От Кръстава с любов

Романтиката е сега в компирите…

Пет и половина тона родопски картофи зарадваха стотици жители на София в началото на февруари. Картофите са отгледани във велинградското село Кръстава и макар че нямат сертификати „био” и „еко”, са най-чистата храна, която може да достигне до градския консуматор. Торени са само с животинска тор, засявани и събирани са ръчно – с мотиката. Набирали са сокове от незамърсена почва, напоявани от чисти планински води. Не са особено едри, яркожълти, с тънка коричка. Картофите стигнаха до столичани на цена 80 стотинки за килограм и голямата част от приходите от продажбата им отиде у производителя. Изкупвачите в неговото село биха му дали поне с една трета по-малко.

Акция „Картофи”, организирана от сдружение „Байкария”, както всяко хубаво нещо се ражда спонтанно. Край село Кръстава има инвестиционно намерение за разработване на едно от най-големите волфрамови находища в Европа. Както може да се очаква, инвеститорът и свързаните с него експерти твърдят, че регионът ще спечели от абсолютно безопасната мина. Гражданите на община Велинград далеч не са сигурни и изтъкват огромните рискове за здравето на населението, а и за емблематичния местен балнеоложки туризъм.

С желание да привлекат за пореден път вниманието на обществеността към проблема на волфрамовата мина членовете на „Байкария” решиха да организират дискусия в столичния Клуб на пътешественика. За да засилят интереса на потенциалните участници, те обявиха във Фейсбук, че на дискусията хората при желание може да си купят и картофи, произведени в Кръстава. „Очаквахме не повече от 20-30 заявки”, казва двигателят на „Байкария” Васил Тодев.

Броени часове след като събитието е обявено в социалната мрежа, вече са постъпили заявки от над 500 души. Организаторите се виждат в чудо и спират да приемат повече поръчки. Тъй като уютният клуб на ул. „Виктор Юго” не може да побере толкова хора, първоначалната идея се променя: картофите се раздават по списък, а дискусията предстои в много по-голямо пространство.

„Чудесна идея!” „Благодарности, дружина!” „Не съм вярвал, че един компир може да ми стопли душицата толкоз!” „За мен това е акция „Съпричастност” – за да я има прекрасната ни природа!” Лавина от позитивни коментари залива организаторите в дните на акцията. Стотици хора, които са закъснели да се включат в първата, настоятелно питат кога ще е втората операция „Картофи”. Стока с биография, личен контакт, здравословна храна, благородна кауза – сякаш „Байкария” са напипали пулса на съвременния свят.

Какво тук значи някакъв си компир

Някои обаче посрещнаха родопските картофи със злъч. Съветникът на икономическия министър Владимир Каролев във Фейсбук обяви организаторите за безсрамни „зелени екстремисти”, които отишли в „някакво родопско село” от 500 души, населявано само от пенсионери, и после „занесли и изсипали картофите пред парламента”. Боян Рашев от фирма „Денкщат”, която се грижи за зеления имидж на минните компании, окачестви акцията като „невежество и идеализъм – комбинация, която се грижи много хора в България да останат бедни и зависими”.

В село Кръстава по данни на ГРАО живеят 1050 души, от тях 250 деца и младежи на възраст до 18 години и само 180 пенсионери. Така че внушението на Каролев издава или преднамерено изкривяване, или непознаване на фактите, във всички случаи безсилна злоба. По-любопитно е дали отказът от разработване на мината обрича хората на бедност.

Икономическите аргументи сочат точно обратното: регионът на Велинград ще извлече много по-голяма икономическа полза, ако в него няма волфрамова мина. Да видим защо. В общината според ОУП има почти 39 хил. дка ниви. Ако приемем, че средният добив на картофи от декар е 1 т (занижена оценка), а изкупната цена е само 500 лв./т, ако всички ниви бъдат засети с картофи, доходът ще достигне 19.5 млн. лв. годишно. Според финансовите формули настоящата стойност на община Велинград само като място за отглеждане на картофи е около 90 млн. лв. (при 5% дисконтов фактор за 30-годишен период).

Разбира се, картофите не са най-важният ресурс на Велинград. Пасищното животновъдство също създава продукт, който се измерва в милиони левове (от поне 4 хил. говеда и 13 хил. овце). Може би по-важно е да се отбележи, че животновъдството дава препитание на 9 хил. семейства. В горите с площ над 67 хил. ха не само се добива дървесина, а и се събират гъби, билки, диви плодове, има рибни стопанства. Всичко това дава значителен допълнителен доход на местните хора. Що се касае до туризма, според някои оценки през последните години в сектора са инвестирани 1-1.5 млрд. лв. Велинград е избрал да се развива като туристически район още преди век.

