Митове и легенди за втора пенсия

Пенсионните вноски не може да са задължителни, ако са за частни фондове

Изненадващо за мнозина в самата управляваща партия дойде предложението на финансовия министър Владислав Горанов да се пренасочат част от средствата, които сега постъпват в универсални пенсионни фондове (УПФ) към държавното обществено осигуряване. Последваха бурни политически и експертни дебати и след кратко примирие по празниците опонентите на реформата сякаш имат превес – ако не с аргументи, то с медийна сила, на моменти включваща юмруци.

Намерението на ГЕРБ съответства на неприятната бюджетна реалност. Трансферът от държавата към пенсионната система през 2015 г. е над 5 млрд. лв., включително 2 млрд. лв. за попълване на откровен дефицит. Вноските в УПФ надхвърлят 800 млн. лв. и тепърва ще растат. Ако вторият частен пенсионен стълб премине към държавното обществено осигуряване, хазната ще поеме голяма глътка въздух.

Идеята за реформа на пенсионния модел в България идва едновременно със сходни промени в Унгария, Полша, Чехия и Словакия. Формулата „задължителни частни пенсии”, която няма място в развития свят, в края на XX век бе наложена в бившия соцлагер с цел стимулиране на капиталистическите отношения. През последните години Вишеградската четворка постепенно, но енергично се освобождава от нея.

Предложението на ГЕРБ е сякаш единствената реформа у нас през последното десетилетие, за която ще плати не обикновеният човек, а големите играчи, на които са поверени за управление огромни публични ресурси. Острата реакция в „света на парите” можеше да се очаква, но тя се оказа толкова яростна, че разколеба дори Горанов. Първоначално категоричен, финансовият министър сега призовава партии, синдикати и работодатели „да седнат на една маса и да се разберат”.

Политическо родство по избор

Каква ли ще е ползата от масовото седене, щом финансовите генерали вече свикаха войската и заповядаха на експертите си „на нож”?! Асоциацията на индустриалния капитал например заяви, че „изначалните дефекти на започналото настъпление срещу втория стълб” не може да се отстранят. Не само АИКБ ще брани УПФ със зъби и нокти. Останалите работодателски организации не мислят по-различно, същото важи за банковия сектор и особено за инвестиционните посредници.

Агресивният тон на засегнатите не е случаен: предложението на Горанов е нещо повече от поредното недообмислено хрумване на властта откъде да се вземат пари. Става дума за поправяне на несправедливост, а справедливите каузи в крайна сметка побеждават. По конституция държавната власт в България произтича от народа, а икономиката се основава на свободната стопанска инициатива. Никой не би трябвало да задължава гражданите да купуват услуги от частни лица – тоест да дават парите си на УПФ. Задължителен характер може да има единствено отношението между граждани и държава, но не с частни фондове.

Важно е да се отбележи, че тук не става дума за частните пенсионни фондове изобщо. Ако вноските в тях са доброволни, дейността и разрастването им в рамките на законите не представлява проблем. Не може да се говори и за „национализация”: първо, защото парите в УПФ не са собственост на мениджърите, а на хората. Второ, идеята е индивидуалните осигурителни сметки да се запазят също и след прехвърлянето им в НОИ.

Реформата на ГЕРБ дава на хората възможност да избират дали да се осигуряват изцяло в НОИ, или да чакат допълнителна частна пенсия. Начинът, по който останалите партии реагираха на това разумно предложение, ги вкара в конфликт със собствените им официални доктрини. Премахването на задължителното 5% отчисление от осигурителния доход на родените след 1960 г. е предоставяне на свобода, така че либералните реформатори би трябвало да го подкрепят. Вместо това те заплашиха, че ако ГЕРБ докосне УПФ, ще излязат от управлението.

Прехвърлянето на средства от УПФ в НОИ е стъпка към по-голяма солидарност, намаляваща властта на финансовия капитал, затова левите би следвало да са с две ръце „за”. Беше доста трудно да се обоснове от социалистически позиции защо парите на хората не трябва да се върнат в държавата, но опитните функционери на БСП се справиха и с това. А ДПС, традиционно консервативно и поставящо се в услуга на големия бизнес, този път застана зад голямата политика и връчи на ГЕРБ в парламента нужните за реформата на пенсионния модел гласове.

