Петролни метаморфози

Има ли ЦРУ пръст в рязкото поевтиняване на петрола, което отново стяга обръча около Русия

Върколак вие под звездите на Сибир, клекнал до ръждясала сонда. Той плаче за „въжделената цена на барел” и моли старата майка земя да пусне още малко нефт, за да оцелее още година-две зомбираната власт в пропадналата държава. Така писателят Виктор Пелевин в роман от 2004 г., у нас преведен като „Върколашки метаморфози”, рисува отношението на Кремъл към нефта. Цените на петрола се понижиха с 40% от началото на тази година и вече настъпва отливът, който открива кой е плувал без гащи. Погледите на всички са вперени в руснаците.

Въпреки многократните предупреждения, с промишлената разработка на гигантските находища в Западен Сибир след 1968 г. Русия бързо попада в зависимост от петролните приходи – настига я „ресурсното проклятие”. Затова и ефектът от поевтиняването на суровината днес е тотален: нефтът формира две трети от износа и малко над половината от държавния бюджет на Русия – и, оказва се, всичко ценно в рублата. Има консенсус, че цените на нефта ще се задържат ниски поне до средата на 2015 г. Москва все по-трудно ще осигурява трансферите към ключови региони и социални групи, върху които се крепи популярността на властта. Ще се свие и влиянието й зад граница. Същото заплашва независимите държави, разчитащи на приходи от петрол като Бразилия, Венецуела и Иран.

Имало е и други периоди на петролно пресищане и Москва отново е била в центъра на събитията. Между 1981 и 1988 г. САЩ прилагат стратегия за отслабване на СССР, като с помощта на Саудитска Арабия умишлено подкопават цената на ресурса, носещ най-много експортни приходи на противника. Геостратегическото противопоставяне след Кримската криза, незабавно последвано от свиването на нефтените доходи на руския президент Владимир Путин закономерно повдигат въпроса дали ЦРУ не разполага с лостове за въздействие върху пазарите.

Безличните финансови пазари изглеждат по-неумолими от вражеска армия танкове. Действително ли идва краят на руския стопански национализъм? Със сигурност Москва ще трябва да полага повече усилия, за да се добере до „твърда валута”, нужна за плащанията по значителните външни заеми на държавните предприятия.

"Китайски петрол" - автор е исландският постмодернист Ерро

“Китайски петрол” – автор е исландският постмодернист Ерро

Кой продава петрола

Десетте най-големи петролни компании през 2014 г. имат общо 3 трилиона долара приходи, а планираните инвестиции до 2035 г. са над 12 трлн. – това е достатъчно свидетелство какви са интересите. Не липсват теории за огромни династии, водещи битки за глобално владичество чрез контрол върху основната търговска суровина, която пък крепи световната валута – щатският долар. Но официалните доклади на ОПЕК също крият любопитни подробности.

Свикнали сме да делим производителите на петрол в две групи: ОПЕК и не-ОПЕК. Картелът, който в момента включва 12 държави, стресна света с ембаргото от 1973 г., но днес твърди, че делът му в световния добив на нефт е намалял под 33%. Според Международната енергийна агенция, защитаваща интересите на богатите държави – вносители на петрол, делът на ОПЕК е 41.7%. Което и число да вземем, пазарът на нефт се прави от тримата големи: САЩ, Русия и Саудитска Арабия.

През 2014 г. Русия запазва предишното ниво от малко над 10 млн.барела нефт дневно. По-голямата част от това количество се изкупува от Европа, която е в стагнация. САЩ обаче рязко увеличават предлагането на нефт, добиван от петролните шисти. Според ОПЕК, САЩ през 2014 г. ще изкарат на пазара 12.25 млн. барела нефт дневно, увеличение от над 1 млн. барела дневно в рамките на годината. МЕА едва наскоро „призна” на американците над 9 млн.барела дневно, така или иначе има допълнително количество американски петрол, което натиска цените на два фронта: едновременно намалява вноса и увеличава износа от САЩ.

