Кредитът, големият враг на природата

Тези дни се занимавам с Програмата за развитие на селските райони и се удивявам колко много проекти за строителство на фотоволтаици из селата са финансирани с европейски пари – и неволно се подсещам за последния проект за енергийна стратегия, уж предвиждащ демонтаж на половината соларни панели.  С едната ръка ги строим, с другата ги разрушаваме – няма проблем, всички тези операции накрая увеличават БВП. Не е важно какво се работи, важното е да се работи…

Горе-долу същата логика има в думите на политиците, които използват в речника си „устойчивост” и „природна среда” и заедно с това се обявяват за възстановяване на икономическия растеж посредством засилване на кредитирането. Този момент сякаш все още не е напълно ясен, така че ще повдигна накратко въпроса за майката на екологичната криза. При сегашната парична система „устойчиво развитие” е невъзможно. Не може да имаме едновременно търговски банки, рейтингови агенции, долари, евро, йени и т.н. – и заедно с това съхранена природа.

Обяснението е просто: неспирният икономически растеж изсмуква природата, а кредитът е основен мотиватор за икономически растеж. Кредитът се отпуска с лихва и за плащането й трябва да се произведе допълнителен продукт – повече, отколкото е взето назаем. По данни на Банката за международни разплащания, съвкупният дълг на хората, фирмите и държавите на Земята е над 100 трилиона долара. При нищожна 3% лихва това означава, че годишно трябва да се създаде допълнителна стойност в размер три хиляди милиарда долара, само за да се обслужва този дълг – да не говорим да се плащат главниците. При консервативна оценка, само за обслужване на дълга към финансовия елит работят едновременно Русия и Австралия – някъде към 60 Българии.

Трябва да се създава все повече и повече икономически продукт, за да се плащат лихвите, а този продукт се създава с природни ресурси и енергия. Преди време имаше очаквания, че икономиката ще се трансформира във виртуална, тоест хората вече няма да искат да ядат три хамбургера, а примерно ще изядат два и ще погледат третия по телевизора. Такъв процес действително протича, но заместването на реалната стойност с виртуална се случва значително по-бавно, отколкото нарастването на потребностите за растеж на кредита.

Обикновено като двигатели за екологичната криза се посочват нарастващият брой на населението и нарастващите потребности на хората от третия свят. Действителността е различна. Поне една двадесета, а може и 1/10 от годишния икономически продукт потъва под формата на лихва в света на финансите – който пък усилено търси как да предостави тази печалба като нов кредит. И тъй като хората действително нарастват като брой и потребности, от една страна имаме тежка финансова криза, по-точно глобално влошаване на условията за живот, от друга – безмилостно посягане към природата.

Всичко това все още не ме е отказало да си държа парите на депозит в банка, но си струва да се мисли за цената на лихвата. Както твърди Томас Греко в книгата The End of Money and the Future of Civilization: “Не е възможно хората да живеят устойчиво на планетата при сегашния монетарен режим… Начинът, по който парите биват създавани от банковата система сам създава дълговия императив, който пък поражда императива на растежа, подтикващ към разрушителна конкуренция…”

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s