Не бива да ни учудва, че БСП се противи на предложение с леви измерения. Германските социалисти в края на XIX век също се обявяват срещу солидарната пенсионна система, предложена от канцлера Ото фон Бисмарк. Съображенията им са, че левицата ще остане извън играта, ако „лошите капиталисти” дадат такива привилегии на работещите.

Голямата разлика е в работодателите: германските индустриалци още преди 150 години разбират, че ако изсмучат хората докрай, няма да оцелеят дълго. Българските им колеги днес предпочитат да бранят „инвестиционния климат”.

Пенсионни фондове като слънце

Юридическото противоречие на модела „задължителен частен” и тежките щети, които причинява на НОИ ежегодното отклоняване на осигурителните вноски, не са единствените съображения за отрицание на втория пенсионен стълб. След 14 години натрупване средният размер на средствата на едно осигурено лице в УПФ е 1881 лв. Тази сума е несериозна, ако приемем, че в един момент ще трябва също и да се плащат пенсии. В момента събраните средства не стигат и за година и половина покриване на социалната пенсия по старост в размер на 113 лв.

Но за структура, която трупа парична маса от много на брой автоматично събирани вноски, това е напълно достатъчно. По данни на Комисията за финансов надзор към 30 септември 2014 г. в УПФ има 6.4 млрд. лв. балансови активи. Лидери са УПФ „Доверие” с 29% и ЗУПФ „Алианц” с 21.5% пазарен дял, съответно 1.85 и 1.37 млрд. лв. Милиарден фонд е прилична сума по всички европейски стандарти. Същността на тези фондове е, че те превръщат парите на хората във финансови инвестиции – купуват от тяхно име акции, дългови книжа на държави и фирми, валута и имоти в очакване тези книжа след време да поскъпнат, при което си удържат инвестиционна такса.

Какво печели осигуряващият се от това, че всеки месец дава на професионални инвеститори една двадесета част от заплатата си? Да направим просто изчисление. Да приемем, че през 2025 г. българите ще се пенсионират на 65 години и УПФ ще им изплаща втора пенсия в допълнение към държавното обществено осигуряване. В момента в една осигурителна партида за хората на възраст над 50 г. (които първи ще получат вторите пенсии) има средно 2515 лв. Да приемем оптимистично, че средната работна заплата ще нарасне от сегашните 800 лв. до 1200 лв., тоест с 50% средно за периода. В такъв случай годишното отчисление за УПФ ще е 720 лв., а хората, излизащи на пенсия през 2025 г., ще са натрупали средно 10 000 лв. в своите задължителни частни пенсионни сметки.

При 78 г. средна продължителност на живота месечният размер на втората пенсия би бил 64 лв. Не е много, нали? Заслужава ли си подобна „щедра” пенсия неудобствата, които днес изпитват НОИ и държавният бюджет? Но да усложним още малко модела, като допуснем 2% средна годишна доходност на УПФ до 2025 г. Ежегодното олихвяване на вноските ще доведе до 11 070 лв. средна осигурителна партида на лице към началото на 2025 г., съответно първите „втори” пенсионери ще получат от УПФ около 71 лв.

Да разгледаме и ситуацията за следващата вълна пенсионери. Ясно е, че при равни други условия в индивидуалните осигурителни партиди на по-младите хора ще се натрупат повече пари към времето на излизането им в пенсия. 35-годишните днес имат средно 2068 лв. в УПФ. След 30 години неспирни отчисления при двойно по-голям от сегашния осигурителен доход, през 2045 г. те ще получат от втория стълб 192 лв. пенсия. Сто евро месечно и много „ако” не изглеждат добра сделка.

Другояче изглеждат нещата от камбанарията на УПФ. Постепенно на трудовия пазар ще излизат все повече млади работници, попадащи под действието на задължителния втори стълб, а и работната заплата ще расте. През следващите десет години в УПФ ще се влеят 10-12 млрд. лв. Ако целта на сегашната пенсионна система с три стълба е да се формират крупни играчи на капиталовия пазар, може да смятаме, че тя започва да се изпълнява.