Третата петролна сила, Саудитска Арабия през юни доставя около 9.7 млн.барела дневно, запазвайки нивото от последните години. Преди срещата на ОПЕК през ноември витаеха слухове, че картелът ще намали добива, за да възстанови цените. Това не се случи и черното злато потъна с нови 10 долара. Основната заслуга е на Ер-Риад: Иран и Венецуела действително са искали свиване на квотите, но арабите имат превес и с производство, и с доказани залежи.

Предлагането на петрол в света е дърпане на въже от трима по формулата двама срещу Русия. Руската федерация е особено уязвима, защото от години води активна външна политика, финансирана с приходите от петрола. САЩ движат цената надолу в брилянтна финансова геостратегическа акция, която от гледна точка на добивните компании е самоубийствена. Действията на Саудитска Арабия са в съзвучие с интереса на САЩ за отслабване на Русия, но формално кралството е невинно. Чрез евтин петрол то дългосрочно разчиства конкуренцията на шистовия петрол. Той се извлича с по-високи разходи и много добивни проекти в САЩ ще се провалят. След години това би трябвало да позволи на арабите да диктуват цените. А те могат да чакат: имат 267 млрд. барела запаси и купища петродолари.

В „клуба на богатите” се осъществява 50% от търсенето на петрол, но ръстът на Китай има по-голямо въздействие върху цените, отколкото обемите на ОИСР. Азиатската сила с 10.4 млн. барела дневно консумира двойно по-малко нефт от САЩ, но тези количества са по-важни за цената, тъй като са пределни. Числата, които електронните борси посочват като „цена на петрола”, са най-високата цена. Тя е за фючърси за доставка след два-три месеца, а повечето доставки се правят чрез дългосрочни договори. Когато пределните количества отпаднат от пазара, маргиналната цена се установява значително по-ниско. По същия начин малък, но постоянен ръст на търсенето би причинил ценови шок във възходяща посока.

Трусове в Русия

„Перфектната буря” нарекоха анализаторите икономическите черни облаци, които се сгъстяват над Русия. Малко руски фирми бяха пряко засегнати от западните санкции, но възможността им да се финансират на международните пазари намаля. Външният дълг с адресат в Русия в края на 2013 г. е 727 млрд. долара, което съотнесено с БВП не е непосилно много, но рефинансирането му така или иначе изисква благосклонността на паричните пазари, която е под въпрос. Инвеститорите търсят над 4% рискова премия за руския държавен дълг и преценяват вероятността за държавен фалит на 5.7%, почти двойно над риска на Португалия.

Валутните резерви на Москва изтъняха с над 20% до 428 млрд. долара в края на октомври, според Principal Global Indicators. Вина за това носи основно Банк России, която се опитва да подкрепя падащия курс на рублата на свободния пазар, за да удържи инфлацията в социално приемливи граници. За отбелязване е, че Русия е планирала бюджетен дефицит от 0.6% и пространство за увеличаване на паричното предлагане има. Възможности дава и вътрешният дългов пазар.

Срив на цените на петрола с 30% би лишил Русия през следващата година от почти 100 млрд. долара приходи. Според службата за енергийна информация на САЩ, през 2013 г. Русия е получила 174 млрд. долара от износ на суров петрол, а износът на петролни продукти е на стойност 109 млрд. долара. Вероятно поевтиняването на петрола ще засегне и газовите пазари, от които Русия в момента събира 73 млрд. долара. Намалелите приходи от износ на горива свиват разходите на държавата. В бюджета за догодина разчетите са правени при цена 96 долара за барел и вече е издадено нареждане за 5% съкращения във всички ведомства.

