Просто бедни

Самочувствието на българите през последните години сякаш падна в Марианската падина. Разбира се, има сънародници, които продължават да се тупат в косматите гърди с възгласа “Булгар, булгар”, но като цяло се е наложила крайно песимистична теория за нашия народ. Бедни сме, защото сме: лоши, глупави, прости, нечестни, мързеливи, безволеви, инертни, зли – поотделно и в комбинация. Или както каза царят, трябва да си сменим чипа.

Истината е обратната, твърди известният икономист от корейски произход Ха Джун Чхан (Ha-Joon Chang). Икономическата история показва, че т.нар. простотия е следствие от, а не причина за бедност. И ако страната успее да постигне икономическо развитие, ако по някакъв начин тя успее да повиши равнището на доходите, в нея ще последва бърза и позитивна културна промяна. Изключително бързо, в рамките на само 20 години, онези черти на масовия български характер, които днес ни карат да се червим, може да изчезнат.

Чхан развива тази идея в деветата глава от книгата си “Лоши самаряни. Митът за свободната търговия и тайната история на капитализма”, за съжаление още непреведена на български език. Заглавието “Мързеливи японци и крадливи германци” от днешна гледна точка звучи като авторска шега, но това са точните думи, с които англосаксонските пътешественици са описвали въпросните народи, преди да сътворят икономическото си чудо.

Най-характерни са наблюденията на Сидни Гълик, мисионер с 25 годишен опит в Япония. Според него японците “създават впечатление на мързеливи хора, напълно безразлични към факта, че времето тече”. Живелият в началото на XX век Гълик не е расист, напротив, той е борец за правата на азиатците в Америка, въпреки това той възприема японците като лековати, радващи се на мига хора, нямащи грижа за бъдещето. По същия начин днес редица африкански автори описват собствените си държави като обречени на бедност, тъй като културата на местното население била “неподходяща”. Черните били мързеливи, без динамична представа за бъдещето и т.н. Така и нашия елит – политически, икономически и интелектуален, негласно твърди, че българите нямат бъдеще, защото са… лоши.

Прочутите с работливост, упоритост, спестовност, всъщност едва ли не с всички задължителни за просперитета добродетели германци също не са се родили в златна риза. Авторката на “Франкенщайн” Мери Шели от наблюдения върху германския си кочияш заключила, че “германците никога не бързат”. Британският военен лекар Артър Фолкнър намира немците за прекалено емоционални, даже психически неустойчиви. Може да допълним обзора на Чхан с известното германско пътешествие на хумориста Джером Джером, в което той описва народопсихологията на немеца без дори намек за точност и находчивост. Обаче днес казваме “като германец” и разбираме всичко добро за икономиката, което един човек може да притежава.

Обяснението, че пътешествениците, наблюдавали японците и германците, са се заблудили, не е убедително. По-вероятно е друго: бедността, икономическата изостаналост е това, което пречи на народа да разгърне положителните си страни. Никой, също и Чхан, не оспорва, че културата играе огромна роля за формирането на характерите в един народ, оттам и директно влияе на икономическия резултат. Но “културите се променят. Грешно е да се гледа на културата като на съдба, на обреченост”, твърди той.

В предишен текст тук обсъдихме идеята за “мързеливите балканци”. В тази посока Чхан коментира: хората от богатите страни са свикнали да гледат на мързела като на най-съществената “културна черта” на хората от бедните страни. Но това, което изглежда като мързел, всъщност е резултат от различна организация в обществото и на производствените сили. Например, ако работиш с лопата не ти е необходима тази стриктност и точност, задължителни за работника на поточната линия. При това, ако си безработен или частично зает, няма как отстрани да не изглеждаш мързелив. Безспорни са трудовите постижения на хора от “мързеливи” страни, когато попаднат в страни с по-висока организация. Но ако в една икономика нищо не се случва, ден след ден, година след година, няма нужда да се безпокоиш за бъдещето – то ще е точно такова, бедно и лишено от възможности, каквото е било години наред.

Що се касае до “нечестните” – крадливи и т.н. народи, много трудно е да си честен, ако си беден. Бедността неизменно отслабва правовия ред в държавата и насърчава незаконните дейности. По същия начин може да се отговори на упрека за “прекалената емоционалност”: според големия труд на Марко Семов “Българите и властта”, неовладяната емоционалност е сред основните черти, които затрудняват българите в условията на свободен пазарен ред. Само че, според Чхан, рационалното мислене е резултат от икономическото развитие, а не обратното. “Модерните икономики изискват рационална организация на действията на хората, която чак след това променя начина, по който хората разбират света”.

Всички считани за негативни черти в националната култура може да се променят изключително бързо, твърди корейският икономист и дава за пример собствената си страна. Само преди 20 години се е говорело за “корейско време”, т.е. за вероятността някой да закъснее за среща с час или два. С развитието на икономиката и повишаването на жизнения стандарт, довели до нова култура в Корея, този израз почти отпада от ежедневния език.

“Културата е резултат от, както и причина за, икономическото развитие. Ще е по-правилно да се каже, че страните стават работливи и дисциплинирани по причина на икономическото развитие, а не обратното”. Така Чхан възразява на културните детерминисти, които твърдят, че само страни с “правилни ценностни системи” може да се развият. Тези автори упорито търсят в традиционната култура на отделните страни черти, които загатват за бъдещо икономическо чудо. Например конфуцианството обяснявало възхода на Япония. Историкът с право би възразил, че японците и корейците всъщност са успели въпреки, а не поради конфуцианството. То предпочита съзерцателния подход към света и насочва хората към хуманитарни вместо към технически професии.

Икономическото развитие в една страна идва не от културни фактори, а от възприемане на нови знания и умения, които посредством държавна политика за насърчаване на собствено производство постепенно водят до изграждане на развита икономическа структура, обобщава в книгата си “Лоши самаряни” Ха Джун Чхан.

Обяснението му за успеха на Япония и Германия е, че именно подобна държавна политика е създала благотворния цикъл, който след това благоприятства развитието на позитивни за икономиката черти на националния характер.

Казват, че японците били лоялни, но между 1955 и 1964 г. в Япония са загубени повече работни дни в стачки, отколкото във Франция и Великобритания, страни със силни профсъюзи и традиции в гражданските протести. Чак след като японските работници са получили своите – днес считани за неизменно техни – пожизнена заетост и корпоративно социално осигуряване, те са се превърнали в “послушни машинки”. Същото касае Швеция. През 1920-те в Скандинавската държава има най-много стачки в целия свят, през 1938 г. е постигнат компоромис между корпорации и работници (споразумението Салтйобаден) и тогава започва възходът на Швеция като модел за социална държава.

Глупаво е да се проповядва висок трудов морал в държава като България, където почти една пета от хората в пълноценна възраст нямат работа. Лесно е да се обвинява за нашите неуспехи корупцията на политиците – какво друго да очакваме с толкова ниски заплати в държавния сектор? Този разговор е дълъг, но ако трябва да тръгнем отнякъде към развитието и по-доброто бъдеще на България, началната точка се нарича държавно управление.

Ha-Joon Chang. Bad Samaritans. The Myth of Free Trade and the Secret History of Capitalism. 2008. p. 182-202

Статия на Валери Найденов, която интерпретира цитирания текст

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s