Когато богатите търгуват помежду си

SONY DSCБРЮКСЕЛ–ВАШИНГТОН–СОФИЯ. Над един от входовете на министерството на търговията във Вашингтон в каменна плоча е вдълбан заветът на Томас Джеферсън „Култивирайте мир и търговия с всички”. Поне на второто САЩ остават верни. В момента те водят преговори за две големи блокови съглашения за свободна търговия, TPP и TTIP, съответно с Тихоокеанския регион и с Европейския съюз, които чувствително ще променят характера на световния бизнес. Огромни търговски потоци и ключови икономически съотношения ще се пренасочат, ако подготвяните споразумения за търговско партньорство бъдат постигнати.

В САЩ тази инициатива среща сравнително слаб отзвук сред масовата публика. За сметка на това, в Европа се надига буря от аргументи „за” и „против” TTIP (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, ТПТИ). Европейската комисия, която продължава да държи в тайна какви заръки за преговорите с американската страна е получила от страните-членки, наскоро проведе обществена консултация по един от най-спорните въпроси в бъдещето споразумение. Близо 150 хиляди бяха становищата, които загрижени граждани и организации изразиха във връзка с ISDS – механизмът за уреждане на спорове между инвеститор и държава, който е ключова част в ТПТИ. Подобна обществена активност по толкова сложен технически проблем е безпрецедентна.

Освен възможността чуждите инвеститори да заобикалят националните съдилища и да атакуват в частни арбитражи онези решения на правителствата, които те смятат, че ги ощетяват, има още много спорни зони в подготвяното партньорство. Вносът на американски храни в Европа плаши фермери и потребители, тъй като стандартите за безопасност на продуктите в САЩ са различни. Под въпрос са европейските географски означения от типа „фета” или „рокфор”. Не помагат и периодично избухващите шпионски скандали. САЩ от своя страна нямат намерение да се отказват лесно от схемата „Купувай американското”, предназначена да създава търсене за националния бизнес по време на рецесията. Има и по-общи притеснения, свързани с работните места, които ще бъдат загубени от двете страни на Атлантика, щом конкуренцията нарасне, а големите компании изнесат производствените мощности в региони с по-ниски разходи.

„Ако беше лесно, вече да сме го направили” – отговарят въвлечените в процеса и заявяват, че са решени да постигнат амбициозен договор за свободна търговия, пригоден за нуждите на XXI век. На практика в него ще има много повече от търговия: продуктови и индустриални стандарти, инвестиционна защита, режими за конкуренция, интелектуална собственост, защита на личните данни и т.н. Но и твърде много лобизъм.

Богат свят, беден свят

Идеята за ТПТИ тръгва от легендарния баща на Сингапур Ли Куан Ю – разказва от кухнята Фред Бергстен, основател и почетен директор на влиятелния Peterson Institute. През ноември 2009 г. по време на първото си президентско посещение в Азия Барак Обама се среща с Ю и е впечатлен от предупреждението на 90-годишния мъдрец: „Ако Америка не вземе спешни мерки, тя ще остави цяла Югоизточна Азия в ръцете на китайците”. Това провокира президента на САЩ да нареди да се ускорят търговските преговори със страните от китайската сфера. Европа не трябва да остане с усещането, че е заобиколена и така стремежът към Тихоокеанска свободна търговия ражда проект за Трансатлантическа.

Всъщност Европа и Америка обсъждат подобни идеи още от времето на Кенеди, но тогава Конгресът е против. Въпросът периодично се връща на дневен ред, последно през 1990-те, когато журналистическо разкритие и последвалата остра обществена реакция в Европа провалят големите планове. На пръв поглед този път подходът е различен: шестте кръга на преговорите след официалния старт през лятото на 2013 г. бяха широко отразени в медиите. Поучила се от предишни грешки, Европейската комисия следва внимателно обмислена комуникационна стратегия и ползва опорни точки при чувствителни въпроси.

Защо са тези негативни нагласи, щом свободната търговия цели икономически растеж и ще донесе благосъстояние за всички? Посланикът на САЩ в ЕС Антъни Гарднър хвърля вината върху „латентния антиамериканизъм” и нарасналото влияние на социалните медии, усилващи посланията на малобройните, но гласовити групи на несъгласните. В интерес на истината, много от възраженията срещу ТПТИ действително са от емоционален характер. Те се базират на несъзнавани страхове и на стари вражди, което прави конструктивната дискусия още по-трудна. Същият тип споразумение за свободна търговия между ЕС и Канада, което е вече почти подписано, мина почти незабелязано за европейците.

