Евтин бензин, лош бензин

Защо поевтиняването на горивата е опасно за българската икономика

Пълненето на резервоара на автомобила на бензиностанцията поевтиня средно с до 10 лв. за последните четири месеца. Понижението на цените на бензина и дизела с 20 ст. на литър не е съдбоносно, но все пак е облекчение за затегнатите бюджети на фирмите и домакинствата. Работата е там, че това малко удоволствие може да има неприятни последици за националната икономика. Да видим защо.

Косвените данъци и най-вече данъкът върху добавената стойност са гръбнак на държавния бюджет. За разлика от акцизите, които не се влияят от продажната цена, приходите от ДДС пряко зависят от „числото на етикета”. Ако консумацията на горива през второто полугодие се задържи на нивото от миналата година и сегашните по-ниски цени се запазят без промяна, хазната ще се лиши от приходи в размер на над 40 млн. лв. (около 8 млн.лв. от бензин и 35 млн.лв. от дизел).

Бюджетът е още по-чувствителен към цената на нефта, тъй като доставките от Русия за голямата рафинерия в Бургас също се облагат с 20% данък. В мотивите си за актуализация на бюджета за 2014 г. финансовото министерство посочи, че приходите от ДДС върху внос на петрол през първите осем месеца на годината са с близо 174 млн. лв. по-малко спрямо същия период на миналата година. Вината си „поделят” свитите обеми и понижените цени.

Това разминаване е твърде неприятно за държавните разчети, тъй като прогнозите бяха за значителен ръст на приходите от данъка върху внос от трети страни. В приетата от правителството „Орешарски” средносрочна бюджетна прогноза е записано, че очакваната средна цена на петрола Брент през 2014 г. е 105.8 долара. На 30 октомври в 11 часа българско време барелът се търгува за 86.57 долара на електронната борса NYMEX. В интерес на истината, очаквания за понижение на цените на петрола в МФ имаше, но не и толкова скоро и толкова голямо.

Хазната тази година може да се лиши от до 300 млн. лв. заради по-евтини нефт и горива, но това не е най-голямата беда. Петролът е най-важната търговска стока (commodity) и като правило задава общата ценова тенденция на суровинните пазари. Например закономерност е царевицата да поскъпва, щом петролът повиши цената си и да го следва също и в низходяща посока. Зависимостта не е пряка, но корелация съществува: евтин петрол означава евтини зърно и метали. А те са най-важните компоненти на българския износ.

През първите седем месеца на тази година от България са изнесени суровини на стойност 5 млрд. евро. През същия период година по-рано сумата е била с 10% по-висока. Приходите от износ на цветни метали са се понижили с 8% до 1.3 млрд. евро, а на суровините за производство на храни (основно зърно и слънчогледово семе) – с над 30%.

Концесионерите на българските мини продължават да работят с добра печалба и най-много те да се откажат от някой инвестиционен проект, но ситуацията в селското стопанство е много по-сложна. Например реколтата от царевица, която в голямата си част е още на полето, ще трябва да се реализира по цени, с почти една трета по-ниски спрямо нивата на предходната година.

Земеделските производители в страната ще реализират много по-малки приходи, някои ще излязат на загуба и тези фермери, които зависят от банкови кредити ще се изправят пред риск от фалит. Масово ще се плащат по-ниски ренти, в бранша вече се коментира 15-20% понижение. По данни на НСИ през 2013 г. в страната са изплатени 476 млн.лв. ренти. Съответно доходът на населението от собствеността върху земята може да се понижи с до 100 млн.лв. Ако тази прогноза се реализира, вътрешната търговия, особено в малките населени места ще изпита затруднения.

Евтиният петрол на теория е благотворен за индустрията и туризма, тъй като в първия случай означава по-ниски производствени разходи, във втория – по-голяма мобилност на населението. Двата фактора биха могли да компенсират с излишък по-ниските номинални бюджетни приходи, дължащи се на спада на цените. На практика българската икономика няма да успее да се възползва от този пазарен шанс. Известно е, че българите в последните години предпочитат да харчат парите си като туристи в Гърция и Турция, където срещат далеч по-добро обслужване и запазена природа. Туристическата полза от евтиния петрол ще изтече на юг.

Що се касае до индустрията, цената на енергията у нас се определя не от пазара, а от фиксирани договори: фиксирана е цената на въглищата, които копаят българските миньори, фиксирана е цената на тока за домакинствата, за дребния и за средния бизнес, в крайна сметка фиксирана с дългосрочни договори е и вносната цена на руския природен газ. Така че каналите, по които поевтинелият петрол ще облагодетелства родното производство, са стеснени – поне в средносрочен период.

Негативните ефекти от евтините горива тук умишлено са изведени на преден план, за да се демонстрира парадоксът как нещо, възприемано на индивидуално ниво като полза, на макроравнище може да доведе до фалити, загуба на работни места, бюджетни проблеми и свити доходи – в неподозирани размери. Разбира се, в един по-дълъг период намаляването на „запазения дял” на горивата в бюджетите на домакинствата и бизнеса ще се трансформира в по-голямо търсене на други продукти. Така икономиката, или поне търговията, ще изпита благотворен ефект.

Но ако тези очаквания вдъхват надежди за световната икономика, изкривените пазари и суровинната ориентация на българското стопанство ще ни лишат от повечето ползи от евтините горива, докато подсилват негативните им ефекти.

Евтиният бензин е лош по още една причина: той намалява мотивите за енергийни икономии. Съответно милиардните инвестиции във ВЕИ в България, които задълбочиха енергийната бедност на населението, ще изглеждат още по-абсурдни. Смогът ще продължи да се стели над столицата, а шофьорите да се държат за гушите заради отнето предимство. И докато се занимаваме с нашите важни битови проблеми, промяната в климата – в която са убедени 97% от световните учени, ще тече в пълен ход. Все по-често ще ни спохождат все по-разрушителни бедствия.

С кризи в бъдеще време българина няма да го изплашиш. Но не е ли тревожно, все пак, че скорошна проверка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор показа несъответствия в качеството на бензина в 43% от случаите? Бедата не е толкова в щетите, които некачествените горива може да нанесат на двигателите и ауспусите. Шефът на агенцията Стефан Цанков доказа, че във ведомството му са работели десетки „двойни агенти”, които информирали търговците на бензин за предстоящи проверки. Нещо повече – някой пипнал в базата данни и заличил 20% от обектите за продажба в страната, тоест освободил ги е от контрол за цяло десетилетие. А когато държавните служители все пак съставяли актове, те ги пишели с толкова грешки, че неизменно падали в съда.

Жилавият български бизнесмен и потребител ще се справи и със скъпи, и с евтини горива. Но да се преодолеят щетите, които се забъркват на толкова системно ниво, вече са нужни свръхестествени сили.

ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s