Зомби банка души България

От три месеца КТБ е ни жива, ни умряла. Щетите са не само за измамените вложители

Корпоративна търговска банка, която на 20 юни поиска от БНБ да бъде поставена под специален надзор, тъй като масирано теглене на депозити пресуши ликвидността й, вече не може да бъде спасена. Не разполагаме с достатъчно информация, за да отсъдим дали по-енергични действия от страна на централната банка и основните акционери на КТБ през изминалите три месеца можеха да я извадят от блатото. Но положението изглежда неспасяемо. КТБ се превърна в нарицателно за сенчест бизнес и политически риск. Трудно е дори да си представим как граждани и фирми ще продължат да поверяват парите си на тази кредитна институция. Това се отнася както за очакваното групово изтегляне при първа възможност на замразените съществуващи депозити, така и за евентуални нови влогове. Как тогава КТБ ще продължи да работи?

Централната банка има други съображения. Също като в класическата басня за щрауса, тя зарови глава в пясъка, вирна опашка в небето и зачака споходилата беда да отмине сама. Междувременно все още управителят на институцията, на която България е възложила паричната си стабилност, разпраща наляво и надясно многословни писма, в които се опитва да докаже, че за банковия стрес е виновен не той, а всички останали. Дори да проявим снизходителност и да приемем, че БНБ наистина е невинна за ликвидната криза в КТБ, отговорността за превръщането й в зомби – в смучещо енергия създание, витаещо между световете на живите и на мъртвите, е именно на народната банка.

Системно важна ли е КТБ

Един от главните аргументи на привържениците на оздравяване на КТБ на всяка цена е, че тя е от системно значение. Затова в никакъв случай не бива да се допуска нейния фалит: щетите, които той би нанесъл на икономиката и на банковата система биха надхвърлили разходите по спасяването на банката. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се докаже. За месеците, откакто КТБ хлопна кепенците, икономиката не се срути. Най-новите данни на Националния статистически институт са за юли – те показват ръст на индустриалната продукция с 0.2% на месечна база и 0.5% покачване на оборотите в търговията. Последното би могло да се дължи също и на спад на склонността към спестяване заради ръст на недоверието. Но отчетеният промишлен ръст се разминава с насажданото убеждение, че без КТБ българският бизнес не може да същестува. Разбира се, един месец е твърде малък срок, за да вадим заключения за истинското въздействие.

Без съмнение, трусовете в банковата система оказват въздействие върху реалния сектор. Поддържаната от БНБ база данни за новия кредитен бизнес показва, че от 2007 г. у нас не са отпускани толкова малко фирмени заеми в чужда валута, както през юли 2014 г. – на стойност само 350 млн. лв. За сравнение, през юни новите кредити в евро за нефинансови предприятия са почти 1.3 млрд. лв. При фирмените кредити в лева също има чувствителен спад, макар и не толкова изразен.

Как да си обясним това? Възможните отговори са поне три. КТБ – четвъртата по размер на активите в страната, вероятно е осигурявала голяма част от новия кредит за бизнеса. Но тогава идва следващият въпрос: защо индустрията не показва белези на дестабилизация след загуба на основен снабдител с финансов ресурс? През изминалите три месеца не чухме новини за закрити поради липса на оборотни средства предприятия и за тълпи безработни. Всъщност се множат сигналите, че кредитите на КТБ са били за вътрешна употреба, тоест за елегантно източване. Тогава банката не е от системно значение.

Вторият възможен отговор на загадката е, че именно фирмите са тези, които не искат да теглят нови заеми и да рискуват с нов бизнес в българската несигурна среда. Но ще реши ли „спасяването” на КТБ този проблем? Заинтересуваните внушават: „да, фалитът на голяма банка е убийствен за бизнес климата”. Има основания да се усъмним. За спасяване ще са нужни наистина много пари. Правителствените депозити, т.е. фискалните резерви, ще свършат. Съответно цената на държавния дълг ще нарасне. Бюджетът ще се товари с по-големи плащания по лихви, по-малък ресурс ще остане за провеждане на икономическа политика. Потенциалният ръст на БВП ще се свие. В крайна сметка реалният сектор има силен интерес да не се дават държавни пари за лечение на смъртоносно болната КТБ.

Третата хипотеза е, че банките са изплашени и са врътнали кранчето. Противоречи й статистиката за новите кредити за домакинствата, които задържат нивото си през юли. Най-вероятно действа комбинация между изброените и още няколко национални и международни фактори. Но вече е ясно, че проблемите на КТБ не са фатални за България. Дори е възможно, стимулирайки потреблението и обезкуражавайки спестяването, те да допринесат за оживяване на икономиката. Изпълнителен директор на наша водеща банка коментира, че лихвите по депозити вече стават „нормални”. Тоест намаляват – и парите започват да търсят друго приложение, вместо да прашасват в банките.

Да надскочиш закона

Последното решение на централната банка е, че специалният надзор на КТБ ще продължи до 20 ноември, съответно до 22 ноември за дъщерната й банка „Виктория”. Това означава, че вложителите няма да имат достъп до парите си най-малко пет месеца – и че с казуса ще се натовари следващото правителство и следващият парламент. За щастие на хората, в Закона за кредитните институции изрично е записано, че специалният надзор не може да надхвърля 6 месеца (ЗКИ, чл. 115 ал. 3). Иначе БНБ можеше да влачи многозначителното положение с години. От една страна, влоговете в размер до 196 хил. лв. са гарантирани от държавата. От друга, изплащането на тези суми няма да се задейства, докато БНБ не отнеме лиценза на КТБ. След което Фондът за гарантиране влоговете в банките има 20 дни, за да започне да се разплаща с хората. Изчисленията показват, че за целта са нужни 3.7 млрд. лв., а във фонда не достигат 1.6 млрд. лв. Но няма ли фалит, няма и проблем.

