Фалшив сняг, истински пари (от Bloomberg.com)

Високотехнологичната битка за спасяване на ски индустрията в Калифорния. 

Евълин Спенс, 6 март 2015 г.

Повечето скиори в Хевънли край езерото Тахоу дори не забелязват къщата с помпите за сняг, която е просто една барака до ски заслона в подножието на планината. Докато не влезеш в нея, няма да чуеш боботенето на помпите и моторите. Тази дейност е замислена да бъде ненатрапчива: денят на склона трябва да е вдъхновяващ и с нищо да не напомня, че компанията в курорта води решителна битка с климата.

Тази малка къща е на практика климатичният център на Хевънли. Там всеки ден екип от 38 души решава колко точно сняг може да произведе и кога и къде да го направи. На стената висят карти и три бели дъски, които служат за планиране на деня. Четири компютъра непрестанно следят температурата, влажността, налягането на въздуха и водния поток на 66-те напълно автоматизирани вентилаторни оръдия за сняг на Хевънли. „Обикновено отварям едновременно четири или пет уебсайта за времето. Това е най-важната част от работата ми”, казва Барет Бърхард, старши мениджър на снежната повърхност в Хевънли. „Ще правим сняг 24 часа в денонощието, ако е достатъчно студено”.

До един от компютрите лежи книга с цвета на залеза: „Ученията на Буда”. Бърхард има сериозна нужда от анти-стрес. За втора поредна година снеговалежът е критично нисък. На територията на щата снежната покривка е 25% от средните й исторически значения: „скръбно оскъдна”, според Калифорнийския департамент за водни ресурси. Януари е рекордно сух. До средата на февруари почти всеки склон на Тахоу е получил по-малко от 50% от средния снеговалеж.

По-малко сняг означава по-малко скиори, а това означава спадащи приходи за ски индустрията в щата, която прави оборот от 1.3 млрд. долара. През последния сезон ски посещенията (индустрията ги измерва в ски дни на човек) са спаднали с 28% спрямо сезон 2010/2011. По-малките курорти на по-ниска надморска височина не могат да оцелеят: Баджър Пас в Националния парк „Йосемити” и Додж Ридж в съседство откриха сезона през декември и го закриха месец по-късно. Последва ги Чайна Пик в средата на февруари. „Това бих го нарекъл най-суровата зима, която съм виждал”, написа в отворено писмо във Фейсбук Тим Кохий, главният изпълнителен директор на Чайна Пик. „Не само че трябваше да се справим с липса на сняг, но и с все по-неблагоприятни условия за производство на сняг… За почти четири десетилетия никога не съм работил в курорт, който затваря в средата на зимата, сега вече съм.”

Хевънли е в по-различна позиция. Той е собственост на Вейл Ризортс, базирана в Денвър курортна компания на стойност 3.1 млрд. долара, която е оборудвала Хевънли с най-съвременното и скъпо оборудване за правене на сняг в САЩ. Екипът, който произвежда сняг управлява повече от 200 въздушни оръдия за вода, гърмящи оръдия и вентилаторни оръдия Super PoleCat, разпръскващи купчини кристали – понякога хиляди часове за сезон, а утъпкващият екип от 20 души ги превръща в подходящи за каране ски писти. Със своите 10 000 метра тръби и маркучи, системата покрива 73% от територията на курорта, която е близо 2000 ха. При идеални условия, производителите на сняг може да изфабрикуват зима с 30 см. снежна покривка върху площ от 17 хектара само за 12 часа. Дори при това положение, през миналата година Вейл констатира 28% спад на ски посещенията в калифорнийските й курорти и компанията предупреди инвеститорите, че финансовите резултати може да са по-лоши от очакваното.

Тези числа отразяват може би най-големия спад на ски индустрията в Тахоу. Наемането на работници за сезона и на непълен работен ден е спаднало с 27% за последните три години според Патрик Тиърни, професор по рекреация, парково дело и туризъм в Държавния университет в Сан Франциско. Разходите за свързани със ските услуги са спаднали от 717 млн. долара годишно на 428 млн. Един по-стар анализ на Резервната банка на Сан Франциско показва, че стойността на къщите в курортни зони на места като Тахоу може силно да зависи от климата: затопляне дори само от 2 градуса може да понижи стойността на къщите с повече от 50%.

