За рудодобива в Родопите

2700 души в Родопите днес са заети с добив и обогатяване на руда – сочат изчисленията, които направихме в съвместния проект с Руслан Йорданов „Социална икономика на рудодобива в Родопите”. Злато в Родопите в момента се добива само на едно място – в рудник „Чала” край хасковските Минерални бани, рудата оттам се извозва до обогатителните инсталации на „Горубсо – Кърджали” в центъра на града. От две години кърджалийският металургичен комбинат ОЦК не работи, но олово и цинк продължават да се добиват в рудните полета на Лъки, Мадан и Златоград.

В Рудозем функционира обогатителна фабрика, сега собственост на „Върба Батанци”, там е и седалището на „Рудметал” – дружество, преминало мениджърска приватизация, което днес разработва само един, но производителен рудник „Димов дол”. Северно от Златоград в село Ерма река е хвостохранилището на няколкото рудника на местното „Горубсо”, притежавано от Николай Вълканов. В Лъки функционират два рудника и флотационна фабрика, които дават заетост на половината възрастни в общината. В Мадан в местната минна компания са заети над 700 души, доста повече са тези, свързани с доставки и ремонти за нея. Общо взето, това е родопският рудодобив в момента – ако разбира се изключим проучванията, тъй като заявените минни проекти в следващите години са за 1 млрд.лв.

Последната оцеляла въжена линия до Рудозем

Последната оцеляла въжена линия до Рудозем

Родопските минни предприятия през 2012 г. формират годишна печалба от 13 млн.лв. и като цяло работят с добра рентабилност. Преработват общо 600 хил.т. руда – приблизително такъв е и отпадъкът, който се трупа в хвостохранилищата. Държавният бюджет не винаги разбира за добрите им резултати: обогатителните фабрики и рудниците са отделени като фирми и си „подхвърлят” печалби и загуби през годините. Минната индустрия в района на Мадан се разраства. Там през 2012 г. „Върба Батанци” – съвместно предприятие на КЦМ с Никола Добрев и „Минстрой” на Вълканов, пое и бързо изправи на крака „Горубсо – Мадан”, с години източвано от бившия си собственик Валентин Захариев . В рамките на три години предприятието е на път да увеличи добива си с 60%, до 300 хил.т. руда годишно. Средното съдържание на метал – олово и цинк, в маданската руда в момента е около 4.5%. Тя се обогатява в Рудозем и концентратът се продава на КЦМ – както впрочем правят всички родопски мини. В КЦМ от оловно-цинковите руди попътно се извлича и сребро.

Изброените обекти днес съответстват на 20% от добива, разгърнат в социалистическите години. От село с 200 къщи Мадан е превърнат в общински център и се разраства стократно. Благодарение на родопските рудни находища България през 1960-те заема осмо място в света по добив на олово и 12-то на цинк. Повече от четвърт век тук са се извличали по над 3 млн.т. руда годишно. Това е позволило и наложило изграждането на гъста комунална мрежа в планината.

През годините на социализма, включително с трудова повинност и доброволен бригадирски труд, възпяван от поети и действително носещ героична жилка, миньорските селища в Родопите се разрастват с басейни за миньорите, добре заредени магазини, градини и ресторанти, пълни детски градини. Сега разходката из тези селища е учебник по запустяване. Всъщност няма много пустеещи сгради, защото повечето са демонтирани за строителни материали. Детските градини са със срутени покриви и буренясали дворове, макар до тях да се кипрят ярки модерни площадки за игра, направени с европейски пари. В селището Фабрика, някога с няколко хиляди души, бетонните основи и асфалтът вече не личат, тухлите са извозени, гората бързо е запълнила празното място. Все пак другаде много къщи са прясно боядисани, тъй като новият собственик в Мадан в момента разпродава жилищата на миньорите на много ниска цена. Някои миньори изведнъж се оказват собственици на сграда на няколко етажа в красива планинска местност.SONY DSC

Средните доходи на миньорите тук са около 800 лв., като най-добрите мъже, работещи под земята, изкарват до 2000 лв. Това не е толкова зле за тукашните нужди, също и високите пенсии подкрепят социалния статус на миньора. Условията на труд обаче са тежки, след 2000 г. в медиите се съобщава за 19 смъртни случая заради трудови злополуки.