Вашингтонските дипломати разполагат с изпитан способ да парират опозицията, като използват „плашило” – първо Русия, после фундаменталистите, сега Китай. Дори да има малки временни стопански затруднения във връзка с ТПТИ, запазването на господстващата позиция на Америка и Европа в света си струва риска, внушават те. На ТПТИ може да се гледа и като начин да се извият ръцете на Русия: доставки на американски газ в Европа биха отнели най-важния лост за влияние на Москва. Добрите отношения със САЩ са още по-важни за Европа предвид напрежението в Близкия изток.

Нещо повече – споразумението, което ще обхване 30% от световната търговия и 45% от глобалния БВП, е замислено като „златен стандарт”. Търговията с богатия свят ще действа като магнит за останалите страни, но за да получат достъп до обединения пазар на Европа и Америка, аспирантите ще трябва да спазват инвестиционните и авторскоправни режими, изгодни за развития свят. По този начин, макар делът им в световната икономика в бъдеще да намалява, двата блока на богатите ще продължат да диктуват правилата за всички.

Митове за свободна търговия

SONY DSCВсе по-трудно е да се твърди, че свободната търговия е еднозначно благотворна, особено за страните, тепърва търсещи място под слънцето: това, което доскоро бе верую за икономическата гилдия, вече поражда скептични усмивки. Политиките на протекционизъм и държавна интервенция през 1960-те и 1970-те донесоха средно 3% годишен ръст на БВП в развиващите се страни. С възхода на неолиберализма през 1980-те прирастът се забави до 1.7%. В Южна Америка завзелите властта рицари на свободния пазар не постигнаха и една трета от ръста по време на „лошия” модел, предполагащ държавна подкрепа. Книгата на икономиста Ха Джун Чхан „Лоши самаряни. Митът за свободната търговия и тайната история на капитализма” дава още много такива примери. А трудът на Ерик Райнарт “Как богатите страни са забогатели и защо бедните страни остават бедни” предлага изключително силен икономически анализ на щетите, които свободната търговия може да нанесе на страните, които не са готови за нея.

Европейската комисия се опита да убеди масовата публика, че благодарение на ТПТИ всяко семейство от двете страни на Атлантика ще забогатее със сума от порядъка на 1000 долара годишно. Достоверността на съответните изчисления се оказа спорна, тъй като те са правени от организации, пропагандиращи от десетилетия ползите от свободния пазар. По-важно е, че използваните икономически модели се разминават с реалния живот. Те например предполагат, че хората, които загубят заради ТПТИ работата си в един отрасъл, незабавно ще намерят заетост в друг. Затова политиците бързо изоставиха аргумента за всеобщата печалба от свободната търговия и наблегнаха на геополитиката.

Междувременно Австрийската фондация за изследване на развитието OFSE изготви по поръчение на две леви фракции в Европейския парламент друга оценка на търговското споразумение между ЕС и САЩ. Заключението гласи: „Ще има ограничени икономически ползи, но и съществени негативни рискове”. Помощите, които държавите ще трябва да платят на новите безработни, може да достигнат 14 млрд. евро, без да броим пропуснатите ползи. Ефектът от премахването на митата може да доведе до загуба на още 20 млрд. евро публични приходи. Най-бедните държави в света може да се лишат от 3% от дохода си. Може би най-силният аргумент е, че заради новите търговски връзки със САЩ единният пазар ще загуби интеграция и вътрешно-общностната търговия може да спадне с до 30%.

Изброените рискове не означават, че непременно трябва да се откажем от ТПТИ. Те по-скоро показват, че в желанието си да убеди публиката, вече бившата Европейска комисия и нейната Главна дирекция „Търговия” не се занимаваха със сериозните прогнози, които се очакват при подготвянето на толкова важен международен договор. Вместо това, следвайки компрометирана идеология, те се опитаха да замажат очите на обществото. Дежурният отговор, който дават въвлечените в процеса на ТПТИ, е, че винаги има печеливши и губещи, важното е накрая да има нетна полза. Основателен аргумент, стига губещият да не си самият ти, а печалбите да не са предварително разпределени.