Доходност безкрай

През 2008 г. УПФ отчетоха среднопретеглена доходност от -24.71%. С други думи, една четвърт от парите на хората за втора пенсия се превърнаха в нищо. 2011 г. също бе с отрицателна доходност от -0.41%, без дори да смятаме инфлацията за периода. Има години, в които пенсионните фондове печелят добре, но така или иначе те са уязвими от бизнес цикъла. Спорно е дали парите, заделяни за старини, трябва да се доверяват на нещо толкова непостоянно като финансовите пазари.

Парите, които отиват в НОИ, се използват по различен принцип. От всички работещи се събират осигурителни вноски, които се разпределят сред всички пенсионери. Парите не се инвестират: каквото влиза, това и излиза. Макар че не е съвсем така, защото по ред причини, включително и отчислението за УПФ, събираните вноски се оказват недостатъчни и държавата доплаща милиарди.

Голямо предимство на частното осигуряване е индивидуалният му характер: човек може да пести толкова, колкото желае, парите му се водят на отчет и в случай на смърт натрупаното отива при наследниците му. Държавният солидарен модел вдъхва недоверие на работещия българин, който не очаква същата солидарност, плащана с неговите осигурителни вноски днес, да му бъде оказана утре, когато той самият ще получава пенсия. Тук нещата опират и до народопсихология.

Предложението на ГЕРБ преодолява проблема, тъй като предвижда личните партиди на хората, дори прехвърлени в НОИ, да се запазят. НОИ на практика ще се превърне в нещо като банка: ще събира дългосрочни депозити, тоест вноските по индивидуалните партиди на хората, и ще отпуска краткосрочни кредити, тоест ежемесечното изплащане на пенсиите. Само че тези пари няма да се инвестират, тоест няма да бъдат изложени на риск от финансова криза.

УПФ възразяват, че те правят добро на хората, като инвестират парите им. Само че пропускат да споменат таксите за управление, които се прибират и в добра, и в лоша година и които са в състояние да „изядат” не само печалбата, а и главницата. Погледнато в перспектива, между 2001 и 2014 г. УПФ всъщност са намалили, вместо да увеличат пенсионните спестявания на хората. Въпросът е сериозен, тъй като касае не просто компетентността на българските парични мениджъри, но и въобще потенциала на западната икономика да произвежда безспирен растеж, който да осигурява търсената от финансовите инструменти доходност.

Светът е претоварен с дълг. Данните на Банката за международни разплащания говорят за поне 100 трилиона долара нетни задължения, повечето направени от развитите страни. Да държиш хартийка, обещаваща, че задлъжнялата компания или национална икономика всяка година ще плаща по 3 или 5% лихва за предоставения й заем, а накрая ще ти върне и главницата, надали е най-подходящият начин да се погрижиш за старините си в днешния полудял свят.

Купища практически проблеми

Предложението на Горанов среща сериозен проблем от практическо естество. Прехвърлянето на средства от УПФ в НОИ изисква ликвидиране на инвестициите и превръщането им в пари. Статистиката на КФН показва, че при над 6.4 млрд. лв. балансови активи УПФ разполагат с 560 млн. лв. парични средства и 515 млн. лв. депозити. Останалото е ценни книги, включително облигации на корпорации на стойност 930 млн. лв. и акции за 1.75 млрд. лв. За капак има и инвестиционни имоти.

Осребряване на активи в подобен мащаб е свързано с много неудобства. Дори съществува хипотеза, че ГЕРБ играе „комбина” с пенсионните фондове и всъщност иска да ги спаси, като ги закрие, за да замете следите на източени милиарди. В тази връзка се коментира и предстоящото плащане на втора пенсия от професионални пенсионни фондове на категорийните работници. Други теории гласят, че управляващите искат да разчистят пазара за някой свой пенсионен фонд, като извадят от играта доминиращите в момента УПФ.

Трудно е да вземем подобни слухове на сериозно, но капиталовият пазар със сигурност ще се стресира, ако ценни книги за почти два милиарда лева изведнъж потърсят нов собственик (инвестициите на УПФ в чужбина са 3.1 млрд. лв.). Ако пенсионните фондове бъдат принудени да разпродават активи, на Българската фондова борса ще настане пореден тектоничен трус.

