Краят на историята? (от Ноам Чомски)

Не е приятно да се разсъждава какви мисли би трябвало да минават през главата на Совата на Минерва, докато здрачът пада и тя се захваща със задачата да разтълкува ерата на човешката цивилизация – която може би се приближава към безславния си край.

Тази ера започна преди почти 10 000 години в Плодородния полумесец, простиращ се от реките Тигър и Ефрат през Финикия на източния бряг на Средиземно море до долината на река Нил, а оттам до Гърция и отвъд нея. Това, което се случва с този регион, дава горчив урок за дъното, до което нашият биологичен вид може да падне.

Земята на Тигър и Ефрат през последните години е сцена на неизразим ужас. Агресията на Джордж Буш и Тони Блеър през 2003 г., която много иракчани сравниха с инвазията на монголците през XIII век, беше поредният смъртоносен удар. Тя разруши онова, което оцеля след предизвиканите от Бил Клинтън санкции на ООН срещу Ирак – санкции, осъдени като „геноцидни” от известните дипломати Денис Халидей и Ханс фон Шпонек, които ги администрираха, преди да подадат оставка в знак на протест. С убийствените доклади на Халидей и фон Шпонек се отнесоха така, както се прави с нежеланите факти.

Една от ужасните последици от инвазията на САЩ и Великобритания е описана в „Нагледния пътеводител на кризата в Ирак и Сирия” на „Ню Йорк Таймс”: радикална промяна на Багдад от квартали със смесено население през 2003 г. в днешните анклави, отровени от вражда. Конфликтите, подпалени от инвазията, се разраснаха и сега раздират целия регион.

По-голямата част от областта на Тигър и Ефрат е в ръцете на ISIS и нейната самопровъзгласила се „Ислямска държава”, мрачна карикатура на екстремистка форма на радикален ислям, чийто дом е Саудитска Арабия. Патрик Кокбърн, кореспондент на „Индипендънт” в Близкия изток и един от най-добре информираните анализатори на ISIS, я описва като „много страшна, в редица случаи фашистка организация, много сектантска, те убиват всеки, който не вярва в точно тяхната марка ислям”.

Кокбърн също така изтъква противоречията в западната реакция при появата на ISIS: опитите да се спре настъплението й в Ирак съпътстват подривната дейност срещу главния й опонент в Сирия, бруталният режим на Башар Асад. Впрочем основна пречка за прехвърлянето на заразата ISIS в Ливан е „Хизбула”, омразният враг на САЩ и на съюзниците им от Израел. И да се усложни ситуацията още повече, САЩ и Иран сега споделят оправдана загриженост заради възникването на „Ислямската държава” – както и останалите в този силно конфликтен регион.

Египет се потопи в едни от най-тъмните си дни под военна диктатура, която продължава да получава подкрепа от САЩ. Съдбата на Египет не беше предначертана от звездите. От столетия той следва доста удачни алтернативи, но нерядко тежка имперска ръка му препречва пътя.

След подновилите се през последните седмици ужаси, не е необходимо да коментираме какво се задава от Ерусалим, който в далечното минало се смяташе за морален център.

Преди осемдесет години Мартин Хайдегер прославяше нацистка Германия, защото тя вдъхвала надежда, че ще спаси славната цивилизация на гърците от източните и западните варвари. Днес германските банкери смазват Гърция с икономически режим, целящ да умножи богатството и властта им.

Вероятният край на ерата на цивилизацията се намеква в черновата на нов доклад на Международния панел за промяна на климата (IPCC), един като цяло консервативен наблюдател на това, което се случва с материалния свят.

Докладът стига до заключението, че увеличаващите се парникови газове създават риск за „тежки, всеобхватни и необратими въздействия върху хората и екосистемите” през следващите десетилетия. Светът доближава температурата, при която загубата на огромния леден щит на Гренландия вече няма да може да се спре. Заедно с разтапящия се лед в Антарктика, това може да повиши морското равнище и да наводни огромни градове, както и крайбрежни равнини.

Ерата на цивилизацията до голяма степен съвпада с геологическата епоха Холоцен, започнал преди почти 11 000 години. Предишната епоха Плейстоцен е продължила 2.5 млн. години. Учените сега считат, че преди 250 години е започнала нова епоха, Антропоцен – периодът, в който човешката активност е оказала драстичен ефект върху материалния свят. Бързината, с която геологическите епохи се сменят, трудно може да се пренебрегне.

Един от показателите за човешко въздействие е измирането на видовете, счита се, че сега то протича със същия темп като преди 65 млн. години, когато голям астероид е ударил Земята. Предполага се, че това е сложило край на ерата на динозаврите, което от своя страна отваря пътя за разпространението на малките бозайници, в крайна сметка на съвременните хора. Днес хората са астероидът, обричащ голяма част от живия свят на изчезване.

Докладът на IPCC потвърждава, че „огромната част” от известните залежи на гориво трябва да бъдат оставени в земята, за да се избегнат недопустими рискове за бъдещите поколения. Междувременно огромните енергийни корпорации не крият, че целта им е да експлоатират тези резерви и да открият нови.

Ден преди да публикува резюме на заключенията на IPCC, „Ню Йорк Таймс” съобщи, че огромни запаси зърно в Средния Запад гният, за да може продуктите на петролния бум в Северна Дакота да се доставят с влак до (пристанищата за) Азия и Европа.

Една от най-опасните последици от антропогенно предизвиканото глобално затопляне е разтапянето на пермафрост – замръзналата от полярния студ почва. Изследване в сп. „Сайънс” предупреждава, че „дори малко по-топли температури може да започнат да разтапят пермафроста, което заплашва да освободи грамадно количество парникови газове, затворени в леда”, възможни са „фатални последици” за глобалния климат.

Арундхати Рой твърди, че „най-подходящата метафора за лудостта на нашата епоха” е глетчерът Сиачен, където индийски и пакистански войници се убиваха на най-високото бойно поле в света. Сега глетчерът се топи и разкрива „хиляди празни артилерийски снаряди, празни баки за гориво, брадви за лед, стари ботуши, палатки и всякакъв друг отпадък, който хиляди воюващи човешки създания може да създадат” в един лишен от смисъл конфликт. Топенето на глетчерите изправя Индия и Пакистан пред неописуемо бедствие.

Горкият ни биологичен вид. Нещастна сова.

Публикувано в In These Times

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални and tagged , , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Краят на историята? (от Ноам Чомски)

  1. onufriy says:

    Промяната на околната среда е комплексна тема, инкорпорираща диаметрално противоречиви интереси. Четейки, по-скоро несистематично, литература по въпроса, стигам до извода, че хептен не ми стига акъл да систематизирам обърканите си впечатления. Както и да е, Майкъл Крайтън, в послеслова на “Състояние на страх”, прави противоречиви, но логични забележки:
    http://chitanka.info/text/11553/88#textstart
    http://chitanka.info/text/11553/89#textstart

  2. Камен Костов says:

    Г-н Събев, едва сега прочетох отзива Ви за “Провалени държави” и Ви благодаря за оценката на превода ми.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s