Свободната търговия, Санчо

Големите блокови съглашения за свободна търговия целят да бетонират разделението на бедни и богати държави

Богатите страни не са станали богати със свободна търговия. Те са се замогнали след продължителен процес на индустриализация, по време на който държавата е внасяла технологии и внимателно е отглеждала производства, позволяващи постигането на икономии от мащаба. Две неща са нужни, за да се развие местна индустрия: първото е подражание на водещите, второто е протекция. Още старите германски професори констатират, че след като се изкатерят по този начин до богатството, развилите се страни предпочитат да ритнат стълбата зад себе си.

Това са част от възгледите на авторитетния икономист Ерик Райнерт, представени в книгата „Как богатите страни забогатяха и защо бедните страни остават бедни”. Норвежкият специалист по развитието твърди, че не количествени, а качествени фактори определят растежа. С други думи, решаващо е не колко усилия полагаш, а с какво се занимаваш: колкото и да търгуват помежду си, невидимата ръка няма да изравни доходите на метача в Кайро и на брокера от Уолстрийт.

„Големият шлем на глобализацията” – епохалните търговски споразумения Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и Транстихоокеанско партньорство (ТТП), са опит на богатия свят да запази завинаги водещото си положение в световния бизнес. За да не бъдат изключени от световния политически процес, днес малките страни трябва да се присъединят към лагера на свободната търговия. Големите разбират свободата си по-различно.

Границите на износа

През първото тримесечие на годината България изнесе суровини и материали за 2 млрд. евро. „Сурови” са 42% от българския експорт. Това е най-важната категория в международния ни бизнес, включително с Европейския съюз. Ако сравним с данните преди десет години, ще установим трикратно увеличение на стойността на износа – но делът на суровините в него си остава абсолютно същия.

Брутният вътрешен продукт на България става все по-зависим от износа и това обикновено се отчита като успех. У нас не се разбира, че ако следва досегашния модел, страната ни никога няма да постигне стандарта на живот, свойствен за Централна Европа. Нито една държава в човешката история не е постигнала траен напредък и сравнително равномерно разпределен просперитет, изнасяйки суровини и внасяйки потребителски продукти с висока добавена стойност.

Не трябва да се притеснявате за структурата на износа си, тъй като суровините всъщност имат изключително висока добавена стойност – заяви на среща с журналисти в Брюксел икономическият анализатор с шведски паспорт Хосук Ли-Мукияма. Той е един от гласовитите ентусиасти на свободната търговия и твърди, че именно тя е източникът на богатството в света след Втората световна война. Само свободната търговия може да ни издърпа от ямата на кризата, твърди той.

В думите му може да се открие зрънце истина: бананите висят на дървото и ако не бъдат откъснати, няма да струват нищо, така че изкарвайки ги на пазара, фирмите реализират голяма добавена стойност. Но съждението, че тъкмо свободната търговия е донесла богатството на света, изкривява историческите факти. Далеч не само радикалната левица мисли така: още през 1986 г. влиятелният икономист от Станфордския университет Моузес Абрамовиц определи социалните способности като главен фактор за развитието на държавите. Решаваща е способността им да внедряват технологии и да подготвят опитни работници.

В световната търговия за да изнесеш нещо, някой друг трябва да го внесе. Богатият Запад, най-вече САЩ, поддържа дългосрочен дефицит в търговския си баланс, тъй като изнася нещо друго, което развиващите се страни в момента търсят – „твърда валута”. Изгряващите икономики трупат валутни резерви, за да се предпазят от превратностите на капиталовите пазари, но този процес има граници. Не е далеч времето, когато ще се появят глобални алтернативи на долара и еврото. Тогава Западът отново ще се фокусира върху търговските си излишъци.

Според теорията за сравнителните предимства на Дейвид Рикардо, слабо развитата страна задължително трябва да се включи в международната търговия, като се специализира в областите, в които е най-добра. Който отглежда банани, не трябва да инвестира във фабрика за консерви, защото няма сравнителни предимства в промишлеността. Ако следваха този съвет, Америка и Австралия още щяха да са ресурсни придатъци на Великобритания. Колкото и да се специализираш в метене или в бране на плодове, няма да стигнеш дохода на фабриканта.