Това, в една или друга степен, е проблем на глобалната ски индустрия. Сред 19-те града, които са били домакини на зимни Олимпиади – включително Калгари, Шамони, Нагано и Осло, средната януарска температура се е покачила до 7.7 градуса по Целзий от 0 градуса през 1920-те. В наши дни всеки прави сняг. В това отношение Хевънли е сред най-скъпите и съвременните. Ако те не успеят да спасят сезона си, никой не би могъл.

„Всеки може да извади оръдието за сняг и да каже, че вали”, казва Майкъл Фицджералд, мениджър на средната смяна в Хевънли. „Но наистина трябва да знаете как да четете климатичните условия”. Фицджералд носи планински обувки и от колана му виси голям гаечен ключ: при цялата автоматизация производството на сняг си е тежка работа. Екипът работи във всякакви условия и по всяко време на денонощието. „През една година излизахме 180 последователни часа”, казва Фицджералд.

Производството на сняг до голяма степен не се е променило през годините: когато навън е достатъчно студено, много вода и въздух под налягане се разпръскват през дюза. Хевънли купува водата си от два различни окръга за комунални услуги в щата Невада. Повечето курорти отбелязват, че производството на сняг официално е „неконсумиращо”, тоест не отклонява и не изчерпва водните доставки по начина, по който го прави да речем селското стопанство. „Този сняг всъщност ще се разтопи и ще се попие обратно в земята”, казва Дъг Обеги, адвокат във водната програма на Националния съвет за защита на ресурсите. „Част от тази вода ще се загуби чрез изпарение, но това важи и при потоците”.

Според Международната класификация на сезонния сняг на повърхността на земята (нещо като ЮНЕСКО за снежните маниаци), „машинно направеният” сняг е отделен вид и приема форма на нежна куфа сфера. Той, също така, става все по-добър. Благодарение на системи за производство на сняг от фиброоптични кабели и вентилаторни оръдия за сняг с нисък разход на енергия на цена 40 000 долара всяко, които може да се контролират от смартфон, курорти като Хевънли правят сняг, който е само малко по-тежък от естествения. В един скорошен януарски ден снегът на Хевънли беше мек и пухкав. Не се хлъзгаше, не скърцаше под краката. Не беше пудра, но посланията, които хората си лепят по колите, не лъжат: лош ден на ски е по-добър от добър ден в офиса.

Оборудването за производство на сняг е станало по-ефективно в енергийно отношение, но в дългосрочен план новите технологии не могат да направят нищо повече. Ако зимите продължат да стават все по-топли, както се предрича, курортите ще се нуждаят от все повече оръдия и ще ги ползват все по-често. „При -7 градуса е лесно и изисква сравнително малко енергия и вода”, казва Джорди Хендрикс, директор на лабораторията по сняг и лавини на Монтанския държавен университет. „При 0 градуса се изисква голямо количество и от двете, за да се направи сняг с ниско качество, при това не много”. Използваната енергия ускорява климатичните промени и кара температурите да се повишават, което в замяна налага по-голямо производство на сняг.

Само на 27 км южно от Хевънли пистите на Сиера ет Тахоу са кални и кафяви. Със своите 800 ха, подходящи за ски, тя е една от по-малките планини на Тахоу, нещо като място, където родителите учат децата си да карат ски, а учениците от 6 до 8 клас с отличен успех в училище получават безплатен пропуск за сезона. Дотук тя устоява на сушата, тъй като гледа на север и е разположена в район, който извлича възможно най-много от бурите. Това е привлякло тук Дрю Брей, с минало във въглищните мини и фермите в Австралия, който се е преместил в Сиера преди 20 години и сега е директор на планинските операции.

През последните няколко години тези бури едва стигат. Сиера има шест по-стари оръдия за сняг, които от време на време работят на ниски обороти, но Брей се е отказал да прави нещо повече, след като е взел назаем вентилаторно оръдие за сняг от Хевънли. „За да го пуснем на пълни обороти ще трябва повече вода, отколкото може да си позволим”, казва Брей. Вместо това неговият екип събира снега, който се е натрупал върху покрива на ски заслона и от паркинг площадките и го разпръсква по склоновете. Снежни огради като тези, които обикновено се слагат по ветровитите магистрали на Уайоминг, улавят всяка допълнителна снежинка, която долита насам.

