Дължава

Мизерните доходи на българите остават без съществена промяна, за сметка на това държавният дълг стремително расте. Към края на март – от тогава са последните официални данни, българската държава дължи 12.245 млрд. евро на кредиторите си: 4.3 млрд. евро на вътрешни и 7.9 млрд. евро на външни. В това число не влизат дълговете на държавните предприятия и висящите търговски дела срещу България. Само през месец март дълът на страната е нараснал с 1.6 млрд. евро и съотнесен спрямо БВП достига 28.7%. За броени месеци задлъжнялостта ни се вдигна с 10 пункта и достигна около 3300 лева на калпак (включително пенсионерите и бебетата).

Ако всичко това беше донесло някакво подобрение на жизнения стандарт, или поне ако имаше надежди за светло бъдеще, тоест ако дългът беше теглен за някаква важна инвестиционна програма, можеше да го преглътнем. Дори да приветстваме. Но дългът на държавата днес нараства без населението да извлича насрещна полза от това. Единственото утешение, което ни се поднася, е, че не сме се превърнали на „гърция”.

Да, ама в Гърция въпреки омерзителния дълг сякаш има държава – вие се, усуква се, слабичка е, но не иска да се прекланя пред чуждите сили. Стиска си пристанищата, не иска да продава острови и да уволнява учителки. У нас пък, вместо държавата, която отдавна я няма, вече набира сили дължавата.

Казаното не оправдава ужасното безочие, което се изля сред нас през февруари под формата на критики срещу споразумението за привличане на 8 млрд. евро от външните дългови пазари. Уговорката за новия дълг беше постигната в края на 2014 г. между Министерството на финансите и световните финансови акули зад гърба не само на населението, но и на редовите политици. Да, ужасно е дългът да нараства с 16 млрд. лв. само за три години. Да, ужасно е решенията за обществените финанси да се взимат по толкова подмолен начин.

Но със сегашната ни макроикономическа система просто нямаше друг начин да не рухнем, ако не изтеглим този дълг. Нито имаме централна банка, която да създаде повече пари и така леко да охлаби хватката на кредиторите, нито имаме „политическата воля” да преразпределим данъчната тежест в обществото така, че Ванката от петия етаж да не плаща по-голям дял от доходите си на дължавата, отколкото господин министър директор началник генерала Иванов.

С други думи, ако не искахме новия външен държавен дълг, трябваше да приемем:

А) премахване на валутния борд и преминаване към активна парична и фискална политика, провеждана от държава с Кейнсиански уклон;

Б) рязко повишаване на данъците за богатите и за големия бизнес;

Има поне три алтернативи: само А, само Б, едновременно А и Б (най-реалистично би било частично А и смело Б). Но по време на дискусиите около въпросните 16 милиарда лева не чухме икономист или политик да представи нещо подобно на публичното внимание.

Напротив, вместо да се обърнат към същността на проблема за заместването на държавата с дължава, професионалните критици (критици, защото са в опозиция и критици, които искат да изпъкнат като експерти) посъветваха държавата най-сетне да се самоубие. Те масово опитаха да лансират възможно най-вредното решение: вместо да теглим нов дълг, за да изплатим стария, трябвало да покрием борчовете си с текущи доходи. И, разбира се, да кажем завинаги „не” на бюджетния дефицит.

Има поне пет смазващи аргумента срещу тези внушения, ама вместо да се опитвам да доказвам очевидни неща на хора, които не слушат чужди аргументи, я по-добре да ви разкажа историята за изплащането на външния дълг на Румъния по времето на Николае Чаушеску. Ще ви я разкажа в някой от следващите дни.

Междувременно свещените крави „валутен борд” и „икономически пасивна държава” продължават да си преживят необезпокоявани в задния ни двор. Те дъвчат националното богатство и ги дои сами знаете кой.

От валутния борд по-специално огромната полза извличат търговските банки, тоест хората с големите пари. Чухме тези дни г-н Иван Костов да твърди, че плоският данък от 10% не работи. Да, ножът е надвиснал над дължавата и сякаш е време да се изреже парче от душащия икономиката тумор: парче, което надали ще ощети икономическия питон с повече от 1 – 1.5 млрд. лв. Валутният борд е друга работа, там играят поне десет пъти повече пари.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s