Иронията е, че Русия има особена нужда от петролни приходи точно сега, за да компенсира ефектите от западните санкции върху руските фирми и население. Продоволствената и социалната политика не трябва да поставят на изпитание обществената подкрепа към властта. Освен това трябва да се финансира „Големият завой” – пренасочването на трасетата на газовите доставки от Европа към Китай в обход на Запада. Ход, който се оценява на 400 млрд. долара.

Именно новите инфраструктурни приоритети на Русия са това, което прави излишен „Южен поток” – газопровода за 40 млрд. долара, който можеше да мине през България. Накрая, пари са нужни и за приобщаването на Крим и гражданската война в Донбас. Проблемът е, че всичко това ще се прави по време на рецесия: според Световната банка руската икономика ще се свие с 0.7% през 2015 г. Мултипликаторът на държавните разходи ще подсили негативния ефект.

ЦРУ прибягва до стари хватки

Правени са сравнения между колапса на СССР и заплахата, надвиснала днес над Путинова Русия – все заради евтиния петрол, но детайлите се анализират рядко. От ЦРУ още през 1990-те дават да се разбере, че Америка е следвала стратегия за събаряне на СССР, която се увенчава с успех. Планът е включвал и подриване цената на петрола. Каспар Вайнбергер, министър на отбраната по времето на Роналд Рейгън, си спомня: „Те (саудитците) знаеха, че искаме колкото може по-ниска цена на петрола… Колкото по-ниска беше цената, толкова по-малко финансови приходи щяха да отидат в Съветския съюз от износ на нефт и газ“. (Peter Schweitzer, Victory, 1996, p. 205. Книгата е с подзаглавие „Тайната стратегия на администрацията на Рейгън, която ускори колапса на Съветския съюз”).

Сходството между двата периода е удивително: както и днес с газовите „потоци”, през 1980-те СССР тъкмо завършва газопроводната система през Украйна и за пръв път доставя синьо гориво на Западна Европа. За разлика от самодоволните европейски политици, САЩ гледат на това с опасение – газовата инфраструктура е далеч по-добра трансмисия за политическо влияние от фрагментирания петролен пазар. След първия пробив на СССР, за САЩ става „особено необходимо да се ограничат приходите на Съветите в твърда валута“.

Двигател на петролния заговор срещу СССР е директорът на ЦРУ Уилям Кейси (1913-1987). През 1985 г. именно той провежда със саудитския крал Фахд разговор при закрити врати, на който излага силни аргументи в полза на евтиния петрол. В този период арабите са свили производството до 3 млн. барела дневно и изчакват цените да се вдигнат. Кейси изтъква пред краля нуждата да се отслаби съветската хватка в Афганистан. За целта, както и за здравето на американската икономика, където саудитското кралско семейство държи милиардите си, петролът трябва да поевтинее. Фахд потрива ръце в знак на съгласие и скоро помпите на саудитските кладенци започват да работят с пълна пара. С новите количества пазарът се срива от 28 на 10 долара за барел (от 58 на 21 днешни долара). Ударът върху СССР е жесток – точно когато страната има отчаяна нужда от ресурси за осъществяване на стопанските реформи на Михаил Горбачов.

ЦРУ има пръст, но нещата не са толкова прости, за да кажем, че американското разузнаване е убило СССР с евтин петрол, уточнява Маршал Голдман, считан за един от големите западни познавачи на икономиката на СССР (Michael Goldman. Petrostate, 2008, p. 43-54). Империята на болшевиките има много по-дълбоки вътрешни противоречия, свитите експортни приходи от евтиния петрол само ги задълбочават. Вербалните атаки всъщност започват още от 1977 г., когато ЦРУ обнародва прогноза, че скоро Съветският съюз може да изчерпи петролните си залежи. Но през 1985 г. Саудитска Арабия действително има зъб на Москва заради Афганистан, което се потвърждава от оказваната помощ на муджахидините.

erro1Според американското разузнаване, фанатиците от „Ислямска държава” в наши дни успяват да пласират петрол за 1 млн. долара дневно – макар и на много ниски цени, тъй като официално никой не работи с тях. Тези маргинални количества също дават отговор за подкопаните фундаменти на петрола, но е трудно да мислим, че те отново са осигурени с умисъл на ЦРУ. Днешната стратегия на САЩ срещу Русия – ако има такава, разбира се, е по-скоро финансова, отколкото ресурсна.

