Национализирай това

Българският бизнесмен Васил Василев наскоро публикува във в. „Преса” списък съвети към второто правителство на Бойко Борисов. Има поне две причини да не занимавам с това събитие читателите на блога за економика: първо, да ме прости работодателят ми, но за мен „Преса” е най-реакционният български вестник, насърчаващ вредни за икономиката и обществото идеи и решения. Второ, да се дават на Бойко Борисов умни съвети е наивно. Все пак, без да познавам лично г-н Василев и без да знам какви точно идеи изповядва, ми се струва, че въпросната му публикация от 12.11.2014 г. се вмества в теорията за икономическото развитие на Ерик Райнерт, която изложих тук преди два месеца.

Да припомня съвсем накратко тази теория: нито една страна в света не е забогатяла със свободна търговия. Ключът към богатството на нациите е в индустрията, постигаща скок на производителността и съответно позволяваща работодателите масово да плащат по-високи заплати. Тези заплати влизат в икономиката като търсене и услугите, съпътстващите производства, но и образованието и науката също дърпат нагоре и обществото накрая постига благоденствие. Това е логиката, с която Хенри Форд първо удвои заплатата на работниците си и така втрещи корпоративна Америка, но именно заразителният му пример обяснява последвалият век на световно икономическо господство на САЩ.

Бедните страни трябва да развият своя индустрия, но как? Вече развитите държави се опитват да ритнат стълбата, по която са се изкачили, тоест да се освободят от конкуренция, като превърнат развиващите се страни в свои ресурсни, често и политически колонии. Бедната държава с национално отговорно правителство трябва да приложи за известно време протекционистични мерки – точно както са направили през XIX век днес най-либералните Великобритания и САЩ, когато тяхната собствена индустрия е набирала сила. Най-общо, мерките, познати от историята, са мита върху износа на суровини, предпазни вносни мита за конкуриращи родната индсутрия стоки, държавна подкрепа за обещаващи национални производители. Понякога се налага и грубо копиране на технологии от страна на развиващия се свят, но не са ли правили същото и богатите? Докато не успява да развие собствена химическа промишленост, Швейцария не признава патенти върху нови химически вещества…

За България това означава много неща. От две десетилетия над 40% от износа на страната съставляват суровини и материали. Общият обем на износа расте – расте и суровинният експорт, на първо място на цветни метали и зърно (в горния процент не се включват нефтените продукти). Изнасяме мед – внасяме проводници. Изнасяме слънчогледово семе – внасяме олио. Изнасяме розово масло – внасяме парфюми. Ситуацията лесно може да се промени с един сравнително скромен данък върху суровинния износ, който износ впрочем се осъществява главно от чужди фирми. Но нямаме това право, предвид изискването за свободно движение на стоки в Европейския съюз.

Васил Василев твърди, че може да си позволим да нарушим или поне да заобиколим това правило. Партньорите ни в ЕС и НАТО няма да преглътнат лесно подобна мярка, но „нашите” трябва да ги убедят, че е по-добре да загубят малко пари, отколкото един съюзник. Ето по-конкретно какво предлага той. По линия на вноса: облагане с 10% на всички вносни културни продукти, предлагани на българския пазар. Средствата да се насочат за „културно и естетическо възпитание на децата”. Тази такса може да се завоалира с някой благовиден предлог, например контрол по спазването на авторските права или качеството на превода, съветва Василев.

Освен това – незабавна забрана на износа на дървени трупи и непреработена дървесина. По думите му, при 5 млн.куб.м. незаконен добив годишно, след 10-15 години България ще стане пустиня. Той е и за облагане на вносните селскостопански продукти с такса в размер, равен на субсидията, която чуждите производители са получили. Да се обяви, че това облагане ще бъде премахнато, когато субсидиите за българските фермери се изравнят с тези в другите страни от ЕС.

Василев предлага обратна национализация на електроразпределителните предприятия и да се преразгледат договорите с американските ТЕЦ в Марица-Изток и неизгодните тарифи на ВЕИ, така че цената на тока в рамките на мандата да започне да се понижава, което да увеличи конкурентоспособността на нашата икономика и да способства за откриване на работни места. Василев се обявява за това да последваме примера на Германия и да въведем ТОЛ система за преминаващите нашите граници чужди камиони, от което счита, че може да се съберат 100 млн.евро годишно – които да се вложат в строеж на магистрали.

В организационен план, бизнесменът предлага управлението на еврофондовете да излезе от опеката на чиновниците в министерствата и да отиде при професионалисти, които ще имат само този ангажимент. Това може да стане или в структурата на Българската банка за развитие, или от специална нова държавна банка. При обществените поръчки – пълна прозрачност: „всичко, което е свързано с харченето на публични средства, трябва да бъде публична информация, достъпна за абсолютно всеки по всяко време”. Да не се продава „БДЖ – Товарни превози”, разбира се. Да се махнат скандалните учебници, представящи Левски като бандит, и да се забранят религиозните провокации, завършва списъка си бизнесменът, който е и председател на общобългарския комитет „Васил Левски”.

За протокола, 65-годишният Васил Василев до промените е журналист и кореспондент в Ливан, а след 1989 г. главен акционер на възстановената семейна фирма „Братя Василеви”. Тя първо внася чуждестранна преса в България, след това открива безмитни бензиностанции на изходните пътни коридори на България, става официален вносител на „Пежо”, приватизира през 1996 г. най-големия в страната завод за хладилници „Мраз АД” – от който, за съжаление, в момента най-ценни са земята и сградите. Освен това фирмата му участва активно в сделките „Храна срещу петрол” с Ирак, които поне в Америка се считат за изключително спорни заради колосалните печалби посредством груби злоупотреби. Да го кажем така: Василев е участвал активно в първоначалното натрупване на капитала и от висотата на опита си съветва новите управляващи да поправят ужасните управленски грешки, които унижиха и обедниха страната ни през 1990-те.

Две или три от идеите му са безспорно ценни, особено тази за еврофондовете. Но вече казах, че не виждам смисъл да се дават съвети на Борисов. С колеги коментираме, че той сам би желал да следва националистическа политика и да се превърне за българите в нещо като Виктор Орбан. Но Бойко просто няма тази възможност: очевидно има хора, и те вероятно се намират в чуждестранните посолства, които знаят много за неговото минало. С някое ново тефтерче или справки за „агент Буда” лесно може да се извият ръцете на опитите за национално ориентирана икономическа политика. Затова още години ще слушаме от него колко добри са „пазарите” и колко добра оценка дават рейтинговите агенции на България, докато съотншението на суровините в износа ни се запазва на 40%.

Редно е да отбележа още две неща. Първо, през 2003 г. Лиа Грийнфийлд публикува сериозно изследване „Духът на капитализма: национализъм и икономически растеж”. Оказва се, че „духът на капитализма” всъщност е национализмът: нито една страна не си е пробивала път от бедност до богатство без хората и управленците й да бъдат пропити от националистически чувства. Това е все по-явно за българите и вероятно затова ни подават все повече националистически сурогати. Второ, имаме ново потвърждение, че за добрите решения с оглед благосъстоянието на хората и опазването на природата няма „ляво” и „дясно”. До тях се стига интуитивно, на база теории и модели, или от дълъг практически опит. Общото е, че публичният интерес в икономическото развитие се тълкува в смисъл много хора да имат достатъчно ресурси, а не малко хора да имат възможно най-много ресурси. Забележете, това не е „класическото ляво”, съветващо, че е по-добре многото да имат малко, отколкото малкото да имат много.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s