Лъскав излишък

За пръв път от много години салдото на консолидираната фискална програма е положително за цяло тримесечие. Очакваният излишък от 250 млн. лв. не е внушителен и може да се окаже краткотраен, но в бизнес средите той се приема като положителен знак. Жива е паметта как със задържане на ДДС за фирмите през 2009 г. бе постигнат малък касов дефицит, последва безразборно рязане на разходи за публични услуги. Сега ситуацията е различна: към края на февруари невъзстановеният ДДС е едва 174 млн. лв., а разходите вървят по план.

Министерството на финансите преценява, че към 31 март е събрало с 1.2 млрд. лв. приходи и помощи повече спрямо първото тримесечие на 2014 г. Това обезсмисля критиките на бившия финансов министър Петър Чобанов, че държавният бюджет за 2015 г. е планиран „лениво”. Отпушените плащания от Брюксел допринасят, но не са решаващи: помощите от ЕС за тримесечието са в размер на 530 млн. лв., с 260 млн. лв. повече спрямо предходния период. Основна причина за положителния финансов резултат е ръстът на приходите от данъци и от акцизи.

В период на изразена дефлация и бавен темп на нарастване на брутния вътрешен продукт изненадващото постижение на втория финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов поражда не само адмирации, а и куп въпросителни.

Зад бюджетните кулиси

Българските макроикономически показатели през последните месеци преминават през съществени трансформации. Според паричната статистика на БНБ, в края на февруари парите извън парични и финансови институции, които са приблизителен показател за парите сред хората, достигат 9.87 млрд. лв. Налице е ръст от 12.8% на годишна основа. Увеличението на масата на парите извън банките изглежда пряко свързано с банковите трусове в средата на миналата година: през юни 2014 г. парите извън ПФИ внезапно нарастват с над 400 млн. лв., а през декември, когато се изплатиха гарантираните депозити във фалиралата КТБ – с над 300 млн. лв.

С повече пари в ръце хората разбираемо консумират повече и хипотезата, че в банковата суматоха би трябвало да има светъл лъч се потвърди: след банковата миникриза вътрешният пазар се е засилил. Индексът на вътрешната търговия според сезонно неизгладените данни на НСИ бележи исторически връх през юли 2014 г., удряйки 135 пункта – значително повече и спрямо коледните офанзиви на предходните години, и спрямо разточителната 2008 г. Това високо значение на индекса се запазва през лятото, през декември той отново подскача, след което през първите два месеца на 2015 г. вътрешният пазар се смъква с една трета.

Тези факти за нараснало вътрешно потребление предполагат увеличение също и на приходите от косвени данъци в държавния бюджет. Активизираната търговия може би е довела също и до известен ръст на приходите от данъци върху печалби, макар че по-важните фирмени данъкоплатци у нас са насочени към външни пазари.

Банковата паника все пак нанася много повече вреди на макроикономиката. Финансовата сметка в платежния баланс отново показва, че от България изтичат капитали. За двете години от януари 2013 до януари 2015 г. резиденти са изнесли от страната валута и депозити в размер на 1.648 млрд. евро, четем в Платежния баланс на БНБ. Допълват ги 900 млн. евро изтеглени депозити на нерезиденти за същия период. С други думи, за последните две години официално над 5 млрд. лв. спестявания са изтекли от България и са отишли за съхранение в чужбина.

Негативен финансов поток отчитат и чуждестранните инвестиции, в размер на минус 16.4 млн. евро през януари, но подобни насрещни подводни течения не се регистрират от текущите резултати по изпълнението на бюджета на държавата. Изсипването на парите на КТБ в икономиката надали ще обясни повече от една трета от излишъка. Средствата от Брюксел допълват с една шеста, така на практика поне половината от превишението на разходите над приходите остава необяснено.

Порядъчните се увеличават

Касата в двете приходни агенции звъни. Само в последните два дни на март, т.е. на финалния щурм на фирмената данъчна кампания са касирани 340 млн. лв. Шумът на парите става подозрителен, ако припомним, че повишението на БВП през миналата година, за която фирмите плащат данъците си, не беше внушително. В хазната са постъпили над половин милиард лева повече от данъци през първото тримесечие при положение, че няма икономическо раздвижване – как така?

Най-близо до ума е, че в предходни години у нас са събирани значително по-малко данъци, отколкото е било редно. Широката коалиция прави по-трудни политическите чадъри върху укриването или избягването на данъци, акцизи и мита по сравнение с еднопартийното управление. За „изсветляване” на икономиката допринася и активизирането на европейските проекти. Много фирми съществуват на границата между сивата икономика и официалната дейност и един от най-сигурните начини за изваждането им на светло е „морковът” на европейските пари.

