Общ боклук

Карнобат отскоро се радва на великолепен градски парк, модернизиран по европейски проект за 1.6 млн. лв. С толкова подредена и изпипана градина трудно може да се похвалят градове като Варна, София и Пловдив. Сред обилно напояван райграс, под дебелата сянка на високи дървета десетина добре оградени площадки за игра радват децата с все още здрави люлки и катерушки. Нагъсто разположени са прясно боядисаните кошчета за отпадъци. Проблемът е, че тези кошчета пустеят, докато около пейките се търкалят опаковки от вафли, чипс, боза, мляко, купчини излюпени семки, чашки за кафе, празни бирени бутилки и мазни хартии от баници.

Това нерадостно впечатление си съставих за половиния час, докато почивах там с децата по пътя от морето към София. Градината на Карнобат дълго стоеше разкопана и като я видях отдалеч най-сетне оправена, изпаднах във възторг. Като се разходих наоколо ме обзе яд. Накрая направо избухнах, като видях как две бели момичета си седяха на уютна масичка и гледаха на лаптоп детски филмчета, потънали до глезените в боклуци. “Толкова мръсно ли държите в къщите си, бе!” – им извиках и юрнах цялото семейство към колата.

Промитите мозъци на тоталния пазар ще видят в тази случка поредно потвърждение колко вредни са публичните стоки и услуги. Колко лоша е публичната собственост: ако няма личен интерес, никой не се грижи за нищо, затова всичко трябва да е частно, за да се поддържа. Добре, но какво да кажем тогава за прекрасния плаж Кабакум на север от Варна? (Оттам се връщахме.) Освен десетки работещи хотели, от зелените му склонове са надвиснали шест масивни бетонни скелета: поне толкова преброих със замъглен от солената вода поглед, докато се поклащах по гръб в морето. От 1997 г. не бях идвал тук, помнех го романтичен, чист, дори пуст. Пак е чудесен, но в един нормален свят грозни незавършени хотели няма да стърчат на такова място.

Дълбоко се съмнявам, че и три от шестте призрачни строежа ще бъдат някога завършени. Вероятно също така няма да бъдат и разрушени и още дълги години ще грозят и ще се разпадат: символ на боклука, който създава частната свободна бизнес инициатива.

Плажът в България също е публично благо, на теория той е изключителна държавна собственост. Строежи на морския бряг не са разрешени, но това не се отнася до плажния имот на Кабакум на аптечния бос с политически апетит Веселин Марешки. Също както и банковият надзор не се отнася до българските банки на властта. На плажа се наблюдава боклук от по-висок ранг. Докато градинският боклук в Карнобат пъди само случайния посетител, строителният боклук в Кабакум, резултат от пълна бизнес свобода, убива бизнеса. Пропъжда претенциозните туристи, които по правило са платежоспособни. Икономическият резултат намалява, събират се по-малко данъци, губят се потенциални работни места.

Рецептите са две. Първата е частна собственост до дупка: плажът да престане да се води на хартия за държавен, а да се продаде на някой, който да се грижи за него – да го чисти и т.н., и да събира такса за ползването му от туристите или от околните хотели. Ако е амбициозен, изпълнителният директор на плажа ще задейства икономически, правни и други силови методи, за да се отърве от загрозяващите постройки. Така ще си получим чистия плаж и пейзаж. Ще загубим достъпност и демократичност: хора с малки финансови възможности не са добре дошли. За тях са ставащите все по-малко и все по-претъпкани публични плажове.

Ако същият подход се възпроизведе в цялата икономика, ще трябва да се приготвим да плащаме за немислими по-рано неща: за въздух, за разходка в гората, за междуселски пътища. Химерата на тоталната частна собственост драстично ще намали, вместо да увеличи свободата на хората, противно на уверенията на индоктринираните пазарници.

Другият начин да се справим с боклука е да има публична регулация и санкции за дейности, които нанасят щети на трети страни, независимо дали “третите” са граждани, селяни, фирми, общини или държавен бюджет. С други думи, който не си построи хотела в рамките на три години, да се принуждава със съдебни изпълнители да си го събори. Който бъде хванат да хвърля боклук по земята, да се глобява с 5 лв. и два часа общественополезен труд в градината.

Всъщност е добре, че строежите на хотели остават във фаза боклук: плажът Кабакум и така е пренаселен. Ако още хиляда туристи опитат да опънат хавлии тук, демографското налягане ще избие в агресия. Публичното планиране следва да осуети и този риск, като държи на нормативите – а те съществуват, за плажна площ на едно хотелско легло. Или за квадратни метри ски писа на легло. Бизнесът няма да се самоограничи. Дори да го стори, то ще е след фаза на саморазруха. В интерес и на природа, и на бизнес е да има активна и креативна, видима публична ръка (целенасочена намеса, състояща се от планиране, изпълнение, мониторинг). В този смисъл подигравките на българските природозащитници с публичното и възхвалата на частното като опозиция на разкапаната БСП са подвеждащи и е редно да престанат.

Публиката трябва да вмени на частните инвеститори ред други правила, освен приемлив срок за завършване на проекта, например в какъв вид да поддържат прилежащата инфраструктура. В противен случай никога няма да постигнем онзи вид, на който се възхищаваме в Гърция и Белгия и за който негодуваме, че го нямаме у нас. Говоря за публично, не задължително за държавно. Но всъщност чистотата, или по-скоро липсата на боклук, не зависи толкова дали собственик е частно лице, община или министерство. Всичко зависи от начина на управление, а начинът на управление зависи от принципите на управление. Ако принцип на държавно ниво е безогледно забогатяване, почитане на богатия без значение как е придобил богатството си, чистота не чакай. Освен под формата на плаж със затворен достъп.

Боклукът – и по земята, и в душата, и в главата, е въпрос на култура. Върху културата може и трябва да се влияе. У нас отдавна никой партиен шеф не е показвал респект към културата. Напротив – некултурното се въвежда в ролята на модел. Има предостатъчно глуповати германски и британски медии, но за такива, които се прекланят пред некултурното, а-културното, както това се случва в България, аз лично в момента не се сещам.

Прането на пари също създава боклук. Един от зеещите панелени колоси на Кабакум вече се е килнал на една страна – строежът е върху свлачище. Който инвестира спечелени с труд пари, не би си позволил подобна глупост. Kакто и да е. Може би истинският проблем у нас е, че боклукът в парка и на плажа сякаш вече не прави никому впечатление.

 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики, Обществени, Родни and tagged , , . Bookmark the permalink.

One Response to Общ боклук

  1. Dimis says:

    Бели момичета?! В смисъл, че не са циганки ли?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s