Износът изисква транспорт, а транспортът – гориво. Европейският съюз воюва с глобалните въглеродни емисии, в същото време е най-голям търговец в света с оборот от почти 4 трлн. евро. Брюксел сякаш не вижда връзка между ангажимента си към околната среда и агресивната търговска политика, която води.

Тъмна Индия

Световната търговска организация – третата колона на глобалния следвоенен ред заедно с Международния валутен фонд и Световната банка, днес е разочарована от Индия. Ню Делхи в края на юли блокира Споразумението за улесняване на търговията, изготвено миналия декември на индонезийския остров Бали. Този договор цели да премахне митническата бюрокрация и според експерти ще донесе на търгуващите страни ползи за 1 трлн. долара. Но тъй като решенията в СТО се взимат с консенсус, индийският отказ за ратификация засега го осуетява.

Всъщност Индия принципно подкрепя мерките за улесняване на търговията. Тя отказва да ги подпише, тъй като опитва да изтъргува гласа си в замяна ревизия на правилата за търговия със селскостопански стоки. Според едно от тях, аграрните субсидии не може да превишават 10% от стойността на годишното производство в дадена страна. В Индия има 425 млн. дребни фермери, които живеят с по-малко от 1.25 долара на ден. Миналата година парламентът гласува програма, според която на бедните ще се осигуряват храни по субсидирани цени.

Правителството на Нарендра Моди с право се опасява, че тази амбициозна мярка ще наруши правилата на СТО и ще даде възможност на търговските партньори на Индия да заведат дела, които те ще спечелят. Въпросът за националните запаси от зърно от десетилетия остава нерешен: привържениците на свободния пазар считат, че те изкривяват цените, ангажираните с изхранването на народа изтъкват, че запасите всъщност спасяват хората от глад. Оказва се, че Индия дори не настоява за вдигане на 10 процентния праг на субсидиите, а просто иска да се осъвременят разценките от 1980-те, по които все още се изчислява процентът държавна помощ.

Малко западни медии си направиха труда да анализират позицията на Ню Делхи в детайли. Вместо това заявиха: „Индия пречи на света да спечели 1 трлн. долара”. И какво от това? Индия е достатъчно голяма, за да покаже мускули. В политически план тя дори не губи, а печели авторитет – превръща се в пръв говорител на развиващия се свят. Също и по отношение на икономиката решението на Моди е правилно: то е функция на „водената от правителството стратегия за индустриализация, заместваща вноса” – по думите на политолога Джей Пи Синг.

Важно е да се подчертае, че смелият ход, засегнал интересите на търгуващите богати страни, е предприет от политик, хвален на Запад като „благосклонен към бизнеса”. Свободната търговия далеч не винаги съответства на интересите на националния бизнес. В един момент митата и субсидиите действително стават пречка за развитието, но Индия е на половин милиард бедни хора от него.

Свободни да се пазят

По сравнение с протекционистичните политики, провеждани от Западния свят в периода на натрупване на технологична мощ, индийската опозиция днес изглежда детска игра. До влизането на Финландия в ЕС чужденците нямат право да притежават над 40% от местна фирма. През 1990-те Nokia става икона на глобализацията, но преди това конгломератът, произвеждащ от ботуши и картон до гуми за велосипеди, десетилетия наред прави в „парникови условия” експерименти в сферата на комуникациите. Получава и солидни военни поръчки. Сходен пример за внимателно отгледан глобален лидер в Япония дава Toyota.

В определени периоди днешните основни застъпници за свободна търговия САЩ и Великобритания са налагали над 50% мита върху вноса на промишлена продукция. Франция и Германия, считани за протекционистични държави, не са доближавали подобни нива. Александър Хамилтън, първият финансов министър на Съединените щати, в плановете си за индустриално развитие цитира идеите на Адам Смит за държавна ненамеса – но като вреден пример. Ейбрахам Линкълн, президентът, превел САЩ през Гражданската война, завещава на родината си най-високите промишлени мита в света. До Първата световна война те се запазват 40-50%.