По правило, осъществяването на европейски проект, включително работа като подизпълнител изисква фирмите да имат данъчна история, по възможност да са били на печалба. Фирмите и организациите, получаващи и разпределящи европейски пари, са принудени да се съобразяват също и с трудовото и осигурителното законодателство и да регистрират своите служители. Активизираните плащания от ЕС допринасят за разширяване на „зоната на светлината” в българската икономика, а с това на базата на данъчните приходи.

МФ загатна, че благоприятно за бюджета действа и обратното начисляване на ДДС върху доставките от зърно и технически култури, което осуетява източването на бюджета с данък за възстановяване. От 2014 г. данъкът върху зърното се плаща не от доставчика, а от получателя на доставката на територията на България. Все пак възможности за злоупотреби с износ, внос и междуобщностни доставки остават.

Повечето оценки приемат, че делът на сивата икономика в България надхвърля една трета от БВП, тоест възлиза на 28-30 млрд. лв. годишно. Ако тези скрити от фиска приходи и разходи бяха обложени с 20%–на ставка, двойно по-ниска от средния дял на преразпределяне от държавата, данъчните приходи биха се увеличили с поне 5 млрд. лв. годишно. Ето това се казва златна мина и Владислав Горанов не се нуждае от ОВОС за разработването й.

Други да решават

С явно намерение да пресече от корен всеки опит на бизнеса да лобира за намаляване на данъци предвид очертаващия се излишък, премиерът Бойко Борисов в своя си стил заяви по време на конференцията „Да! На българската икономика”: „Знаете с какви усилия успяхме да опазим в парламента плоския данък… Всеки иска пари от държавата. А държавата ги събира от две приходни агенции. Искате ли да ви обложим с данък както в много европейски страни?”

Бюджетните амбиции на държавата изземват финансов ресурс от икономиката и не бива да се допуска да ограничават потенциала за растеж – това е същността на посланието на десните консервативни икономисти. Макар по професия да се числи към тях, Горанов изпитва от много страни натиск, противоположен на икономиите. Коледните бонуси за пенсионерите и инфраструктурата на Борисов са само едната страна на въпроса.

Натежава това, че с голямата програма за емитиране на външен дълг бюджетното салдо на България е вече предмет на внимателна оценка от страна на международната финансова общност. Интересът и съответният натиск е много по-силен от периодичния надзор на Брюксел дали страната се съобразява с Маастрихтските критерии. Дефицитите по правило се санкционират от пазара с по-високи лихви. За да тегли евтин дълг от световния пазар, държавата трябва да води рестриктивна фискална политика. Колкото по-голям е дългът, толкова по-силен е мотивът да го прави.

Международните кредитори на практика често не реагират негативно и при по-голям бюджетен дефицит, стига той да води икономиката до растеж. Но не това е българският случай. Страната е в трайна дефлация, с над 3% понижение спрямо ценовия връх от февруари 2013 г. Демографската ситуация непрекъснато се влошава, а пазарът на труда няма качествено подобрение и като възможности за квалификация, и като заплащане. Чуждестранните инвестиции изтъняват, финансовите потоци са изходящи. Ситуацията е сякаш енциклопедичен пример за нуждата от фискален стимул в икономиката.

Вместо това МФ демонстрира на пазара излишък – тоест отрицателен стимул, тъй като в макроикономиката излишъкът на едни винаги е дефицит на други. Вината за това не е персонална. Министерството на финансите, който и да го оглавява, дълго занапред ще държи разходите на планираните ниски нива и ще насочва излишъците към резервните фондове – дори да разбира каква отговорност носи то към икономиката на страна, лишена от монетарни инструменти за управление.

След разтърсването на системата в средата на миналата година надделява нуждата да се демонстрира стабилност и сигурност. В устата все пак остава горчивият вкус, че в България действа нов борд, бюджетен – нещо, което първият финансов министър на ГЕРБ не можа да наложи. Нови правомощия са иззети от суверена и са прехвърлени на чуждестранни мозъци.

В мътна вода

Ситуацията, довела до ръст на публичните приходи посредством покачване на ентропията е възможно да се повтори. Месечните баланси на Управление „Емисионно” на БНБ показват значително нарастване на международните резерви до невижданите по-рано 37 млрд. лв. в края на март. Едно от обясненията дават дълговите операции на държавата, надули фискалния резерв. Другото са парите на банките, които се „скупчват” в сигурния централен трезор като в кошара. Между март 2014 и март 2015 г. прирастът на банковите депозити в БНБ е 4.5 млрд. лв., или 69%.

За мнозина разрастването на валутните резерви на БНБ не е желателно, тъй като в средносрочен период то ще подейства инфлационно в икономиката. Говори се, че БНБ може да прибегне до рестриктивни мерки, санкционирайки с негативна лихва банковите депозити по подобие на други централни банки. Така нови парични потоци ще се освободят, някаква част от тях ще попаднат в икономиката и хазната може би отново ще се похвали с ударно преизпълнение. Но надали точно това е ефективният начин за управление на публичните финанси.

TEMA

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s