Най-малкото, което Европа трябва да направи, е да оцени критично ефектите от NAFTA – подписаният преди 20 години договор за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико. Американската търговска камара говори за „триумфалната NAFTA”, донесла 5 млн. нови работни места и 1.2 трлн. долара ръст на търговския оборот. Но според най-големия профсъюз на Америка AFL-CIO, огромните корпоративни печалби се дължат на замразяване на заплати, откриване на нови потилни в Мексико и нелегална емиграция. „NAFTA се оказа провал”, коментира профсъюзният експерт по търговски политики Селесте Дрейк. Според нея в бъдещите съглашения за свободна търговия TPP и TTIP грешките на NAFTA трябва да се избягнат, особено ISDS, който се е доказал като вреден. Наличието на две толкова противоположни позиции говори, че за да подпише изгоден за Европа договор, комисията трябва да свали както розовите, така и черните очила.

Има и друг поглед към ограниченията на свободната търговия. Лица във Вашингтон с влияние върху преговорния процес посочват, че САЩ надали ще се откажат от схемата „Купувай американското!”, както би изисквала либерализацията на обществените поръчки. Малко вероятно е заради ТПТИ да бъде отменен и Jones Act: датиращ от 1920 г. статут за насърчаване на американския търговски флот, изискващ стоките, които се пренасят по вода между американски пристанища, да се товарят само на построени в САЩ кораби, собственост на граждани на САЩ и с американски екипаж. За най-силната икономика свободната търговия е добра само ако не пречи на националния бизнес.

В подножието на ТПТИ

Многократно е повтаряно, че ТПТИ цели много повече от премахване на и без това ниските трансатлантически мита. „Долните плодове на дървото отдавна са обрани”: двете икономики и сега се радват на тесни връзки, като търговията през океана създава 5 трлн. долара стойност и поддържа 15 млн. работни места. Миналата година преките инвестиции на САЩ в Европа достигнаха 300 млрд. долара, а европейските поделения на американски компании са произвели 760 млрд. долара. Всяка стъпка към по-близко сътрудничество оттук нататък представлява балансиране на интереси: трябва да се пожертва нещо, за да се получи друго в замяна. За страни, които са свикнали да диктуват правилата в международните отношения, ситуацията е наистина необичайна.

Според проучване на Атлантическия съвет, най-сложен за договаряне в ТПТИ ще е въпросът за вноса на генно модифицирани храни в Европа. Трудности се очакват и по теми като лични данни, екологични стандарти, обществени поръчки, финансови услуги. Макар че е пропуснат в този списък, ISDS също няма да мине гладко, най-малкото заради опозицията на германските социалдемократи, които са част от управляващата коалиция в Берлин. Посланието на Атлантическия съвет е, че общественото внимание се насочва към въпроси, които всъщност не са най-важни за готвеното съглашение.

Едни и същи ли са най-важните въпроси за корпорация, целяща да поддържа непрестанен растеж – и за осъзнатия потребител, загрижен за здравето и природата? За съжаление на преговарящите и на големия бизнес, амбициозният търговски договор между Брюксел и Вашингтон вече излиза извън комерсиалната сфера, той надраства дори геополитиката и се превръща в универсален морален въпрос. Германският министър на селското стопанство Кристиан Шмид дори наскоро възкликна: „ТПТИ не е дело на дявола!” (въпреки постоянния шум около американския шпионаж, официален Берлин стои твърдо зад идеята да се засили трансатлантическата търговия).

Да се обръща внимание на факти от типа, че ЕС забранява 1400 вещества в козметичните продукти, а САЩ – само 11, едва ли е от нечестивия. Председателят на влиятелната датска потребителска организация Бенедикт Федершпил изтъква: „Ние принципно подкрепяме ТПТИ и сме съгласни, че това търговско споразумение трябва да е амбициозно, но нека амбицията се прояви във възприемане на по-високи стандарти за защита на околната среда и на потребителя”. Това без съмнение е сложен въпрос не само защото САЩ имат по-стриктни стандарти за играчките и автомобилите, а Европа – за храните и лекарствата. Различни са подходите: законодателството на ЕС следва принципа на предпазливостта (precautionary principle), който изисква да се предприемат ограничителни действия, ако има научно достоверен, макар и недоказан риск за живота и здравето. САЩ се придържа към „научно базиран подход”, прибягващ до забрани само при убедителни доказателства.