Чрез все по-висока рискова премия за рефинансиране паричните пазари, базирани в западни финансови центрове, изцеждат руските ресурси капка по капка. За целта е важно да се създаде напрежение и тревога в противника, например да се напомни за старото му поражение. Тогава планът се самоизпълнява – компаниите и гражданите в пристъп на страх изнасят валута от страната, резервите изтъняват още повече и невъзможността да се плащат дълговете води до базисни политически размествания. Дали е случайно, че синът на Роналд Рейгън наскоро напомни в медиите за петролния импас от 1980-те? Рядко пазарни прогнози са били толкова консенсусни и конкретни, както днес: петролът дълго ще остане евтин. Надушили кръв, финансовите анализатори говорят в един глас.

Предизвестеният край на петролната ера

Има гледна точка, която набира критична маса, че политиката на неспирен растеж на паричния продукт, гонен като с камшик от кредитната експанзия, се сблъсква със своите природни, социални, технологични и организационни ограничения. В Европа растежът отдавна идва само чрез разширяване на членската маса. В САЩ без паричния стимул на Федералния резерв икономиката отдавна би се свила. А светът вече се задавя от горене на петрол. Консумирайки все повече, Западът прави точно това, за което се подиграва на „зависимата от продажби на ресурси” Русия.

През 2000 г. петролният геолог Колин Кембъл разработва сценарий за пик на петрола. Според изчисленията му, към 2010 г. стагнация на предлагането ще доведе до скок и след това нестабилност на цените на петрола. Това ще причини голяма икономическа криза – тогава търсенето на енергия ще намалее и цените на петрола ще се сринат. С икономическото възстановяване петролът пак ще поскъпне и цикълът ще се повтори няколко пъти, но всеки път възходите ще са все по-слаби, а сривовете – все по-дълбоки. Накрая икономиката ще потъне в руини. Финансовата система, изградена върху хипотезата за неспирен растеж, ще имплодира. (Richard Heinberg. The End of Growth, 2011, p. 16) Поне първата част от прогнозата е вярна.

По информация на МЕА, над 50% от световния петрол днес се използва за нуждите на транспорта. Това от своя страна означава, че появата на автомобили, работещи с електричество и водород отнема търсене от петролния пазар. Според една прогноза на McKinsey, към 2025 г. едва 50% от автомобилите ще работят с „класическите” бензин и дизел, а след това този дял ще се свие още повече. Дори метаморфозата да не се осъществи толкова бързо, търсенето на петрол дългосрочно ще намалява.

Неочаквано, но не изненадващо се оказва, че огромният пазар на петрол се крепи върху политиката за глобализация и свободна търговия. Предвиденият скок в световната търговия след 2018 г. кара МЕА да планира огромен ръст в търсенето на петролни продукти за нуждите на товарните превози. Това създава очаквания, подкрепящи цената на петрола. Съответно, ако споразуменията за свободна търговия между САЩ и Европа и между САЩ и тихоокеанските страни не се осъществят, пределната цена на суровината ще се понижи. В този смисъл Русия има изгода от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.

Към 2030 г. МЕА очаква пазарът на въглеродни горива да се състои от три равни части: петрол, въглища и газ. Сметките на парижката агенция може да се окажат грешни, защото към тази дата вече ще е проличало дали германският експеримент за пълно преминаване към възобновяема енергия, познат като Energiewende, може да се приложи в големи държави. Масово заместване на фосилните с възобновяеми горива не е невъзможно. Може да се окаже – противно на всекидневния опит, че краят на петролната ера ще дойде с ниски, а не с фантастично високи цени. Но докато настъпи този ден, вероятно ще има и доста периоди, в които ще изглежда, че петролът е по-скъп от всичко на света.