Скоростта, с която БНБ решава съдбата на ударената банка е такава, че дори тромава структура като българската прокуратура показа съпричастност към вложителите. Главният прокурор Сотир Цацаров коментира, че трябва да се „надскочи законът за гарантиране на влоговете” в търсене на финансово оздравяване на КТБ. Тези думи се тълкуват в смисъл, че държавната гаранция трябва да се разпростре и върху влоговете над 196 хил. лева. Това впрочем не е непосилно за страната ни, която е с най-ниското равнище на външен дълг в Европа. Може да се напишат цяла лавица трактати защо е нужно да се постъпи именно така – но това няма да промени факта, че докато отказва на редовите си граждани елементарни житейски подобрения или помощ при бедствия с мотива „няма пари”, държавата е на път да посегне на последните си резерви или да потъне в нов дълг, за да не позволи най-богатите да загубят. Колко типично.

Човекът, който може да каже най-много какво представлява КТБ – „скъпо банково украшение, поставено под похлупак от държавата” или пък черна каса за партийно финансиране, вече е в ръцете на властите. Но не на българските, а на сръбските. Цветан Василев, председателят на надзорния съвет на КТБ и собственик на мажоритарния й акционер „Бромак” ЕООД, на 16 септември се предаде на полицията в Белград, след като бе обявен за международно издирване от Интерпол. От лаконичните му коментари проличава, че банкерът не гори от желание да се върне в родината. Въпреки това габровецът най-вероятно ще бъде екстрадиран у нас след изборите през октомври.

В българските медии днес Василев е демонизиран. Но въпросите до Иван Искров, които Василев поставя на личния си сайт, продължават да не получават отговор. Какво е обусловило отказа на БНБ да откаже ликвидна подкрепа на КТБ, когато такава е била поискана – и да мери с друг аршин, помагайки веднага след това на друга банка, изпаднала в същото положение за втори път в рамките на шест години? Хаотичните изказвания на управителя на БНБ през изминалите месеци са неубедителни. Не се ли превръща „надскачането на закона” спрямо банките в България в твърде опасна практика?

Закъсняващо възкресение

Още в средата на август Експертният консултативен съвет по пролемите на КТБ, в който влизат влиятелни бизнесмени, финансисти и юристи, заключи, че има възможност банката да бъде оздравена и да продължи обичайната си дейност. Основният извод е, че преките загуби за клиентите и индиректните щети за икономиката многократно ще надхвърлят „най-песимистичните оценки за разходите по финансовото й стабилизиране”. Нямаме основание да се съмняваме в това експертно заключение, но то от своя страна води до два последващи въпроса, които настоятелно търсят отговор.

Сам консултативният съвет „категорично отхвърли” сценария, при който данъкоплатецът финансира спасяването на КТБ, също и да се черпят средства от публични фондове. Три седмици по-късно Сашо Дончев, шеф на „Овергаз” и председател на Българската стопанска камара, също така и член на експертния съвет, определи използването на публични средства за вече неизбежно. Какво тогава гарантира, че и други банки няма да поемат моралния риск, потопил КТБ?

Второ, какъв е „срокът на годност” на заключението на съвета? Дали една банка, която е можело да бъде спасена през септември, може да бъде спасена и през ноември? С всеки изминал ден бездействащите активи на банката се обезценяват. Десетки експерти жонглират с милиарди и твърдят в хор, че ликвидацията на КТБ ще е по-скъпа от нейното оздравяване. Но ако една банка е куха, „лекуването” й може да се окаже поредният циничен способ за смучене на публични пари. На практика, при ликвидация на КТБ единственият сигурен разход са депозитите до размера, гарантиран от закона. Поне част от тях ще се покрият при осребряване ативите на банката. А спасителна операция на всяка цена може да се окаже пълнене на вода в пробито сито.

Всъщност един от най-сериозните въпроси, който остава извън дискусията в медиите, е, че обявявайки КТБ в несъстоятелност, кредитите, които тя е отпуснала, стават предсрочно изискуеми. Почти няма граждани, които длъжат пари на КТБ. Квесторите установиха 137 крупни длъжници с общ дълг от почти 5.3 млрд. лв., при среден размер на отпуснатия заем 38.5 млн. лв. Логично е толкова големи интереси да оставят отпечатък върху начина, по който експертното войнство гледа на проблема.

Сребърният куршум

Дори да бъде оздравена с парите на народа, КТБ ще остане зомби: ще може да съществува само на системи. Възгледът на бившия финансов министър проф. Христина Вучева, че вложителите също трябва да се включат в спасяването на банката, като доброволно не теглят парите си от нея, граничи с преднамерена наивност. Вложителите имаха вяра в КТБ, въпреки подозрително високите й лихви, тъй като тя минаваше за „банка на държавата” и десетки публични структури държаха парите си в нея. Ще ги убеди ли след 5 месеца ходене по мъките, ако държавата вложи в КТБ милиард лева от фискалния резерв, както Вучева предлага? С какво реноме ще присъства КТБ на междубанковия пазар?

Може би „зомби” е твърде силна дума. Тибетският будизъм познава друг термин за състоянието между живота и смъртта – „бардо”. Още по-точно е да се каже, че бардо е интервалът между смърт и повторно раждане. Решението за КТБ е изплащане на гарантираните от закона депозити, след което да се основе „лоша” банка, която да управлява останалите банкови активи и с времето да компенсира крупните вложители. ФГВБ ще осигури липсващите в системата средства с облигационна емисия. Това е изходът, който съответства на духа на българските закони и на публичния интерес.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Родни and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s