Доверието в банките е фантазия (от Пламен Димитров)

Автор на следващия текст е д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. За мен беше удоволствие да разговарям с него, да запиша нашия разговор и след това да редактирам думите му във формата на статия, отпечатана в сп. ТЕМА

Когато в една човешка система съществува устойчива тенденция да нараства тревожността – онова, което наричаме екзистенциално безпокойство, е естествено да очакваме от обществото, от отделни индивиди и групи в него да мобилизират своите защитни механизми. Част от тях са на съзнателно ниво, но по-голямата част – както всичко, което се случва в икономиката, политиката и обществения живот, в това число в банковия сектор, лежи под нивото на осъзнаване, включително от неговите оператори. Политиците оперират с властта, банкерите оперират с парите, но това не значи, че те осъзнават какво се случва и че имат контрол върху това, което произтича. Особено когато става въпрос за масово поведение.

Когато самоуважението на хората заради хроничната екзистенциална тревожност е силно снижено, те вече не разчитат на обичайните си модели на справяне и прибягват към безсъзнателното. Тогава те са много податливи на слухове и мълви, стават лесна мишена за политическа и медийна манипулация. В такива ситуации хората действат на по-ниско ниво, отколкото интелектуалният им капацитет им позволява и лесно може да бъдат тласкани в една или друга посока. Това всъщност е в основата на груповото поведение на хората.

Българите не сме по-различни. Ако американците живееха в нашите условия, паниката щеше да е много по-голяма заради тяхната изключителна чувствителност към парите – за разлика от българина, който е претръпнал заради липсата им. Това, което се случи наскоро с банките ни, е буквално повторение на лабораторната действителност в социалната психология. Когато е под стрес, човек прибягва към по-ранни известни форми. Хората започват да си припомнят какво беше 1996 г., помнят инфлационни процеси, помнят загуба и фалити, проектират и пренасят емоционален опит от други исторически времена. Много компетентни в икономическо отношение хора също стават податливи, в това число и банкерите. Защото тези защитни механизми действат на такова ниво, където тяхната квалификация не работи.

Тази теория в социалната психология се нарича теория за управление на терора (ужаса). Хората изпитват хронична тревожност, те имат екзистенциален ужас. Как ще оцелея, какво се случва, какви са перспективите пред мен? Защо животът е такъв? Това българинът го знае от десетилетия и нееднократно е бил в положение на ужас. Този ужас няма нужда да бъде само банков, той е екзистенциален. Един го усеща, защото вижда какво е състоянието на здравната ни система, друг вижда поколенията, които вече не са в България.

При екзистенциален ужас защитните механизми доминират над рационалните модели за справяне. Тогава и хората, и банките започват да действат така, че да защитят себе си и забравят за първичните си задачи. Банките лесно забравят, че първичните им задачи са да създават условия за икономическо развитие, а не да плащат крупни хонорари и заплати на ръководителите си. Дори не да печелят за акционерите е тяхна първична задача. Първичната им задача е да създават продукти, услуги и условия. Затова те са били разрешени като корпоративна възможност – още тогава, когато онзи папа е казал, че лихварството не е смъртен грях. Това е станало със закон, а не по естествен начин.

Съгласно теорията за управление на ужаса, възникването и поддържането на хронично високо ниво на тревожност мобилизира първични и вторични защити и регресия. Много от тези защити се преструват, че са рационални – такива са например опитите да се регулират слуховете за банките. Това не е постигнал нито един папа, дори диктаторите не са успели да го направят. Може да пратиш хората в концлагер, те пак ще разказват вицове за теб. Няма как да спреш психодинамиката: тя е невидимата ръка на икономиката, психодинамиката движи света, включително този на политиците, икономистите и медиите.

Когато се появи регресия, тя обикновено има два потока на действие. Първият е насочен към силното сплотяване на групи, обединени около едни и същи мирогледи. Така веднага разбирате кой с кого е в структурата на обществото. Със светкавична скорост службите за сигурност и банково-корпоративният сектор намират решение за опашките пред банковите гишета. Това говори много кой с кого споделя мирогледи и защитни системи. Другото, което се забелязва, е, че обществото моментално се фрагментира и разцепва на „ние” и „те”.

Теория за управление на ужаса не значи, че някой седи в мистичен конспиративен център и го управлява. Това са процеси, които текат на интимно ниво, защото обществото, институциите, включително банките, са възможни само затова, защото човек функционира на ниво психика и проекции. Те не биха могли да съществуват, ако хората не проектират върху тях своите потребности, нужди, очаквания, ако не се идентифицират с техните възможни функции. Така изчезват цели вероизповедания, когато хората спрат да вярват. Така може да престане идентификацията и с дадена национална доктрина.

Де-идентификацията се проявява и в това, че хората, приели да спестяват в една определена банка, може да изтеглят от нея най-важния капитал, който се нарича доверие. Или по-скоро фантазия, че тук са на сигурно място с активите си. Банките съществуват благодарение на един психичен процес, който се нарича пренос – хората пренасят върху организации, институции, политически партии и т.н. своите преживявания и опит, чувства, емоции, надежди, фантазии – и по този начин ги овластяват да се грижат за тяхната реализация. Също както детето, безсилно да реши много от проблемите в живота си, изпитва преносно свръхпочитание към своите родители, способни да решат абсолютно всеки въпрос. Разбира се, с порастването, както и с еманципацията в едно развиващо се гражданско общество това изчезва. Идеализацията се стопява и остава място само за това, което правят зрелите хора в едно семейство: установяват равноправни, симетрични, реципрочни отношения.

Когато са зависими, и децата, и гражданите няма нужда да анализират. Те получават ясно обяснение: спокойно, татко и мама знаят, ти не се тревожи, играй си, ние имаме грижата. Това е фантазията на управляващите. Това обаче не е съвременната ситуация. Хората разполагат с все повече ресурси. Твърде много хора са образовани и знаят за какво става дума в обществения живот. Има достатъчно алтернативни обяснения. Някои дори успяват да получат ясно прозрение, че трябва да се смени картината, не само телевизионния оператор. Да се смени мирогледа, който обяснява света и начина, по който трябва да се подредят нещата в него. За да не възниква постоянно безпокойството, че съществуването на големи групи хора е обезсмислено или физически застрашено.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s