Има нещо дори по-сериозно: българските УПФ по правило имат „съюзнически” акции и облигации, които включват с предимство в портфейлите си. Например УПФ „Съгласие” и УПФ „ЦКБ – Сила” са свързани с групата „Химимпорт” и традиционно купуват в големи обеми акциите на останалите компании от този конгломерат. В структурата на активите на УПФ „Съгласие” виждаме акции на ЦКБ за 2.7 млн. лв., на „Проучване и добив на нефт и газ” за 3.7 млн. лв., на „Зърнени храни България” за 5.34 млн. лв., облигации на ЦКБ за 16.8 млн. лв. и така нататък.

Това е само един от множество подобни примери. Какво да кажем за най-големия у нас УПФ „Доверие”, държащ облигации на фирмата „Пи Ви Инвестмънтс” за 17 млн.лв. и още 4 млн.лв. дълг на „Алфа финанс холдинг” – дружества на Иво Прокопиев, който чрез „Грийн Ейкърс” държи и 6% от капитала на ПОК „Доверие”? А по-малкия УПФ „Бъдеще” вече притежава над 10% от акциите на „Еврохолд” – компания, с която го свързва не само общ адрес.

Публична, дори не тайна, е, че УПФ активно работят за пазарната стойност на „своите” акции. Конфликтът на интереси далеч не е запазена марка на родния чиновник…

Само „творческото разрушаване” може да измъкне родната икономика от пълната загуба на ценности и посока, в която отдавна е изпаднала. Този толкова любим на родните експерти термин, когато идеята е да се сложи край на нещо държавно, да се облажат подбрани хора, а сметката да плати обикновеният човек, ги ужасява, когато е време да се реформира една явно неработеща принудително частна пенсионна схема, превърнала се при това в механизъм за манипулиране на пазара.

Тепърва ще видим как ГЕРБ ще отиграят тази висока топка. Не е изключено те сами да са подхвърлили идеята на синдикатите, за да ги спечелят на своя страна в студените и бунтовни зимни месеци, и щом се запролети, да запеят друга песен. Но духът вече е пуснат от бутилката: твърде много българи разбраха, че парите им отиват в задължителни частни структури, които ще им върнат мизерни пенсии. Все по-ясно е, че не доходността на капиталовите инструменти, а солидарността между поколенията е истинският стълб на пенсионната система.

Нормативните документи, касаещи прехвърлянето на индивидуалните партиди от УПФ към НОИ, тепърва ще се приемат. Предполагам, че големият залог, около който ще се разгорят много медийни битки, е дали парите ще се прехвърлят в НОИ автоматично, или само при изрично настояване на осигуряващото се лице

Сп. ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Митове и легенди за втора пенсия

  1. сърце says:

    Нищо нормално и естествено няма в това което правителството прави. Закон не се прави за две седмици, особено закон за пенсиите, който е страшно деликатен. В бюджета имало дупка, хайде да съборим частната усигурителна система, за да я запълним. Никой не се замисля, че това са спестяванията на хората. Ще чакаме НОИ след няколко десетилетия да тръгне да изплаща някакви пари, а колко – не се знае. В частните парите ти се инвестират и си знаеш много добре колко пари имаш и колко ще вземеш. А държавата се чуди как да вземе тези пари и да ги изхарчи. И за какво? От любов към гражданите? Вземаш им втората пенсия за да закърпиш мандата и им обясняваш после че така им даваш право на избор. А наивниците ръкопляскат и отчаяно се опитват да обясняват колко лошо е частника и как държавата е слънце. Хайде моля ви се, наивна история.

    • DanDan says:

      Няма нужда от две седмици, и един час стига да се вземе решение за въстановяване на правдата и са спиране на пладнешкия обир от разни банкерчета. А и на теб, сърчице, никой нищо не ти взима, просто подаваш една декларация в кой фонд искаш да ти крадат парите (или по просто казано “аз съм малоумен”) и парите ти продължават да ги събират там където са потъвали и досега!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s