Доста говори следната история за началото на рудодобива по германска инициатива през 1930-те. След сключване на договор за германско финансиране през 1939 г., местното минно дружество извозва с камиони подбрани късове руда до жп линията при Пловдив. Това трябва да стане през зимата, по заснежените родопски пътища, за да се направи пробна доставка за преработка в металургичния комбинат “Щолтенберг” край Аахен. На места пътят е затрупан или се е сринал и на няколко пъти се налага претоварване на тонове руда на ръка от камион в камион. Тукашните самоуки миньори много скоро получават в замяна група германски техници, които прокарват рудници, надзирават строежи на сгради и пътища, помагат за изграждането на електроцентрали, дори прокарват внушителна модерна въжена линия за рудата.

С идването на руснаците мащабът се променя, но принципът, а и повечето методи остават същите. Продължилият около 15 години след петдесетте бум на минната дейност за наше щастие съвпада с период на много високи цени на металите в света. След 1989 г. светът навлиза във фаза на евтини суровини, което задълбочава агонията от приватизацията. Тук добре се вижда как фазите в цените на металите на световните борси играят със съдбите на хората в един достатъчно изолиран планински район. Сегашната ценова фаза е позитивна, но може да се окаже, че сме на опашката й: добивните компании са закъснели с инвестициите си. Глобалната несигурност не изключва да се случи и нещо качествено различно с цените на основните ресурси, като глобална политика по отказ на добива им или ресурсен шок.

На площада на Батанци

На площада на Батанци

В Мадан миньорите доминират в града. 55% от възрастното население на Лъки е заето в „Лъки инвест” от групата на КЦМ, комбинат с 600 млн.лв. приходи и търсещ повече местен ресурс. Технологичното развитие в планината е най-високо именно в Лъки, а компанията в Рудозем се опитва да не изостава. В Златоград и Рудозем минната дейност вече не е структуроопределяща за общините: в първия случай измествана от туризма, във втория – от друга промишленост. В Кърджали предприятието е разработвало златен рудник в с. Еньовче, който вече е изчерпан. Селският кмет, който постоянно недоволствал от компанията по време на живота на рудника, сега пита дали случайно фирмата не иска да се върне – разказва изпълнителният директор на „Горубсо – Кърджали” Живка Ковачева. Градът е правил масови протести срещу използващата цианиди инсталация на дружеството, но днес томахавката е заровена.

На много места рудодобивът е последен шанс за местните жители да получат заплата. Мнозина, наистина, не знаят, че основаният им на чисти храни поминък ще пострада заради тази заплата. В село Седефче например с нетърпение чакат компанията да даде работа. Там впрочем ще се извършва само добив, а рудата ще се вози със закрити самосвали до Кърджали. „Горубсо – Кърджали” има планове за три, четири или дори пет нови златни рудника в Родопите. Те ще са със сравнително малки размери, но достатъчно добра възвращаемост при сегашните цени на металите. В Седефче, близостта на селските къщи надали ще е проблем, ако компанията обезщети собствениците – тоест ако цените на златото се запазят високи. Още един интерес за местните жители от мините.SONY DSC

Нямат такъв късмет в Крумовград, където открит рудник предстои да срине Ада тепе, исторически хълм до града. Там се е водил златодобив от най-дълбока древност, но явно „модерните способи” на канадската “Дънди Прешъс Металс” са това, което ще сложи край на прекрасния ландшафт. На пресъхващата през лятото река Крумовица ще се изгради флотационна фабрика и хвостохранилище, а отработките ще се поливат с пръскачки, за да не се запрашава градът. Който е на 3 километра. А хвостохранилището ще е до нивите на хората в регион, където днес може и да има бедни, но няма гладни. Според инвеститорите, проектът е жизнен при 973 долара за тройунция злато, текущата цена е 1203 долара.

Покарй Крушкова махала тече оловна река

Покарй Крушкова махала тече оловна река

Екологичната язва на минната дейност в региона е хвостохранилището на село Ерма река. Оловносив мътен хвост тече сред голямата махала Крушков дол. До реката от метал на идилични зелени поляни под еркерите на родопските къщи мирно пасат крави. Понякога мирише, а дали металната река вреди на здравето на хората тепърва ще се изследва. За съжаление, не успях да коментирам този въпрос с г-н Вълканов, имахме само един къс телефонен разговор, в който той обясни, че екологичен проблем от разрастването на рудодобива в Родопите биха могли да бъдат златните руди, тъй като в тях има арсен, но не и оловно-цинковите руди.

Изследването, осъществено в периода април-декември, бе финансирано от фондация “Фридрих Еберт” България и е съвместен труд с Руслан Йорданов. Текстът на доклада е достъпен и на английски.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Обществени, Родни and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s