Последната книга, изгорена в Англия

Erik Reinert. How Rich Countries Got Rich … and Why Poor Countries Stay Poor. 2007, p. 79-81, 99

„Първата целенасочена и мащабна индустриална политика в света се базира на едно наблюдение какво е направило богатите региони в Европа толкова богати – че технологичното развитие на една сфера в една географска зона може да разсее богатството из цялата страна. Английският крал Хенри VII, който дошъл на власт през 1485 г., прекарал детството и младостта си заедно с леля си в Бургундия. Там той наблюдавал огромния просперитет на район, в който се произвежда текстил. Както вълната, така и материалът, използван за почистването й (алуминиев силикат) се внасяли от Англия. Когато по-късно Хенри VII поел бедстващото Английско кралство, където всичката вълна, която щяла да се остриже през следващите няколко години, била ипотекирана при италианските банкери, той си спомнил за младостта си на континента. В Бургундия не само производителите на текстил, но и хлебарите и другите занаятчии били богати. Кралят разбрал, че Англия се занимава с неправилния бизнес и избрал политика, която превърнала Англия в страна, произвеждаща текстил, а не износител на суровини.

Хенри VII завещал доста обширен наръчник за икономическа политика. Първият инструмент, който използвал, били износните мита, които гарантирали, че чуждестранните производители на текстил ще преработват по-скъпа суровина от английските си конкуренти. На новооснованите текстилни манифактури били предоставени временни данъчни облекчения, дадени им били и монополи за определени периоди и определени географски области. Имало и политика за привличане на умели работници от чужбина, главно от Холандия и Италия. Паралелно с нарастването на капацитета на английските преработватели растели и експортните мита – докато накрая Англия се сдобила с достатъчно производствен капацитет, за да преработи цялата вълна, която произвежда. Тогава, около сто години по-късно, Елизабет I вече можела да наложи и ембарго на износа на вълна от Англия. През XVIII век Даниел Дефо и други историци оценили мъдростта на тази стратегия и я нарекли „Планът на Тюдорите”,  по името на кралете и кралиците от тази фамилия. Както и Венеция и Холандия, и то със същите методи, Англия се сдобила със същата тройна рента: силен индустриален сектор, монопол върху някоя суровина (вълната) и търговия с чужбина.

Страните, които са вече богати, могат да си позволят много по-различни политики от тези страни, които са още бедни. На практика, когато една страна е вече силно индустриализирана, същите фактори, които се нуждаят от първоначална протекция – нарастващата възвращаемост и придобиването на нови технологии, вече се нуждаят от по-големи международни пазари, за да се развиват и просперират. Така че успешният индустриален протекционизъм носи семената на собственото си разрушение: постигне ли веднъж успех, протекционизмът, който в началото е наложителен, става непродуктивен. Както казва анонимен италиански пътешественик в Холандия през 1786 г., „Митата са толкова необходими при въвеждането на производството в една страна, колкото са вредни, щом то е вече изградено.” Това е ключът за разбирането на правилния момент за свободна търговия. Това прозрение днес е изгубено, когато икономическата теория се прилага в големи части на света. Но фундаменталните принципи на икономическата политика на Хенри VII остават задължителна съставка в икономическата политика на всички страни, които са успели да преминат от бедност към богатство…

В края на 1600-те Ирландия – британска колония, била на път да стане лидер в най-важната за времето си индустрия: производството на вълнени тъкани. За това помогнала и емигрантската вълна от умели католици от континента. Английските производители на вълнени платове, които в този момент взимали връх в битката с текстилната индустрия на Флоренция, не можели да си позволят точно сега да загубят водещите си позиции заради ирландците. Те изпратили петиция до английския крал и поискали той да забрани износа на вълнени платове от Ирландия; през 1699 г. те постигнали успех.

Това се случило преди търговската теория на Дейвид Рикардо, затова всички разбрали, че убиването на промишления сектор и принуждаването ирландците да изпращат вълната си в Англия е равносилно на насилствено обедняване на страната. Подобни действия обикновено се оправдавали с факта, че всички европейски сили правели с колониите си същото. Английският икономист Джон Кери по това време обсъждал ползата от свободната търговия за своята страна и предлагал „смъртно наказание за износ на суровини”. Същият Джон Кери бил ангажиран със спирането на износа на вълнени платове от Ирландия. Аргументът му се базира на икономическата метафора за човешкото тяло, която по него време се използвала широко. Кери твърдял, че Англия е главата на Commonwealth, докато Ирландия била периферия, крайник. Ако възникнат конфликти в тялото на общото благо, интересите на главата трябва да надделеят. Това, разбира се, породило чувство на дълбока обида в Ирландия, където Джон Хели-Хътчинсън (1724-1794), декан на Тринити колидж, написал книга как наложените на Ирландия търговски ограничения от 1699 г. са довели до обедняването й („Търговските ограничения на Ирландия, разгледани в серия писма до един благородник”). Тази книга, публикувана анонимно, била осъдена да бъде изгорена от професионален палач заради подривните си доктрини. В Англия това била последната книга, сполетяна от подобна съдба.”

 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Истории and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s