В контекста на климатичните промени, по-малките ски курорти на Калифорния са заплашени да съществуват „ден за ден”. Един малък играч може да устои само на един лош сезон и след това паричните му запаси ще се изчерпят, казва Даниел Скот, професор по управление на туризма в университета Уотърло в Канада, който е изследвал ефектите от климатичните промени върху ски индустрията. „Два лоши сезона и сбогом, любима”. Към настоящия момент само 45 американски ски зони имат покачващи се приходи, а 40% от ски бизнеса се е концентрирал в 10% от ски зоните, според бившия директор във Вейл Ризортс и Интрауест Бил Йенсен. В рамките на следващите 10 години, 300 от 470-те ски курорта в САЩ може да затворят.

Много хора ще се изпълнят с носталгия за тези малки хълмове, но има реални причини защо оцеляването на малките курорти е важно и за най-големите играчи в индустрията. Новите скиори често се учат да правят първите си завои на склонове с местно значение. Те са като магнити за семейства и автобусни ски екскурзии, а картите за лифт там все още струват под 100 долара дневно. За спорт като ските, който вече страда от елитарния си имидж и високите си цени, по-малките курорти осигуряват сравнително по-достъпно навлизане. Без тях, броят на скиорите, интересуващи се от едноседмична ваканция в скъп ски курорт ще спадне – независимо от качеството на снега.

Засега по-големите курорти ще продължат да се борят с времето. Хевънли не е пропускал обявен ден за откриване на сезона от поне 10 години – факт, с който персоналът на курорта се гордее. „Може да гарантираме, че ще работим за празниците”, казва Зонтаг. „И може да гарантираме какъв сняг ще имаме. Не зависим от прищявките на природата”.

Вярно е, че с достатъчно пари сняг може да се направи навсякъде. Да вземем Сочи: зимните Олимпийски игри през 2014 г. бяха най-топлите в историята, но с помощта на финландски машини за сняг на стойност 2 млн. долара бяха произвеждани купчини кристали при температура, стигаща до 20 градуса по Целзий.

Но такова нещо големите курорти не желаят и те работят здраво, за да намерят начин как да правят пари независимо от снеговалежа. Федерален закон от 2011 г. улесни курортите в получаването на разрешения от Горските служби за дейности, различни от ските и сега те развиват целогодишна активност – ход, който ги предпазва от оскъдицата през зимата и засилва летния туризъм. Преди няколко години Скуоу Вали и Алпин Медоуз обявиха проект на стойност 70 млн. долара, който ще включва йога студио и приключенски център на площ от 12 декара с бавна река, сърф симулатор и въжена градина. Вейл Ризортс изгражда въжени тролеи, велосипедни пътеки и улеи за спускане в няколко планини, включително в Хевънли.

Дори с технологии и финансови ресурси курортите вероятно няма да победят. „Изкуственият сняг не е отговорът”, казва Портър Фокс, автор на книгата „Дълбоко. Историята на ските и бъдещето на снега”. „Това е временна мярка за отлагане на колапса на индустрията на ски курортите”. Когато караш ски върху сняг, направен от машини, да, ти правиш завои, спускаш се надолу, може би дори летиш. Ти си в планината. Може да си заедно със своите родители, може да си заедно със своите деца. Работата е там, че все по-рядко ще срещаш истинската пудра, с която си израснал – снегът, който превръща по-пасивните скиори в закоравели „умирай трудно”. Курортите ще могат да покрият упадъка в следващите десетилетия, но дългосрочното бъдеще на този спорт изглежда точно толкова разпокъсано и тънко като пистите на Тахоу в началото на февруари.

Междувременно винаги съществува обещанието за още една легендарна снежна буря на Тахоу, за още един епичен сезон, за още един шанс за скиорите да наместят своите оцветени в розово скиорски маски. Миналата есен Барет Бърхард организирал нещо като тим билдинг: целият екип за правене на сняг на Хевънли отишли на палатки, забили едно чучело в стил „Горящия човек”, и, по неговите думи, се молели на боговете на снега. Два дни по-късно започнали да се трупат първите естествени снежинки – а с тях и надеждите на индустрията. А миналата седмица буреносни облаци се струпали над Тихия океан, ударили Сиера Дивайд и изсипали 1 метър сняг в Скуоу Вали и над 30 см в Хевънли. 10 сантиметра натрупали дори в малкия Додж Ридж. Техният уебсайт оставил следното съобщение за скиорите и сноубордистите: тук сме и сме готови, щом зимата се върне.

Източник

 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s