Когато през 1846 г. Великобритания отменя Царевичните закони, тя го прави не само от либерални подбуди. Ричард Кобдън, който стои начело на движението за премахване на високите мита върху вносните храни, констатира, че Америка и Германия са се индустриализирали, тъй като цели 30 години са нямали възможност да продават аграрните си излишъци на Острова. Без да иска, Англия си е отгледала конкуренти. Откажете се от индустрията, промишлена продукция ще ви продаваме ние, а вие пак се занимавайте със селско стопанство – увещава германците Джон Боуринг, член на британския търговски борд. Защото от зората на модерната икономика няма съмнение, че свободната търговия обогатява технически по-развитите. Както и че метрополиите умишлено пречат на колониите да се развиват.

Обяснението се крие в учебниците по икономика. Промишленото производство води до нарастващи икономии от мащаба: добавянето на заводски мощности намалява разходите за единица продукция и печалбата е по-голяма. В страни, които изживяват индустриален взрив, заплатите растат и вътрешният пазар се засилва. Свързаните с природата отрасли, както и технологичните „задънени улици”, за разлика от това имат спадаща производителност. Ако една страна произвежда и изнася картофи, първо се оползотворяват най-плодородните земи. Всеки допълнителен, по-каменист декар носи по-малък добив – но световният пазар дава една и съща цена. Тази логика може да се приложи към целия суровинен сектор.

Историята на икономическото развитие предлага универсален модел: богатите държави имат индустрия, бедните изнасят суровини. Дори в пост-индустриалните страни, залагащи на услугите, индустрията не изчезва, да не говорим, че услугите там също се характеризират с нарастваща възвращаемост. За да станат богати, тоест за да се индустриализират, са необходими специални условия. Мерките се повтарят през векове и континенти: износни мита върху суровините, вносни мита върху промишлената продукция, подпомаган от държавата трансфер на технологии и знание, субсидии за местните звезди. Качиш ли се горе, риташ стълбата зад себе си и отправяш умно звучащи призиви за свободна търговия.

Неравна битка

Ха Джун Чхан в известната си книга „Лоши самаряни”, посветена на митовете за свободната търговия, дава ярък пример за глобална асиметрия. Боксьорите се бият само с противници в своята категория, но свободната търговия не признава такива разграничения. Тя настоява „развиващите се страни да бъдат лишени от правото да използват специални политики за протекция, субсидии и регулация, тъй като те били нечестна конкуренция”, пише корейският икономист. Мачът между бразилския национален отбор по футбол и 11 малки момиченца би имал смисъл само тогава, когато се играе на наклонен терен и децата ритат надолу. Но богатите настояват за „честна конкуренция”, например между Хондурас и САЩ.

Либертарианството обича да споменава името на германския икономист от XIX век Фридрих Лист във връзка с убеждението му, че е във взаимен интерес всички в света да се отворят за свободна търговия. Но пълната идея на Лист е, че от гледна точка на националната икономика най-важен е моментът за отваряне към световните пазари. Той подчертава, че това трябва да се осъществи плавно. Ако държавата все още не е успяла да отгледа индустрии на световно ниво, от свободна търговия тя ще залинее. При ненавременна отмяна на мита и квоти най-тежко страдат най-модерните производства на „завладяната” от пазара слабо развита страна, гласи пък теоремата на Райнерт. Технологиите всъщност направо изчезват, да си спомним за „Правец”. Такива страни бързо се специализират да бъдат бедни.

Светът не е място за сантименталности. Мукияма, един от многото говорители на удобния за богатите търговски ред, след размяна на остри реплики призна, че от десетилетия Европа не е постигала икономически растеж, основан на иновации: икономии от мащаба в ЕС вече се реализират не с технологии, а с постоянно разширяване. Сигурно е, че големите споразумения ТПТИ и ТПП са предвидени да служат (също и) като поредната доза допинг за икономическия растеж на богатите – поднесена в примамливата опаковка на „свободата”. Да му мислят бедните.

Сп. ТЕМА

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s