично с розовите си теоретични постулати, но води и до пълна разруха на околната среда, морала и духовността. И извода, че тя облагодетелства главно богатите страни и народи – за сметка на бедните такива – не е признак на левичарско мислене (което при цялата “противоречивост” и условност на този термин е малко по-адекватно от антихуманното “дясно” мислене; но тази противоречивост се дължи главно на сегашната фасадно-представителна партийна система), а на желанието на все още малкото на брой хора, които реално – в мислите и в действията си – поемат своята отговорност за бъдещето.
    За мен отговора е един – чрез пряката демокрация. Но тук се появява един важен въпрос със относителноо лесен отговор – какво би накарало (очевидно те няма да го направят “доброволно”) силните на този свят да сменият посоката на световното развитие? Очевидно проблемите с климата не могат да ги прнинудят да сторят това, а широките народни маси са твърде заети да правят пари и кариера на всяка цена – а и мисленето им е главно от типа “аз само съм тук и сега; животът е твърде кратък, за да се интересувам от миналото и да ми пука за бъдещето”. А какво би станало, ако същите народни маси осъзнаят, че всичко зависи от тях и, че тези които дърпат конците (в буквалния смисъл на думата; тук не става дума за каквато и да е конспирация) са изключително уязвими? Например, да си представим – съвсем хипотетично – че болшинството шофьори изведнъж решат да използват по-разумно колите си, а не както е в момента – за щяло и нещяло? И този “бойкот” продължи седмици или дори месеци? Как ще се отрази това на световната нефтена индустрия? За мен отговора е следния – биха сменили посоката само, ако бъдат принудени от критична маса хора, които са осъзнали истинското предназначение на човека. Следователно най-важния въпрос е следния – как да бъде достигната тази маса? Според мен чрез индивидуална смяна на личните приоритети към адекватни такива и тяхното претворяване в дела, но не за седмица или две, а за цял живот. Когато тези хора достигнат критичен брой, ще се появи и реалната възможност за адекватно развитие.
    Основния проблем е, че повечето хора не вярват, че всичко зависи от тях – но само ако се държат отговорно и солидарно. А повечето хора дори и не се замислят, че термина “устойчиво развитие” (в смисъла, който този термин се употребява в статията, а не в официалния такъв) не е просто една от многото модни фрази, с които ни заливат на всяка крачка, а основен залог за доброто бъдеще на човечеството. И това развитие не е проблем само на професионалните политици, икономисти и т.н., а на всеки от нас.
    Има една много красива и мъдра притча – “Всичко е твоите ръце”. Какво в нея животът на пеперудата е изцяло в ръцете на надменния ученик, така и в нашия живот бъдещето се гради от всеки един от нас. Този израз звучи клиширано, но това не го прави по-малко верен.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s