Днес всички европейски потребителски организации стоят твърдо против ISDS и предупреждават, че ако политиците не направят крачка назад, активистите може да повторят уличните протести, довели до отмяната на ACTA. Доколко тази решимост е рационална е трудно да се каже, тъй като и сега в стотици договори, особено в енергетиката, са предвидени арбитражни клаузи за споровете между държави и компании. Но аргументът, че ISDS е несправедлив и недопустим, защото „създава паралелен режим на правосъдие в интерес само на една малобройна прослойка”, е невъзможно да се обори. Горната формулировка впрочем е на американската организация Public Citizen.

А още не сме коментирали въпроса за прозрачността, по-скоро за строго контролираната прозрачност. За да си измият ръцете, преговарящите формираха Група на съветниците, включваща няколко представители от потребителски организации и от профсъюзите. Съветниците имат достъп до черновите на преговорните глави, но само в затворено помещение, оставяйки на входа електронните си устройства. Позволено им е да си водят записки на ръка, но не и да преснемат. С такъв подход постоянните медийни сензации с изтекли ТПТИ-документи не са учудващи. Самите текстове може и да не са лоши сами по себе си, но начинът, по който публиката достига до тях, възбужда негативизъм. SONY DSC

Днес всички са политици

В бизнес преговори конфиденциалността е задължителна и е вярно, че ТПТИ дотук е най-публичният договор за свободна търговия. Но обществената чувствителност по въпроса е силно повишена и явно това няма скоро да се промени. Гражданската опозиция не касае факта, че САЩ и Европа са най-важни стратегически и стопански съюзници. По-скоро тук виждаме нещо по-голямо: нежеланието на хората да бъдат само обекти на „голямата бизнес политика” и стремежът им да се конституират като неин субект.

От двете страни на Атлантика притеснения се изказват от хора със самочувствие, с високи постижения, които те са готови да бранят. Негативните социални ефекти от NAFTA и от европейския остеритет трудно може да се скрият. Обществената търпимост към неолиберализма, жертващ всичко в името на свободния пазар, е изчерпана. Обещания за още от същото не радват никой извън горния един процент, те вече не са приемливи.

Без съмнение, не всички възражения срещу ТПТИ са основателни. Има и трети страни, които ще загубят много от търговския договор между Европа и САЩ и с удоволствие гледат как гражданското недоволство срещу него ескалира. Москва например надали проспива очертаващата се загуба на европейския газов пазар, а Турция, невероятният кандидат за членство в ЕС и боен другар на САЩ, вече си поиска парче от баницата.

Макар официалните лица да го крият, през последните месеци темпът на преговорите за ТПТИ се забави. Очевидно на този етап има граници за по-нататъшната интеграция на най-развитите световни икономики. Предвид обществения натиск за запазване на потребителските и трудовите стандарти, тези граници изглежда вече се дължат на отказа на компаниите да поемат нови разходи и на нежеланието на преговарящите да рискуват с непопулярни сред националния бизнес отстъпки. Фред Бергстен, който е сред най-авторитетните стратегически анализатори в САЩ, прогнозира, че Трансатлантическо търговско споразумение в крайна сметка ще бъде постигнато, но по-бавно и с по-малък обхват по сравнение с Тихоокеанското, което е въпрос на месеци.

Що се касае до мястото на България в ТПТИ, то е много специфично, тъй като сме най-слабо развитият регион на Европа и може както да спечелим благодарение на евтиния си труд и енергия, така и да загубим: традиционни храни, сортове и генетични ресурси, ключовият за икономиката ни износ за Европа да се свие, а едва надигналите глава родни предприятия да бъдат смазани от конкуренция в американски мащаб. На тези проблеми ще посветя следващ анализ. Повече от сигурно е, че ако нямаме национална позиция по този толкова важен за бъдещето на Европа търговски договор, губеща ще е само България.

Публикувано в сп. TEMA

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Интернационални and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s