Български неволи

В сложната енергийна пиеса политическият елит на България не успя да получи дори поддържаща роля. Ескалацията на разходите за строителството на руския газопровод „Южен поток“ на наша територия до 3.5 млрд. евро без ДДС показа каква пищна трапеза си бяха сложили българските енергийни и партийни кръгове. Липса на политически качества, пък и сериозен натиск от САЩ не ни позволиха да прехвърлим „потока” на Сърбия и Унгария. България вече е заличена от картата на магистралните газопроводи. Може би все пак това е в наш интерес, тъй като една сенчеста, задушаваща екосистема губи хранителната си среда.

А Министерството на финансите губи заради евтините горива 400 млн.лв. приходи през тази година. Бюджетът за 2015 г. е разчетен при средна цена на петрола брент от 91 долара за барел. Ако фактическата цена е с 20 долара по-ниска, значителна част от заложените публични приходи няма да се осъществят. Акцизите от 2 млрд. лв. ще се запазят, но при ДДС от внос на горива понижението може да надхвърли 400 млн.лв. При „второто” ДДС върху горивата загубата за бюджета ще е по-ниска, тъй като при бензина и дизела стойността на суровините е по-малък дял в крайната цена. Но при сегашната консумация евтиният петрол ще отнеме от бюджета 500-600 млн.лв. и част от разходните бушони ще гръмнат още „на входа“. От значение, разбира се, е и ритъмът на работа на руската рафинерия в Бургас.

Тези сметки напомнят, че евтиният петрол често не е добър за икономиката. Хипотезата, че евтини горива ще стимулират растежа, защото в хората ще останат повече пари за харчене за други неща, действа – но в САЩ, където шофьорите вече наливат с 30% по-евтин бензин. Понижението за потребителите в Европа, включително у нас, се ограничава до 10% заради големия дял на косвените данъци в цените на горивата. От друга страна, това, че на бензиностанцията пълненето на резервоара струва с 10 лв. по-малко не означава, че в портмонето на задлъжнелия с ипотеки и всякакви други заеми потребител се е появила банкнота от 10 лв.

Дори търговците с опит нямат още отговор дали цените на другите суровини ще се понижат „солидарно“. Това би било неприятно за България, предвид 40% дял на суровините в структурата на износа. Зърното и по-специално царевицата вероятно ще последват петрола, но металите може да поемат в противоположна посока като ново реално убежище на стойност. По тази логика ще растат цените на златото и най-вече на втората по важност след нефта борсова стока – медта.

Евтиният петрол е сериозен дефлационен фактор и като такъв той е „внимателно следен“ в Европа. България е още по-пасивна към ефектите му. Това спокойствие не е оправдано – дефлацията съсипва реалната икономика, като увеличава товара на дълга. Пенсионери, учители, въобще хора с твърди доходи за момент разполагат с малко по-голяма покупателна сила, но постепенно работни места се съкращават, доходите изтъняват, а изплащането на социални помощи и пенсии става тежък товар за държавата. Ниските цени на енергията често са предвестник на трудности. Тази зависимост е нещо като закон за търсещата растеж форма на организация на икономиката – която става все по-проблематична.

TEMA

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Петропад

Надали точно разговорът между шефа на ЦРУ Уилям Кейси и саудитския крал Фахд през 1985 г. събаря Съветския съюз. СССР без съмнение изпитва значителни трудности след срива на петрола през 1986 г., особено след като САЩ като на игра вдига мизата на разходите за отбрана. Егор Гайдар, изпълнявал длъжността премиер на Русия през 1992 г., в мащабната си книга „Колапсът на една империя“ оприличава ниските цени на петрола с „последния удар“.