Доколко волфрамовата мина противоречи на всичко това? Не е ли възможно мирно съвместно съжителство на картофите и на мината? Може да сме сигурни, че тези 500 жители на София, които ентусиазирано се включиха в картофената акция, нямаше да са така активни, ако знаеха, че купуват храна, произведена в минен район. Нали в столицата на родопския рудодобив Мадан също има ниви – защо никой не се блъска за мадански картофи например? Сигурно защото хората са невежи…

От една страна, има реален потенциал за селскостопанско производство в размер на десетки милиони левове годишно, които се разпределят между дребни местни производители. Има и изградена база за туризъм за милиарди. От другата страна – има обещание за осигуряване на заетост на 50 местни работници, и наистина – значителен паричен поток, който обаче ще се влее в джобовете на инвеститорите, които при това много държат да се покажат като благодетели, даващи хляб на народа.

След като волфрамът бъде извлечен, което се планира да се случи за 30 години, инвеститорът ще си замине, а селяните ще продължат да не могат да продават реколтата си като „чиста”. Голяма част от туристите междувременно ще са се пренасочили към други дестинации и регионът, днес по български стандарт богат, стремително ще западне.

Храна с биография

Акция „Картоф” разкри и друго празно място – хората искат да знаят произхода на храната си, а пълненето на пазарската количка в супермаркета не им осигурява това. Сегашната ситуация е абсурдна: купувачите се оплакват, че в магазина имат избор между полски и френски картофи, и с носталгия си спомнят за прочутите самоковски и смолянски компири. В същото време в планинските села дребните производители се чудят как да реализират продукцията си, лъгани и изнудвани от безскрупулни прекупвачи.

На пръв поглед незначителна, доставката на един камион родопски картофи до София демонстрира, че има варианти. Нито прекупвачите, нито нежеланието на търговските вериги да работят с дребни производители са непреодолими препятствия. В българските градове има огромно незадоволено търсене на продукцията от българското село.

Екохраните не са задължително скъпи: няма нужда да даваш грешни пари за биодомати от Нова Каледония, за да се храниш здравословно. Всичко, което е необходимо, е да се възстанови прекъснатата връзка между град и село в България. Достатъчна е една надеждна електронна платформа за заявки, екип от съпричастни на идеята доставчици и няколко малки на площ, но охранявани пазари. Охраната е нужна, тъй като по градските пазарища вносители и търговци на плодове и зарзават имат навика да сплашват и да прогонват селскостопанските производители, изнесли излишната си стока на сергията.

Изисква се елементарна организация, но тя не се прави. Последиците говорят сами за себе си: според официалните аграрни доклади на Министерството на земеделието и храните през 2013 г. у нас са произведени 186 хил. т картофи, а през 2003 г. – 450 хил. т. Спадът за последните десет години е 58%. Не са намалели нито апетитът на българите, нито симпатията им към родното производство, нито свободните площи за отглеждане, нито свободната работна ръка. По отношение на храните икономическият диктат – че купувачът винаги ще избере най-евтиното, не важи. Връзката между производител и потребител днес е скъсана. Но тя е възстановима.

Невъзстановима би била загубата на репутацията на Велинград като чист район – и за малките селски стопани, и за големите туристически предприемачи. „Дали толкова хора щяха да ни се обадят, ако им бяхме предложили да си купят волфрам?”, усмихва се Васил. Нещата се получиха свръх очакванията, но някой трябва да поеме щафетата. Все пак мисията на „Байкария” е активният екотуризъм, а не пласментът на картофи.

Пълният отчет от акция „Картофи” гласи: 1600 души, активно следящи събитието във Фейсбук страницата, 67 хил. видели или споделили информацията, реализирани 5595 кг картофи – 100% успеваемост спрямо поръчаните количества. Купувачите варират от баби с внучета до съпричастни на опазването на околната среда тийнейджъри. Три дни гледката на жени, нарамили гаци с картофи, веселеше минувачите около Орлов мост. Невена Колева, майка на три деца, преценява: „Хубави картофи, сладки, като ония, които ядяхме едно време от село. Децата ги харесват.”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Обществени, Родни and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s