„В периода 1981 – 1984 г. СССР има само един инструмент да се справя с нарастващите трудности във външната търговия: да увеличава производството на петрол”, констатира Гайдар. Така производството на нефт нараства от 93 млн.тона през 1975 г. на 130 млн.т. през 1983 г. Но големият мащаб с случая е белег не на сила, а на слабост. Кейси, който по време на Втората световна война е изпълнявал важни задачи за нанасяне на икономически щети на нацистка Германия, бързо вижда уязвимото място на СССР. Той отчита и зависимостта на Съветския блок от западни кредити. След като през 1982 г. Рейгън подписва директива за националната сигурност, поставяща нанасянето на вреда на СССР за цел, ръцете на директора на американското разузнаване са развързани.

В интерес на истината в СССР има очи, които виждат – но няма кой да им обърне внимание. От централната банка алармират, че дългът на СИВ към Запада е достигнал рекордните 127 млрд. долара и способността на много социалистически държави да обслужват задълженията си е проблемна. От Академията на науките още през 1984 г. предупреждават за риска от огромен срив на цените на петрола. Мерки за намаляване зависимостта на руската икономика от петролните приходи – тема, която се коментира от плановиците още от 1974 г., не са взети.

„Последният удар” на скъпия петрол за СССР едва ли не е coup-de-grace, убийство по милост, внушава Гайдар. Зад вътрешните документи на властта от края на 1980-те, които той цитира, прозира една изморена, вече не вярваща в принципите си администрация. Промишлената система на социализма изисква непосилни инвестиции за модернизация, а институциите – непостижими в едно изтъкано от страх общество. Колапсът на СССР е срив на системата, не на ресурсите.

През 1989 г. се наблюдават безпрецедентни протести на работници във въглищните мини в Украйна, тъй като системата за доставки на храни и стоки от първа необходимост в регионите не работи. Планът повсеместно не се изпълнява. Това, в съчетание с технологичното изоставане, с невъзможността да се поддържат сателитните държави и с нуждата от нови западни заеми за внос на зърно и машини, обезкръвява режима в Москва. Може само да спекулираме дали СССР щеше да устои, ако въпреки организационната и морална разруха разполагаше с петролни приходи на нивото на 1980 г.

Кои са общите черти между „петропада” след 1986 г. и в края на 2014 г.? И двата периода са на засилено противопоставяне между Русия и САЩ. И в двата случая е замесена Саудитска Арабия: навремето тя увеличава добива, днес не го съкращава. Обща е нестабилността в Близкия Изток: тогава в Афганистан, сега в Сирия и Ирак. И в двата момента предстои руската газова инфраструктура в Европа да се разрасне. Чисто технически, пазарът дълго време е държан в изчакване – поддържа се баланс на ниско ниво. Следва рязко дръпване на въжето и срив на цените.

Предишния път „засечката” е увеличаване добива на Саудитска Арабия. Любопитно е, че фактическият ръст на арабския добив всъщност не е никак голям. Достатъчно е да се демонстрира действие и масовата психология върши всичко останало. В наши дни услугата стори Федералният резерв. ФЕД дълго поддържаше неконвенционална парична политика и при първото затягане, дори само вербално, оскъпи долара и стоковите пазари изпаднаха в потрес. САЩ си помогнаха и с лакти, увеличавайки физическия добив на шистов нефт. Саудитска Арабия този път по-скоро разчиства полето на двамата играчи – Русия и САЩ.

Докъде ще стигне това противопоставяне? Иде ли краят на независима Русия? Светът се нуждае от разнообразие на цивилизации, за да може да се развива. Дори водачът на ястребите Збигнев Бжежински в последното си интервю нарича Русия „потенциален съюзник”, станал безинтересен като враг заради засилването на Китай. Геостратегическата сила на западните финансови пазари ясно показа, че в днешния свят на електронните пари националистическите стремежи са силно уязвими. Методите за поддържане на национална независимост следва да се преосмислят.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s